РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Благоевград, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201569 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано с жалба на АЛ. В. АНГ., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ул. „Ш. П“ № , ет. , ап. , против Наказателно
постановление № 21-1116-000897/25.10.2021 г. на Началник група към
ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлявам МПС за 24 месеца.
С жалбата си АЛ. В. АНГ. моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено като нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
адвокат А. М., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 15.10.2021 г., в 02:20 часа в Благоевград, на ул.“Делвинска“, в посока
от улица "Здравец" към улица „Георги Андрейчин", полицейските служители
– актосъставителят З., в присъствие на свидетеля Е., съставили на А. АУАН,
тъй като управлява повереният му лек автомобил „О. К.“ с регистрационен
1
номер , собственост на В. Д. от град Б., улица "Б." бл. Номер , вх. "" ет. ап. ,
като при покана отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство "Алкотест Дрегер" 7510 с фабричен номер 0185 за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Водачът силно миришел на алкохол. Издаден
му е талон за изследване номер 140679. Водачът е отказал проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта, за което му е съставен АУАН Серия GA АКТ № 450266/15.10.2021
година.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият отказва да го
получи.
Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 257/15.10.2021 година, като жалбоподателят АЛ. В. АНГ. отказал да
получи копие от нея.
Въз основа на акта, на 25.10.2021 година, Началник в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР-Благоевград, издал атакуваното НП № 21-
1116-000897/25.10.2021 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлявам МПС за 24 месеца. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 26.10.2021 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя С.З., както и свидетелите Р. Й. ЕВТ. и ИВ. Р. Д., които са
категорични, че жалбоподателят многократно е опитал да възпрепятства
получаване на качествена проба с техническото средство, както и че е издаден
талон за медицинско изследване на същия от органите на МВР.
От разпитаните в съдебно заседание свидетели при режим на довеждане се
поддържа тезата, че жалбоподателят, който е бил и водач на автомобила, не е
отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, просто
не могъл да даде качествена проба, както и че му е издаден талон за
медицинско изследване.
Предвид констатираните противоречия в показанията на разпитаните
свидетели, съдът е допуснал и провел очна ставка между свидетелите Р.Е. и
К. Х., от която се установява, че е издаден талон за медицинско изследване на
жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните
по делото свидетели, приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
2
Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час
жалбодателят е управлявал лек автомобил „О. К.“ с регистрационен номер .
Безспорно се установява, че същият е спрян за проверка от контролните
органи и е бил изпробван за алкохол с техническо средство, като са му
извършени няколко проби и всичките били некачествени, поради
обстоятелството, че не издишвал минимално необходимото количество
въздух, за да даде качествена проба.
Анализът на показанията на разпитаните по делото свидетели,
извършили проверката налагат като единствено възможен извода, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство.Безспорно отказът на жалбоподателя се изразява в бездействие, а
именно при всичките си опити не е вкарвал необходимото количество
въздух в техническото средство, за да може да бъде дадена качествена проба.
Макар формално да не е отказвал извършването на проверка с техническо
средство и да е давал няколко проби, в крайна сметка жалбоподателят не е
вкарвал минимално необходимото количество издишан въздух в апарата, за
да бъде дадена качествена проба.
Свидетелят Е. е категоричен, че на водача е обяснен начина ,по който
трябва да направи пробата,поради което ако се вдухва въздух в апарата, след
толкова опити,не е възможно да не се получи освен ако проверяваният
умишлено не го прави както трябва. По време на пробите жалбодателят явно
не е издишвал достатъчно като количество и времетраене въздух и като краен
резултат давал некачествена проба. В показанията си свид.З. и Е. твърдят в
съдебно заседание, че водачът лъхал на алкохол.Според св. Е. и Д.
некачествените проби на жалбоподателя са резултат от неговото поведение и
явно нежелание да бъде изпробван.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят съзнателно не е дал качествена проба при изпробването му
неколкократно с техническо средство за установяване на това,дали управлява
автомобила след употреба на алкохол.Няма друга причина, а и такава не се
сочи, която обективно да възпрепятства жалбоподателя да даде качествена
проба при изпробването му с техническо средство, освен неговото съзнателно
поведение, изразяващо се в неподаването на устройството за изследване на
минимално необходимия обем от въздух, за да бъде качествена пробата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
3
средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева. В конкретния случай от
обективна страна безспорно е установено, че на 15.10.21г., в Благоевград, в
02;20 ч., жалбоподателят е поканен за изследване за употреба на алкохол с
техническо средство. Направени са няколко некачествени проби. Издаден му
е талон за медицинско изследване . Видно от приложения по делото талон за
медицинско изследване, водачът е отказал да получи същия и не е дал кръв за
химическо изследване. От субективна страна деянието е извършено
умишлено. Като правоспособен водач на МПС, А. е длъжен да знае ЗДвП и да
съобразява поведението си с него.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение, в който
поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване от право
да управлява МПС”, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е
било от тях, при липсата на валиден резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
правилно отговорността на водача.
Съобразно чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, когато от водача е
взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото
средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
с лабораторно изследване. С лабораторно изследване се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество и когато водачът откаже
или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство.
В конкретния случай жалбодателят фактически е отказал да му бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство като не е положил
необходимите физически усилия за подаването на необходимото количество
въздух, за да даде качествена проба.Привидно не е отказал да бъде проверен с
техническото средство и няколко пъти е направил опит, но при всички тези
опити е дал некачествена проба. След като безспорно е установено, че не е
взета качествена проба с техническото средство, независимо дали това е
станало по обективни или субективни причини задължително е вземането на
кръвна проба.
4
В този смисъл обоснован е направения от административно-наказващият
орган извод, че с поведението си водачът е отказал да бъде изпробван дали
управлява автомобила си след употреба на алкохол като първо отказва да
бъде изпробван с техническо средство, а след това отказва да получи и талона
за медицинско изследване .
Освен това, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на административни нарушения имат
доказателствена сила до доказване на противното. Следователно в тежест на
жалбоподателя е да докаже, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение не съответства на случилото се реално. Като не
е успял до обори доказателствената сила на акта за установяване на
административно нарушение, водачът, чиято административно- наказателна
отговорност е ангажирана, следва да понесе съответните неблагоприятни
последици.Показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя
свидетели, пътували с него в автомобила и наблюдавали проверката от
разстояние не установяват по-различна фактическа обстановка.С показанията
си тези свидетели потвърждават твърденията на служителите,извършили
проверката,че действително при проверката с техническото средство са
направени няколко некачествени проби.
По изложените съображения съдът намира, че правилно, обосновано и
законосъобразно е ангажирана административната отговорност на А. за
извършеното от него административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
При определяне на административното наказание, наказващият орган не е
излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил
санкции в пределите, предвидени от Закона , а при индивидуализирането на
наложеното наказание, административнонаказващият орган е преценил
правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,като е наложил
наказание в предвидения в закона размер.
При горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000897/25.10.2021
г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с
което на АЛ. В. АНГ., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „Ш. П.“ № , ет. , ап.
за извършено нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлявам МПС за 24 месеца.
ПРИСПАДА времето, през което АЛ. В. АНГ., ЕГН **********, е търпяно
наказание “лишаване от право да управлява МПС”, считано от 15.10.21година, със
5
изземване на СУМПС с АУАН № 450266.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6