Р Е Ш Е Н И Е
№
99
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд - Перник,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова административно дело № 79/2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.А.Н.,***, срещу
Решение № 551104**** от 07.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 551104**** от 23.01.2023г. на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване, с което е спряна, считано от 12.01.2023 г. личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че не са изложени фактически и правни основания в издаденото
разпореждане, както и че актът е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като нито една от предпоставките за спиране на
пенсията не е налице. С оглед
на това се прави искане за отмяната на оспореното решение и за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Перник, се
представлява по делото от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С., която оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита, че решението съдържа фактическите и правни основания за
неговото постановяване, издадено е от компетентен орган, в предвидената
от закона форма и при правилно прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На С.А.Н.,
считано от 12.05.2014 г., пожизнено е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
С
постановление от 28.04.2016 г., по сл. дело № 12/2016 г. по описа на следствен
отдел при Окръжна прокуратура-Перник, е прекратено наказателното производство, образувано срещу
виновно лице, за това, че през м. 10.2014 г. в гр. Перник съзнателно е ползвал
неистински документи-Удостоверения УП-2 и УП-3 от 19.03.2002 г., като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по
чл. 316, ал. 1 от НК.
С
искане, подадено от Директора на ТП на НОИ – Перник чрез Районна прокуратура –
Перник до Главния прокурор на Република България са наведени доводи за нови
обстоятелства, налагащи цитираното постановление за прекратяване на
наказателното производство да бъде отменено.
С
постановление от 11.03.2021г. наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура –
Перник е изпратил по компетентност материалите от досъдебното производство на
Окръжна прокуратура – Перник за произнасяне по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК
по отношение на постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 28.04.2016.
С
постановление от 07.04.2021г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Перник
преписката е изпратена на Главния прокурор на Република България по
компетентност.
С
Постановление от 09.07.2021г. на Главния прокурор на Република България е
отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство като
следственото дело е възобновено и върнато на прокурора. След възложено
допълнително разследване от следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Перник с Постановление от 11.10.2022г. като обвиняем за
престъпление по чл. 212, ал.4, пр.1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК е привлечен С.А.Н.
за това, че на 24.10.2014г. в гр. Перник, използвал/представил лично със
Заявление вх. № МП-23834/24.10.2014г. пред ТП на НОИ – гр. Перник документ с
невярно съдържание – Удостоверение УП – 3 № XIV-237/15.01.1990г. от името на *** завод „****“, гр. София –
удостоверяващ невярното обстоятелство, че е работил в завода за периода
02.01.1988г. – 31.12.1989г. и получил без правно основание чуждо движимо
имущество – пари/суми/, изплатени му от ТП на НОИ, гр. Перник във връзка с
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар. 4, ал.1 от ПЗР на
КСО, въз основа на използваният документ за периода от м.май 2014г. до
м.септември 2022г. в
размер на 55 947 лв., равняващи се на 103 МРЗ за страната за всяка година от
периода, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери –
престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. с ал.1, пр. 1 от НК.
На
12.01.2023г. в ТП на НОИ – гр. Перник е постъпила писмо от Районна прокуратура
– Перник, с което РП – Перник уведомява административния орган в качеството му на пострадал /ощетено
юридическо лице/, че в Районен съд – Перник е внесен обвинителен акт по
обвинение срещу С.А.Н. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. с ал.1,
пр. 1 от НК.
По
обвинителния акт е образувано НОХД № 64/2023г., неприключило към момента.
С
разпореждане № 551104****от 23.01.2023г. ръководителят на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ Перник, на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО
е спрял, считано от 12.01.2023 г., личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя. Посочил е, че във връзка с внесения обвинителен акт и
НОХД са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
получаваната от лицето пенсия, поради което същата следва да бъде спряна.
Разпореждането
е връчено на С.Н. на 30.01.2023 г. и същият в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО е
депозирал жалба против него.
В
срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ – Перник е издал Решение № 551104**** от 07.03.2023 г.,
с което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представените документи от административната преписка и НОХД 64/2023г. на РС - Перник, които като неоспорени от страните се ценят като
годни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата срещу оспорваното Решение № 551104**** от
07.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Перник е подадена в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО /решението на директора на
ТП на НОИ е връчено на 13.03.2023г., а
жалбата е подадена на 15.03.2023г./,
от лице, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението е издадено от компетентен орган - директор
на ТП на НОИ-Перник, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане,
издадено също от компетентен орган: ръководител на отдел "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ-Перник, с оглед правомощието му по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" КСО
разпорежданията за спиране на производството по отпускането или изплащането на
парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. По силата на чл.
117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им.
Оспореното решение, както и потвърденото с него
разпореждане отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл.
59, ал. 2 АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването им. Решението е мотивирано, в него са изложени фактическите
и правни основания, довели до неговото издаване, като жалбоподателят е имал
възможност да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно
това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита.
При
постановяване на решението, предмет на настоящия съдебен контрол, не са
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е спряна на основание
чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО - представени са или се установяват данни за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по
чл. 96, ал. 1.
Разпоредбата
на чл. 95, ал. 1 от КСО гласи, че изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 - длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, когато са представени или се
установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1, между които е посоченото
основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО - отпадне основанието за получаването.
Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се
възобновява от датата на спирането, когато е отпаднало основанието за спиране
по чл. 95, ал. 1, т. 6 и няма основание за прекратяване на пенсията, като
изплащането се възобновява от датата на спирането.
Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи, че
съответното длъжностно лице може да издаде разпореждане за спиране на пенсията,
когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до
прекратяването. Представените по делото писмени доказателства безспорно налагат
извода, че са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
отпуснатата пенсия, а в тази насока са доказателствата за внесен обвинителен
акт срещу жалбоподателя за използване на документ с невярно съдържание - УП-3,
послужили при отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Видно от
обвинителния акт, ако се вземат данните за трудовия стаж на лицето, Н. не би
придобил право на пенсия за ОСВ, ако не бъде взет предвид стажа на лицето за
периода 02.01.1988г. – 31.12.1989г., посочен в издаденото от ****
удостоверение. Личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната по реда на § 4,
ал. 1 от ПЗР на КСО именно с оглед зачетения осигурителен стаж при *** завод "****",
който ако бъде изключен, лицето не би имало право на заявената пенсия поради
неизпълнено условие за години осигурителен стаж съгласно изискванията на § 4,
ал. 1 от ПЗР на КСО.
По своята правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се
избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. Поради
тази причина спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по
правни последици не е равнозначно на прекратяване на пенсията на основанията по
чл. 96, ал. 1 от КСО. За постановяване на разпореждане за спиране изплащането
на пенсия е достатъчно да са налице данни към момента на неговото
постановяване, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на пенсията и/или е необходимо изясняване на
осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Достатъчно е събраните
доказателства и установени данни да свидетелстват само за вероятността, а не и
за сигурността за съществуването на релевантните обстоятелства.
В хипотезата на чл. 95, ал. 1 от КСО пенсионният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. В неговата дискреция и
преценка е дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. В случая
от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях относими
фактически обстоятелства не се установява административният орган да е действал
извън рамките на оперативната му самостоятелност и съответно не е упражнил
превратно правото си на свободна преценка като е приел, че са налице основания
за спиране изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Н..
Съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са в съответствие с целта на закона. Тази цел е спазена, тъй като
право на пенсия имат само лицата, за които са налице предвидените в КСО
предпоставки, а не лица, за които има данни, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за прекратяване изплащането на пенсия и/или е необходимо
изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход.
Изложеното обосновава решаващ извод, че оспореният в
настоящото производство административен акт - Решение № 551104**** от
07.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, е постановен от материално
и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените
административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния
закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона. Ето
защо, инициираното от С.Н. обжалване е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора следва да се уважи своевременно
заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. на основание чл.
143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, настоящият състав при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Н., ЕГН ********** против Решение
№ 551104**** от 07.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, с което е потвърдено
Разпореждане № 551104**** от 23.01.2023г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - Перник, с което е спряна, считано от 12.01.2023 г.
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално
поделение на НОИ - Перник сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 119, вр. чл. 117, т. 2, б. "ж" КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се
изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/