Решение по дело №438/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 34, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Н. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение № 5564/12.04.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М..

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт. Твърди се, че бил постановен в нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, като административният орган игнорирал факта за заболяването на брат му и сметнал, че причината за неговото идване в България би била с цел лечение. Сочи се, че поради тежкото му състояние той имал нужда от ежедневни грижи, не можел да работи, за да изкарва прехраната си, а след пристигането на семейството на жалбоподателя в България, разрешено с Решение № 18570/ 28.11.2023 г. на Заместник - председателя на ДАБ при МС, оставал сам в Сирия. Счита се и че органът постановил решението си в абсолютен разрез и с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, която разпоредба би следвало да бъде тълкувана по начин, съобразен с обичая и брат му, който също бил дете на родителите на жалбоподателя, следвало да има възможността да живее заедно със семейството си, което в неговото състояние било от жизнено значение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 5564/12.04.2024 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАБ при МС, в писмен отговор чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Л. Г., изразява становище за нейната неоснователност, като излага подробни съображения за това, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 8654/04.05.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, на Н. А. М. е предоставен хуманитарен статут.

С молба рег. № 43247/10.07.2023 г. Н. А. М. е поискал да му бъде разрешено да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България по реда на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, а именно с баща си М. А. [жк], с майка си Ф. А. Х. и със своите сестри Д. А. М., С. А. М. и З. А. М..

С влязло в сила Решение № 18570/28.11.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, е разрешено на Н. А. М. да се събере на територията на Република България със своя баща М. А. [жк], със своята майка Ф. А. Х. и със своите сестри Д. А. М., С. А. М. и З. А. М..

С молба рег. № 43247/13.02.2024 г. Н. А. М. е поискал да му бъде разрешено да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България по реда на чл. 32, във вр. с чл. 18 ЗУБ, а именно с брат си А. А. М.. В молбата е посочено, че той бил със сериозно заболяване и имал нужда от ежедневни грижи, бил сам в Сирия и сега за него се грижили близки, но според техните традиции и култура било задължение на жалбоподателя да се грижи за него. Към молбата са приложени копия от решението, с което е предоставен хуманитарен статут, извадка от семеен регистър, национален паспорт и медицински документ.

Според Медицинска експертиза № 22731/20.01.2024 г. на арабски език и придружена с превод на български език, А. А. М. има хронични бъбречни проблеми, има спешна нужда от операция и постоянно наблюдение, както и периодични прегледи в специализирани болници в чужбина, тъй като такива липсвали в Сирия.

Oт Протокол с рег. № 43247/19.03.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Н. А. М., с цел да представи обстойно фактите и причините, поради които иска да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България. Заявил е, че в момента брат му А. А. М. бил в [населено място], Сирия, където живеел с родителите им. Искал да се събере с него, защото двата му бъбрека били повредени и не можел да работи, а когато жалбоподателят се събере с родителите и трите им сестри, нямало кой да се грижи за него.

Протоколът от проведеното интервю с Н. А. М. е подписан от него, от интервюиращ орган, от процесуалния му представител и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

Със становище рег. № 43247/08.04.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Н. А. М. да бъде отказано да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М..

С Решение № 5564/12.04.2024 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е отказано на Н. А. М. да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М.. Посочено е, че от представеното копие на извадка от семеен регистър било видно, че той е пълнолетен брат на Н. А. М., но установената родствена връзка не попадала в обхвата на категорията лица, които могат да бъдат определени като „членове на семейство" на молителя по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Напълно ирелевантно било обстоятелството дали пълнолетният брат на чужденеца се нуждаел от операция в чужбина, тъй като институтът събиране на семейство не бил средство за изпращане на дадено лице на лечение в чужбина. Ето защо е прието, че в случая не се установявало наличието на положителни предпоставки по молбата на чужденеца да се събере със своя пълнолетен брат А. А. М. на територията на Република България.

На 02.05.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 08.05.2024 г.

По делото е изготвен и представен социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли относно детето Н. А. М..

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № ЦУ-РД05-788/21.12.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 15 по делото/ има законоустановено правомощие да взема решения по молби за събиране на семейства.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 5564/12.04.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му, които конкретни, ясни и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва да се събере със своя пълнолетен брат А. А. М..

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява, при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съображенията за това са следните:

В чл. 34, ал. 4 ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.

Според даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ легално определение на понятието "членове на семейството" за целите на този закон, такива са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила, както и че А. А. М. е негов навършил пълнолетие и невстъпил в брак брат, т.е. би могло да се приеме за член на семейството му по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ЗУБ, ако са налице и останалите визирани в тази разпоредба предпоставки. На следващо място, с оглед приетата и неоспорена Медицинска експертиза № 22731/20.01.2024 г. следва, че страда от сериозно здравословно заболяване. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е било доказателства относно последната предпоставка, а именно лицето да не е в състояние да осигури само издръжката си. Освен това следва да се отбележи, че според данните по преписката – Протокол от проведено интервю с рег. № 43247/19.03.2024 г., на територията на Сирия живеят неговите родители и сестри, поради което може да се обоснове извод, че наличието на познато обкръжение там му гарантира помощ и установена среда. В този смисъл е и Решение № 6102 от 8.06.2023 г. по адм. д. № 3066/2023 г. на ВАС, IV о.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Н. А. М. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което следва да бъде отхвърлена.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]., с ЛНЧ*********, с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 5564/12.04.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.