№ 360
гр. Пловдив, 08.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора К. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600354 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Обвиняемият К. И. К. се явява лично, доведен от А. към З. П.. Явява се
и упълномощеният му защитник адв. Д. П. П..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната
жалба на адв. П. в качеството му на защитник на обв. К. срещу определението
на Окръжен съд Пловдив, постановено на 31.07.2023 г. по ЧНД № 1654/2023
г. по описа на същия съд, с което спрямо обв. К. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № ***/**** г. по описа на *
РПУ при ОД на МВР П..
1
В жалбата се твърди незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт, като се излагат възражения за
липса на доказателства, които да формират обосновано предположение, че
обвиняемият е автор на разследването престъпление. Твърди се, че
доказателствената съвкупност не може да формира категоричен извод, че К. е
причинил смъртта на пострадалия. Оспорва се също приетото от
първостепенния съд, че са налице реални опасности обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение. Ето
защо се иска определяне именно на по-лека мярка.
Адв. П.: Поддържаме жалбата.
Обв. К.: Поддържам жалбата на адвоката си.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Имам доказателствени
искания. Ще представя такива.
Адв. П.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Обв.К.: Поддържам жалбата на защитника ми. Нямам искания за
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: В промеждутъка между разглеждане на делото пред
първа инстанция и настоящия момент са извършени действия по
разследването, които имат отношение по мярката за неотклонение. Касае се за
прилагане на цялата медицинска документация, приживе, във връзка с
лечението на пострадалия Т. Т. в УМБАЛ поради обстоятелството, че се е
наложила реаутопсия, както се изразяват експертите. Прилагаме и ще моля да
приемете втори протокол плюс допълнителен разпит на свидетелката Х. Д.,
преразпит на сина на пострадалия Т.. Материалите са в обем 94 листа.
Адв. П.: Моля да се запозная с представените от прокурора
доказателства, за да взема становище.
Съдът предостави възможност на защитника на обв. К. да се
запознае с представените от прокурора доказателства.
Адв. П.: Да се приемат представените доказателства.
Обв. К.: Съгласен съм да се приемат представените доказателства.
Съдът, след съвещание, намира, че следва да бъдат приети като
2
доказателства по делото, представените в днешното съдебно заседание от
представителя на държавното обвинение, а именно 2 броя протоколи за
разпит на свидетел и медицинска документация от УМБАЛ П. на името на Т.
Т.. Воден от горното, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените такива.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
Адв. П.: Също нямам искания.
Обв. К.: Също нямам искания.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено и
следва да се даде ход на същото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТОХА се и се ПРИЕХА приложените по делото писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло депозираната
жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд. Считам, че и към
настоящия момент не са налице достатъчно данни, които да свързват
подзащитния ми със смъртта на лицето, за което сме тук в залата. И от
представените в днешното съдебно заседание доказателства, и от събраните
до момента, считам, че все още липсва каквато и да е причинно-следствена
връзка между поведението на моя подзащитен и настъпилата смърт на лицето.
Виждаме, че все още нямаме съдебномедицинска експертиза, която със
сигурност да даде отговор на въпроса каква е вероятната причина за смъртта
и как е настъпил този хематом - дали вследствие на нанесени удари или
вследствие на падане на лицето от ръста си. Също така по делото категорично
не е изяснено в пълнота какво е било поведението на пострадалия и в каква
среда и компания е бил след като се е разделил с моя подзащитен и след
възникналия помежду им инцидент. Има данни по делото, че той е бил с
друга компания, където е продължил да употребява алкохол. Има свидетел,
който заявява, че го е видял да пада и е бил в изключително лошо състояние,
но забележете, това е било в един значителен период, доста продължителен,
3
след като са се сбили двамата. Така че за мен е напълно неясно дали
починалият е починал, вследствие на травмите, които е получил при
сбиването си с моя подзащитен, дали тези травми по него са причинени от
друго лице или лица или дали тези травми са в резултат на падането от ръста
си, за което има категорични данни по делото от свидетелски показания. Дори
от представените днес протоколи за разпити виждаме, че се споменава, че
пострадалият е бил бит от 4-5 човека. Те не са установени. Да, няма спор, че
между пострадалия и подзащитния ми е възникнал скандал. Няма спор, че са
си разменили удари. Безспорно е, че пострадалият е посегнал пръв и то без
какъвто и да е повод. Няма спор, че и моят подзащитен му е нанасял удари, но
ние нямаме сигурни доказателства, че тези удари именно са в причинно-
следствена връзка със смъртта на пострадалия. В този смисъл считам, че
обоснованото предположение, че подзащитният ми е извършител на
деянието, за което му е повдигнато обвинение, не е налице, т.е. не е изяснена
не само причината за смъртта, а и причинно-следствената връзка между
поведението на моя подзащитен и настъпилата смърт. От свидетелските
показания се установява, че освен скандалът между тях двамата, по принцип
починалият като личност е бил скандален и със заядливо поведение след
употребата на алкохол. На няколко пъти свидетелите казват, че той и преди е
бил бит в бара, където е намерен само заради скандалното му поведение. Така
че ние не можем да съдим, че щом между тях двамата е имало някакво
сбиване, няма кой друг да го бие и единствените травми са нанесени само от
моя доверител. Както казах и по-горе имаме достатъчно данни, че той е
падал от ръста си, повръщал е кръв, цитирам един от свидетелите, след което
са повикали Б. п.. Затова считам, че не е налице обосновано предположение
подзащитният ми да е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Въпреки обремененото му съдебно минало, осъждан е няколко
пъти, не считам, че той е лице с някаква повишена степен на обществена
опасност. Дори и да се установи, че той е съпричастен донякъде за
настъпилата смърт, виждаме, че в крайна сметка именно пострадалият е
инициирал инцидента. Той е генератор на всички тези негативни действия
чрез своето поведение. Така че не считам, че моят подзащитен е лице с
повишена степен на обществена опасност, за да бъде взета спрямо него най-
тежката мярка за неотклонение. Няма данни да се е крил, да се е укривал, да е
правил опити да заличи последиците от деянието си, така че смятам, че и по-
4
лека мярка за неотклонение, било ДОМАШЕН АРЕСТ или ГАРАНЦИЯ в
определен размер, би могло да осъществи ролята на закона, която е
предвидена за обезпечаване на явяването му в органите на ДП и съдебното
производство.
Затова ще моля да уважите жалба и да отмените определението на ПОС
и да постановите друго, с което да наложите по-лека мярка за неотклонение.
Само искам да добавя още нещо. Аз когато ходих при него в ареста да ме
упълномощава, той категорично оспори факта, че се е признал за виновен,
така както е отразено в протокол за разпит. Той каза: „ Аз признавам, че съм
имал скандал с него, че сме си разменяли удари, но не че съм причинил
смъртта му и че се признавам за виновен за това престъпление, за което ми
е повдигнато обвинение“. И до днес не може да си обясни защо така е
записано в протокола. Това е, което исках да кажа.
Обв. К. И. К. /за лична защита/: Съгласен съм с адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще моля да оставите жалбата без
уважение. Извинявам се пред състава, че си позволих значителен по обем
материал да представя, но действително, както се изрази защитата,
съдебномедицинска експертиза към момента нямаме. Тя е много важна,
именно поради обстоятелството, които изтъкна защитата - за да се установи
причинно-следствена връзка. Обстоятелствата, заради които тя към момента
не е готова, са ясни. Аз няма да ги повтарям – така, общо взето, недостатъчна
комуникация между органите по разследването и органите, заети с лечението
на Т. Т.. Но от този обем според мен може да се направи основателно
предположение за наличие на причинна връзка между поведението на К. К.,
изразяващо се в един много жесток побой по отношение на Т. Т. и
настъпилата смърт, защото находките, които са видни от експертизите и от
останалата медицинската документация, най-вече от аутопсионния протокол
на лист 12 и 13 от представените от мен материали, е видно наличието на
увреждания, които са довели до черепната травма, счупването на носни кости
и ред други увреждания, хематоми, които най-вероятно са довели именно те
до смъртта. Мисля, че никакви проблеми, за разлика от защитата, няма с
авторството, защото поначало на инцидента, който е станал на 8-ми юли,
очевидците са били много – това е на самия побой. Последващото поведение
на пострадалия е достатъчно доказано във време, в действия, изобщо в
5
поведение. Има ред свидетели, които установяват придвижването му след
побоя до фреш-маркета, падането му, ставането му. Съответно камерите са
засекли две или три влизания в този магазин. Тоест, имал е активно
поведение, което според мен от вашия професионален опит и моя, не е
изолирано. По принцип се говори, че човек с такива тежки увреждания не
може да предприеме такива действия, но факт е, че това е станало и че
наистина практиката познава едни такива случаи. За мен е много важен
разпитът на очевидката Х. Д., който ви представих. Освен, че описва като
независим свидетел точно поведението на К. К. и на пострадалия Т., тази
свидетелката след това извършва едно процесуално действие - разпознаване,
което според мен отговаря абсолютно на изискванията на НПК, защото е
предхождащо разпит, в който тя обяснява как може да установи лицето,
което е извършило деянието, последвало е това разпознаване и там е
категорична. Впрочем според мен, по отношение на това, както забелязах и от
защитата няма обструкции. К. К. признава нанесения побой, но не и
общественоопасния резултат вследствие на неговото поведение. За мен още
един важен въпрос има във връзка с твърдението на защитата. Няма данни и
според мен категорично се установява към момента обратното, че следващо
насилие или падане от страна на пострадалия не е имало. Първо, защото е
разпитан свидетелят К., който продава книги пред фреш-маркета и който е
имал непосредствена видимост в продължителен период от време върху
поведението на Т. Т. – пострадалият. В нито един момент този свидетел не е
заявил, че спрямо него има насилие, произведено от друго лице или, което е
още по-важното, падания, които да са вторични, които също да са причина за
общественоопасния резултат. Няма да повтарям, има множество свидетели и
А. и Р. П., лицето, което се е обадило на телефон № ***. Всички те в
категорична степен говорят за следното: в един продължителен период от
време Т. Т. е лежал в парка, очевидно вследствие и на алкохола, ако щете, но
най-вече и поради нараняванията. Много късно са се обадили на *** и едва
вечерта на практика около 10-тина часа след нараняването той е получил
лекарска помощ, съответно и резултатът е настъпил 6 дни след постъпването
му в болница. Към момента, както споменах, съдебномедицинската
експертиза предстои. Вероятно е въпрос според мен на дни, с оглед на
доказателствата, които са събрани и тя ще даде сериозните отговори, но
според мен обоснованото предположение, включително и за причинната
6
връзка, към момента е налице.
За мен много важно е изтъкнато от окръжният съд във връзка с
адекватната мярка за неотклонение, е и съдебното минало на обвиняемия. Той
е осъждан 10 пъти, от които 3 са за квалифицирано хулиганство. Тоест се
касае за някакво такова, стереотипно поведение. Много е важно за мен
последното му осъждане, което мисля, че е от юни 2022 г. и което е за
домашно насилие, неизпълнение на съдебно решение за домашно насилие, по
отношение на лице от женски пол. Тоест, имало е издадена заповед, забрана
за контакти и за определен достъп, той я нарушил е и затова е бил осъден.
Това спада към присъдите за хулиганство и към общо взето обществено
наболелия въпрос в момента във връзка с това домашно насилие. Но така или
иначе го очертава като една агресивна личност и като човек, който може да
извърши друго престъпление. А по отношение опасността да се укрие,
правилно съдът е констатирал различието между адресите му - по
регистрация и по местоживеене, отчел е ежедневното битие на обвиняемия,
което като цяло е обществено опасно. Няма друго какво да добавя, за мен
това е най-адекватната мярка за неотклонение, поне към момента.
Експертизата, разбира се, може да даде и някакви други отговори на част от
въпросите, но като цяло според мен нещата като цяло стоят така, както са
приети по делото, затова ще моля да потвърдите определението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. К. И. К.: Не съм искал да го убия. Ние само се скарахме и си
разменихме по два-три удара. След това той влезна да пие в заведението.
След това е отишъл в супера и от там насетне не знам нищо, понеже аз си
тръгнах.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
7
основателно.
Досъдебното производство е в началната си фаза. Наличната
доказателствена съвкупност, състояща се от гласни и писмени
доказателствени материали, обосновава в изискуемата степен за настоящия
етап на разследване предположение за причастност на обвиняемия към
престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество- по чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. Към настоящия момент по делото са
разпитани во свидетели-очевидци Д., Н., К., първите две случайни такива,
които не са познавали нито обвиняемия, нито пострадалия. При съвкупната
оценка на показанията им се формира извод за упражнена от обвиняемия
спрямо пострадалия яростна агресия, изразила се в нанасянето на множество
удари и ритници, както в изправено, така и в паднало от пострадалия
положение, при което ритници са били нанасяни и в областта на главата.
Заявеното от защитата, че са налице данни пострадалият да е бил бит
на инкриминираната дата впоследствие от 4-5 човека, е в противоречие със
съобщеното за този факт от св. Б. (единствен назоваващ го). Свидетелят
описва собствено поведение на закрила спрямо пострадалия с оглед
съобщени му нападения от непознати му лица , но в предходната година- във
време, достатъчно отдалечено от разследваното събитие. Неоснователно се
твърди в частната жалба и пред съда, че не се установяват доказателства
действията на обвиняемия да са поставили началото на причинно-
следствения процес, финализирал със смъртта на пострадалия. Макар делото
да е в начален етап на разследване са налице достатъчно доказателства, от
които се установява: добро видимо физическо състояние на пострадалия
преди упражнената от обвиняемия спрямо него физическа агресия;
пострадалият Т. да е напуснал на собствен ход мястото на конфликта, но
скоро след това да е бил забелязан вече в безпомощно състояние да пейка в
близкия парк, при което същата констатация за състоянието му и няколко
часа по- късно да е мотивирала непълнолетният и непознаващ го св. П. да
подаде сигнал на тел. *** (л. 36 от ДП). От наличната по делото медицинска
документация се установява медицинският екип на място да е установил
безпомощно състояние на Т.; постъпването на пострадалия в лечебно
заведение в тежко състояние; проведеното му оперативно лечение с оглед
констатиран остър субдоларен хематом на мозъка; последвала смърт, която
според аутопсионния протокол е в резултат именно на това основно
8
заболяване, довело до вторично мозъчна увреда в резултат на прогресиращ
мозъчен оток. Доказателства за намеса на трети лица, които след конфликта
между двамата и преди обаждането на тел.*** да са увредили в някаква
степен пострадалия отсъстват, макар постр. Т. да е бил все на оживено
обществено място, в часовете от обяд до късния след обяд.
Последовотелността на обсъдените по- горе факти сочи на висока вероятност
смъртта на пострадалия да е предпоставена именно от поведението на
обвиняемия и в този смисъл- наличието на обосновано предположение за
авторството на разследваното деяние, с което е изпълнена първата изискуема
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. За
престъплението па чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1 от НК се предвижда
наказание от две до осем години, ако смъртта е настъпила вследствие на
умишлено нанесена средна телесна повреда, каквато е приетата от органите
на досъдебното производство правна квалификация към момента.
Разискваната първа предпоставка за вземане на най-тежка мярка за
неотклонение в производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, не
трябва да се приравнява на по-високия доказателствен стандарт, който се
изисква за постановяване на осъдителна присъда. Разследването е в съвсем
начален етап и предстои да бъдат събрани разностранни доказателства –
обвинителни и оправдателни. Ако след интензивно разследване се окаже, че
обвинителната теза не е доказателствено надградена, въпросът за мярката за
неотклонение отново може да бъде поставен на обсъждане.
Налице е и другата предпоставка за допустимо прилагане на най-
тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия, а именно
опасността от извършване на престъпление и от укриване. Обв. К. е
многократно осъждан, вкл. и с наложени му ефективни наказания лишаване
от свобода. Опасността от укриване е реална и с висок интензитет. Като е
достигнал до подобен изход първостепенният съд не е сгрешил .
Регистрираните по надлежния ред негови постоянен и настоящ адрес са
различни от мястото, на което живее. Това предпоставя и опасност от
укриване.
В обобщение: към настоящия процесуален момент обвинителната теза
има достатъчна доказателствена защитеност, а опасността за извършване на
престъпление или укриване е съвсем реална. Годна да обезпечи целите,
9
визирани в чл. 57 от НПК е единствено определената от ОС-Пловдив МНО
„задържане под стража“.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.07.2023г.г. по ч.н.д. №
1654/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с което по отношение на обвиняемия
К. И. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“по ДП №
***/****г. по описа на П. РУ на МВР - П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.54 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10