Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
23.04. 2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав На
двадесет и пети февруари година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10586 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото е осъдителен иск с пр. основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим
съгл. § 22 от КЗ., във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и иск с пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените
в исковата молба обстоятелства Е.Г.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.М. Н.-Т.–САК е предявил срещу З. „Л.И.“ АД с ЕИК *******, обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на брат муИ.Г.Т. при ПТП настъпило на 13.08.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането 13.08.2013г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
Излагат се съображения, че на 13.08.2013г.
около 18:30 ч. в на главен път ПП-1 Е- 79, в района на км. 389+900 в посока от
гр. Кресна към гр. Симитли е реализирано тежко пътнотранспортно произшествие
между л.а. „Рено Еспейс", per. № *******, управляван от Л.П.К.и товарен
автомобил „Волво" модел „ФХ 42Т", № ******* управляван от Р.Ц.Х.. Сочи
се, че при пътния инцидент пътуващият в л.а. „Рено Еспейс"И.Г.Т., ЕГН **********,
получил тежки травми несъвместими с живота и е починал на място. Твърди се, че
причина за произшествието е неправомерното поведение на водача на л.а. „Рено
Еспейс", който при движение от гр. Кресна към гр. Симитли, на дясна крива,
при въведена забрана за изпреварване, наличие на знак В - 24 от ППЗДвП и единична
непрекъсната линия – M1, предприел маневра „изпреварване" и пресекъл
непрекъснатата линия, в резултат на което лекия автомобил се ударил челно в
насрещно движещия се товарен автомобил „Волво" модел „ФХ 42Т", № *******,
който от своя страна се е движил със скорост, несъобразена с конкретната
обстановка, в следствие на което не е могъл да реагира на ситуацията и да
предотврати сблъсъка между автомобилите.
Твърди се, че за произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/13.08.2018 г., като
е образувано ДП № 631/2013г. по описа на 02 РУ на МВР, гр. Благоевград. Сочи
се, че ищецът Е.Т. е брат на починалияИ.Г.Т.. Сочи се, че двамата братя имат 11 години възрастова
разлика, но по –големия И., който активно се е включил в отглеждането на
по-малкия си брат Е.. Твърди се, че
ищецът Е.Т. е бил изключително привързан към по-големия си брат. Изпитвал е към
него респект, уважение и любов. Ищецът е
разчитал на помощта му във всяко едно отношение. Все заедно от деца и в зряла
възраст, братята са били неразделни. Живеели са в едно домакинство, споделяли са
разходите си. Споделяли един с друг радостите и несгодите си. Имали общи
планове. Заедно са били в делнични и празнични дни. Често двамата са си
организирали пикници в планината, ходели са заедно на почивки. За Е.Т., брат муИ.е
бил най-любим човек, най-близък роднина, с който е могъл да сподели радостите и
тревогите си. Човек, който безрезервно го е обичал и му е помагал през целия му
съзнателен живот и за когото е бил по-близък от родител. Твърди се, че веста за внезапната смърт на
брат му съкрушила ищеца. На погребението бил в несвяст. Отказвал е да приеме загубата
на батко си. Дни наред се е събуждал с плач, молейки се случилото се да е било
сън. Нощем се е будел, получавал е кошмари. В първите седмици след инцидента
непрестанно е плачел и тъгувал. Появили се симптоми на тревожност, потиснато
настроение и безпокойство. След събитието се е проявил силен емоционален стрес,
изразен и външно. Отслабнал, обличал се само в тъмни дрехи, не се бръснел почти
година. Занемарил външния си вид. Отказвал е да излиза и да се среща с
познатите си. Самоизолирал се. Е. често ходи на гроба на брат си и дълго стои
там сам. Налице е негативна промяна в поведението му . Станал е унил, тревожен
и безпокоен без видима причина.
Твърди се, че към момента на ПТП за лек
автомобил "Рено Еспейс", per. № ******* е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
сключен със З. „Л.И." АД , полица № 2211200989587, валидна от 28.12.2012г.
до 27.12.2013 г. Сочи се, че за товарен автомобил „Волво", per. № ******* също
е налице валидна полица при ответника З. „Л.И." АД № 22113001635891 с
валидност от 20.06.2012г. до 19.06.2014г. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена. В условията на евентуалност, в случай, че не са
налице основания за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя,
произтичащата от отговорността на водача Л.П.К., и при отхвърлително решение по
първия иск, да се разгледа евентуален иск срещу З. „Л.И." АД, ЕИК *******1
и се осъди ответното дружество, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на Р.Ц.Х., в качеството
на водач на т.а. „Волво", per. № *******, да заплати на ищеца сумата от
100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на брат му, ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2013 г., както и сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната З. „Л.И." АД, чрез юрк.Д. Т., в който
е изложено становище за недопустимост на на предявения иск. Ответникът заявява,
че пред ответното дружество не е отправяна покана за дороволно уреждане на
спора, с оглед разпоредбата на чл.380, ал.3 и чл.432, ал.1 от КЗ. Оспорва иска
и по основание. Оспорва материално –правната легитимация на ищеца, като твърди,
че липсват доказателства за роднинска връзка на ищеца с починалияИ.Г.Т.. При
евентуалност поддържа, че не се доказват отношения на особена близост с
пострадалия, обуславяща получаване на обезщетение. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
е пътувал без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП. В отговора е наравено
и възражение за изтекла погасителна давност, както на галвния иск, така и на
претенцията за лихва по аргумент от чл.111, буква „в“ ЗЗД. Ответникът не оспова наличието на застраховатлни
правоотношения към датата на ПТП по
отношение на двата автомобила участвали в ПТП .
В срока по чл.372 ГПК, по делото не е
постъпила допълнителна искова молба.
В открито заседание ищецът, чрез адв.М. Н.-Т.–САК,
поддържа предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з. ответното застрахователно
дружество чрез
адв.Д. Т. оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна:
От приетото удостоврение за родствени
връзки изх.№ 509 от 26.09.2018г.
издадено от Кметство с.Гложене, Община Тетевен, се установява, чеИ.Г.Т., ЕГН **********,
е брат на ищеца Е.Г.Т. с ЕГН **********.
/л.21 от делото/
И.Г.Т. ЕГН **********, роден на *** г., е
починал на 13.08.2013г. видно от приетия
препис – извлечение от Акт за смърт издадено на 15.08.2013г. / л.9 от делото/
Видно от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 20/13.08.2018 г., както и неоспорени писмени доказателства
(протокол за оглед на местопроизшествие от 13.03.2013г., схема на ПТП), съдът приема за установено, че на 13.08.2013
г., около 18:30 часа на главен път ПП- 1 Е- 79, в района на км.
389+900 в посока от гр. Кресна към гр. Симитли е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „Рено
Еспейс", per. № *******, управляван от Л.П.К., ЕГН ********** и насрещно
движещия се т.а. „Волво" модел „ФХ 42Т", № ******* управляван от Р.Ц.Х.,
при което на място починали водача Л.П.К., пътникаИ.Г.Т. ЕГН ********** и В.Л.Б.. В
раздел „причини за ПТП“ в констативния протокол за ПТП от 13.08.2013г. е
отразено, че лекия автомобил „Рено Еспейс" движейки се в посока от
гр.Кресна към гр.Симитли, на дясна крива при въведена забрана с пътен знак Б-24
и маркировака М 1, предприема маневра „изпреварване“, в резултат на което се
удря челно в насрещно движещия се товарен автомобил „Волво" модел „ФХ
42Т". /л.7-8 от делото/
По случая било образувано ДП № 631 /2013
г., по описа на 02 РУП - Благоевгрд, пр. пр.№ 3131/2013г. по описа на ОП –
Благоевград, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3
вр.342, ал.1 НК./препис от ДП № 631 /2013г. по
описа 2 РУП Благоевград на л.49-л.443 от делото/. В хода
на наказателното производство са извършени редица действия по разследване като
05.03.2014г. ДП № 631 /2013 г., по описа на 02 РУП – Благоевгрд е
изпратено ОП – Благоевград с мнение за
прекратяване. /л.46 от делото/
По делото са приети АТЕ, СМЕ и комплексна
автотехническа и медицинска експертиза.
От приетото неоспорено заключение на
автотехническата експертиза с в.л. инж.К. Г., след анализ на приобщените
доказателства, вещото лице сочи следния най – вероятен механизъм на ПТП:
На 13.08.2013 год., около 18,30 ч., на
първокласен път ПП- 1 Е-79, в Кресненското дефиле, в посока гр. Симитли, се е
движил лек автомобил - микробус „Рено Еспейс“ с peг. №*******, управляван от Л.П.К.и
шестима пътника в условия на светло дневно време и суха асфалтова настилка.
След преминаване на Кресненското ханче и преди тунела, в района на километър
396+800 м, при десен за него завой и въведена забрана за изпреварване
/непрекъсната разделителна линия - тип М1 и пътен знак В24/, водачът е
управлявал автомобила със скорост от порядъка на 95 км/ч и предприел
изпреварване на неустановен лек автомобил като преминал в насрещната пътна
лента. В обратна посока в дясната пътна лента се е движела товарна композиция
от седлови влекач „Волво ФХ 42 Т“ с peг.№ *******и полуремарке „Беналу“ ,
управлявана от Р.Ц.Х. със скорост от порядъка на 73 - 74 км/ч, като при
приближаване на левия за него завой е намалил до 70,5 км/ч. Водачът е възприел насрещно движещите се
автомобили и изпреварващия л.а. „Рено Еспейс“ движещ се в „неговата“ пътна
лента, и задействал спирачната уредба за аварийно спиране. Вещото лице инж.К. Г.
обосновава, че независимо от предприетите действия от водача на седловия влекач
е настъпил сблъсък между двете МПС в пътната лента за движение на товарната
композиция. Ударът бил челен и за двете МПС, реализиран с предните им части, за
седловия влекач в състояние на ефективно спиране с отлагане на спирачни следи
от влекача и полуремаркето - преимуществено по лява предан част. От
заключението на АТЕ се установява, че от високата сумарна скорост са настъпили
много тежки деформации и разрушения по лекия автомобил и влекача.
Сочи се, че след удара л.а. „Рено Еспейс“
е отблъснат в обратна посока на първоначалното си движение и при спирането на
товарната композиция, ротира частично и с плъзгане достига до лявата пътна
лента и се установява в нея с предна част насочена в посока гр. Благоевград, а товарната
композиция в режим на ефективно спиране, след удара с блокирани ходови колела,
е изминала около 17-18 метра и поради изчерпване на кинетичната си енергия за
пластични деформации и за спиране е установена от водача в дясната пътна лента.
При описания сблъсък между двете МПС, водачът
на лекия автомобил и трима пътници в него са починали, а остналите трима
пътника - получили травматични увреждания. В заключението на АТЕ е обоснован
извод, че причината за настъпване на произшествието е от субективен характер – действията
на водача на л.а. „Рено Еспейс“ с предприемане на изпреварване на неустановения
лек автомобил и навлизане в насрещната пътна лента на място и в момент, когато
това не е било технически безопасно - наличие на насрещно движещо се МПС и
невъзможност да се извърши маневра за предотвратяване на удара.
Заключението на АТЕ преценено по реда
на чл.202 ГПК, съдът възприема като обективно и компетентно дадено,
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
От заключението по приетата СМЕ, с в.л. д-р В.Т.
–спец. съдебна медицина, се установява, че в резултат на процесното
пътнотранспортното произшествие настъпило на 13.08.2013г.И.Г.Т. е получил
следните травматични увреждания: Тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна
травма изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на черепната основа,
контузия на белия дроб, разкъсване на аортата с последвал кръвоизлив в
околосърдечната торбичка и тампонада, счупване на ребрата вдясно от 7- 10-то
вкл., руптури на черния дроб, счупване на кости на долните крайници. В
заключението е обоснован извод за причинно-следствената
връзка между претърпяното ПТП, получените травматични увреди от него и
настъпилата смърт.
От заключението на комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, с вещи лица инж.К. Г. и д-р В. Т., се установява, че л.а.„Рено
Еспейс“ с рег. № ******* и рама № ********е произведен през 1992 г. с купе тип -
минИ.. Сочи се, че автомобилът е
фабрично - заводски е оборудван за всички места с обезопасителни триточкови
бедрено - раменни колани инерционен тип, като за задното средно място, коланът
е само двуточков бедрен тип. Позовавайки се на материалите по ДП № 631 /2013 г., по описа на 02 РУП - Благоевград,
вещите лица сочат, че пострадалиятИ.Г.Т. е пътувал на предна дясна седалка на
лек автомобил Рено ”Еспейс” в момента на произшествието, като е починал на
място. Сочат още, че в приложената
съдебномедицинска експертиза на труп, в която е описана констатираната при
аутопсията на трупа му травматична находка, няма описани травматични
увреждания, които с категоричност да се каже, че са причинени от действието на
поставен обезопасителеан колан. Обоснован е извод, че установените травматични
увреждания по трупа наИ.Г.Т. са локализирани в областта на главата, гръдния
кош, корема и долните крайници, като могат да се получат при ударен контакт със
силно деформираната предна част на автомобилното купе. Вещите лица обосновават
извод, че предвид тежките пластични деформации на автомобила, който е
реализирал челен удар при ПТП, пострадалиятИ.Г.Т. би получил травматични
увреждания в същия вид, в който са констатирани независимо дали е бил или не с
поставен предпазен колан.
Приетото неоспорено заключение на КМАТЕ преценено по реда на чл.202 ГПК, съдът
възприема като обективно и компетентно дадено.
За установяване на претърпените от
ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
В показанията на свид.К.Н./39г., снаха на
ищеца/ се съдържат данни, че ищецът Е.Т.
бил отглед от брат си И.. СвидетелкатаН.сочи, че е съпруга на починалия при ПТПИ.Т..
СвидетелкатаН.сочи, че бащата на двамата братя е починал, а майка им не се е
грижила за тях, затоваИ.се грижил за малкия си брат Е., който е глухоням.
Купувал му храна, дрехи, обувки. Учел го от невръстно дете – да ходи, да се
облича. Двамата братя се разбирали по между си с жестове. Живеели заедно, в
едно домакинство иИ.бил като родител на малкия си брат. Свидетелката Н.сочи, че
Е. много тежко приел смъртта на брт си И.. Отказвал да се храни и да спи.
Пуснал брада, спрял да се постиргва, обличал
се в черно, не поддържал хигиена. Събуждал се през нощта и плачел за брат
си. Ходел на гроба му и продължавал да
страда от загубата. Не допускал друг до себе си и отказвал контакт с други
хора. Свид. К.Н.сочи, че Е. не може да се грижи сам за себе си, и по настоящем доколкото може тя се грижи за
него.
Показанията на свид.Костадинка Николова, съдът преценява по
реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото са последователни, почиват на
непоследствени лични впечатления и кореспондират с неоспорени писмени
доказателства.
От приетото Експертно решение № 0808 от 20.05.2014г. на при МБАЛ Т.
ЕООД, се установява, че на ищеца Е. Георг. Т. с ЕГН **********, след
преосвидетелстване е определена 80 % ТНР, поради общо заболяване - глухонемота,
с пожизнен срок на увреждането. При извършеното от ТЕЛК освидетелстване е
установена пълна глухота и липса на говор. /л.18 от делото/
По делото не е спорно, че за л. а. „Рено Еспейс“ с peг. № *******, с който е причинено процесното ПТП на
13.08.2013г., е налице сключен с ответната З. "Л.И." АД договор за за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № 2211200989587, валидна от 28.12.2012г. до
27.12.2013 г., което се установява и от приетата справка от ГФ. /л.10/
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта: Предявеният осъдителен иск е допустим, предвид поддържаните в
исковата молба доводи. Съдът намира за
неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, вр. чл.432, ал.1 от КЗ,
доколкото същата не е приложима към процесното
правоотношение. Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, приложим е Кодекс
на застрахованато (отм.), тъй като застрахователните договори са сключени през
2012г., с оглед на което задължението в разпоредбата на чл. 380 КЗ е неприложим
в настоящия случай за ищцовата страна.
По същество:
Ответникът
е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на водача на лек автомобил л. а. „Рено
Еспейс“ с peг. № ******* . В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на Автотехническата
експертиза. Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът
на лекия автомобил „Рено Еспейс“ с peг. № *******е допуснал настъпване на
произшествието, поради несъобразяване с пътната маркировка - непрекъсната разделителна линия М1 и пътен
знак В24 „забранено изпреварването на МПС“,
предприемане на маневра
изпреварване, въпреки забраната и навлизане в насрещна пътна лента, без да
пропусне ППС, което се движи по нея. С това, водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 6, ал.1,
предл. последно ЗДвП изискваща участниците в движението да съобразяват своето
поведение с пътната маркировка и с пътни знаци, както и нарушение на нормата на
чл.25, ал.2 ЗДвП, изискваща при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в насрещна пътна лента, да пропусне пътните
превазни средства които се движат по нея. От приетото неоспореноо заключение на
САТЕ безспорно се установи, че причината
за настъпване на произшествието е от субективен характер – действията на водача
на л.а. „Рено Еспейс“ с предприемане на изпреварване на неустановения лек
автомобил и навлизане в насрещната пътна лента на място и в момент, когато това
не е било технически безопасно - наличие на насрещно движещо се МПС и
невъзможност да се извърши маневра за предотвратяване на удара. Ето защо съдът
приема, че водачът на л. а. „Рено Еспейс“ с peг. № ******* виновно е допуснал
настъпването на пътно-транспортното произшествие.
При процесното ПТП е починалИ.Г.Т.,
който е брат на ищеца Е.Т.. Съобразно
разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. /деца, съпруг и родители/
и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. /отглеждано, но неосиновено дете,
отглеждащия го и лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично
е посочено в мотивите на касационния съд, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че
право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С
оглед на установеното от фактическа страна, решаващият състав намира, че в
конкретния казус е налице особена
близост между двамата братя – ищеца Е.Т. и починалияИ.Т., надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка. Установено бе, че ищецът е отгледан от 11 години по-големия брат, който практически е бил като родител за ищеца,
доколкото баща им е починал, а майката не е полагала грижи. Установи се, че ищецът страда от пожизнено
увреждане – глухонемота, което обуславя допълнителна нужда от грижи и подкрепа
в ежедневието. От кредитираните от настоящата инстанция и след преценка по реда на чл.172 ГПК,
свидетелски показания се установи, че именно починалияИ.Т. е оказвал на ищеца
такава грижа и подкрепа.
В конкретния случай, с оглед събраните
доказателства, съдът е намира че ищецът
е материално-правно легитимиран да получи застрахователно обезщетение, а
прекият иск е доказан по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко
дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от
съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване
на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Установи се, че създадената
братска връзка между ищеца и починалия по-голям братИ.е била особено близка, предвид
факта, че са израснали заедно, големия брат е отгледал малкия и го е учил на
всичко. Грижел се е за него и е обезпечавал насъщните му нужди. Живели са в едно домакинство, дори често спели
на едно легло. Общували с езика на
жестовете. Ищецът чувствал брат си като най –близък човек, а семейството му
като свое. Установи се, от кредитираните показания, че ищецът тежко понесъл загубата на брат си, в когото
намирал опора. След смъртта на брат си, ищецът отказвал да се храни и да спи,
отказвал контакт с други хора, пуснал брада, не постригвал косата си. Бил
съсипан емоционално.
Налага се извод, че между починалияИ.и
малкия му брат Е. е била създадена трайна и дълбока връзка, надхвърляща
традиционните представи за родствена връзка – те са израстнали са заедно, като
големия се грижел ката родител за малкия, който е глухоням и в неравностойно
здравно и социално положение. Смъртта променила живота на ищеца – той изгубил
своя опора, бил покрусен, не допускал друг до себе си и все още не може да
преодолее настъпилата внезапна смърт на брата.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищеца Е., по-малък
брат на починалия И./на 35 -годишна
възраст/ - са живеели заедно с него, в едно жилище и домакинство, при изключително
топли и сплотени отношения. Следва да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането - 2013г.
обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение
в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на
ищеца за неимуществените вреди, причинени от смъртта на брат муИ.Т., при
установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер
на 100 000 лева.
Предвид изхода от спора по
предпочитания иск, не следва да бъде разглеждан предявения слещу ответника
евентуален иск.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В
тази връзка следва да се посочи, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на
ВКС, за да е налице принос на увредения към щетата е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС № 17/1963 г., което има характер на задължителна съдебна практика по см.
на чл. 280, ал. 1 ГПК, като със същото е прието, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно се установи, че автомобилът, в който е
пътувал ищецът е фабрично оборудван с триточкови колани на мястото на всички
места. Съгласно заключението на вещите лица, обаче в настоящия случай не може
да се направи категоричен извод дали ищецът е бил или не с поставен предпазен
колан. Наред с това от заключението на комплексната експертиза, се установи, че предвид тежките пластични деформации на
автомобила, който е реализирал челен удар при ПТП, пострадалиятИ.Г.Т. би
получил травматични увреждания в същия вид, в който са констатирани независимо
дали е бил или не с поставен предпазен колан.
При тези данни, съдът намира, че по
делото не се доказа по кагегоричен начин, че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137в ЗДвП. Във връзка с изложеното,
съдът намира, че липсва причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия
вредоносен резултат, поради което счита, че не е налице основание за намаляване
на отговорността на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като прекия иск е основателен
в предявения му размер.
Ответникът е предявил в отговора възражение за изтекла погасителна
давност.
По отношение на иска за главница,
възражението е неоснователно, доколкото петгодишния давностен срок от датата на
деликта – 13.08.2013г. не е изтекъл къме момента на подаване на исковата молба
на 02.08.2018г. с вх.№ 104893/ 02.08.2018г. в служба Регистратура на СГС.
Възражението за погасяване на част от
лихвите по давност е основателно. Задълженията за плащане на лихва се погасяват
с изтичане на тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, която започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл е и
задължителната тълкувателна практика – Тълкувателно решение N 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Предявяването на иска спира течението на давността. Предвид на
това вземанията на пострадалия за лихви, станали изискуеми за периода преди 02.08.2015г./
предвид момента на депозиране на исковата молба/ са били погасени по давност.
По тези съображения съдът приема, че възражението за изтекла погасителна
давност за част от лихвите е основателно.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, но същия е освободен
от д.т. и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Ответното дружество следва да
заплати на адв.М.Н.- САК процесуален представител на ищеца, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на възнаграждение в размер на 4236 лв. с
ДДС съразмерно на уважената част от исковете.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 4000
лв., на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, както и разноски в размер на 500лв. за СМЕ и АТЕ платени от бюджета на
съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес ***, да заплати на
основание чл. 226 ал. 1 КЗ/отм./
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, на Е.Г.Т. с ЕГН **********
***, сумата от 100 000/сто хиляди/лв., застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат муИ.Г.Т.
при ПТП настъпило на 13.08.2013г. по вина на водача на л.а. „Рено Еспейс“ с
peг. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от 02.08.2015г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за периода от 13.08.2013г. до
01.08.2015г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати
на адв. М.Н. - САК, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
от 4236лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 4000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 500 лв. разноски за експертизи,
платени от бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***.4 от делото.
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд.
Съдия: