Определение по дело №211/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 125
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20195500900211
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         /                       04.02.2020 година                                    гр. С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                       ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 04.02.                                                                                       2020 година                                                 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИМИТЪР Х.

 

СЕКРЕТАР:

като разгледа докладваното от съдия Х.

търг. дело № 211 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от Я.Г.Я. против „Е.“ АД – гр. С.З., с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и цена на иска 200 000 лв.

В отговора на исковата молба, ответното дружество е направило възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като е подаден извън  срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

С молба от 15.10.2019 г. ищецът е направил искане за изменение на предявения установителен иск в осъдителен иск.

На 29.11.2019 г. е постъпило становище от ответника, че направеното искане за изменение на предявения установителен иск в осъдителен иск е недопустимо.

 

Съдът след като се с молбата на ищеца и становището на ответника намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1955/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. е подадено заявление от Я.Г.Я. *** срещу „Е.“ АД - гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК за сумите съответно от 200 000 лв. – главница, 47 957, 56 лв. –  лихва за забава за периода от 05.12.2015 г. до 16.04.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Със заповед № 1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК заповедният съд е уважил искането на заявителят за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 200 000 лв. – главница и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е присъдил и сумата от 4 000 лв. – разноски за държавна такса, а с разпореждане от същата дата е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 47 957,56 лв. –  лихва за забава за периода от 05.12.2015 г. до 16.04.2018 г.

Въз основа на заповедта за изпълнение съдът е издал и изпълнителен лист.

Двата съдебни акта са били връчени на заявителя на посочения от него в заявлението адрес на 25.04.2018 г.

С определение № 1345/13.12.2018 г. по ч.т.д.№ 1389/2018 г. по описа на СтОС е било прието възражение на „Е.“ АД - гр.С.З. по чл.423 от ГПК срещу издадената заповед № 1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, спряно е изпълнението на заповедта за изпълнение,  а делото е било върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

С разпореждане от 14.01.2019 г. заповедният съд е разпоредил указването на заявителя на процесуалната му възможност за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.

 Съобщението е било връчено на адресата на 28.01.2019 г. при условията на отказ, като със свое разпореждане от 04.02.2019 г. съдът е приел връчването за редовно.

 На 11.02.2019 г. Я.Г.Я., действащ чрез пълномощник-адвокат, е депозирал пред заповедния съд искане за спиране на производството поради наличието на висящ пред Апелативен съд – Пловдив преюдициален спор.

 На 13.03.2019 г. Я.Г.Я., действащ чрез пълномощник-адвокат, е депозирал пред заповедния съд молба за възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, като е развил основни оплаквания за нередовно връчване на съобщението на 28.01.2019 г. при условията на отказ.

 С разпореждане от 28.03.2019 г. заповедният съд е оставил без уважение искането за спиране на производството и е започнал производство по възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.

С протоколно определение от 20.06.2019 г. първоинстанционният съд е оставил молбата на Я.Я. за възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК без уважение, а определението, като необжалвано е влязло в сила на 28.06.2019 г.

На 02.07.2019 г. заповедният съд е постановил определение, с което е обезсилил заповед № 1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

С определение № 848 от 02.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1393/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е потвърдил определение от 02.07.2019 г., с което е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1955/2018 г., като в мотивите е посочено, че срокът за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК е изтекъл на 28.02.2019 г. Определението е влязло в законна сила.

На 01.07.2019 г. е подадена искова молба на Я.Г.Я., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането му по заповед № 1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е било образувано т.д.№ 211/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

 

Съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК против длъжника „Е.“ АД – гр. С.З. се явява недопустим, като подаден извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Видно от данните по делото едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 28.02.2019 г., а искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен на 01.07.2019 г. Именно подаването на установителния иск извън преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е дало основание на заповедния съд да обезсили заповед № 1106/20.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с влязло в законна сила определение. Поради това съдът намира, че след като предявеният иск от Я.Г.Я. против “Е.” АД – гр. С.З. е процесуално недопустим, за ищеца не съществува възможност да прави изменение на установителния иск в осъдителен. Такава възможност съществува единствено, когато в хода на висящ исков процес, образуван въз основа на допустим установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, какъвто не е настоящия случай.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да остави без уважение искането на Я.Г.Я. за изменение на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК против “Е.” АД – гр. С.З. в осъдителен иск като неоснователно.

С оглед липсата на правен интерес на ищеца Я.Г.Я. от предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът следва да прекрати производството по делото.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я.Г.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** за изменение на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК против “Е.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З. ул. “***в осъдителен иск като неоснователно.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 211/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З. поради недопустимост на предявения иск.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :