Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 221/26.05.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 566 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.В.П. с ЕГН *
*** против Решение №2153-11-42 от 29.10.2019год. издадено от Директора на ТП на
НОИ – Монтана с което е потвърдено Разпореждане №2140-11-284 от 16.09.2019год.
издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Монтана,
с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО му е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд,
като жалбата му е приета за неоснователна. В жалбата се поддържа, че
административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е
незаконосъобразен, тъй като неправилно стажът за периода от 04.07.1991 г. до
28.07.1997 г. е зачетен от трета категория труд, вместо като такъв от втора
категория труд за работата му на длъжност "ел. кранист" в
„Топливо" АД клон Монтана по точка 66г от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране (отм.), още повече че от предприятието е бил осигуряван
за втора категория труд.
В съдебно заседание оспорващият П.В.П.
се явява лично, като в първите по делото съдебни заседания се представлява от
надлежно упълномощения адвокат Д.С. от МАК а в последното от адвокат Н*** В*** ,
като поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен акт,
като му бъде признат при условията на втора категория труд положения на
длъжност "ел. кранист" в „Топливо" АД клон Монтана за периода от
04.07.1991 г. до 28.07.1997 г. В представена по делото писмена защита развива
подробно доводи предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендират
се сторените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт К***
, която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт. Подробни доводи развива в писмено становище.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на
04.11.2019г., видно от л.5 от делото, като жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана,
на 11.11.2019 г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с
Вх.№2103-11-10, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в
законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/- дневен срок за оспорването на акта. Ето
защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в
предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Със заявление за отпускане на пенсия с
вх . № 2113-11-382 на 17.05.2019 г. П.В.П., чрез пълномощник К*** Г*** М*** поискал
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица
работещи по условията на втора категория труд. Към заявлението били приложени
документи, удостоверяващи трудов стаж: удостоверение № 1458 от 30.10.1978 г. от
поделение № 36580 и 2 броя трудови книжки: № 18 от 10.11.1978г. и продължение
18а от 01.12.2006 г.; уд. обр УП-3 № РД-19-05-228 от 11.12.2015 г. издадено от "Топливо"
АД гр. София и № 3 от 20.01.2014 г. от "О*** " АД гр. Монтана, както
и обр. УП-3 № 59 от 14.06.2009 г., издаден от "Б*** Монтана Ф*** "
ЕАД - Монтана. По представените документи, положеният от жалбоподателя труд е
зачетен по условията на първа категория - за времето от 28.09.1981 г. до
15.11.1981 г. на длъжност „монтьор на оловни акумулатори" в МК „А. С*** "
гр. Монтана по т. 4а от отменения Правилник за категоризирате труда при
пенсиониране (отм. ПКТП) - 01 месец и 14 дни; за времето от 01.09.1989 г. до
08.11.1989 г. на длъжност "кранист леярен цех" в "Б*** Монтана Ф***
" - Монтана, по т. 4а буква „н" от отм. ПКТП - 02 месеца 07 дни или
общ стаж от първа категория труд - 3 месеца и 21 дни. От втора категория труд -
за времето от 14.02.1979 г. до 27.08.1981 г. - 02 години 06 месеца 13 дни и от
19.02.1987 г. до 09.06.1989 г. - 02 години 03 месеца и 20 дни на длъжност
„зидаро- кофражист" в МСА София СССР по точка 30а от ПКТП отм.; за времето
от 23.11.1981 г. до 19.02.1987 г. - 05 години 02 месеца 26 дни и от 05.03.1990
г. до 04.07.1991 г. - 01 година 03 месеца 29 дни на длъжност „бетонджия,
текелажник, кранист" в „О*** " АД гр. Монтана по точка 26 от отм.
ПКТП или общ стаж от втора категория труд 11 години 4 месеца и 28 дни. Зачетен
му е осигурителен стаж по българското законодателство - от първа категория труд
- 00 г. 03 м. 21 дни; от втора категория труд - 11 г. 04 м. 28 дни; от трета
категория труд - 23 г. 09 м. 14 дни, като на основание чл. 104, ал. 2 от КСО
общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 38 г. 06 м. и 24
дни. Осигурителният стаж за периода от 04.07.1991 г. до 28.07.1997 г. /предмет
на делото/ с продължителност 6 години и 24 дни на длъжност "ел.
кранист" в „Топливо" АД клон Монтана е зачетен за трета категория
труд.
С разпореждане № 2140-11-284 от
16.09.2019 г. на основание 69б, ал. 2 от КСО
ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана,
отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията
на втора категория труд на П.В.П. с ЕГН * *** имащ навършена възраст от
60години, 06 месеца и 21 дни към датата на подаване на заявлението. Като мотив
за отказа органът посочил, че П. няма изискващите се 15 години осигурителен
стаж положен по условията на втора категория труд, а има общ осигурителен стаж
от първа и втора категория 11 /единадесет/ години, 08 /осем/ месеца и 19 /деветнадесет/
дни. В разпореждането е посочено, че в издаденото от „Топливо" АД гр.
София удостоверение обр. УП 3 № РД-19-05-228 от 11.12.2015 г. за заеманата
длъжност „ел. кранист" осигурителят е внасял осигурителни вноски по ДОО в
размер на 45% и 47 % за съответните периоди, без да посочва как да се зачете трудът
от съответната категория и по коя точка от отменения ПКТП. С декларация от П.
от 18.07.2019 г. е представено допълнително споразумение № 6 от 04.02.1997 г.
към трудов договор за назначаване от 02.01.1997 г. на длъжност „ел.
кранист" с шифър 385018. С писмо № РД-19-04-274 от 21.06.2019 г; от
„Топливо" АД гр. София е посочено по изискана информация, че потвърждава
издадения обр. УП-3 № РД-19-05-228 от 11.12.2015 г. за осигурителен стаж, но не
разполага с други доказателства, а само с посоченият процент ДОО, който процент
съгласно ПМС № 43 от 18.03.1991 г. (ДВ, бр.. 23/1991 г.) съответства на втора
категория труд. В тази насока е и изготвения констативен протокол
№КП-5-21-00660561 от 10.10.2019год. на контролен орган при ТП на НОИ София –
град във връзка с възложена проверка по писмо от ТП на НОИ – Монтана.
С жалба вх. № 1012-11-666 от 30.09.2019год.
П. оспорил разпореждане № 2140-11-284 от 16.09.2019 г. на ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана пред директора на ТП на
НОИ Монтана. В жалбата се оспорва като неправилно незачитането на периода от
04.07.1991 г. до 28.07.1997г. при условията на втора категория труд положения
от него на длъжност "ел. кранист" в „Топливо" АД клон Монтана.
С решение №2153-11-42 от
29.10.2019год. директорът на ТП на НОИ Монтана отхвърлил жалбата на П.В.П. против
разпореждане № 2140-11-284 от 16.09.2019 г. на ръководител на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ Монтана и потвърдил обжалваното разпореждане,
че П. към датата на заявлението има необходимата възраст за мъжете през 2019
година - при изискуема 58 години и 4 месеца за мъжете при втора категория труд
има - 60 години 06 месеца и 21 дни; подал е заявление обр. УП-23 с вх. №
2124-11-77 от 17.05.2019 г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в професионален фонд във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване, но няма необходимия стаж - 15 години осигурителен стаж
по условията на втора категория труд, а има 11 години 08 месеца и 19 дни общо
от първа и втора категория труд.
От назначената и изготвена по делото
съдебно – финансово икономическа експертиза, след запознаване с доказателствата
по делото и справки в счетоводството на „Топливо“ АД – София и Държавен архив
Монтана, на която съдът дава вяра, като обективно изготвена, без индиция от
заинтересованост и дадена след предупреждение за наказателна отговорност, се
установява, че дейността на „Топливо“ – клон Монтана за периода от 1991г. до
1997г. е свързана с търговия със строителни и горивни материали, снабдяване на
населението с отоплителни материали, транзитни доставки, извозване на материали
и франко домовете на гражданите и предприятията. Като в двора на клона на
„Топливо“ АД гр.Монтана е запазен и понастоящем „козлови“ еднорелсов кран /тъй
като другият е бракуван/ захранван с ел. мотор и управляван от кабина до която
се стига с 15 бр. стъпала. При огледа на крана е установено, че на същият се
намира монтирана бяла табела на гредата на крана с надпис „МЗ“Ст.Попов“ П*** ,
8 тона 1989“ и до същият се е стигало по един от 12-те индустриални клона на
ж.п. гара Монтана, предвид писмото на ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“ на л.43 от делото. Посочено е, че с помощта на ел. крановете са
разтоварвани вагоните с материали и са товарени камиони на клиенти или
материалите са разтоварвани на склад за снабдяване. При проверката в архива на
„Топливо“ АД – София вещото лице е установило съхранявани единствено
разплащателни ведомости на работници и служители, като за претендирания период
от 04.07.1991 г. до 28.07.1997г. жалбоподателя е записан на длъжност „ел.
кранист“, което е отразено и в трудовата му книжка, като е осигуряван за
периода 04.07.1991г. до 01.01.1997г. от работодателя с 45% осигурителна вноска
върху месечното брутно трудово възнаграждение, а за периода от 01.02.1997г. до
28.07.1997г. с 47%, като 45% са за сметка на работодателя и 2% за сметка на
осигуреното лице, които осигурителни вноски са за втора категория труд. При
проверката в архива са установени вътрешни правила за организация на работната
заплата на предприятието от 1990г., като за извън търговските работници в т.3
конкретно за „товаро-разтоварна дейност с механични средства – ел. кран“ е
отразено, че размера на индивидуалната работна заплата се образува в зависимост
от обема на товарите, поддържането на машините и съоръженията….“, като не са
установени други документи свързани с плащания касаещи условията на труд или
допълнителни отпуски. В правилника е посочено, че в индивидуалният трудов
договор се определят и допълнителните възнаграждения, без да са уточнени
същите. Посочено е че по типови длъжности задължения вредността на условията на
работа и тежестта на извършения труд на ел. кранист на козлови кран от 8 тона и
шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност 12 и повече тона са близки.
Заключението не е оспорено от страните и е приложено от съда към доказателствата
по делото.
От назначената и изготвена по делото
съдебно – техническа експертиза, приета без възражения от страните, на която
съдът дава вяра, като обективно изготвена, без индиция от заинтересованост и
дадена под страх от наказателна отговорност се установява, че върху намиращия
се в двора на клона в Монтана на „Топливо“ АД релсови кран, поставената табела
на крана отговаря на неговия тип, вид и товароподемност, а именно - „козлови кран“ от 8 тона на производител МЗ „С***
П*** “ П*** от 1989година, както и че същия кран се е движел по релсов път.
Индустриален клон 11 е обслужвал разтоварището от ж.п. гара Монтана до
„Топливо“ АД база Монтана и други бивши предприятия.
По искане на оспорващия по делото са
разпитани свидетелите А*** Г*** К*** и Р*** Г*** А*** досежно обстоятелството
на какъв кран е работел жалбоподателя. От показанията на свидетелката А*** К***
се установява, че същата е работела в процесното предприятие „Топливо“ АД клон
Монтана от 1979г. до 2001г., като знае, че „същия работеше на ел. кран –
козлови, движещ се по релси, като свалял въглища от идващи вагони…и строителни
материали, с кука и кофа на крана“ „..имало е два еднакви крана и на тях двама
човека работеха на смени…“ Тъй като е работела, като счетоводител
„…осигуровките на кранистите са 45%, а на другите са 30%...“. От показанията на
свидетеля Р*** Г*** А*** работел в същото предприятие, като управител на складове,
се установява, че жалбоподателя е работел на кран които е обслужвал строителния
и горивния склад, като е разтоварвал вагони с въглища и строителни материали. В
двора на предприятието е имало два еднакви крана – „козлови“, на релси с
товароподемност 8-10тона. Предприятието е обслужвано чрез индустриален клон 11.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира като взаимно свързани и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на
органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът
приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт
е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Монтана, в рамките
на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в едномесечен
срок от постъпване на жалбата, при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал.2
от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал.5
от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117,
ал.1, т.2, б."а" от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТД на НАП – Монтана, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТД на НАП – Монтана, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон.
Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж същият се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и
с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Ал. 2 на същия текст допълва, че документът се
издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Издаденият документ по ал. 1 има
доказателствена сила, когато е издаден при спазване на изискването по ал. 2 да
удостоверява съдържащи се данни в изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд; при това редовно
оформената трудова книжка и документът, издаден при спазване на чл. 40, ал. 2
от НПОС, имат равностойна доказателствена стойност. Спорен между страните като
категория труд е само периодът, който е изследван по делото, а именно от
04.07.1991 г. до 28.07.1997г. за което време жалбоподателят е работел на
длъжност "ел. кранист" в „Топливо" АД клон Монтана, като настоява,
че трудът му следва да бъде зачетен като такъв от втора категория.
В процесния период от 04.07.1991 г. до
28.07.1997г. правилата относно категориите труд се съдържат в отменен Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). В трудовата книжка и от
осигурителя по отношение на жалбоподателя не е посочена категорията труд, която
следва да се зачете на заеманата от него тогава длъжност "ел.
кранист" в „Топливо" АД клон Монтана.
Съгласно легалното определение на
трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда, тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се
издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена
сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила, в
конкретният случай, касаещ периода 04.07.1991 г. до 28.07.1997г., не е
опровергана с насрещно доказване от ответника и следователно обвързва, както
съда, така и органите на НОИ да приемат че удостоверяваните в нея факти
съответстват на обективната действителност и конкретно че изпълняваната работа
за това време от П.В.П. е била свързана с управление на ел. кран тип „козлови“.
В този смисъл и тълкувателно решение № 53 от 10.10.1980 г. по гр. д. № 49/80 г.
на ОСГК на ВС. От събраните по делото писмени доказателства, чрез изготвените
две експертизи които съдът кредитира се установява, че крана на които
жалбоподателя е полагал труд е 8 тона, предвид установената на място табела на
единия от крановете с надпис „МЗ“Ст.Попов“ П*** , 8 тона 1989“ на които
оспорващия е извършвал товаро - разтоварна дейност, както и от събраните гласни
доказателства се установява, че „Топливо" АД клон Монтана е разполагал два
идентични крана, който са управлявани от оспорващия. В тази насока са и
събраните по делото еднопосочни гласни доказателства, които съдът кредитира по
отношение на периода 04.07.1991 г. до 28.07.1997г. вкл., тъй като намира същите
за обективни, съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал и дадени от лица работили пряко с жалбоподателя в същото предприятие и
респ. имащи непосредствени впечатления както от изпълняваните от последния
функции, така и от пряката дейност на същото предприятие. Безспорно от разпита
на същите свидетели се установява, че дейността на П. в този период е била
свързана с управление на ел. кран с установена товароподемност от 8 тона.
По принцип, от втора категория по т.
53а от отм. ПКТП се категоризира и трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. От записа се ползват и водачите на автомобили
с ремаркета (едно или повече), като се има предвид общата товароподемност на
автомобила - влекач и ремаркето по паспортните данни на завода - производител.
Записът обхваща и труда на "кранистите" (шофьор, машинист на
автокран), работещи с автокранове с товароподемност 4 и повече тона в какъвто
смисъл са и указанията дадени в писмо № 04-02-205 от 12.05.2005 г на НОИ / в
този см. е Решение по адм. дело 11011/2009г. на ВАС. Факта че полагания от
жалбоподателя труд е втора категория се установява и от внасяните осигурителни
вноски.
По изложените съображения дотук съдът
намира, че органите по пенсионното осигуряване необосновано са отказали да
зачетат на жалбоподателката осигурителния стаж за периодите 04.07.1991 г. до
28.07.1997г. като втора категория труд през което време жалбоподателят е
работел на длъжност "ел. кранист" в „Топливо" АД клон Монтана.
Това води до незаконосъобразност на крайния извод за липса на предпоставките по
чл. 69б от КСО, тъй като едва след правилно определяне на осигурителния стаж на
лицето може да бъде извършена преценка относно изпълнението на условията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При така установеното фактическо и
правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от П.В.П., с инвокираните в
нея оплаквания, се явява основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание,
без допуснати съществени нарушения на административно - производствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е.
съдът намира, че е налице е отменителното основание по чл. 146, т.4
от АПК. На това основание, Решение №2153-11-42 от 29.10.2019год.
издадено от Директора на ТП на НОИ - Монтана, и разпореждане №2140-11-284 от
16.09.2019год. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на
НОИ Монтана, са незаконосъобразни, поради което следва с решението по настоящото
дело да бъдат отменени.
Доколкото съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то
преписката следва да се върне на административния орган, който следва да се
произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
подадено от П.В.П., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
С оглед изхода на делото, направеното
искане от оспорващата страна за присъждане на направените разноски по делото и
чл. 143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК– сумата от общо 450.00лева адвокатско възнаграждение,
сумата от общо 600.00лева за изготвяне на експертизи и 10.00лева разноски за
издаване на съдебни удостоверения или общо 1060.00лева /хиляда и шестдесет/. В
съдебно заседание ответната страна е претендирала прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в чл. 8, ал.3 по дела без материален интерес
минималното адвокатско възнаграждение е 500.00лева, докато в случая се
претендират общо 450.00лева., поради което доводите на процесуалния
представител на ответната страна са неоснователни.
По горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ във връзка с чл. 172, ал.1
и чл. 173, ал.2
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.В.П. *** Решение
№2153-11-42 от 29.10.2019год. издадено от Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Монтана с което е потвърдено
разпореждане №2140-11-284 от 16.09.2019год. издадено от Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Монтана, с което на основание
чл.69б, ал.2 от КСО му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на втора категория труд.
ВРЪЩА преписката на ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана за ново произнасяне в
едномесечен срок от получаването му по подаденото заявление вх. № 2113-11-382
на 17.05.2019 г. от П.В.П. при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Монтана да заплати на П.В.П.
с ЕГН * *** сумата от общо
1060.00лева /хиляда и шестдесет/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, изготвяне на експертизи и за издаване на съдебни
удостоверения.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: