Р Е Ш Е Н И
Е № 139
10.07.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 259 по описа на ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Ив-Мес” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Калиакра”
№21, ет. 3, срещу решение № 70/17.12.2019г., постановено по т. д. № 28/2019г.
по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е
осъдено да заплати на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 5, сумата 4000.03 лв.,
представляваща част от вземане по фактура № **********/06.12.2017г. на стойност
14 840.86 лв. и сумата 10 200 лв. по фактура №**********/20.09.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба,
присъдени като дължими от въззивника в качеството му на платец по договор за
факторинг от 03.07.2015г. сключен между„ОББ Факторинг” ЕООД, в качеството му на
фактор и третото по спора лице „Синергон“ ООД в качеството им на доставчик по
договора за факторинг, за покриване на задълженията формирани от отношенията
между доставчика и платеца.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението в осъдителната част, въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Оплакванията са
за неправилност на изводите на окръжния съд за неотносимост към спора на
издадените към посочените по- горе фактури кредитни известия: №
**********/25.01.2018г. за сумата 4000.03 лв. по фактура №
**********/06.12.2017г., издадена на стойност 14 840.86 лв., и №
**********/06.12.2017г. за пълния размер на сумата 10 200 лв., за което е
издадена фактура №**********/20.09.2017г. Искането в жалбата е за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от предприетото частично обжалване, и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Въззиваемото дружество „ОББ Факторинг”
ЕООД - гр. София, представлявано
в процеса от адв. Т. Б. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.
За
да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският
окръжен съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ОББ Факторинг” ЕООД - гр.
София срещу „Ив-Мес” ЕООД –гр. Шумен, за присъждане на суми в общ размер на
137 028.10 лв., претендирани като дължими от ответника в качеството му на
платец по договор за факторинг от 03.07.2015г., сключен между ищеца - фактор, и
третото, неучастващо в процеса лице - „Синергон“ ООД, в качеството на
доставчик, за съществуващи и бъдещи задължения на ответника от периодични
доставки на стоки. Ищецът твърди, че след сключването на договора за факторинг
ответникът е извършил плащания по издадени от „Синергон“ ООД фактури за
доставки на стоки общо за сумата 1 401 073.73 лв.; по шест от
цедираните фактури не са постъпили плащания от ответника, а именно по фактури №
№ **********/25.01.2018г., № **********/14.12.2017г., №
**********/14.12.2017г., № **********/06.12.2017г., № **********/20.09.2017г.,
№ **********/18.09.2017г., а по фактура № **********/12.09.2017 г. на стойност
29 989.08 лв. е направено частично плащане, след което задължението е за
сумата 26 968.13 лв.
С обжалваното
решение № 70/17.12.2019г. на ШОС осъдителните искове са уважени за паричните
задължения по фактури № № **********/25.01.2018г., № **********/06.12.2017г., №
**********/20.09.2017г., № **********/18.09.2017г., а по фактура №
**********/12.09.2017 г., ведно с акцесорните претенции за законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, и са отхвърлени са сумите по фактура №
**********/14.12.2017г. на стойност 12 775.46лв. и фактура №
**********/14.12.2017г. на стойност 7 958.21 лв.
Предмет на
въззивното производство са осъдителните за присъждане на сумата 4000.03 лв.,
представляваща част от вземане по фактура № **********/06.12.2017г. на стойност
14 840.86 лв. и за сумата 10 200 лв. по фактура №**********/20.09.2017г.
В останалата
част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът
на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в
обжалваните части. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск.
Тъй като
решението се обжалва само за част от уважените осъдителни претенциите, със сила
на пресъдено нещо се ползват установените от окръжния съд общи правопораждащи
факти на спорното право, които поначало не са били спорни между страните.
Установява се, че на 03.07.2015г. между „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството на
фактор, и „Синергон“ ООД, ЕИК-********* в качеството на доставчик, е сключен
договор за факторинг №А00182, по силата на който доставчикът се е задължил да
прехвърли чрез цесия настоящи и бъдещи вземания на доставчика по фактури с
отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложения, неразделна част
от договора – чл.1 от Договора. Ответникът „Ив-Мес” ЕООД е посочен като платец
в приложение № 2 към договора. В периода от 07.07.2015 г. до 26.07.2018 г.
ответникът е извършил по сметка на „ОББ Факторинг” ЕООД множество плащания на
задължения по издадени фактури от „Синергон“ ООД, в размер на
1 401 073.73 лв.
За
установяване възникването, съществуването към датата на цесията и цедирането на
процесните парични вземания ищецът представя с исковата молба освен фактури №
**********/06.12.2017г. и № **********/20.09.2017г., и стокови разписки №
17/20.09.2017г. за получаване на стоки на стойност 10 200 лв. и стокова
разписка №20/06.12.2017г. за удостоверяване получаване на стоки на стойност от
14 840.86 лв. Четирите документа са двустранно подписани от доставчика
„Синергон“ ООД и за получателя „Ив-Мес” ЕООД. Представени са и уведомления от
доставчика до фактора за цедиране на задълженията по тези доставки и искания за
авансово плащане по силата на договора за факторинг, както и уведомления до
платеца, изхождащи от доставчика, за извършените цесии по фактурите.
Ответникът не е заявил някакъв вид оспорване на тези
фактури и стокови разписки. В отговора на исковата молба, както и в хода на
процеса единственото възражение срещу вземането по фактура №
**********/06.12.2017г. и част от вземането по фактура №
**********/20.09.2017г., е че те са отпаднали поради издаването от доставчика
на кредитни известия: № **********/25.01.2018г. за сумата 4000.03 лв. по
фактура № **********/06.12.2017г., издадена на стойност 14 840.86 лв., и №
**********/06.12.2017г. за пълния размер на сумата 10 200 лв., за което е
издадена фактура №**********/20.09.2017г.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил
своевременно представените с отговора кредититни известия, с твърденията, че са
неистински предвид техния вид, форма, както и липсата на подпис.
Ответникът е предприел доказване по това оспорване само
по отношение на обстоятелството, че кредитните известия са отразени в неговото
счетоводство, което е установено посредством съдебно – счетоводна експертиза.
Не са установени по делото релевантни обстоятелства за доказване съставянето на
документите от лицето, посочено в тях като издател, след проверка в
счетоводството на доставчика, и за основанието за издаването им – неосъществена
доставка, грешка при фактуриране, погасяване чрез прихващане и др.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съставът на
въззивния съд намира следното по предмета на спора:
Доколкото договорът за факторинг няма
изрична правна регламентация /с изключение на нормата на чл.2 ал.2 т.12 ЗКИ-
„придобивания на вземания по кредити и друга форма на финансиране /факторинг,
форфетинг и др/, по отношение на него при спор, следва да се прилагат правилата
на цесията /чл. 288 ТЗ във вр. чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/, както и
договорните клаузи в договора за факторинг. Въпреки липсата на легална
дефиниция при решаване на спора по същество съдът изхожда от установеното от
правната теория определение на договора за факторинг- двустранен възмезден
дългосрочен договор, с който продавач на стоки или изпълнител на услуги се
задължава да прехвърли на фактора свои съществуващи и бъдещи вземания,
произтичащи от сключвани с трети лица договори за продажба на стоки или
извършване на услуги, а факторът се задължава да финансира продавача или
изпълнителя чрез плащане на определена авансова сума и да извършва срещу
възнаграждение услуги, свързани с получаване на плащанията по определените му
вземания. За да е налице задължение за плащане по договора за факторинг следва
да има доказателство за извършена доставка към платеца.
Съвкупната
преценка на събраните доказателства, подробно обсъдени от окръжния съд в
обжалвания съдебен акт, обосновава категоричен извод за успешно доказване на
спорните факти относно възникването и съществуването на процесните паричните
задължения на ответника „Ив-Мес” ЕООД, произтичащи от периодични доставки на стоки
между него и доставчика „Синергон“ ООД, страна по договора за факторинг, които са валидно прехвърлени в
партимониума на фактора „ОББ Факторинг” ЕООД. За доказване получаването на стоките, за стойността на които са
издадени процесните фактури, са съставени и двустранно подписани от доставчика
и платеца стокови разписки, чиято истинност и автентичност не е оспорена от
платеца.
Същевременно,
по направеното оспорване от страна на ищеца на представените от ответника заверени
копия на кредитни известия, не е осъществено успешно доказване. Тъй датите на
кредитните известия са след цедиране на процесните вземания на 06.12.2017г., за
настоящия спор единствено релевантно основание за издаването им от доставчика
би било неосъществяване на доставката, тъй като след прехвърляне на съществуващо
вземане доставчикът не би могъл да променя или преустановява дълга. В тази
връзка, дори и да се приеме, че доставчикът „Синергон“
ООД действително е издал кредитни
известия № **********/25.01.2018г. за сумата 4000.03 лв. по фактура №
**********/06.12.2017г. и № **********/06.12.2017г. за пълния размер на сумата
10 200 лв., за което е издадена фактура № **********/20.09.2017г., то в нито един от представените други документи
във връзка с процесните отношение няма данни за това, че основанието за
издаване на кредитните известия е неизвъшване на доставките, т. е. че те са
противопоставими на фактора, който е носител на вземанията от предходен момент
и разполага с неоспорени документи – стокови разписки, удостоверяващи
доставките.
По изложените съображения, като съобрази приложимите
норми и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса за
релевантните спорни факти, съставът на въззивния съд намира, че предявените
осъдителни искове, предмет на настоящото производство, за присъждане на сумата
4000.03 лв., представляваща част от вземане по фактура №
**********/06.12.2017г. на стойност 14 840.86 лв. и сумата 10 200 лв. по
фактура № **********/20.09.2017г., са основателни, ведно с акцесорните
претенции за законни лихви върху главниците.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК, както и на доказателства за реално направени разноски,
въззивникът следва да бъдат осъден за сумата 2 520 лв., заплатена от
насрещната страна като адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по
договор за правна помощ.
Воден от горното,
ВнАпС, ТО, І- ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 70/17.12.2019г., постановено по т. д. № 28/2019г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта, с която „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Калиакра” №21, ет. 3, е осъдено да заплати
на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 5, сумата 4000.03 лв., представляваща част от
вземане по фактура № **********/06.12.2017г. на стойност 14 840.86 лв. и
сумата 10 200 лв. по фактура №**********/20.09.2017г., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба, присъдени като
дължими от въззивника в качеството му на платец по договор за факторинг от 03.07.2015г.,
сключен между„ОББ Факторинг” ЕООД и „Синергон“ ООД.
В
останалата част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен да заплати на „ОББ Факторинг” ЕООД,
ЕИК-*********, гр. София, сумата 2 520 лв. / две хилади петстотин и
двадесет лева/ представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.