Определение по дело №1663/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 1870
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530101663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                  О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                               № 1870, 25.10.2019 год., гр.Търговище

 

                                   В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав, в закрито заседание  на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1663 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

          Делото е образувано по искова молба на М.Й.М. ***, с която е предявен иск, с правно осн. чл.19, ал.1 от ЗГР. Ищеца твърди, че българските имена е получил по време на т.н. „Възродителен процес“, а  имената, дадени му от неговите родители при раждането му през 1971 год. били М.И.М.. Ищеца твърди, че в регистрите, в документите за самоличност и други документи с правно значение е вписан с българските имена, но въпреки това в обществото, сред близки и приятели бил известен с рождените си турско-арабски имена. Тъй като не е възстановявал турските си имена до момента ищеца на 23.07.2019 год.  подал заявление в Община Попово за възстановяване на имената му по административен ред, но производството все още било висящо и община Попово не предприела действия по заявлението му. Поради това ищеца счита, че е на лице интерес да иска промяна на имената по съдебен ред, поради наличие на важни обстоятелства и моли съда да постанови решение с което да допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от български на турско-арабски.

        В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Попово. В отговора е заявено, че молбата е допустима и основателна и следва да се допусне исканата промяна в имената на ищеца.

       Като сложи на разглеждане материалите по делото съдът прие за установено следното : Молбата за допускане по съдебен ред на промяна в имената на ищеца от настоящите български имена на турските му имена е недопустима.

        С изменение на Закон за гражданската регистрация ДВ бр. 28 от 23.03.2001 г., в сила от 1.07.2001 е създадена нов чл. 19 а ЗГР, съгласно който чл. 19а, ал. 1 ЗГР - "Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена", а съгласно  чл. 19а, ал. 2 ЗГР- "Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му... ". С оглед на фактическите обстоятелства, изложени в молбата, с оглед представения препис от акт за раждане, с оглед твърденията на ищеца, че е предприел действия за възстановяване на имената по административен ред съдът приема, че е налице хипотезата на чл.19а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), която разпоредба регламентира възможността българските граждани, на които принудително са били променени имената или на българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, по свое желание да възстановят предишните си имена. Става въпрос за възстановяване на имената по административен ред, заявленията за което се подават до кмета на Общината по постоянен адрес на лицето, съгласно реда, предвиден в Инструкция № 1 от 2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за прилагане на чл.19а от ЗГР.

        Или казано с други думи, компетентен да се произнесе по молбата е съответният административен орган, който в конкретния случай, предвид разпоредбите на  чл.3 и чл.4 от Инструкция № 1 от 2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за прилагане на чл.19а от ЗГР е общината по постоянния адрес на молителя – Община Търговище, а не Община Попово.  Евентуален отказ на административния орган също не би направило допустима молбата по чл.19 от ЗГР, доколкото е предвиден административен ред за обжалване по реда на АПК пред съответния Административен съд. Редът в ЗГР и Инструкция № 1 е императивно предписан.

       Ето защо, съдът счита, че производството по настоящото дело по предявения иск с правна квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР се явява недопустимо, поради неподведомственост на искането, поради което и следва да се прекрати.

 

                                              Водим от горното, съдът

 

                                       О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1663 / 2019 год. на РСТ, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

         

          ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца. Връщането да се извърши, след влизане в сила на определението.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Окръжен съд-Търговище.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :