РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда №260021 от 24.09.2020г. постановена по НЧХД №7458/19г.
по описа на РС Пловдив IIн.с., подсъдимият АНГ. ХР. М. е признат за
виновен в това, че на 15.11.2019г. в гр.П. е причинил на Е.Я. Н. от гр.П.
разкъсно контузни рани в окосмената част на главата,кръвонасядане на лявата
ушна мида, охлузване в лява задушна област, болезненост в областта на
лицето, болезненост в гръдния кош,довели до болки и страдания –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лева.
Подсъдимият М. е признат за невинен в това от 18.11.2019г. до
26.11.2019г. включително в гр.П. да е следял системно и системно да е стоял
пред дома на Е.Я. Н. от гр.П.,което да е породило страх за живота и здравето
й,както и на съпруга й Н. Г.Н. и го е оправдал по обвинението в този смисъл
1
по чл.144а от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец и частен тъжител Е.Н.
сумата от 1800лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието по чл.130 ал.1 от НК,ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
С присъдата е отхвърлен предявеният от тъжителката Е. Н. граждански
иск в размер на 1500лева,представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието по чл.144а от НК като неоснователен.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба и допълнителна такава от
адв.А., защитник на подсъдимия М., в които се правят оплаквания за неговата
неправилност и необоснованост.Навеждат се доводи, че първият съд в
мотивите си не е подложил на анализ показанията на разпитаните свидетели,
както поотделно така и в тяхната съвкупност, досежно датата и мястото на
извършване на деянието.Твърди се, че не са обсъдени и обясненията на
подсъдимия М., които, според защитата, са точни и последователни и не става
ясно въз основа на кои доказателства районният съд е възприел описаната
фактическа обстановка.Правят се оплаквания,че мотивите не отговарят на
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви.
Иска се въззивният съд да отмени изцяло присъдата в наказателната и в
гражданската част.
В открито съдебно заседание подсъдимият М., лично и със защитника
си адв.А., поддържа подадените жалби с наведените доводи.
Повереникът на тъжителката Н.а адв.Д. счита постановената присъда за
правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена от въззивния съд.
Пловдивският окръжен съд,проверявайки изцяло законосъобразността
и обосноваността на обжалваната присъда,във връзка с направените
оплаквания и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и
чл.314 от НПК,намира за установено следното:
Установено е от фактическа страна по делото от първоинстанционния
съд, че подсъдимият М. и частната тъжителка Е. Н. се познавали и били в
2
приятелски отношения.Подсъдимият често посещавал тъжителката в
стопанисвано от нея и съпруга й – св.Н. Н. фотоателие, което се намирало в
гр.П., ул.“Н.И.“ №*. Свидетели на тези посещения били Б.В. М., ** в находящ
се наблизо магазин за плодове и зеленчуци с адрес бул.“М.“ №**, както и М.
Я. К.-сестра на тъжителката.За отношенията между тъжителката и
подсъдимия разбрал и съпругът й св.Н. Н..Той се срещнал с него, за да
разбере какво иска от съпругата му, но разговорът останал без да получи ясен
отговор. На неустановена по делото дата тъжителката казала на подсъдимия,
че желае да прекратят отношенията си.
На 15.11.2019г. около 10.30часа подсъдимият отишъл във фотоателието
при тъжителката с личния си лек автомобил. Това било възприето от
свидетелката Б. М..След като влязъл във фотоателието тъжителката отново му
казала, че не желае да има повече взаимоотношения с него защото е
омъжена.Подсъдимият не искал да приеме отказа й,насочил се към нея и
започнал да й нанася удари по главата с юмруци, в резултат на което Н.
паднала на земята.Подсъдимият продължил агресията си и започнал да я рита
с крака по тялото в областта на ребрата.След нанесения побой си тръгнал от
мястото с лекия си автомобил.
Тъжителката Н. подала сигнал на тел.112 за инцидента, който бил
препратен към 2 РУП-Пловдив.На местопроизшествието бил изпратен
полицейски автопатрул в състав свидетелите П. Р. А. и С. С. С. На място
полицейските служители установили състоянието на тъжителката, която
назовала и лицето, което е проявило физическата агресия спрямо
нея.Тъжителката Н. била прегледана от лекар,след което извозена в болнично
заведение.Постъпила в клиника втора хирургия при УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД гр.Пловдив за лечение, което продължило до 18.11.2019г., когато била
изписана.
На 19.11.2019г. тъжителката посетила отделение по съдебна медицина
при УМБАЛ“Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където била освидетелствана и
издадено СМУ№1370/2019г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза назначена на
съдебното следствие пред районния съд е установено, че на тъжителката Н. са
и били причинени травма на други инстраабдоминални органи, без открита
рана на корема, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата,
3
кръвонасядане на лявата ушна мида,охлузване в лява задушна област,
болезненост в областта на лицето и гръдния кош в ляво.Според експертизата
описаните травматични увреждания са причинени по механизъм от удар с
или върху твърд тъп предмет или от тангенциално действие на такъв
предмет.Тези травматични увреждания добре отговарят по начин и време да
са получени така, както са отразени в материалите по делото , а именно при
нанесен побой с юмруци и с ритници по главата и по тялото.Трите
разкъсноконтузни рани по главата са довели до разстройство на здравето
,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Останалите травматични
увреждания са довели до болка и страдание,без разстройство на здравето.
Горната фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за
категорично установена от показанията на свидетелите Н. Н., М. К., Б. М. В.
К., З. В., П. А., С. С. от приложените по делото писмени доказателства, както
и от заключението на съдебномедицинската експертиза.
Настоящият съдебен състав намира установените от районния съд
фактически обстоятелства по делото за правилни и в съгласие със събраните
по делото доказателства.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на адв.А., че в
мотивите си съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия и без анализ са
останали показанията на разпитаните по делото свидетели.Първият съд макар
и схематично,правилно е отбелязал в мотивите си, че между показанията на
всички разпитани по делото свидетели не съществуват противоречия
относими към предмета на делото, които да се нуждаят от нарочен коментар,
каквото е изискването на чл.305 ал.3 от НПК.Поканен на два пъти да дава
обяснения / в началото и в края на съдебното следствие/, подсъдимият М.
единствено е заявил, че не се признава за виновен, не е извършил деянието и
няма доказателства за неговата вина /л.87 от съд.дело/.При това положение
доводите на защитата, че неговите обяснения са останали необсъдени, а са
конкретни, точни и последователни се явяват напълно
несъстоятелни.Разпитаните по делото свидетели дават еднопосочна
информация за обстоятелствата на инцидента, които са им станали известни.
Свидетелят Н. Н.при разпита си е заявил, че на инкриминираната дата е
разговарял със съпругата си по телефона, която му казала,че се намира в
болница, защото й е нанесен побой от подсъдимия.Разбрал,че е звъняла на
4
тел.112 и е възприел нараняванията по лицето, главата и тялото й.Тя е
споделил с него, че изпитва страх от подсъдимия,който продължавал да я
тормози със съобщения по телефона.Този свидетел сочи, че от нанесения
побой обецата на пострадалата е била счупена , като се е отпечатала на врата
й.Свидетелката М.К. в показанията си е заявила, че към 11.00 часа на
15.11.2019г. е минала през фотоателието на бул.“М.“, където сестра й
трябвало да бъде на работа. Видяла, че вратата е заключена и когато й се
обадила разбрала, че е в болница,защото подсъдимият й е нанесъл побой.В
показанията си свидетелката Б. М. е заявила, че познава подсъдимия по
физиономия, защото го е виждала често да посещава частната тъжителка във
фотоателието. Около 10.30 часа сутринта на инкриминираната дата го е
видяла да минава с лекия автомобил по улицата, а на другия ден разбрала за
случилото се с тъжителката. Показанията на тези свидетели са в пълно
съгласие по между си и кореспондират и с приложеното писмено
доказателство по делото – справка от дирекция „национална система 112“ РЦ-
Кърджали, от която се установява,че на 15.11.2019г. в 10.44 е прието
повикване от лице представило се с име Е. Н..От показанията на свидетелите
П. А. и С. С. , посетили адреса на който са били изпратени по подадения
сигнал е видно, че тъжителката е била заключена във фотоателието, отворила
им и разказала, че й е нанесен побой от мъж, с който е имала
връзка.Полицейските служители са възприели нараняванията по главата и
тялото й, което е наложило да повикат линейка.И двамата свидетели са
посочили, че тъжителката е назовала името на нападателя си, което отразили
в изготвената по случая докладна записка.Изброените гласни доказателства
кореспондират по между си, с приложеното по делото съдебномедицинско
удостоверение,както и с изготвената съдебномедицинската експертиза.От
заключението й се установява,че травматичните увреждания на тъжителката
са причинени по механизма на удар с или твърд тъп предмет или от
тангенциално действие на такъв предмет и добре отговарят по начин и време
да са получени така, както е отразено в предварителните сведения – при
нанесен побой с юмруци и с ритници по главата и по тялото на пострадалата.
В контекста на изложеното при извършената въззивна проверка по
смисъла на чл.313 и чл.314 от НПК настоящият съдебен състав намира за
правилна оценката на доказателствената съвкупност по делото от първия
съд.Възраженията на защитата за недоказаност на повдигнатото с частната
5
тъжба обвинение по чл.130 ал.1 от НК не намират опора в събраните и
обсъдени доказателствени източници, обосноваващи по несъмнен начин,
авторството на деянието,неговото време,място и начин на
осъществяване.Обстоятелството, че липсват преки свидетели очевидци на
деянието не променя този извод, доколкото са налице достатъчно производни
и други преки доказателства обосноваващи направените изводи.Пред всеки
един от посочените свидетели, които са независими един от друг,
тъжителката е назовала подсъдимия, като лицето, което й е нанесло побоя, а
свидетелката М., го е видяла в деня на инцидента и в близък час до събитията
на улицата до фотоателието. Наред с това описаният в тъжбата механизъм на
установените травматични увреждания напълно съответства и на
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и на обективните
данни отразени в съдебномедицинското удостоверение. Установен е и
мотивът за извършването-категоричният отказ на пострадалата да има
каквито и да е отношения с подсъдимия и неговото упорито нежелание да
приеме този факт.
В показанията си свидетеля В. К. сочи, че на неустановена дата през
месец ноември на 2019г. е отремонтирал автомобила на подсъдимия,който
през цялото време е бил в автосервиза.Заявеното от този свидетел по
никакъв начин не разколебава обвинението още повече, че самият подсъдим в
обясненията си не изгражда алиби, че на инкриминираната в тъжбата дата е
бил там. В показанията си свидетеля Здравчо Велев дава сведения за
отношенията между подсъдимия и частната тъжителка предхождащи
инцидента,които и в контекста на другите събрани по делото доказателства
допълват информацията досежно мотива за извършване на престъпното
посегателство.
В контекста на изложеното въззивинят съд намира за правилни и
законосъобразни изводите на районният съд, с които е приел,че на
15.11.2019г. подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна
състатомерните елементи на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.Нанасяйки
удари с юмруци и ритници по тялото и главата на тъжителката подсъдимият й
е причинил травматични увреждания, които по своя характер се преценят
като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целени и
6
настъпили общественоопасни последици.
По отношение на второто повдигнато с частната тъжба обвинение за
извършено престъпление по чл.144а от НК законосъобразно районният съд се
е произнесъл с оправдателен диспозитив,Няма нито едно доказателство в
подкрепа на изложените в тъжбата фактически твърдения,че в периода от
18.11.2019г. до 26.11.2019г. подсъдимият е следял системно и системно е
стоял пред дома на тъжителката, което да е породило страх за живота и
здравето й или този на съпруга й.
Правилно районният съд е приел, че за престъплението,за което
подсъдимият е признат за виновен са налице всички материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК.Наложеното
административно наказание глоба в минималния предвиден в чл.78а от НК
размер от 1000лева се явява съобразен с отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Предявеният граждански иск в размер на 1800лева,представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по
чл.130 ал.1 от НК е уважен ведно със законната лихва ,считано от датата на
увреждането до окончателното му изплащане.В резултат от неправомерното
поведение на подсъдимия тъжителката е претърпяла морални и физически
страдания, изпитвала е срам и унижение от нанесения й побой, претърпяла е
болки и неудобства от битов характер, като включително се е наложило да й
бъде указана и медицинска грижа в болнично заведение.Присъденото
обезщетение се явява справедливо и съразмерно на интензитета претърпените
страдания от пострадалата.
Правилно е отхвърлен предявеният граждански иск в размер на
1500лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението по чл.144а от НК, като неоснователен, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи, подсъдимият да е
причинил деликт, така че да бъде ангажирана отговорността му по смисъла на
чл.45 и сл. от ЗЗД.
По изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, което налага да бъде
потвърдена.При извършената служебна проверка,Окръжният съд не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
7
достатъчно основание за нейната отмяна.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338
от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260021 от 24.09.2020г. постановена по
НЧХД №7458/19г. по описа на РС Пловдив IIн.с
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 от НПК за изготвеното решение да се
уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8