Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,……………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 1838 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Фонд “Н.И.“/ФНИ/ против Т.У.– София кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът кандидатствал
пред него в национален конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетни области – 2012г.“. Проектното му предложение "Виртуален център за
трансфер на in-silico scientia и технологии ViSTa“ било одобрено от
Изпълнителния съвет на Фонд “Н.И.“/ФНИ/ и министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на което между
ищеца и ответника бил сключен договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г. за
финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01386 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в
размер на 300 000 лева. На 22.11.2012 г. ищецът превел на ответника аванс по договора в размер на 98 700 лева. По-късно била извършена проверка и били
констатирани нарушения по конкурсната процедура. На 11.02.2013 г. министърът на
образованието, младежта и науката издал Заповед РД-09-122, с която отменил утвърденото класиране на
проектните предложения за финансиране от фонда. Ищецът поддържа, че с
отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на който бил сключен
договор между страните, породените от него последици отпаднали с обратна сила и
авансовото плащане било извършено на отпаднало основание,
поради което следвало да бъде върнато от
ответника. Наред с това ответникът
дължал обезщетение за забава за периода 09.02.2015г. до 09.02.2018г. в размер на 30 132.34 лева. Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 98 700 лева /авансово заплатена сума, получена на отпаднало
основание, по развален договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г./, сумата от 30 132.34 лева/обезщетение за забава за периода 09.02.2015 г. до 09.02.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба/09.02.2018г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът оспорва предявените
искове. Твърди, че не дължал връщане на посочената от ищеца сума, тъй като отмяната
на класирането на проектните предложения не се дължало на неговото
противоправно поведение, изпълнил добросъвестно задълженията си по етап първи
от договора. Счита, че отмяната на индивидуалния административен акт, въз
основа на който бил сключен договорът между страните, няма за последица
неговото разваляне с обратна сила. Твърди, че ищецът не бил упражнил правата си
по чл.23 или 24 от договора да го развали или да прекрати неговото действие, а
и нямал право да стори това, тъй като ответникът бил изправна страна. Поддържа
становището, че с договора било уговорено периодично и продължително
изпълнение, поради което евентуално разваляне на договора имало действие
занапред. Твърди, че извършил работата по проекта, която била приета от ищеца
без възражения, поради което имал право да получи договореното финансиране за
първи етап. Позовава се и на чл.268 от ЗЗД, като твърди, че ищецът следвало му
заплати извършената работа, направените разходи и печалбата, която би получил,
макар и от частично изпълнение на договора. Оспорва иска за мораторна лихва
като неоснователен, тъй като не съществувало задължението по главния дълг. Оспорва
началната дата, от която се претендира мораторна лихва. Твърди, че до датата на
подаване на ИМ не бил уводомен от ищеца за неговите претенции. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД:
За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният
ФС: 1/ответникът да е получил някакво имуществено благо; 2/ това
имуществено благо да е предоставено от ищеца; 3/ имущественото благо да е
получено на отпаднало основание.
Страните
не спорят, а това се установява и от представените по делото протокол №
11/09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.И.“ за класиране на проектни
предложения в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни
изследвания в приоритетните области“ – 2012 г. и приложение № 7 към него, че през 2012 г. Техническият
университет – София, чрез екип от свои експерти в Научно изследователски
сектор, ръководен от П.И.Б., е взел
участие в националния конкурс, посочен в цитирания
протокол./л.5-9/. Ответникът
е участвал в конкурса с проект № FFNNIPO_12_01386 с тема "Виртуален център за трансфер на in-silico scientia и
технологии ViSTa“. След проведена конкурсна процедура е
класиран, като представеният проект е одобрен за финансиране от ищеца. Въз основа на класирането, на 20.11.2012
г. страните по делото са сключили договор № ДФНИ М01/0005/20.11.2012
г. със срок на изпълнение от 24 месеца, по силата на който ответникът е следвало да получи
държавно финансиране в размер на 300 000 лева, предоставено от ищеца за изпълнение на
проекта./л.10-23/.
Видно от платежно
нареждане от 22.11.2012 г. ищецът е превел по сметка на Т.У.– София авансово
част от сумата за финансиране в размер на 98 700 лева за първи етап на
проекта, което обстоятелство не се оспорва по делото.
Не се спори между страните, че със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на
Министъра на образованието, младежта и науката е отменено класирането на участвалите в
конкурса проекти./ л.25-27/.
Тази
заповед е била обжалвана пред Върховния административен съд, като с решение от 12.11.2013 г. по адм. д. № 4146/2013 г. на тричленен състав на ВАС и решение
от 10.06.2014 г. по адм. д. № 4917/2014 г. на петчленен състав на ВАС е била потвърдена и е влязла в сила./л.28 - 31/.
Спорен въпрос по делото е дали отмяната на класирането
има за последица разваляне на договора между страните с обратна сила или заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на Министъра на
образованието, младежта и науката има действие
занапред.
Съгласно чл.29, ал.3 от
ЗННИ, въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл. 28 от ЗННИ, изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера
на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на
определените за конкурса финансови средства. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗННИ /в редакцията
към ДВ, бр. 83 от 2010 г., приложима към процесните отношения/, въз основа на
решението по чл.29, ал. 3 от ЗННИ, управителят на фонд "Н.И." сключва договор, с който се
определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за
финансиране проекти. Следователно,
облигационното отношение между страните по повод отпускане на целеви средства
за насърчаване на научните изследвания възниква от сложен фактически състав, включващ
административноправен елемент – решение на изпълнителния съвет на фонда, с
което се определя проектът, който ще бъде финансиран, както и размера на
средствата, и частноправен елемент – договор за финансиране, сключен между
фонда и лицето, спечелило конкурсната процедура.
Решението
на изпълнителният съвет на Фонд "Н.И." по чл. 29, ал. 3 от ЗННИ представлява
индивидуален административен акт – волеизявление
на административен орган, което е насочено към създаване на права и задължение в полза на
определено лице. Валидността на този индивидуален
административен акт е абсолютна
предпоставка за сключване на договора по чл. 29, ал. 4 от ЗННИ, тъй като определя както лицето, което е одобрено за финансиране,
така и условията, при които следва да бъде сключен договорът. В конкретния случай решението на
изпълнителния съвет, послужило като основание за сключване на процесния договор, е
отменено със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и
науката. С отмяната на административния акт е отпаднало единственото правно основание за сключване на
процесния договор. Влязлото
в законна сила решение на ВАС, с което е отменен индивидуален административен
акт има обратно действие. /Решение № 209 от 20.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
2544/2015 г., I т. о., ТК и др./. Съгласно
чл.105 от АПК, отмяната или изменението на административен акт, не може да
засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, което означава, че
спрямо тази категория правни субекти отмяната действа занапред. Ответникът
обаче е лице, което е придобило права от решението на изпълнителния съвет на
фонда за одобряване на класирането, поради което това дружество е страна в
административното производство по издаване на индивидуалния административен акт
и по отношение на него отмяната на акта има обратно действие, т.е по отношение
на ответника следва да се счита, че този акт никога не е пораждал правни
последици, с които да определи правния субект, с който да се сключи договор за
финансиране, както и съдържанието на този договор. С отпадане на административно-правния
елемент на сключения договор, отпада с
обратна сила и цялото облигационно правоотношение, тъй като без индивидуалния
административен акт фактическият състав, при който то възниква, остава недовършен.
Съществуването на гражданскоправния елемент – договора, без наличието на
индивидуалния административен акт, само по себе си не може да породи никакви
правни последици. В тази насока е и практиката на ВКС/определение № 201/06.04.2020г.
по т.д. № 1396/2019г. на ВКС, ТК, второ отделение, определение № 241/09.04.2020г.
по т.д. № 2065/2019г., ТК, първо т.о на ВКС и др./ Неоснователно
е възражението на ответника, че ищецът няма право да развали договора, тъй като
Т.У.– София е изправна страна по него.
В
конкретния случай договорът между страните е развален по право, на основание чл.89 от ЗЗД, поради обективна невъзможност за изпълнение от ищеца, тъй като е отменен
индивидуалния административен акт, въз основа на който е сключен договора, а не
на основание чл. 87 от ЗЗД, поради което е без значение дали ответникът е
изправна страна и дали неговото поведение е било добросъвестно.
Спорен
въпрос е дали, с оглед характера на договора, който според ответника е за
продължително и периодично изпълнение, неговото разваляне има действие занапред,
респ. дали се дължи финансиране за приетата работа по етап първи от договора. Съдът
приема, че с договора е уговорено продължително изпълнение, тъй като задълженията и на двете страни се изпълняват
в продължителен период от време. Съгласно чл.3, ал.2 от договора, първият етап на
изпълнение на договора е с продължителност 12 месеца, а вторият етап е с
продължителност 12 месеца, след приемане на научния и финансовия отчет за
изпълнение на първия етап и след предоставяне на финансиране за втори етап./чл.3,
ал.3 от договора/. Независимо от това, както вече бе посочено, правоотношението
между страните е възникнало от сложен фактически състав, при който договорът не
може да съществува самостоятелно, без наличието на индивидуалния
административен акт, въз основа на който е сключен, а след като отмяната на
индивидуалния административен акт има обратно действие, договорът не би могъл
да бъде развален занапред.
Дори и да не бъдат възприети тези доводи на настоящия
състав и да се приеме, че договорът следва да се счита развален занапред, то не
е доказано по делото, че извършената от ответника работа по първи етап е била
приета от ищеца.
По
делото е представен отчет от 20.12.2013г. от ответника за извършената от него
работа по първи етап на проекта./л.48-56/. Разпитана е и св.Б. – научен ръководител на проекта, която потвърждава, че
е била извършена работа по първия етап - започнала е дейност по изграждане на научна тематична
мрежа с партньори от чужбина и в страната, стартирали и процедура за закупуване
на апаратура. Изпълнили научните задачи по проекта, с изключение на „дисеминация“, но първият
етап от проекта бил изпълнен и предали отчет за него. Представянето на отчет по реда на чл.8, ал.6,
т.5 от договора обаче не означава, че
работата е била приета. По делото не са ангажирани доказателства, че работата е
приета по реда на чл.20, ал.3 от договора. Ищецът е заплатил сумата от 98 700
лв. на 22.11.2012г. – два дни след сключване на договора, като
изрично е посочил в платежното нареждане, че плащането е авансово, а етап първи
е следвало да бъде приключен 24 месеца по-късно, поради което плащането не може
да бъде разглеждано като приемане на извършената работа. Неоснователно е и
възражението на ответника, че в конкретния случай приложение следвало да намери
чл.268 от ЗЗД. Съгласно
чл.268 от ЗЗД, ако има основателни причини,
поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало,
като заплати на изпълнителя
направените разходи, извършената работа и
печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. Цитираната разпоредба е неприложима
към правоотношението между страните, тъй като развалянето на договора се дължи
на отмяната на административния акт, послужил за основание на договора, т.е
развалянето на договора е настъпило по право, а не при наличие на основателна
причина, при която хипотеза прекратяването на договора би зависило от волята на
възложителя. С оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, поради
което следва да бъде уважен изцяло. По предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен този
иск, ищецът следва да ангажира доказателства за наличието на главен дълг, за
изпадането на ответника в забава и за размера на дължимото обезщетение за
забава.
Тъй като не е предвиден
срок в закона за връщане на сумата, получена на отпаднало основание, ответникът
изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства,
от които да е видно, че ищецът е отправил покана до ответника да върне
получената сума. Такава покана е отправена едва с подаването на исковата молба,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава за периода преди тази
дата.
По
разноските:
Ответникът
следвада бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 8646.76 лв., съобразно уважената
част от иска.
При определяне размера на разноските съдът
уважи възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум от 6020.79 лв. с ДДС, тъй като делото не представлява
фактическа и правна сложност и при този размер изчисли общият размер на
разноските.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 701.66
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.У.–
София, ЕИК ********, представлявано от Г.С.М., със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Фонд “Н.И.“, ЕИК********, със седалище и адрес ***,
представлявано от В.С.Б., на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата от 98
700 лева /получена
на отпаднало основание, по развален договор
№ ДФНИ М01/0005
от 20.11.2012
г./, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф. “Н.И.“, ЕИК********, против Т.У.– София, ЕИК ********, иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 132.34 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 09.02.2015
г. до 09.02.2018 г. върху сумата от 98 700 лева, получена на отпаднало
основание, по развален договор №
ДФНИ М01/0005
от 20.11.2012
г. ОСЪЖДА
Т.У.– София да заплати на Фонд “Н.И.“, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 8646.76 лв., съобразно уважената
част от иска. ОСЪЖДА Т.У.– София да заплати
на Фонд “Н.И.“, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 701.66 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: