Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12346 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х.Й.И., ЕГН **********
с адрес *** срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или
добавки към нея, както следва: за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 983,17лева,
представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода м.3.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от общо 240,54лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30- то
число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до
01.10.2020г. и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 304лева,
представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че е полагал труд при ответника на длъжност „охранител” по трудов
договор от 07.03.2018г., прекратен на 11.02.2019г., с основно месечно
възнаграждение в размер на 510лева. Уговорено е работно място гр. Варна, хотел
„Фрегата“ и хотел „Маяк“, на открито и около хотелите при петдневна работна
седмица, 8часов работен ден. В рамките на съществувалото правоотношение, ищецът
твърди да е работил по разпореждане на работодателя по месечен поименен график
и установено сумирано изчисление на полагания труд. За периода от 07.03.2018г.
до 11.02.2019г. се твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение от 510лева,
платимо до 30-о число на следващия месец. Твърди, че работодателят не е
изпълнил в цялост задължението си за плащане на дължимото трудово
възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение за положен
извънреден труд по график. Доколкото е работил на смени за целия исков период
от по 12часа- дневна от 07 до 19ч. и нощна от 19ч. до 7ч. на следващия ден, при
редуване дневна, нощна смяна и два почивни дни, при сумирано изчисляване на
работното време, твърди да му се дължи допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд. Счита, че за положения труд в общо 168дни му се дължат и пари
за храна в размер на 2лева на ден. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е ангажирал писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по
основание и размер. Не оспорва, че с ищеца е сключен трудов договор №
418/07.03.2018г., по който е полагал труд на длъжност „охранител- невъоръжена
охрана“ с място на работа хотел „Фрегата“ и „Маяк“, к.к. Св.Св. Константин и
Елена, гр. Варна. Съгласно чл. 5 от договора се сочи, че ищецът се е съгласил
да работи при пълно работно време, на смени, по график и сумирано отчитане на
отработените часове. Ищецът е постъпил на работа на 12.0.2018г., което било и
първия му работен ден, съгласно уговореното в чл.9, като първата му смяна била
на 14.03.2018г. Със Заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е
установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142 КТ с
период на отчитане четири месеца, с посочване съответните периоди на отчитане,
на смени при норма с 12часа продължителност на смяната и два последователни
почивни дни. Твърди, че работата е била така организирана, че да не се
превишава месечната норма на работа и избягване полагането на извънреден труд.
Затова и на въпросните обекти са работили 13човека и само м.05.2018г. 14.
Твърди, че надлежно е отчитал отработеното от ищеца време в таблици за отчитане
явяването и неявяването на работа /форма 76/, и в срока по чл.8 е изплащал
дължимото се за това трудово възнаграждение.
В тази връзка сочи, че само посочените таблици /форма 76/, изготвяни и
утвърждавани от регионалния инспектор служат като основа за изчисляване
дължимото месечно възнаграждение, а месечните графици изготвяни за всеки обект
носели само предварителна информация за работниците и техните ориентировъчно
определени смени, подлежащи на промяна в съответния месец. Исковата претенция
се оспорва и по размер. Твърди, че след отчитане на съответния четиримесечен
период, когато е установявано положен извънреден труд, той е бил своевременно
заплащан на ищеца. Оспорва претенцията за заплащане на суми за храна, като
твърди на първо място, че чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея е неприложим по отношение на полагания от ищеца труд, доколкото характерът
на работата на ищеца не е бил специфичен и не е полаган във вредна среда. Извън
това сочи, че при спазване на утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред е
осигурявал на работещите чай и кафе, предавани на съответния комендант на обект
срещу подпис и задължение за предаването им на работниците. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции
и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или
добавки към нея.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд, респ. допълнителни пари за храна с оглед специфичните условия
на труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже валидно възникнало ТПО с ответника, по което е
заемал сочената в исковата молба длъжност; че в процесния период реално е
полагал труд при ответника, вкл. извънреден; дължимост на
възнаграждение за положен извънреден, и то в претендираните размери; че трудът е полаган при сумирано изчисляване на работното време, за който работодателят е бил
длъжен да осигури на ден безплатна храна на стойност 2 лв.; падеж на
задължението на работодателя за изплащане на дължимите възнаграждения и размера
на дължимото обезщетение за забава. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимите възнаграждения по трудовото
правоотношение, в т.ч. предоставяне в натура на безплатна храна.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало правоотношение по трудов договор сключен
на 07.03.2018г., по което ищецът е заемал длъжност „охранител- невъоръжена
охрана“ с място на работа хотел „Фрегата“ и „Маяк“, к.к. Св.Св. Константин и
Елена, гр. Варна;
- че ТПО е прекратено със Заповед на работодателя считано от 11.02.2019г.;
- че ищецът в рамките на правоотношението реално е полагал труд на 12часови
смени.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното: Ищецът е полагал труд на
длъжност „охранител“ при ответника по трудов договор сключен на 07.03.2018г. с
основна работна заплата 510лева и начална дата на постъпване на работа 12.03.2018г. Работното място е в гр.
Варна, х-л Фрегата и х-л Маяк. Работното време е уговорено пълно, на смени по
график и сумарно отчитане на отработените часове. Трудовото правоотношение е
прекратено на 11.02.2019г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 вр. чл. 335, ал.2,
т.1 КТ. Със заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е регламентирано
съставяне на графици и изчисляване на сумарно работно време на лицата
осъществяващи дейност по непосредствена охрана, като е въведено работа на смени
с максимална продължителност от 12часа и работното време съгл.чл. 66, ал.2 от
Правилника за вътрешния трудов ред е организирано на две смени по 12часа всяка,
като първата /дневна/ е от 08часа до 20часа, а втората /нощна/ от 20часа до
08часа. Редуването на смените е дневна, нощна и два последователни почивни дни.
Сумарното изчисляване на работното време е разпоредено да се извършва на период
от четири месеца- до 30-и април, до 31-ви август, до 31-и декември на
съответната календарна година. Разликата между нормалната продължителност на
работното време по чл. 136 КТ и действително отработените през съответния
отчетен период часове следва да се начислява към възнаграждението за последния
месец на отчетния период с увеличение от 50%. За процесния период са
представени изготвените от работодателя таблици за отчитане явяване и неявяване
на работа, където ищецът фигурира под № 13. В чл. 66 от Правилника за вътрешен
трудов ред е разписано, че поради вида и характера на извършваната работа, а
именно охранителна дейност, за някои категории служители работата е
организирана на смени, съгласно утвърдени и изготвени графици за всеки
охраняван обект. Съгласно ал. 8 на тези работници работодателят осигурява топла
храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия. На 28.03.2018г.
работодателят е утвърдил Вътрешни правила за работната заплата. В тях, в чл. 16
е разписано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време за съотв. работно време.
За установяване
твърденията на страните относно организацията на работата по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Л. /воден от
ищеца/ и И.Н./воден от ответника/. Св. Л. разказва, че е работил при ответника
и понастоящем също води дело срещу него за неплатено възнаграждение. С ищеца са
били колеги, в различни смени. Ищецът бил старши на смяната си, а свидетелят на
другата и двамата си предавали дежурствата с протокол. На смяна работили по
трима човека. Били общо 12човека, на четири смени. Работата обхващала два
обекта, като един човек заставал на единия обект, друг на втория обект и един
на портала да следи колите и да ги записва, като се сменяли през два часа. Като
началник на смяна свидетелят отивал по- рано, за да приеме документацията от
предната смяна. Работели на смени- дневна, нощна и два почивни, като в месеца
се получавали около 15-16 работни дена според месеца. С ищеца били старши и
попълвали дежурна тетрадка, на която работниците се подписвали в графа за
инструктаж и друга графа, след като отстъпят от смяна. Ваучери за храна не били
получавали, само в началото получавали кафе. Имали изготвени графици, за да се
знае кой кога е на работа. Началникът на обекта изготвял графиците и
съответствали на смените, които трябвало да работят. Не се подписвали на тези
графици, те си стояли на обектите. Спазвало се стриктно това да се почива по
два дена след нощна смяна. Имало само период, в който почивали по- малко,
защото имало болни и им вземали смените, като допълнителното дежурство им го
заплащали по 30лева. Св. Н. разказва, че работи при ответника на длъжност
началник сектор охрана и сигурност. На въпросния обект имали задача да осигурят
три поста за охрана на хотелите Маяк и Фрегата. Работели по един човек на пост,
на смени от по 12часа- дневна, нощна и два почивни дни. Охраната била 24часова,
като на смяна работели по трима човека. Графикът за месеца стоял на обекта и се
подменял всеки месец. Спазвал се стриктно, но имало и моменти, в които се
налагали промени. На обекта се съхранявали книгата за инструктаж, графиците и
книгата за приемане и издаване на обекта. Тази документация я пазили 18месеца,
след изтичане на договора за охрана на обекта. Присъствените форми се изготвяли
от регионалния инспектор след приключване на месеца и се предавали в офиса, а
въз основа на тях се начислявало възнаграждението на служителите.
За установяване размера
на претенциите по делото е изслушано и прието заключение на в.л. по допусната
съдебно- счетоводна експертиза, заключението на което бива кредитирано от съда,
като изготвено от в.л. с нужната компетентност, на база проучване материалите
по делото и в счетоводството на ответника. Заключението е в изготвено в два
варианта при съобразяване твърденията на ищеца относно положения труд и
счетоводните записвания водени от ответника. От в.л. вкл. с разясненията дадени
при изслушването става ясно, че на същото са били предоставени от ответника
само форма 76 за отчитане на положения труд. Ежемесечно изготвяните графици не
са били предоставени на експертизата. При работодателя за времето от
м.09.2017г. до м.12.2019г. има открита Книга за отчитане на извънредния труд
съдържаща запис на името на работника, период на положен извънреден труд и
размер на изплатено трудово възнаграждение. В тази книга за процесния период
ищецът е вписан уточнено от в.л. в с.з.. Съобразно записите на работодателя
отработените и отразени от него часове за периода са 1913 при формирани 81часа
извънреден труд, които в брутен размер е 419,38лева, а в нетен 325,43лева. След
приспадане на извършеното плащане от 47,18лева /брутно/, съотв. 36,61лева нетно
/47,18х 13,78% /лични осигуровки, приложение 1= 6,50; 47,18-6,50=40,68х10%ДОО=4,07; 40,68-4,07=36,61/, дължимото
възнаграждение от работодателя би било брутно 372,20лева, съотв. 288,82лева
нетно. По твърдения на ищеца отработените часове са 2086 за периода и формират
254часа извънреден труд, при което дължимото
възнаграждение в брутен размер е 1267,01лева /1314,19- 47,18/, а в нетен 1019,78-
36,61=
983,17лева /допусната е грешка в
пресмятането, посочено е от в.л. в с.з. 981,17/. Суми за храна работодателят не
е начислявал, като дължимото възнаграждение за тях за отработени 152смени за
периода е 304лева. Размерът на дължимото възнаграждение за забава би бил
58,40лева върху главницата от 372,20лева и 189,82лева върху главница от
981,17лева.
Съгласно чл. 136 КТ
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дена, с 40-часово седмично
работно време и 8-часово работно време през деня /каквото е и уговореното между
страните по трудов договор/. Нормалната продължителност на работното време не
може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в КТ.
Според чл. 143, ал.
1 КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Т.е
фактическият състав на извънредния труд изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ да се касае за работа по определената с конкретното
индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е полаган
извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време,
т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно време и 3/
да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител.
За времето, през което се полага извънреден
труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според
изработеното /с увеличение, уговорено между работника или служителя с трудовия
договор, но не по-малко от предвидените в чл. 262 КТ
размери/. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система
на заплащане на труда.
Доказано е по делото, че
със своя заповед за целия процесен период работодателят е въвел работа на
12часови смени- дневна и нощна. Положеният труд се отчита при сумирано
изчисляване на работното време на четиримесечие, каквото правомощие работодателят
има на основание чл. 142, ал.
2 КТ. Това е форма на отчитане /изчисляване/ на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по- продължителен от деня и седмицата период от време. Но и в този
случай максималната продължителност на работната смяна не може да надвишава
12часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56часа
/чл. 142, ал. 4 КТ/. Това отклонение от нормалната продължителност на работното
време е с оглед възможността до края на отчетния период по- голямата натовареност
да се компенсира с почивки и така да се постигне определената в чл. 136 КТ
нормална продължителност на работното време. Отработените часове в повече от
нормалната продължителната за съответния период при тази система на изчисляване
на работното време е извънреден труд по смисъла на чл. 143 КТ. Положеният труд
в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения
работник или служител да бъде на работа през тези дни. И
при сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на
работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в
края на отчетния период, е налице извънреден труд и той подлежи на заплащане по
чл. 262, ал. 1,
т. 4 КТ- с 50% като увеличението /при липсата на друга уговорка,
както е в случая/ се дължи на база уговореното трудово възнаграждение. Във
всички случаи на работа- и при нормиран и при ненормиран работен ден, през
официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-
малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия
договор / чл. 262, ал.1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ/. Така че, няма значение дали
се касае за извънреден труд или не / чл. 264 КТ/. Затова, дори и работодателят
да е установил сумирано изчисляване на работното време за период от 4месеца, то
времето, с което продължителността на работното време в края на четиримесечието
е надвишила нормалната, отново ще подлежи на заплащане, доколкото нито се е
твърдяло, нито са ангажирани доказателства за компенсации с почивки в края на
отчетния период. Заключението на в.л. е отразило броя на часовете на това
превишаване за съответните четиримесечни периоди, в които попада търсеното
понастоящем трудово възнаграждение. Съгласно чл. 261 КТ положеният нощен труд
се заплаща с увеличение уговорено от страните, но не по- малко от размерите
определени от МС. В случая тези размери са определени с чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., а в чл. 9, ал.2 е уредено, че при
подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по- малка от тази на дневното, трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, при сумирано изчисляване на работното време пък нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Спорен момент между
страните е точния размер на отработените часове от ищеца. Съдът приема за
основателни възраженията на ищеца срещу записванията водени от ответника. Факт
е, че работодателят е изготвял форми 76, в който е отчитан полагания от всеки
работник труд за месеца и въз основа на тях е извършвал начисляването на
дължимото трудово възнаграждение. Тези документи са едностранно изготвяни. От
събраните гласни доказателства категорично се установява, че трудът е полаган
при стриктно спазване на смените- дневна, нощна и два почивни дни, като
работниците на смяна са били трима, а смените четири. За това говорят и двамата
свидетели. Работата е извършвана по изготвян график, който е стоял на обекта и
които графици работодателят твърди да е унищожил с изтичане на 18месечения срок
за тяхното съхранение. Действително в чл.13, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на
обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за
частната охранителна дейност е разписано, че лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД създава организация и контролира изготвянето
на следните документи в писмен или в електронен вид за планиране на охраната на
имуществото на физически или юридически лица, в т.ч. седмичен или месечен
график за работа на лицата от охранителния състав и съгл. ал. 4 тези документи
се съхраняват по реда и в сроковете, посочени в чл. 52, ал. 7 ЗЧОД. А чл. 52,
ал. 7 ЗЧОД предвижда, че тези документи се съхраняват до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора за обекта. В
случая ответникът е твърдял прекратяване на договора за охрана на обекта през
м. 02.2019г. Тези твърдяния не са оспорени от ищеца, а и от гласните
доказателства /св. Л./ косвено се установява този факт, тъй като свидетелят
посочва, че понастоящем продължава да работи на този обект, но при друг
работодател, като трудовото му правоотношение с ответника е прекратено именно
м.02.2019г. Доколкото обаче за периода работодателят е въвел сумирано отчитане
на работното време, то по отношение на неговото отчитане важима е разпоредбата
на чл. 9а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, в сила от 01.01.2018г., регламентираща задължение
за работодателя едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време
по чл. 142, ал. 2 КТ
да утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които трябва да се съхраняват най- малко 3 години след края на
периода, като работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените
графици преди започване на работа по тях
и които графици може да изменя при промяна на
числеността на заетите работници и
служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Разпоредбата
на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се явява
специална като регламентираща задължение по повод отчета на установено сумирано
отчитане работно време, с оглед забраната по чл. 143, ал. 2 КТ, спрямо тази на
Наредба №
8121з-611/11.06.2018г. Изискването на последната не регламентира хипотеза на изготвени
графици при установено сумирано отчитане на работно време, а само такава на
изготвяне на графици за нуждите на проверяващите органи с оглед спецификата на
осъществяваната охранителна дейност по ЗЧОД. В случая, такива утвърдени графици
не са представени именно с оглед застъпеното становище от ответника, че те са
унищожени, поради изтичане срока за тяхното съхранение. Обстоятелството, че ответното дружество не е изпълнило стриктно задължението
си по пазене на надлежно изготвена и водена счетоводна документация по повод
полаган извънреден труд от работниците и начин на неговото отчитане при
въведено сумирано изчисляване, в частност на поименните графици за работа
за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, не може да влече неблагоприятни
последици за ищеца. От ангажираните по делото гласни доказателства се установи,
че присъствените форми са били изготвяни от регионалния инспектор, т.е едностранно
от работодателя, без запознаване с тях на работниците, без достоверна дата и
материална доказателствена сила и въз основа на тях отново едностранно
работодателят е извършвал начисляване на дължимото се възнаграждение. Отново от
гласните доказателства се установи, че се е спазвал стриктно графика на
полаганите смени- дневна, нощна, два почивни дни, с редки изключения. Работата
е полагана при трима човека на смяна. Така установеното влиза в пряко
противоречие и разколебава достоверността на вписванията на полагания труд от
ищеца от страна на работодателя, доколкото видно от присъствените форми 76 в определени
дни обектът е охраняват от двама или дори само от един охранител на смяна. Ето защо, след като ответникът с поведението си е създал пречки по събиране
на доказателства, то на основание чл. 161 ГПК следва да се приеме, че през
процесните месеци ищецът действително е работил на смени от по 12часа и при
това в твърдяните от него дни.
В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази заключението по ССчЕ, но във втория му вариант, вкл. с разясненията
дадени при изслушването му по съображения изложени горе. Размерът на
дължимото възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС на дължимото възнаграждение в нетен размер е сумата
от 983,17лева, която се формира като сбор от следните задължения съобразно т. 5
от заключението и съобразяване извършеното плащане м.12.2018г. от работодателя
на извънреден труд от 36,61лева в нетен размер по четиримесечия: 170,70лева за
първо четиримесечие на 2018г., 252,84лева за второ четиримесечие на 2018г.,
443,35лева за трето четиримесечие на 2018г. и 116,28лева за първо четиримесечие
на 2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била
заявена.
Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Същото се претендира от 30-то число на
месеца, следващ този, в който е положен трудът. Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок- първо число от месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо друго. Подобна уговорка
да е съществувала между страните по делото не е твърдяна, респ. не е доказана.
По тези факти страните не са спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. От деня на падежа, ответникът е изпаднал в забава, поради което и
обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на месеца, следващ
отчетния период. Съобразно заключението на в.л. и
предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения, дължимото
обезщетение за забава изчислено от съда /при съобразяване императива на
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. в редакцията
на ДВ бр. 28/24.03.2020г., че в периода 13.03-08.04.2020г. лихва за забава не
тече/ е в размер от общо 186,23лева, формирано като сбор от следните
задължения: 40,68лева върху главницата от 154,67лева за периода 01.05.2018г. до
30.09.2020г.; 51,62лева върху главницата от 252,84лева за периода от
01.09.2018г. до 30.09.2020г.; 75,49лева върху главницата от 443,35лева за
периода от 01.01.2019г. до 30.09.2020г.; 18,44лева върху главницата от 116,28лева
за периода 12.02.2019г. /деня следващ прекратяване на ТПО/ до 30.09.2020г. В
така посочения размер от 186,23лева исковата претенция
следва да бъде уважена, като за разликата до пълния размер от 240,54лева.
По отношение претенцията за безплатна храна
В чл. 285, ал. 1 КТ е регламентирана правната
възможност на определени категории работници и служители на безплатна храна.
Предоставянето й е задължение на работодателя. Той трябва да осигури, както
финансови средства, така и самата храна, противоотрови и други съобразно
медицинските предписания. Организационен въпрос на работодателя е по какъв
начин ще реализира задължението си, стига с него да постигне целта на закона. В
чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея са
определени категориите работници и служители, които с оглед специфичния
характер на труда, който полагат, респ. полагат труд при специфична организация
на труд, имат право на безплатна храна. Според настоящия състав нормата на чл.2
от Наредбата регламентира две хипотези на работници- работещи във вредни/специфични условия на труд и такива полагащи труд при
специфична организация на работата. Двете изисквания не стоят в кумулативност,
тълкувайки чл.1 във връзка с чл. 2 от Наредбата, както е настоявал ответникът. В
КТ не съществува забрана за претендиране на стойността на предпазната храна, аргумент
в която насока е обстоятелството, че ал. 3 на чл. 285 КТ, забраняваща
компенсирането на задължението по чл. 285 КТ с пари, е отменена през 2005г.
Недопустимо би било паричното притезание единствено в хипотезата, в която
работодателят предоставя в натура безплатната храна, а служителят иска
паричната й равностойност. Правото на предпазна храна е признато предвид
специфичната организация на труд, на работници полагащи труд на 12-часов работен
ден при сумирано изчисляване на работното време, какъвто
безспорно е ищецът. Съгласно чл. 4, ал.2 от Наредбата това право е признато за дните,
през които е полаган трудът. В чл. 66, ал. 8 от Правилника за вътрешния трудов
ред на работодателя е предвидено, че за работници работещи на смени, в т.ч.
полагат нощен труд се дължи осигуряване на топла храна, ободряващи напитки и
др. облекчаващи условия. Ангажирани са доказателства, че работодателят е
предоставял на регионалния инспектор чай и нескафе. Свидетел Л. потвърждава, че
първоначално такива напитки са предоставяни. Данни за предоставяне на храна в
натура, респ. в пари по делото няма. Нормата на чл. 285 КТ във вр. с чл. 2 от Наредбата регламентира правото на
храна. Ангажираните от работодателя доказателства са такива за изпълнение
задължението му по чл. 66, ал.8 от Правилните за вътрешния трудов ред, респ.
това по чл.3 от Наредбата предвиждаща, че по време на нощни
смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват
тонизиращи или ободряващи напитки. Очевидно е, че законодателят прави
разграничение на полагаемите се отделно храна и ободряващи напитки за полаган
нощен труд на смени, което личи и от разпоредбата
на чл. 5 от Наредбата, разписваща, че стойността на
безплатна храна и/или добавки към нея не може да бъде по-малко от два лева на
ден за работник или служител, а тази на тонизиращите и ободряващите напитки е
не повече от един лев на смяна. Така, че при липса на данни работодателят да е
изплащал пари за храна във време на съществуване ТПО с ищеца, то претенцията му
се явява доказана в своето основание. По отношение размерът й, съдът съобрази
заключението на в.л. съобразно което за отработени 152смени, полагаемите се
пари за храна на ищеца е сумата от 304лева, което обосновава извод за уважаване
исковата претенция в целия й размер.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените
в производството разноски за ДТ от 150лева и 150депозит за вещо лице, общо в
размер от 300лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 450лева
платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2020г.
Съобразно уважената част на исковите претенции в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от 434лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
Реализираните такива са в размер на 570лева, от които 420лева адв.
възнаграждение по договор за правна защита от 13.11.2020г. и 150лева депозит за
в.л. Съобразно отхвърлената част на иска следва да се присъдят разноски от
20,26лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетение за работа. Т.е вземанията по чл. 242, ал.1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида.
Ето защо, когато са присъдени възнаграждение за работа или обезщетението за
положен труд, съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Й.И., ЕГН ********** сумите,
както следва: 983,17лева,
представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода м.03.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; 186,23лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /1- во
число на месеца следващ отчетния период, за който е положен труда/ до 30.09.2020г.вкл; 304лева, представляваща сбор
от незаплатена стойност на безплатна храна за периода 12.03.2018г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля исковата претенция за
обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 186,23лева до пълния
заявен размер от 240,54лева, на
основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или
добавки към нея.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 300лева,
представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Й.И., ЕГН ********** сумата от 434лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство съобразно уважената част на иска, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Й.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 20,26лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
в частта относно исковете с правно основание чл. 150 КТ
вр. чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или
добавки към нея подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.
242, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: