О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
……………………2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Н. Атанасов ВЧНД № 4061 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Образувано
е по протест на прокурор от СРП срещу определение от 29.06.2020 година на СРС,
НО, 4 състав, постановено по НЧД № 20019/2019 година, с което е отменено
постановление от 02.12.2019 година на СРП, с което на основание чл.243 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното производство, водено по ДП № 994/2017
година по описа на 8 РУ-СДВР, пр.пр.№ 31192/2017 година по описа на СРП, за
престъпление по чл.325в ал.1 НК.
Въззивната
инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Протестът
е процесуално допустим, по същество – неоснователен.
Досъдебното
производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.325в
ал.1 НК – за това че на 09.06.2017 година около 14.00 часа в гр.София, к.в.
Дружба 1, ул.“*****, след като не са били положени достатъчно грижи за
гръбначно животно /куче/, което се е намирало под съответния надзор, е била причинена
средна телесна повреда на Б.Д.С..
С
постановление от 02.12.2019 година на СРП наказателното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК. В своите мотиви
прокуратурата приема, че няма реализирано деяние, осъществяващо обективните и
субективни признаци на престъпление по чл.325в ал.1 НК.
С
определение от 29.06.2020 година на СРС, НО, 4 състав, постановлението на СРП е
отменено и делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените от съда указания.
В своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата не е извършила
пълно и цялостно разследване по казуса, като са останали неизяснени важни
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието.
На първо място следва да се има предвид, че в настоящото производство не
намира приложение ревизионното начало и съдът следва да провери обосноваността
и законосъобразността на постановлението за прекратяване, независимо от
приведените в жалбата или протеста доводи и основания.
По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да
провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с
компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава
въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху
неговата законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да
проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически
положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.
Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Необосноваността
на постановлението пък би могла да е налице в резултат на непълнота или
игнориране на част от доказателствения материал, тогава когато
разследването е проведено необективно, формално и едностранно или не са
обсъдени и анализирани определени доказателства като част от общия оценъчен
процес.
Следвайки посочените по-горе принципи,
настоящата въззивна инстанция изцяло споделя крайния извод на
първоинстанционния съд за отмяна на
постановлението на прокуратурата и връщане на делото за доразследване.
Неизяснени с необходимата степен на категоричност са
останали редица важни факти и обстоятелства, които са релевантни към предмета
на делото и които биха могли да подпомогнат разкриването на обективната истина
като например: какъв точно е бил статута на имота, в който е станал инцидента,
на какво основание и коя точно част от него Я.Н.е имал право да използва и за
какво, както и дали е имал право да разполага в него куче-пазач; какъв е бил
достъпа до имота, имало ли е пропускателен режим и ограничаване на влизането
или мястото е било общодостъпно и е можело да се влиза свободно в него; ако е
имало ограничителен режим, кой точно е отговарял за него, какви задължения е
имал, наясно ли е била охраната със съществуването на въпросното куче и
опасността, ако някой се приближи до него, да го нападне и захапе; имало ли е и
друг път подобни инциденти с нападане и ухапване на човек от същото това куче;
имало ли е към датата на инцидента табели или означения за опасността от
въпросното куче, същите били ли са разположени на входа на имота и били ли са
достатъчно видими и четливи, за да може човек да се информира още преди
влизането в имота за евентуалната опасност; собствениците на имота знаели ли са
за съществуването на въпросното куче на тяхната територия, знаели ли са за
извършени от кучето нападения над хора и предприемали ли са някакви мерки в
тази насока позволявали ли са осъществяването на охрана в имота от Я.Н.с
куче-пазач и т.н
Проведеното разследване е непълно, като не са били
осъществени важни процесуало-следствени действия. Основен спорен момент в
доказателствените материали е този, дали в района на местопроизшествието е
имало обозначение, предупреждаващо за наличието на опасно куче или не. Според
свидетелите Б.С.и В.Г., към инкриминираната дата – 09.06.2017 година, такива
обозначения или табели липсвали. Според друга група свидетели – такива
обозначения е имало, без обаче да е уточнено към кой точно момент същите са
били налични. Ето защо на първо място ще следва да се конкретизира чрез
допълнителни разпити на всички свидетели дали към датата на инцидента е имало
подобни означения или не, на следващо място ще следва да се извършат необходимите
очни ставки между свидетелите с противоречиви сведения, за да се изясни какво
реално е било фактическото положение към инкриминираната дата, а не в последващ
някакъв момент. В тази насока ценни сведения биха могли да дадат св.Д.С.– син
на пострадалия, който е посетил произшествието непосредствено след инцидента и
който, най-вероятно поради пропуск при разпита, не е дал сведения относно това
обстоятелство, както и св.Й.Д., бивш охранител в обекта, който също не е дал
сведения в тази насока и който би могъл да заяви имало ли е по негово време
такива надписи или не. Ето защо е наложително извършването на допълнителни разпити
и на тези двама свидетели.
На следващо място разследващите органи биха могли да
положат усилия и да установят и разпитат други свидетели, които са били в
района и които биха могли да дадат сведения в тази насока, а и като цяло
относно това как е било гледано въпросното куче и какво е било неговото
поведение, имало ли е агресивно поведение при приближаване, нападало ли е хора
и т.н. Това указание е напълно изпълнимо, имайки предвид обстоятелството, че
във въпросния имот се помещават множество фирми и физически лица, а кучето е
било отглеждано там от около 8-9 години преди инцидента.
Друго важно обстоятелство, което се съдържа в
показанията на част от свидетелите и което не е получило необходимото разследване,
респективно оценка от разследващите органи, касае наличието на други подобни
случаи, при които същото това куче е нападало и хапело и други хора, което е от
особено съществено значение, а е останало извън полезрението, както на органите
на досъдебното производство, така и на вещото лице, изготвило етологичната
експертиза, а това е така, тъй като необходимата и достатъчна грижа към едно подобно
агресивно животно за опазване на човешкия живот е значително завишена в
сравнение с други подобни безобидни такива. Вещото лице е пропуснало да посочи
каква следва да бъде грижата за едно подобно животно, имайки предвид неговите
характеристики, за да не се допусне засягане здравето и живота на хората, тоест
как и при какви условия следва да бъде отглеждане едно подобно куче, за да се
гарантира, че същото няма да може да нападне и увреди човешко същество.
Няма как да бъде пренебрегнат и факта, че въпросният
имот не е частен на собственика на кучето, нито пък реално ограничен за влизане
на външни лица извън него самия, поради и което следва да се постави и то
основателно въпроса доколко изобщо е било законосъобразно позиционирането и връзването
на това куче там и то със синджир дълъг около 3 метра, което му позволява да се
придвижва в един значим териториален периметър и то непосредствено до входа на
имота, през който се влиза.
На следващо място, следва да се акцентира върху това,
че основен обективен признак на деянието е неполагането на достатъчно грижи за
животното, в резултат на което то причини телесна повреда. В случая под
достатъчно грижи следва да се има предвид не само обгрижването на самото
животно, но и препятстването на възможността същото да нападне или нарани
човек. Няма спор, че здравето и живота на човек е висша ценност, поради и което
всеки един собственик или стопанин на куче, още повече на такова, което е
обучено да напада и хапе, следва да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на подобно нападение и увреждане. В случая, след като се е
стигнало до реално нападение и ухапване, несъмнено не са били взети всички
възможни мерки за предотвратяване на една подобна проява. Нещо повече,
собственикът на кучето, предвид породата и историята на същото, е бил наясно,
че е твърде вероятно, ако дадено лице се приближи, да бъде нападнато и ухапано.
Прави впечатление също така, че в настоящия казус липсва
какъвто и да е било анализ на доказателствените материали, които са многобройни
по своя обем, а освен всичко друго и противоречиви. Законът е категоричен, че в
своите мотиви решаващият орган, освен че следва да посочи доказателствата, въз
основа на които извежда своите фактически и правни изводи, е длъжен да обоснове
чрез съответния доказателствен анализ защо приема едни доказателства и отхвърля
други. В настоящия казус това не е направено, тъй като от мотивите, изложени в
постановлението на прокуратурата, не става ясно защо се игнорират и не се
кредитират с доверие едни показания за сметка на други. Изготвения протокол за
оглед и направени снимки, четири месеца по-късно след инцидента, не могат сами
по себе си да обосноват кредитирането на едни или отхвърлянето на други гласни
доказателства, тъй като е било напълно възможно надписите да са поставени пост
фактум, тоест след деянието, а не преди това. Ето защо е необходимо провеждането
на допълнителни действия по разследването и извършването на цялостен и прецизен
анализ на доказателства, при съпоставка на всички тях.
При наличието на тези недостатъци на процесното
постановление, водещи несъмнено до неговата необоснованост и създаващи пречка
да се провери неговата законосъобразност, съдът, лишен от възможността да
проведе своята контролна функция, намира, че същото правилно е било отменено от
първоинстанционния съд, а делото върнато на прокуратурата за предприемане на
следващите се действия по разследване.
Водим
от горното и на основание чл.243 ал.8 НПК,
СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2020 година на СРС, НО, 4 състав,
постановено по НЧД № 20019/2019 година, с което е отменено постановление от
02.12.2019 година на СРП, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1
т.1 НПК е прекратено наказателното производство, водено по ДП № 994/2017 година
по описа на 8 РУ-СДВР, пр.пр.№ 31192/2017 година по описа на СРП, за
престъпление по чл.325в ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на СРС с оглед мотивите на настоящето определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.