О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 04.02.2020 година гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.02. 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното от съдия Х.
търг. дело № 211 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано
по искова молба, предявена от Я.Г.Я. против „Е.“ АД – гр. С.З., с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК и цена на иска 200 000 лв.
В отговора на исковата
молба, ответното дружество е направило възражение за недопустимост на
предявения иск, тъй като е подаден извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
С молба от 15.10.2019 г.
ищецът е направил искане за изменение на предявения установителен иск в
осъдителен иск.
На 29.11.2019 г. е постъпило
становище от ответника, че направеното искане за изменение на предявения
установителен иск в осъдителен иск е недопустимо.
Съдът след като се с молбата
на ищеца и становището на ответника намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
1955/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. е подадено заявление от Я.Г.Я. ***
срещу „Е.“ АД - гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК за сумите съответно от 200 000 лв. – главница, 47 957, 56
лв. – лихва за забава за периода от
05.12.2015 г. до 16.04.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Със заповед №
1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК заповедният съд е уважил искането на заявителят за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 200 000 лв. – главница и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е присъдил и
сумата от 4 000 лв. – разноски за държавна такса, а с разпореждане от
същата дата е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 47 957,56 лв. – лихва за
забава за периода от 05.12.2015 г. до 16.04.2018 г.
Въз основа на заповедта за
изпълнение съдът е издал и изпълнителен лист.
Двата съдебни акта са били
връчени на заявителя на посочения от него в заявлението адрес на 25.04.2018 г.
С определение №
1345/13.12.2018 г. по ч.т.д.№ 1389/2018 г. по описа на СтОС е било прието
възражение на „Е.“ АД - гр.С.З. по чл.423 от ГПК срещу издадената заповед №
1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, спряно е изпълнението на заповедта за изпълнение, а делото е било върнато на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания на заявителя
по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
С разпореждане от 14.01.2019
г. заповедният съд е разпоредил указването на заявителя на процесуалната му
възможност за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаване
на съобщението.
Съобщението е било връчено на адресата на
28.01.2019 г. при условията на отказ, като със свое разпореждане от 04.02.2019
г. съдът е приел връчването за редовно.
На 11.02.2019 г. Я.Г.Я., действащ чрез
пълномощник-адвокат, е депозирал пред заповедния съд искане за спиране на
производството поради наличието на висящ пред Апелативен съд – Пловдив
преюдициален спор.
На 13.03.2019 г. Я.Г.Я., действащ чрез
пълномощник-адвокат, е депозирал пред заповедния съд молба за възстановяване на
срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, като е развил основни оплаквания
за нередовно връчване на съобщението на 28.01.2019 г. при условията на отказ.
С разпореждане от 28.03.2019 г. заповедният
съд е оставил без уважение искането за спиране на производството и е започнал
производство по възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
С протоколно определение от
20.06.2019 г. първоинстанционният съд е оставил молбата на Я.Я. за
възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК без уважение, а
определението, като необжалвано е влязло в сила на 28.06.2019 г.
На 02.07.2019 г. заповедният
съд е постановил определение, с което е обезсилил заповед № 1106/20.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
С определение № 848 от
02.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1393/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е
потвърдил определение от 02.07.2019 г., с което е обезсилена издадената заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1955/2018 г., като в
мотивите е посочено, че срокът за предявяване на установителния иск по чл.422
от ГПК е изтекъл на 28.02.2019 г. Определението е влязло в законна сила.
На 01.07.2019 г. е подадена
искова молба на Я.Г.Я., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК
за установяване съществуването на вземането му по заповед № 1106/20.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
било образувано т.д.№ 211/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Съдът намира, че искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК против длъжника „Е.“ АД – гр. С.З. се явява недопустим,
като подаден извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Видно от данните по делото
едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 28.02.2019 г., а искът
по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен на 01.07.2019 г. Именно подаването на
установителния иск извън преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е дало
основание на заповедния съд да обезсили заповед № 1106/20.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с
влязло в законна сила определение. Поради това съдът намира, че след като
предявеният иск от Я.Г.Я. против “Е.” АД – гр. С.З. е процесуално недопустим,
за ищеца не съществува възможност да прави изменение на установителния иск в
осъдителен. Такава възможност съществува единствено, когато в хода на висящ
исков процес, образуван въз основа на допустим установителен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, какъвто не е
настоящия случай.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да остави без уважение искането на Я.Г.Я. за изменение на
предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК против “Е.” АД – гр. С.З.
в осъдителен иск като неоснователно.
С оглед липсата на правен
интерес на ищеца Я.Г.Я. от предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1
от ГПК, съдът следва да прекрати производството по делото.
Водим от горните мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я.Г.Я., с ЕГН ********** с адрес: ***
за изменение на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК против “Е.”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З. ул. “***в осъдителен
иск като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 211/2019 г. по описа на
Окръжен съд – С.З. поради недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: