Решение по дело №29/2016 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 466
Дата: 5 август 2016 г. (в сила от 1 ноември 2017 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20161520100029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Кюстендил, 05.08.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилски районен съд                     XII-ти състав

на петнадесети юли                                  две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 29 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Съдът е сезиран с искова молба от И.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.И. *** против А.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***.

Производството е по искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.11.2014г. в гр. Кюстендил ищеца е пострадал при пътнотранспортно произшествие пресичайки пешеходна пътека пред стадион "Осогово". Водач на моторното превозно средство причинило произшествието се твърди, че е ответника, който  с Решение № 232/24.09.2015г. по НАХД № 932/2015г. по описа на КРС е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3, б."а", вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Искането до съда е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15000 лева за причинените неимуществени вреди във връзка телесното увреждане - луксация на дясна раменна става, както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 66 лева разходи за медицински консумативи, 600 лева за рехабилитация и 500 лева разходи за повереник на досъдебно производство по приключилата с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 232/24.09.2015г. по НАХД № 932/2015г. по описа на КРС. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответника не оспорва, че твърдените болки и страдания претърпени от ищеца. Посочва се, че фрактурата на дясната раменна става е спешно състояние на пациент и лечението се поема изцяло от РЗОК - Кюстендил, поради което пациента в настоящия случай ищеца не дължи тези разходи. Излагат се твърдения, че намалената трудоспособност от 80 %  е по други причини и заболявания извън причинените от процесното транспортно произшествие.

По искане на ответника в качеството на трето лице помагач е конституирана ЗК "Олимпик - клон България" с ЕИК ********* гр. София, р-н Триадица, ул. "Гоце Делчев" № 142-142А, при която компания ответника твърди, че има валидно сключени застраховка "Гражданска отговорност" за МПС с рег. № КН9168ВА към 03.11.2014г.

В приетото по делото становище изложено от проц. представител на ЗК "Олимпик - клон България" се твърди, че предявените искове са допустими, но по същество неоснователни. Сочи, се че не е доказана вината на А.Н. С. за реализацията на пътното транспортно произшествие и се твърди съпричиняване на ищеца по отношение на възникналото ПТП.

Не се оспорва по делото от третото лице помагач, че автомобила управляван от ответника към момента /03.11.2014г./ на процесното  ПТП е имал валидно сключени застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК "Олимпик - клон България".

         След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Кюстендилският районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

Видно от влязло в сила на 14.12.2015г. Решение № 232 по АНД № 932/2015г. на КРС ответникът е признат за виновен в това, че на 03.11.2014г. около 11:30 часа в гр. Кюстендил, при управление на МПС - л.а. "Тойота Селика" с рег. № КН9168ВА, по ул. "Цар Освободител" с посока на движение от сградата на "ВиК" към центъра на гр. Кюстендил, на пешеходна пътека тип "зебра", пред стадион "Осогово" е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като е блъснал преминаващия по пешеходната пътека И.В.Г. и с това по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура - луксация на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. последно, б. "А", във вр. чл. 343 ал. 1 б. "Б", във вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Решение № 232 по АНД № 932/2015г. на КРС А.Н.С. е освободено от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК и на С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева.

По делото е допусната и приета съдебно - медицинска експертиза изготвена от д-р В.Н. - специалист съдебна медицина и д-р В.Р. - специалист психиатрия. От заключението на вещите лица е видно, че ищеца при възникналото ПТП е причинена фрактура - луксация на дясната раменна става - счупване на големия туберкул на раменната кост и изкълчване на ставата с изместване на главата на раменната кост надолу, като описаното увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник. В заключението на експертизата е посочено, че у И. В. след инцидента на 03.11.2014г. са били налице симптоми на страх и очакващата тревожност при пресичане на пътя, които носят характеристиката на психотравма, изводими са от преживяното, възникнали са веднага след инцидента и са отзвучали с времето на физическото възстановяване.

Срока на пълното възстановяване на ищеца от получените увреждания е бил около 3 месеца.

В хода на настоящия процес е допусната съдебно - автотехническа експертиза, от която се установява, че вината за настъпилото пътно транспортно произшествие е изцяло на водача на автомобила, който е могъл да спре или забави движението си, при преминаване по пешеходната пътека тип "зебра" от страна на ищеца.

От правна страна за да бъде уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на претърпяна вреда, противоправно поведение на ответника, причинна връзка между двете и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, в случай решение поради наличното на предпоставките на чл. 78а от НК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът е обвързан от Решение № 232 по АНД № 932/2015г. на КРС относно извършването от ответника деяние. Тези факти съдът определя като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Съгласно константната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.300 ГПК задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и  вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението. За останалите претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищеца е страната, която следва да установи техния размер и изложено в исковата молба, че вредите са настъпили в причинно – следствена връзка от престъпното деяние.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според  задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. В настоящия случай съдът намира за доказно, че на ищеца е причинена фрактура - луксация на дясната раменна става - счупване на големия туберкул на раменната кост и изкълчване на ставата с изместване на главата на раменната кост надолу, като описаното увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и веднага след инцидента ищеца е причинена и психотравма  - симптоми на страх и очакващата тревожност при пресичане на пътя. За пълното възстановяване на ищеца са били необходими около три месеца и съдът намира, че справедливо е да бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди в пълен размер от 15 000 лева.

Размерът на иска за имуществени вреди /разходи за медицински консумативи и рехабилитация, като сторени разходи за повереник по АНД № 932/2015г. на КРС / - общо в размер на 1166.00 лева се доказа изцяло от представените и неоспорени по делото два броя фактури приложени с исковата молба и договор за правна помощ приложен на л.17 от досъдебното производство към АНД № 932/2015г. на КРС.

Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва, каквато се претендира от ищцовата страна се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение следва да бъде заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.12.2014 г., до окончателното им изплащане.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящия процес в размер на 1200 лева и на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 646,64 лева и сумата от 240 лева възнаграждение за вещи лица платено от бюджета на съда.

С оглед изложеното Кюстендилският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на И.В.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вреди, вследствие на травматични увреждания /фрактура - луксация на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и причинена психотравма  - симптоми на страх и очакващата тревожност при пресичане на път/ от деянието на А.Н.С. по влязло в сила на 09.12.2015г. Решение № 232 по АНД № 932/2015г. на КРС, с което е признат за виновен в това, че на 03.11.2014г. около 11:30 часа в гр. Кюстендил, при управление на МПС - л.а. "Тойота Селика" с рег. № КН9168ВА, по ул. "Цар Освободител" с посока на движение от сградата на "ВиК" към центъра на гр. Кюстендил, на пешеходна пътека тип "зебра", пред стадион "Осогово" е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като е блъснал преминаващия по пешеходната пътека И.В.Г. и с това по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 03.11.2014г. до окончателното заплащане на сумата, решението се постановява с участието на трето лице помагач - ЗК "Олимпик - клон България" с ЕИК ********* гр. София, р-н Триадица, ул. "Гоце Делчев" № 142-142А на страната на ответника.

ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на И.В.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 1166 /хиляда сто шестдесет и шест /лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди /разходи за медицински консумативи и рехабилитация, като сторени разходи за повереник по АНД № 932/2015г. на КРС / от деянието на А.Н.С. по влязло в сила на 09.12.2015г. Решение № 232 по АНД № 932/2015г. на КРС, с което е признат за виновен в това, че на 03.11.2014г. около 11:30 часа в гр. Кюстендил, при управление на МПС - л.а. "Тойота Селика" с рег. № КН9168ВА, по ул. "Цар Освободител" с посока на движение от сградата на "ВиК" към центъра на гр. Кюстендил, на пешеходна пътека тип "зебра", пред стадион "Осогово" е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като е блъснал преминаващия по пешеходната пътека И.В.Г. и с това по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 03.11.2014г. до окончателното заплащане на сумата, решението се постановява с участието на трето лице помагач - ЗК "Олимпик - клон България" с ЕИК ********* гр. София, р-н Триадица, ул. "Гоце Делчев" № 142-142А на страната на ответника.

ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на И.В.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1200 лева, представляваща направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по сметка на КРС сумата от 646,64 лева, представляваща дължимата се държавна такса с оглед изцяло уважените искове и сумата от 240 лева разходи за възнаграждение на вещи лица платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен  срок от връчването му.

 

                                              

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: