Определение по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.238 вр. с чл.203 от Кодекса за застраховането и чл.86 ЗЗД.

Предявен е иск от Т. И. и Н. И., двамата от Г. С., наследници на починалия на 18.07.09г. вследствие на трудова злополука Х. И., техен баща. Трудовата злополука настъпила на обект на "С. фирма А.-21" ЕООД в Г. Р.. Твърди се,че работодателят имал сключен договор с ответника по полица №796/13.05.09г. за задължителна групова застрахока "трудова злополука" в ДЗИ. Ищците двукратно поискали от засрахователя изплащане на застрахователната сума и два пъти им било отказано, на 25.11.09г. и 18.12.09г. Злополуката била регистрирана като трудова с протокол от 02.09.09г. и разпореждане от 02.11.09г. на НОИ. С решение от 25.03.2010г. на НЕЛК по чл.222 от Закона за здравето, злополуката също била призната за трудова. Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата 29901.36лв., от които 26040лв. застрахователна сума и мораторна лихва върху тази сума от 3861.36лв. за периода 19.07.09г. до 06.12.2010г., както и разноските по делото. В с.з. чрез адв. Марев, поддържат иска, както е предявен.

Ответникът, ЗАД"ДЗИ" -С., чрез адв. М., оспорва иска. Налице била обща злополука, по смисъла на т.60 от Общите условия на застрахователния договор. Дори да имало настъпило застрахователно събитие злополука, налице бил изключен риск, по смисъла на т.16.9. от Общите условия, според която застрахователят не отговарял при смърт, настъпила в резултат на слънчев или топлинен удар. Ако не се приемел този довод, налице бил изключен риск, по смисъла на т.16.13 от Общите условия, според които застрахователят не отговарял, ако смъртта била настъпила в резултат на общо заболяване, в случая инфаркт и/или мозъчна смърт. Налице била хипотезата на т.16.10 от Общите условия, тъй като въпреки знанието за недоброто си здравословно състояние, работникът се съгласил да извършва продължителна работа при неблагоприятни атмосферни условия, температура на въздуха над 35.5 градуса по Целзий, т.е. действия на застрахования при груба небрежност с която същият съпричинил настъпването на вредоносния резултат /в случая смърт/. Оспорва се валидността на застрахователния договор, тъй като бил сключен в нарушение на Кодекса за застраховането, Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", и т.3 и 18 от Общите условия, които изисквали застрахованият работник да бъде здрав. Към момента на сключване на договора починалият Х. И. страдал от подагра, затлъстяване, хипертония и коронаросклероза.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Доказателствените факти са следните: трудова злополука, в резултат на която е настъпила смърт на застрахования наследодател на ищците. В тяхна тежест е да докажат качеството си на наследници на починалия, обстоятелството, че същият е работил по трудово правоотношение по време на смъртта си, обстоятелството, че злополуката е трудова, т.е. настъпила е при или по повод на работата, факта, че към момента на смъртта си наследодателят е имал качеството на застраховано лице, тъй като е сключил застрахователен договор или е имал качеството на трето, ползващо се договора лице, т.е. имал е сключен трудов договор с работодателя, бил е включен в неговия списъчен състав на наетите лица, в списъка на застрахованите при трудова злополука лица. В тежест на ищците е още да установят, че смъртта на наследодателя им е застрахователно събитие, по смисъла на договора, при настъпване на което се изплаща договорената застрахователна сума. Ищците следва да докажат още и размера на мораторната лихва, която претендират.

Ответникът следва да докаже фактите, при осъществяване на които застрахователното събитие се счита настъпило при изключен риск- злополука, причинена от слънчев или топлинен удар, злополука порА. общо заболяване, в случая инфаркт или мозъчна смърт. В съответствие с възраженията си ответникът следва да докаже поведение на починалия, представляващо груба небрежност, довело до причиняване на вредоносния резултат, респективно основание за намаляване на застрахователната сума. В негова тежест е да докаже възраженията си за недействителност на застрахователния договор, с оглед на това, че починалият не бил здрав към момента на сключването му и страдал от подагра, затлъстяване, коронаросклероза.

Няма спор, че ищците Т. и Н. И. са наследници на починалия на 18.07.09г. Х. И.. Това е видно и от уд-е №012705/22.12.2010г. на община С.. Безспорно е също, че към 18.07.09г. същият е работел по трудов договор, сключен със "С. фирма А.-21"-ЕООД от 23.02.09г., на длъжност "общ работник в строителството". Работодателят е имал сключен договор с ответника №796/13.05.09г., с предмет задължителна застраховка трудова злополука, при застрахователна сума за И. 26040лв. Дефиницията на понятието "трудова злополука" е дадено в р.І, т.3 от договора и съответства на чл.55, ал.1 КСО. Допълнено е уточнението, че плащания при настъпила трудова злополука се извършват след представяне на разпореждане от териториалното поделение на НОИ за регистрирана и призната трудова злополука на застрахованото лице.

Според фиш за спешна медицинска помощ от 18.07.09г. на СО-М.- Р., Х. И. бил приет по спешност след внезапно прилошаване, повръщане и треперене на тялото, в кома, с първоначална диагноза "топлинен удар". Според съдебно-медицинския аутопсионен протокол от 19.07.09г., И. починал на 18.07.09г., в 19.25ч., в реанимацията. Заключението на съдебния медик за причините за настъпването на смъртта, според обективните данни, е остро разстройство на микроциркулацията на централната нервна система, сърцето и дихателната система, в резултат на съчетание на слънчев и топлинен удар. Обективните данни са показали слабо изразена коронаросклероза, без усложнения, умерена хипертрофия на лява камера, стеатоза на черен дроб.

Според разпореждане №363/02.11.09г. на РУ"СО"-Пловдив, внезап-ното влошаване на здравословното състояние на Х. И., настъпило по време на работа в Г. Р., се дължало на остро разстройство на микроциркулацията на централната нервна система, сърдечно-съдовата система и дихателната система, в пряка зависимост от слънчев и топлинен удар, което е прието като причинна връзка за трудова злополука. Това заключение относно причинната връзка е потвърдено с експертно решение №1915-148/17.09.09г. на ТЕЛК и №0314-044/25.03.2010г. на НЕЛК. Подробно е мотивирано заключението, че към 2009г., когато И. бил приет за клинично здрав, не можело да се приеме за клинично доказана приживе артериална хипертония, с рискови фактори наднормено тегло и подагра. Намерената слабо изразена коронаросклероза била приета за такава без усложнения, затова нямало основания да се приеме за доказана болест на сърдечно-съдовата система, довела до смъртта на лицето.Нямало данни за остър съдово-мозъчен инцидент, който да се приеме за исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт.

След като злополуката е била призната за трудова, както ищците, така и работодателят, са поискали от ответника изплащане на застрахователната сума с претенция №415/18.11.09г. /л.17 от делото/, на което ответникът двукратно отказал с писма от 25.11.09г. и 17.12.09г.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза за причи-ната за смъртта на Х. И., наличие на заболявания подагра, коронаросклероза, затлъстяване, артериална хипертония на същия приживе и връзката им с настъпилата смърт, която съдът приема за обоснована и компетентна, същата не е и оспорена от страните. Според заключението, промените в микроциркулацията на малките съдове на миокарда у И., са довели до остра коронарна недостатъчност. Тя, от своя страна била резултат от промени в метаболитната регулация и авторегулация, причинени от слънчев и топлинен удар. Диагноза подагра не била потвърдена приживе за И., същият бил лекуван от подагрозен артрит. Заболяването подагра не е и в причинна връзка с настъпилата смърт на И.. Същият не е имал приживе и поставена диагноза коронаросклероза. Затова, според експертизата, не се обсъжда причинност между нея и настъпилата смърт. Заключението приема, по-нататък, че въз основа на еднократно измерена умерено повишена стойност на артериално налягане без провеждане на последващо лечение и системно проследяване на диагнозата, и прието заключение "клинично здрав", за И. не може да се приеме за доказана приживе и диагноза Артериална хипертония, при рисков фактор наднормено тегло. Нямало и патоанатомично потвърждение за промени от хипертоничен тип в органите, които обикновено се засягат от това заболяване. Приживе И. е бил диагностициран с наднормено тегло, затлъстяване І-ІІ степен. Никое от заболяванията му, обаче, не попадало в списъка от заболяванията, при които се отказва застраховане. Експертизата потвърждава причината за смъртта, приета в аутопсионния съдебно-медицински протокол- остра коронарна недостатъчност. Тя имала за патологична находка коронаросклероза с миокарден инфаркт, каквито в случая с И. не били установени /намерени били слабоизразена коронаросклероза и атеросклероза без усложнения, както и мозъчен оток/. В заключението е описан подробно механизмът на възникване и действие на острото разстройство на микроциркулацията, което довело до мозъчен оток.Подробно е изяснено в експертизата как мозъчният оток води до остра дихателна и сърдечно-съдова слабост и смърт. Затова експертизата приема,че причината за смъртта е тази отразена в решенията на ТЕЛК и НЕЛК, и е налице трудова злополука. Вещите лица са поискали и увеличение на разноските за изготвяне на експертизата.

Размерът на мораторната лихва е установен от ищците със справка по чл.366 ГПК, включена в исковата молба. Изчислението е правилно спрямо началния, крайния момент на периода и размера на лихвата, твърдени от ищците, а за периода 05.12.09г.- 06.12.2010г., е 2714.91лв. Съдът приема, че 05.12.09г. е денят, на който изтича 15-дневния срок след уведомяване на застрахователя -ответник и представяне на всички документи на 18.11.09г., които дават възможност за изплащане на застрахователната сума.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Относно главния иск.

Налице са всички предпоставки за изплащане на застрахователната сумапо чл.238 от Кодекса на застраховането. Ищците са сред лицата, преки наследници на трето, ползващо се от застраховката лице, които имат право на застрахователната сума, при осъществяване на застрахователното събитие. Х. И. е починал вследствие на трудова злополука, която е покрит риск по договора от 13.05.09г. с ответника. Злополуката е призната за трудова по съответния ред и документът за това, разпореждане №363/02.11.09г. на РУ"СО"-Пловдив, е представен на ответника на 18.11.09г. От този момент и след изтичане на 15-дневен срок, според чл.238, ал.3 от Кодекса на застраховането и т.48 от Общите условия на договора, ответникът е в забава за плащане на застрахователната сума.

Неоснователни са възраженията за изключен риск и недействител-ност на застрахователния договор. Налице е несъответствие между условията на договора, по смисъла на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ, според които трудовата злополука е покрит риск, и р.VІ, т.16.9, т.16.10 и т.16.13. от Общите условия, според които застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на : слънчев или топлинен удар, други събития, настъпили вследствие излагане на опасност, умишлено действие или груба небрежност от страна на застрахования, общо заболяване, с изключение на изброените в т.66 акутни и т.67 инфекциозни заболявания, когато са включени в застраховката. Не следва, след като безусловно е приел в договора, че трудовата злополука е покрит риск без установени в договора изключения, застрахователят в общи условия да договоря такива изключения, с които да се освободи от отговорността да изпълни едно свое валидно задължение. Затова чл.186, ал.1, изр.3 ТЗ установява положение, което с оглед на свободата на договарянето и риска от евентуална недобросъвестност на застрахователя, гарантира застрахования. В тази насока, практиката на съдилищата може да се смята установена- решение № Т-241/13.05.2010г. по Г.дело №6/2010г. на САС и др. Неснователни, впрочем са и част от доводите са наличие на изключен риск, починалият е бил клинично здрав по време на сключване на договора, тъй като не е имал диагностицирани по надлежния ред заболявания, които са пречка за сключване на застрахователния договор. Той не е действал и при груба небрежност, защото не е могъл и не следвало да предвиди, че работейки при тези атмосферни условия, неминуемо ще получи топлинен и/или слънчев удар, а просто е изпълнявал задълженията си по трудов договор.

Искът за мораторната лихва е основателен в размер на 2714.91лв. за периода- 05.12.09г. /когато изтича 15-дневния срок след представяне на разпореждането за признаване на злополуката за трудова на застрахователи, наред с искането за изплащане на застрахователно обезщетение/ до исковата молба -06.12.2010г. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, от предяваване на иска до окончателното им плащане. Искът за законната лихва върху мораторната следва да отхвърли, по аргумент от чл. 294, ал.2 ТЗ, тъй като страните не са уговорили това. В останалата част до предявения иск от 3861.36лв., искът също е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателно е и искането на вещите лица- лекари-специалисти по неврология и кардиология, за увеличаване на възнаграждението за изготвяне на експертизата. Експертизата е с високо ниво на сложност и голям обем проучени материали, затова депозитът на вещите лица следва да се увеличи от 120лв. на 240лв., на всяко вещо лице. Затова ответникът, следва да се осъди да внесе увеличения размер на депозита по сметка на ОС-С., както и държавна такса в размер общо на 1436.05лв., от които 240лв. -депозит за вещи лица и 1196.05лв. -държавна такса, на основание чл.78, ал. 6 ГПК. След влизане в сила на решението и внасяне на депозита, да се изпрати съобщение на вещите лица, за получаването му от сметката на съда.

С оглед на обстоятелството, че ищците са освободени от внасянето на такси и разноски с определение от 09.03.2011г., разноските по компенсация, които ответникът следва да им заплати възлизат на 1920лв.

Предвид на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Застрахователно А. Д. "ДЗИ" -С., район "С.", бул “. О. №6, ЕИК****, представлявано от Н. Ч. и М. К., да заплати на Т. Х. И., ЕГН *, от гр . С., ул. “.№4 и Н. Х. И., ЕГН *, от същия град на същия адрес, 26040лв. - застрахователна сума по застрахователна полица №796/13.05.09г., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 05.12.09г. до 06.12.2010г. в размер на 2714.91лв., също и законна лихва върху главницата от 26040лв., считано от 06.12.2010г. до окончателното им изплащане, а също и разноски от 1920лв., като ОТХВЪРЛЯ разликата над 2714.91лв. до предявения размер от 3861.36лв., и в частта за законната лихва върху уважения размер на мораторната лихва от 06.12.2010г. до окончателното им плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ" -С., да заплати по сметка на ОС-С. разноски по делото от 1436.05лв., от които 1196.05лв.- държавна такса и 240лв. депозит за вещи лица, като след влизане в сила на решението, депозитът да се изплати на вещите лица.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: