Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1907 гр.Пловдив, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 22.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №5257/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №448354-F483038/15.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Апид-2000” ООД с ЕИК
********* със седалище гр.Пловдив, ул.Скопие 14, ет.1 на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. с ал.1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява представлява от
представителя му Х. Д..
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
При извършена оперативна проверка на 27.02.2019 г. в 16:40 ч.
на обект - бензино- газстанция ,.Д2", нзходящ се в гр. Перущица, обл. Пловдив, стопански
двор, стопанисван от "АПИД- 2000"
ООД с ЕИК: ********* е констатирано, че дружестаото в качеството си на
лице, което извършва продажби на течни гориеа по чл. 3, ал.2 от Наредба Ns Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистрирэне и отчитане чрез фискалки
устройства на продажбите в търговските обекти. Изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин не е спазено, като е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата,
тъй като не са се предавали данни към НАП по установената дистанционна връзка, а именно данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива .
В
обекта - бензино- газстанция „А2" се изполэва нивомерна
измервателна система (НИС) Optilevei за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП модел „Дайс KL" с № на ФУ DS004247 и №ФП 35004247.
В
хода на проверката се установило също, че съгласно документ №5931 /05.02.2019г. към Акцизен данъчен документ №00001119177 от 05.02.2019г. с УКН№0000000004333536/05.02.2019г. на 05.02.2019г. в бензино-газстанцията е
получена доставка на гориво „Дизелово гориво ''Б6'' с код по КН :27102011 с
количество 3000 л. Направена е справка в ИС на НАП модул „Постьпили и
проточени горива в обекти с ЕСФП'', при която се установява, че наличното в
обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни от НИС за получената
доставка по дистанционна връзка на Националната агеиция за приходите - данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива.
Нарушението било
констатирано на 27.02.2019г., при извършени проверка, документирана с протокол
сер АА№ 0408014/27.02.2019т.
При така установеното свидетеля по делото С.Ч. съставил на дружеството
горецитирания АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал - АУАН, възражение против
констатации по проверка, оправомощителна заповед и др.В подкрепа на писмените
доказателства са и гласните такива на св.Ч., които съдът кредитира като единни
и безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства.Съдът
кредитира и всички писмени доказателства, които не се оспорват от страните.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от
приложената по делото Заповед с която се установява компетентността на
административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, изречение второ вр. с ал.1 от ЗДДС,
която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наложената
имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-500 лв. предвиден
в чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като наказващия орган е преценил, че нарушението не води до неотразяване на приходи и
следва да се наложи именно по леката санкция, а не тази по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Неоснователни са доводите в
жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност
на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства
на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо
от останалите.Напротив, стигнало се до неотчитане на получена доставка на течни
горива в НАП.Освен това дружеството вече е било предупреждавано по чл.28 от ЗАНН за идентично нарушение.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
В този изричен смисъл Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. №
3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 780
от 19.04.2016 г. по н. д. № 432/2016 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд –
Пловдив.
Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 500 лева
изцяло съответства на тежестта на нарушението и факта, че е първо по ред.
Ето защо съдът счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №448354-F483038/15.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Апид-2000” ООД с ЕИК
********* със седалище гр.Пловдив, ул.Скопие 14, ет.1 на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. с ал.1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала :
И.П.