Решение по дело №28866/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13770
Дата: 10 август 2023 г.
Съдия: Силвия Венциславова Тачева
Дело: 20231110128866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13770
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20231110128866 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Н. Н. С., ЕГН **********, срещу Г. П. И., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт
на домашно насилие спрямо молителката на 08.05.2023 г. и 16.05.2023г.
Ответникът по молбата в съдебно заседание признава изцяло обстоятелствата, изложени в
нея.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3
ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено от Г. П. И. спрямо Н. Н. С. физическо насилие.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 6-7 от
делото), удостоверение за раждане (л. 8 от делото), нотариален акт (л. 9 – 10 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 13.07.2023 г., е направил признание на
обстоятелствата, изложени в молбата (л. 38 от делото).
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание, представлява признание
на факт за извършено от него спрямо молителката домашно насилие на процесната дата, като
съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с оглед на всички
обстоятелства по делото.
1

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
в настоящия случай съдът кредитира, тъй като същата е пълна и дава сведения за дата, място,
начин и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Ето защо и предвид
направеното признание от ответника на всички факти и обстоятелства в молбата, съдът счита за
доказано, че Г. И. е упражнил на твърдените дани домашно насилие спрямо молителката.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за психическа агресия, изразена от страна на
ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие, под формата
на психическо насилие от страна на Г. Тодоров по отношение на Н. С..
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, счита, че на Г. П. И., ЕГН
**********, следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Молителката е поискала присъждане на разноски, каквито ответникът й дължи, с
оглед изхода на делото. По същото е представеното пълномощно и договор за правна защита
и съдействие (л. 2 от делото), от които се установява уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., поради което разноски на молителката се следват.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. П. И., ЕГН **********като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Г. П. И., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Н. Н. С., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г. П. И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Г. П. И., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г. П. И., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет)
лева.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. С., ЕГН ********** сумата от
600,00 (шестотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3