Р Е
Ш Е Н
И Е
№99
гр.
Оряхово 19.06.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Мария Александрова
при секретаря Г.Ц. като разгледа гр.д. №
613/2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен облигационен иск
по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ от Н.И.В., ЕГН **********,
срещу „Булрам“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 1 913, 16 лв., представляваща дължимо арендно плащане за
две стопански години – 2010 г./2011 г. и 2011 г./2012 г., по договор за аренда
от 29.01.2009 г., вписан в служба по вписванията – гр. Оряхово под № 198, том I, партида 4392 и 4393, дв. р. 292, на общо 47, 829 дка
земеделски земя в землището на с. Галово, общ. Оряхово.
В исковата молба се твърди, че за
процесния период страните са били обвързани с цитирания договор за аренда на
земеделска земя. Ищецът точно е изпълнил задълженията си по договора, но
ответникът не е изпълнил на падежа – края на всяка стопанска година,
задължението си за заплащане на арендната вноска за реално обработваните две
ниви в местността „Край село“, в землището на с. Галово, общ. Оряхово. Сочи се,
че ищецът многократно е провеждал телефонни разговори с управителя на ответното
дружество, но и към момента не е извършено плащане.
Предявен е и втори осъдителен иск за
главница с правно основание по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 956, 58
лв., представляваща уговорена между страните в чл. 16 от договора за аренда
неустойка за забавено плащане на рентата за всяка стопанска година.
По делото не е постъпил отговор в срока
по чл. 131 ГПК.
В хода на устните състезания процесуалният
представител на ищцата пледира за уважаване на предявените искове поради
тяхната основателност. Поддържа се, че приетите по делото писмени доказателства
са достатъчна и солидна доказателстена основа, върху която съдът може да
изгради верни фактически констатации по всички въведени в исковата молба
правнорелевантни факти. Претендират се разноските в исковото производство, за
които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на претенцията с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ тежест на
ищеца е да докаже наличието на договорна връзка с ответника по посочения
договор за аренда през процесния период; падежа на дължимата годишна рента и
размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже плащане на падежа,
ако го твърди.
По иска с правно основание по чл. 92 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидна клауза за неустойка за
забава по договора; наличието на главен дълг за посочените в исковата молба две
стопански години; фактът на забавата на ответника да изпълни паричното си
задължение; размера на претенцията си. В тежест на ответник е да докаже погасяване
на задължението си на падежа, ако го твърди.
От представеният по делото договор
за аренда (л. 8 от делото) се установява, че през процесния период между ищеца
и ответника е съществувала валидна облигационна връзка по силата на договора. Договорът
е сключен на 29.01.2009 г. в предвидената в закона квалифицирана писмена форма
– с нотариална заверека на подписите, за срок от десет стопански години. От
посочения договор и от договор за доброволна делба от 04.09.2006 г. се
установява, че ищцата е предоставила на ответното дружество за временно
ползване собствената си земеделска земя – посочените в исковата молба две ниви
с обща площ 47, 829 дка в землището на с. Галово, общ. Оряхово, срещу
задължението на ответника да заплаща годишна арендна вноска в размер на 20 лв.
за декар. Размерът на арендното плащане за две стопански години за нивите –
обект на процесния договор за аренда, възлиза на сумата от 1 913, 16 лв.
Ответникът не е въвел възражение за плащане на дълга, нито е ангажирал доказателства
в тази насока.
При тези фактически констатации от
правна страна съдът намира, че предявената претенция за главница в размер на
уговорената между насрещните страни арендна вноска е изцяло основателна и
следва да се уважи.
По иска с правно основание по чл. 92 ЗЗД съдът намира за доказано, че съгласно чл. 16 от договора за аренда страните
са уговорили валидна клауза за неустойка при забава на изпълнението на
задължението за плащане на годишната рента. Установеният по съгласие на
страните размер на неустойката възлиза на 10 лв. на декар. Ответникът не е
изплатил дължимите по чл. 2 от договора за аренда арендни вноски на падежа – до
края на всяка стопанска година, поради което е изпаднал в забава. Размерът на
неустойката за двете стопански години предвид общата площ на арендуваната
земеделска земя възлиза на 956, 58 лв. Ответникът не е въвел възражение за
плащане на дълга, нито е ангажирал доказателства в тази насока.
При тези фактически констатации от
правна страна съдът намира, че предявената претенция за главница в размер на
уговорената между насрещните страни неустойка за забава на арендното плащане е
изцяло основателна и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството –
114, 79 лв. за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Булрам“
ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Н.И.В., ЕГН **********, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ сумата от 1 913, 16
лв., представляваща дължимо арендно плащане за две стопански години – 2010
г./2011 г. и 2011 г./2012 г., по сключен между страните договор за аренда от
29.01.2009 г., вписан в служба по вписванията – гр. Оряхово под № 198, том I, партида 4392 и 4393, дв. р. 292, с предмет две ниви
с обща площ 47, 829 дка, трета категория, в местността „Край село“, имот с №
047006 и имот № 047004, разположени в землището на с. Галово, общ. Оряхово.
ОСЪЖДА ответника „Булрам“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на ищеца Н.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 114, 79 лв., представляваща сторените в исковото производство
разноски за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: