№ 68
гр. Каварна, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от В. М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20223240100423 по описа за 2022 година
Производството е по чл.318 и сл. от Търговския закон, във вр. с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Гражданско дело №423/2022г. е образувано на основание искова
молба, подадена от “Д.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес н
управление: гр.Балчик, ул.“****“, №4, представлявано от В. Г. М., съдебен
адрес гр.Добрич, ул.“****“, №4, чрез адв.В.Г., срещу „Б. Т.И“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“, №81,
представлявано от В. Г. Т. и Д. Г. Т..
В исковата си молба ищецът излага, че с ответника са в търговски
отношения, като ищецът е доставял на ответника бензин и дизелово гориво.
Ответникът със собствени автомобили е зараждал исканото количество
гориво и във връзка с това били издадени следните фактури:
- фактура №**********/20.022.2017г. в размер на 3771,78 лева с
вкл.ДДС;
- фактура №**********/27.02.2017г. в размер на 3800,20 лева с вкл.ДДС;
- фактура №**********/28.04.2017г. в размер на 1826,77 лева с вкл.ДДС.
Излага още, че било уговорено между страните, плащането на
задължението по посочените фактури да бъде отложено до 31.08.2017г.
1
На 31.08.2017г. постъпило частично плащане в размер на 497,68 лева, а
на 31.10.2017г. – частично плащане в размер на 2822,13 лева. Друго плащане
не било извършвано от ответника, въпреки многобройните обещания.
С оглед на изложеното ,ищецът моли съда да осъди ответното дружество
да му заплати дружество следните суми:
- сумата от 2360,65 лева, представляваща неплатена главница по фактура
№**********/20.02.2017г., както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 2389,20 лева, представляваща неплатена главница по фактура
№**********/27.02.2017г., както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 1826,77 лева, представляваща неплатена главница по фактура
№**********/28.04.2017г., както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на завеждане на исковата молба.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява представляващия
дружеството, представлява се от адв.В.Г., която поддържа исковата молба и
моли за уважаването й в цялост.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по дължимостта на
трите фактури, като посочва, че същите са издадени съответно на
20.02.2017г., на 27.02.2017г. и на 28.04.2017г., а исковата молба била
подадена в съда на 14.06.2022г. и счита, че 5-годишната давност била изтекла
съответно на 20.02.2022г., 27.02.2022г. и на 28.04.2022г.
На следващо място ответникът посочва, че задълженията по трите
фактури били изцяло заплатено от него. Счита, че сумите били заплатени, а
претенцията на ищеца се дължала на неправилно осчетоводяване на
фактурите в счетоводството на ищцовото дружество.
Оспорва исковете изцяло по основание и размер.
В о.с.з., ответникът се представлява от адв.Ел.Д., която поддържа
отговора и оспорва исковата молба.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно, а и се установява от представените към исковата молба и
отговора писмени доказателства, че двете дружества са били в търговски
взаимоотношения. Съгласно представения аналитичен регистър на „Д.К.“
ООД, за периода от 01.01.2017г. – 03.11.2021г., ответното дружество
фигурира като клиент със съответни задължения, по посочени фактури. Така
по фактура №13786 от 27.02.2017г. ответникът дължи сумата от 3800,20 лева
с ДДС, по фактура №14318 от 28.04.2017г. дължи сумата от 1826,77 лева, а по
фактура №13731 от 20.02.2017г. дължи сумата от 3771,78 лев (л.5). от
представеното платежно нареждане е видно, че ответникът е заплатил сумата
от 374,95 лева на 10.12.2021г. Други данни за плащания няма.
С отговора на исковата молба, ответникът е представил вносна бележка
за заплатени суми: 5000,00 лева на 29.12.2015г., 2300 лева на 22.02.2015г.,
9900 на 16.09.2016г. и 3500 на 19.09.2016г., както и сумата от 6200 лева на
24.07.2017г. Други плащания са извършени на 31.07.2017г. за сумата от 3150
лева, на 3550 на 09.08.2017г., 2100 лева на 14.08.2017г. и 1826,77 лева на
28.04.2017г.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно изготвено. Така според
заключението, процесните фактури, които ищецът претендира за заплащане
са били обект на осчетоводяване към датата на възникване на задължението
при ищеца като вземане и при ответника като задължение. Вещото лице е
установило, че и двете дружества не са спазили метода за хронологично
погасяване на задълженията/ вземанията по реда на тяхното възникване и в
резултат са допуснали погасяване по различни фактури. Към датата на
проверката в двете дружества, незаплатени вземания от ответника са в общ
размер на 3576,62 лева, но по различни фактури и падеж на плащане,
съответно период на забава.
В с.з. са разпитани свидетЕ..
Свидетелката Ц..на Г. М.а, работеща като счетоводител в ищцовото
дружество твърди, че знае ответното дружество да има задължения към
„Д.К.“ ООД. Лично е присъствала на разговори между счетоводитЕ.те на
двете дружества, когато се уточнявали задълженията. Свидетелката сочи, че
двете дружества били в търговски взаимоотношения дълги години и винаги
така процедирали, на отложено плащане.последния път се уговорили Г. Т. –
3
управителя на ответника да заплати задълженията си до 31.08.2017г., но
плащания не били извършени.
Според свидетелката, никога двете дружества н са имали разминавания в
задължения, съответно вземания. Твърди, че след тези три фактури е имало и
други задължения, но те били заплатени, а уговорката била да заплати
другите до 31.08.2017г.
Свидетеля Г. Д. Т., бивш управител на ответното дружество, твърди, че с
ищеца са приключили търговските взаимоотношения, до 2017г. имали такива.
Взаимоотношенията били много добри. Свидетеля предоставил на управителя
на ищцовото дружество 15 000 лева лични средства и когато приключвали,
седнали и изчистили всичко дължимо. РаздЕ.ли се като приятЕ..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Характера на извършеното от ищеца действие -продажба на бензин и
дизелово гориво сочи за възникването между страните на договорни
отношения. Безспорно е между страните, като се установи и от приетите
писмени доказателства, че между страните, които са търговци, са сключени
няколко неформални договори за продажба на стоки, който са подчинени на
режима на чл. 318 и сл. от ТЗ.
Търговската продажба представлява двустранен договор, който поражда
субективни права, респективно задължения и за двете страни по
правоотношението. Въпреки, че страните не са подписали писмени договори
продавачът е издал необходимите данъчни фактури, в които се съдържа
описание на стоката, което е достатъчно условие сделката да се смята за
сключена. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да
иска от неизправната да престира насрещното си задължение при
установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характера на
извършеното от ищеца действие доставяне на стока /бензин и дизелово
гориво/ на ответника и оформяне за това на фактури с посочени по вид,
количество и цена вещи, сочи за възникване между страните на сочените
продажбени правоотношения. Правоорганизационната форма, по която двете
спорещи страни са сключили процесните покупко - продажби, определя
договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключената
между тях сделки - търговски продажби.
4
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
рамките на настоящия процес, върху ищцовото дружество като ищец тежи
задължението при условията на пълно и главно доказване, да установи и
докаже с допустимите в ГПК доказателствени средства - наличието на
договорни връзки между двете дружества, страни по делото, да докаже
доставката на стоките съгласно уговорките на съконтрахентите по
договорите, като обоснове и неизпълнено притезание на купувача по
договорите - да заплати дължимата продажна цена след получаването на
стоката. Върху продавача тежи процесуалното задължение да установи с
допустимите доказателствени способи положителния факт - че е доставил
стоката в уговорените между страните срокове, като купувача е получил
същата и дължи плащането и. /Р - 111 - 2005 г. на І т.о. на ВКС на РБ/. От
събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства и от
заключението на експерта по изготвената и възприета от съда съдебно
счетоводна експертиза се установи, че дружеството продавач е изпълнило
своето задължение по договора. То е доставило на дружеството купувач по
сделката уговорените по количество, качество и асортимент стоки, като това
се доказа от приетите писмени доказателства Фактура № 13786/27.02.2017г.,
фактура №14316/20.4.2017г. и фактура №13731/20.02.2017г., издадени от
„Д.К.“ ООД.
Доставката на стоката и нейното приемане се доказват и от
заключението на вещото лице, от което е безспорно че стоката не само е
доставена, но за това са били издадени на основание чл. 321 от ТЗ фактури
съгласно всички изисквания на Закона за счетоводството, като същите са
надлежно осчетоводени в счетоводството на дружество ищец и в търговските
книги на дружествата сключили сделката се съдържат категорични данни за
това. Така от събраните по делото писмени доказателства се установи и каква
е била уговорената цена по сключената търговска продажба, която
дружеството купувач е следвало да заплати на дружеството продавач за
реално получените стоки, както и условията и времето на заплащането на
същата. Процесните фактури са надлежно съставени съобразно изискванията
на Закона за счетоводството, същите съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, като са надлежно осчетоводени в счетоводствата и на двете
дружества.
5
Във връзка с доказването на уговорената между страните по търговската
продажба цена, законодателят в разпоредбата на чл. 321 от ТЗ е възложил на
продавача допълнително задължение - да издаде на купувача фактура ако той
поиска това. Фактурата е основен документ в търговията с важно
доказателствено значение, като съгласно Закона за счетоводството е и
първичен счетоводен документ. Наличието на задължение в дружеството
продавач на името на дружеството купувач, се установява и от приетата от
съда съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице обаче установява, че
задължението не е по сочените фактури, /ако се прилага метода за
хронологично погасяване на задълженията по реда на тяхното възникване,
започвайки от най-старите би следвало процесните фактури от м.февруари и
април 2017г. да са осчетоводени като платени/. Вещото лице е констатирало
задължение в размер на 6576,62 лева, но по фактури №14916/24.06.2017г.,
№14942/27.06.2017г. и №14960/30.06.2017г., които обаче не са предмет на
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.303а от ТЗ, страните по търговска сделка
могат да договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от
60дни. По изключение могат да бъдат договаряни и по-дълги срокове, когато
това се налага от естеството на стоката или услугата или от друга важна
причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора
и не накърнява добрите нрави. Очевидно ищецът се опитва да докаже, че
плащането по процесните три фактури е било отложено до дата 31.08.2017г.,
но в тази част съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц..на Г. М.а,
доколкото същата е в служебни взаимоотношения с ищеца и е заинтересована
от изхода на спора. Други доказателства в тази връзка не са събрани.
Възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията по
трите фактури е основателно.Погасяването на вземанията на ищеца,
произтичащи от договорите за търговска продажба, обективирани във
фактурите, настъпва с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Началото на давностния срок, съгласно чл. 114 ЗЗД, започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, поради което в настоящия
случай ще се считат погасени по давност неплатените дължими главници с
падеж пет години преди подаването на исковата молба, т.е. преди 14.06.2022
г.
6
При този изход на спора и предвид направеното искане от ответника за
присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата от 835 лева, от които
660 лева адвокатски хонорар и 175 лева, депозит за вещо лице.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес н управление: гр.Балчик, ул.“****“, №4, представлявано от В. Г. М.,
съдебен адрес гр.Добрич, ул.“****“, №4, срещу„Б. Т.И“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“, №81, представлявано
от В. Г. Т. и Д. Г. Т., искове за сумите: фактура №**********/20.022.2017г. в
размер на 3771,78 лева с вкл.ДДС; по фактура №**********/27.02.2017г. в
размер на 3800,20 лева с вкл.ДДС; по фактура №**********/28.04.2017г. в
размер на 1826,77 лева с вкл.ДДС, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Д.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес н управление:
гр.Балчик, ул.“****“, №4, представлявано от В. Г. М., съдебен адрес
гр.Добрич, ул.“****“, №4, да заплати на „Б. Т.И“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“, №81, представлявано
от В. Г. Т. и Д. Г. Т., сумата от 835 (осемстотин тридесет и пет) лева, разноски
в производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7