Решение по дело №283/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260084
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630200283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260084 / 5.4.2021 Г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 05.04.2021Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ

 

при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 283 по описа на съда за 2020Г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,К. Е., с  ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул. ,,Индустриална” № 12, представлявано от управителя П. Г. Л.  против Наказателно постановление № Е - НП – 01 - 5 издадено на 17.01.2020Г. от Министъра на енергетиката, с което на търговеца е  било наложено наказание имуществена санкция от 50 000 (петдесет хиляди) лева във връзка с извършено административно нарушение по чл.77 във вр. с чл.87, ал.1 и ал.2 т.2 във вр. с чл.88, т.4 от ЗПБ.

В жалба си наказаното лице навежда възражения за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН, считано от датата на установяване на административното нарушение до тази на съставянето на АУАН. Също така се оспорва материалната законосъобразност на вмененото нарушение, както и неговата обоснованост.   

 

В съдебно заседание жалбоподателят ,,К. Е., редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея. Претендира и разноски.

 

 

 

 Административно – наказващият орган Министър на енергетиката,  редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана  страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На 17.04.2019Г. била извършена проверка на място от главен инспектор Р.Б. и държавен инспектор Е.Т. – служители от Дирекция ,,Природни ресурси, концесии и контрол” по изпълнение на задълженията по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1 т.2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – ораногенни варовици, от  находище ,,Селска река”, разположено в землището на с.Доктор Йосифово, Област Монтана. Проверката била направена в присъствието на управителя на търговското дружество ,,К. Е. г – н М. Н.. Вследствие на проверката било констатирано, че на кариерата е извършвано взривяване на дата 27.11.2018Г. като добитият материал е на мястото на взривяване. Било установено несъответствие между взривеното количество за едно взривяване, получено в съгласувания годишен работен проект за добив и първичната обработка за 2018Г. и представеният от концесионера паспорт на ПВР /придобивно – взривни работи/ № 1 за проведено взривяване на 27.11.2018Г. Въз основа на констатациите бил съставен нарочен протокол от 12.09.2018Г., в който надлежно било отразено и описано установеното. На 17.07.2019Г. бил съставен АУАН, който бил връчен лично на управителя на търговското дружество и подписан от него с последващо възражение. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Р.Б. и Е.Т. е, че и двамата са били непосредствени участници при извършване на проверката по документи и са констатирали нарушението на сключения от страна на дружеството договор, което е довело до извършване и на административно нарушение. При разпитите си и двамата са категорични, че е използваното количество взривно вещество и надвишавало упоменатото в договора и е довело до по – голямо по количество взривена земна маса.

Свидетелят И.Г., в своите показания в съдебно заседание признава, че не си спомня за конкретния случай поради множеството му служебни ангажименти, свързани с извършваната от него дейност по взривяването. Същевременно обаче пояснява, че той е подписал документацията, свързана с придобивно – взривните работи в конкретния обект, както и че превишаване на максимално допустимото количество взривяване все пак оказва негативно влияние върху околната среда. Показанията им са едпопосочни, логични и непротиворечиви и намират опора в обемистия писмен доказателствен материал, приобщен по реда на чл.283 от НПК.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното дружество, нарушавайки сключения договор за добив на подземни богатства, е извършило административно нарушение по чл.77 във вр. с чл.87, ал.1 и ал.2 т.2 във вр. с чл.88, т.4 от ЗПБ.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, а именно към момента на извършване на взривяването, т.е. на извършване ,,дейности по предоставени разрешения по концесии за добив” по смисъла на & 1 т.2, не са били спазени както договорните, така и законовите изисквания от страна на търговеца, което е довело и до по – голямо количество на взривяване, извършено с повече взривни материали, което неминуемо е довело и до нарушаване земните недра и замърсяване на околната среда.   

От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.

Съдът не споделя наведените от защитника на търговеца, че е налице изтекъл давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Подобни съждения не намират опора в доказателствения материал и в параметрите на административното обвинение. Независимо, че е наложено наказание по Закона за подземните богатства, в случая е налице деяние, свързано с екологично нарушение, чиято давност за съставяне на АУАН е две години считано от момента на извършване на нарушението. Именно в този смисъл е и разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗПБ, изискващ опазване на земните недра при тяхното експлоатиране чрез рационалното им използване. Ето защо и последиците от извършеното нарушения пряко рефлектират върху подпочвения слой и земните недра в обекта на извършваните дейности.

По отношение на правната квалификация съдът намира, че същото е правилно съобразена и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което и същата не би следвало да търпи съдебна корекция, което да доведе до отмяната на наказателното постановление на материално правно основание (в този смисъл е и Решение № 518/ 21.10. 2015Г. по КАНД № 473/2015Г. на Административен съд – гр. Монтана).

Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.94, ал.1 от ЗПБ предвижда имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лева.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че е налице приложима разпоредба на чл.93, ал.4 от закона, тъй като същата санкционира съвсем различни обществени отношения, несвързани с параметрите на настоящето административно обвинение.

Административно наказващият орган е определил минимално по размер наказание, което е законосъобразно, справедливо и в степен покриващо целите по чл.12 от ЗАНН

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № Е - НП – - 5 издадено на 17.01.2020Г. от Министъра на енергетиката, с което на основание чл.94, ал.1 от ЗПБ, на ,,К. Е., с ЕИК:  xxxx   със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,Индустриална” № 12,  представлявано от управителя П. Г. Л., е наложено наказание имуществена санкция от 50 000 (петдесет хиляди) лева за административно нарушение по чл.77 във вр. с чл.87, ал.1 и ал.2 т.2 във вр. с чл.88, т.4 от Закона да подземните богатства.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

 

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: