Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12236 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.С.С. искова молба, с която упражнява правата на
длъжника си „Е.“ АД по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД срещу „Л.к.“ АД за
заплащане на сумата от 35 885.10 лева (18347.79 евро) от ползване без
основание на офиси 6 и 7, находящи се в сградата на ул. „********в гр. София.
Ищецът
твърди, че на 28.01.2015 г. сключил с „Е.“ АД договор за залог на вземания,
произтичащи от ползване от страна на „Л.к.“ АД на офиси № 6 и 7 без основание.
Въпреки отправените до „Л.к.“ АД покани, дружЕ.вото не заплатило обезщетение за
ползването. Поради това предявява иск за заплащане на дължимата от „Л.к.“ АД на
„Е.“ АД сума на обща стойност 39 628.51 лева.
С молба
от 25.10.2016 г. ищецът В. С. е оттеглил исковете за заплащане на дължими от „Л.к.“
АД на „Е.“ АД суми за изразходвано количЕ.во топлинна енергия за офиси № 6 и 7
за периода януари – май 2015 г. и припадащата се част от общите части на
сградата, на обща стойност 3 743.41 лева.
С влязло
в сила на 24.10.2016 г. протоколно определение от 14.10.2016 г. производството
по делото е прекратено относно сумите, представляващи разноски по поддръжка на
имота за периода януари – май 2015 г., на обща стойност 3 743.41 лева
(976.22 лева за януари 2015 г., 870.47 лева за февруари 2015 г., 1 418.73
лева за март 2015 г., 449.86 лева за април 2015 и 37.13 лева за май 2015 г.).
Ответникът
„Л.к.“ АД е подал отговор, в който е оспорил исковите претенции с доводи, че
същЕ.вуващите между него и „Е.“ АД отношения са такива по договор за заем за
послужване, като заемателят се задължавал да заплаща единствено разноските,
свързани с ползването на обектите – потребена топло- и електроенергия, вода и
да поддръжка на съответните идеални части от общите части на сградата.
Ищецът „Е.“
АД изразява становище за основателност на предявената от заложния кредитор
претенция. С договора за залог на вземания от 28.01.2015 г. упълномощил В.С. да
уведоми всички ползватели на обекти в „Бизнес Център Евротур“, собственост на „Е.“
АД, които не заплащат наем, че считано от 01.01.2015 г. дължат ежемесечно
заплащане на сумите, определени в договора за залог, за ползване на обектите,
както и всички консумативи във връзка с ползването на обектите. За сключеният
договор за залог на вземания ответникът бил уведомен на 09.02.2015 г. и на
10.02.2015 г., както и допълнително на 31.03.2015 г. и на 12.06.2015 г.
В тези
покани, чрез В.С., „Е.“ АД изразило желанието си да се преустанови
безвъзмездното ползване на офисите, като посочил и конкретния размер на сумите,
които да бъдат заплащани. През исковия период между „Е.“ АД и „Л.к.“ АД нямало
договор за заем за послужване. Вземанията за неоснователно обогатяване от
ползване на горепосочените два обекта съответствали по стойност на пазарния
наем и тези вземания били заложени в полза на В.С. с валиден и действащ договор
за залог.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
164, ал. 2 от ЗЗД.
Нормата на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД създава активна
процесуална легитимация за заложния кредитор, който действа като процесуален
субституент на залогодателя си. В.С. не е кредитор по вземането и не може да се
разпорежда с него, а законът го овластява единствено да извършва действия за
запазването му (чл. 164, ал. 1 от ЗЗД).
Поради това в тежЕ. на ищеца е да установи качЕ.вото си
на заложен кредитор и правния си интерес от
предявяване на иска, а именно: че залогодателят му има право да получи от своя длъжник
вземане, което е възникнало.
Недопустим
е иск за обезщетение, чиято изискуемост се твърди да не е настъпила и периодът
следва датата на подаването на исковата молба. Обезщетението по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД не е повтарящо се задължение, нито периодично такова. Исковата молба е
подадена на 07.07.2015 г., поради което претенцията за заплащане на обезщетения
за периода юли – декември 2015 г. в размер на 1/10 част от стойността им –
3 262.32 лева, е недопустим иск. В тази част производството следва да бъде
прекратено.
Не се спори, че между В.С.С. и „Е.“ АД е сключен договор
за залог от 28.01.2015 г., с който залогодателят „Е.“ АД е учредил в полза на
заложния кредитор В.С. всички свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица, произтичащи
от ползване на обекти, собственост на залогодателя, намиращи се на първи, втори
и трети етажи на сграда „Бизнес център Евротур, находяща се в гр. София, ул. „**********,
като залогът обезпечава вземания на заложния кредитор по договор за заем,
сключен на 29.06.2012 г. между В.С., заемодател и „И.Б.“ ЕООД, заемополучател и
„Е.“ АД, солидарен длъжник, на стойност 2 298 050.30 евро.
Видно от съдържанието на чл. 2, ал. 1, т. 2.2 и 2.3. от
договора за залог, че обект са всички настоящи и бъдещи вземания на
залогодателя към трети лица, произтичащи от ползването на договорно или
извъндоговорно основание на собствените на залогодателя офис № 6 с площ от
236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг – офис № 7, от изток – двор,
от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с 3.728% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху УПИ, върху което е построена и на офис №
7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север – офис № 6, от юг – двор, от
изток – двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно с 1.727% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, в който е построена.
Ответникът „Л.к.“ АД не оспорва и че е уведомен за
сключения договор за залог и че за в бъдеще следва да заплаща на заложния
кредитор. Не оспорва и че не е извършвал плащания, както и че обитава
процесните имоти.
Видно от приемо-предавателни протоколи от 05.10.2009 г.,
„Е.“ АД, наемодател е предал на „Л.к.“ АД, наемател за ползване съответно на офис
№ 6 и офис № 7. Посочено е, че наемателят ще ползва помещенията за офиси и е
описано състоянието, в което са предадени помещенията.
Съдът намира за необходимо да квалифицира съдържанието на
сключения между „Е.“ АД и „Л.к.“ АД договор. Въпреки че е посочено, че страните
договарят като „наемодател“ и „наемател“, съдържанието на приемо-предавателните
протоколи не отговаря на договор за наем. СъщЕ.вено условие на последния е
освен индивидуализация на вещта, която се предоставя за ползване, и определяне
на цената на ползването. Протоколите такива договорки не материализират.
Насрещна прЕ.ация за ползването не е договорена. Тълкуването на съдържанието на
тези два приемо-предавателни протокола, в приложение на чл. 20 от ЗЗД, води до
извода, че „Е.“ АД е предоставил на „Л.к.“ АД двата офиса за безвъзмездно
ползване. В подкрепа на това е и описът не само на състоянието на помещенията и
на обзавеждането, което се предава, както и показанията на водомери и
електромер. Явно е, че волята на страните е била „Л.к.“ АД да ползва офисите
според предназначението им, като заплаща разноските за поддържката и разходите,
свързани с използването на двата обекта, което отговаря по съдържание на нормата
на чл. 245, изр. 1 от ЗЗД. Систематичното място на разпоредбата е в уредбата на
договора за заем за послужване (чл. 243 и сл. от ЗЗД). Той е уреден като реален
безвъзмезден договор, който се сключва с предаването на вещта на ползвателя,
дължащ връщането й, освен на общите за всички договори основание за
прекратяване – изтичане на срока, погиване на вещта, и при наличие на някое от
специалните основания по чл. 249 от ЗЗД.
По делото не се твърди и липсват каквито и да било
доказателства, че „Е.“ АД и „Л.к.“ АД са договорили цената на ползването.
Напротив, за първи път въпросът за заплащане на суми за обитаване на офис № 6 и
офис № 7 се поставя в изпратените от В.С. до „Е.“ АД нотариални покани през
февруари 2015 г. и март 2015 г. До този момент, в периода от 2009 г. до 2015 г.
нито „ЕСТ“ АД, нито „Л.к.“ АД са отправяли до насрещната страна изявление за
прекратяване на сключения през 2009 г. договор за заем за послужване.
В подкрепа на този извод е и даденото от вещото лице заключение
по съдебно-счетоводната експертиза. Установено е, след проверка в
счетоводството на „ЕСТ“ АД, че фактури за наем за 2015 г. не са издавани.
Такива фактури са издавани само за консумативи (топлинна енергия), което още
веднъж потвърждава намерението на двете дружества да бъдат обвързани от
уговорки, попадащи в съдържанието на договор за заем за послужване.
Като страна по това съглашение, в случай, че желае
прекратяване на договора, „ЕСТ“ АД е титуляр на правото да покани заемателя да
върне вещта. Докато договорът за заем не е прекратен, налице е основание „Л.к.“
АД да се намира в офисите и съответно да ги ползва. Поради това към 28.01.2015
г. липсва право на вземане за неоснователно обогатяване на „ЕСТ“ АД към „Л.к.“
АД.
Не е налице пречка да се заложи бъдещо вземане, но то е
изискуемо, когато възникне. Основанието на безвъзмездното ползване не може да
се „преобърне“ във вземане за неоснователно обогатяване, преди да е надлежно
прекратен договорът за заем за послужване. При липса на доказателства договорът
от 05.10.2009 г. да е прекратен, вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
възникнало.
По тези съображения В.С. не е заложен кредитор на
соченото вземане и не може да иска неговото събиране и съответно запазване за
залогодателя си „ЕСТ“ АД.
Като
неоснователен, предявеният от В.С. иск подлежи на отхвърляне.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на спора,
разноски дължи ищецът по делото. Процесуалният представител на В.С. е направил
възражение, че липсват доказателства за реално извършено плащане на адвокатския
хонорар от „Л.к.“ АД, както и за прекомерност на възнаграждението.
И двете
възражения са неоснователни. Видно от договора за правна защита и съдействие на
л. 104 от делото, адвокатският хонорар е в размер на 1 680 лева е заплатен
в полза на адв. Ч. в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г., вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Размерът на възнаграждението се
определя от цената на иска. При обща стойност на предявената с исковата молба
претенция от 39 628.51 лева, възнаграждението от 1 680 лева е под
минималния размер от 1 718.86 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл. 130 от ГПК, предявения от В.С.С., ЕГН **********, при условията
на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на „Л.к.“ АД, ЕИК ******** да заплати в полза на „Е.“ АД, ЕИК ********сумата
от 2 229.66 лева, частичен иск - 1/10 от сумата от 22296.60 лева и
1 032.66 лева, частичен иск – 1/10 от сумата от 10326.60 лева,
представляващи обезщетения за ползване в периода юли 2015 г. – декември 2015 г.
на офис № 6 с площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг – офис №
7, от изток – двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с 3.728% ид.ч.
от общите части на сграда Бизнес Център „Евротур“ на ул. „**********, втори
офисен етаж в гр. София и от правото на строеж върху УПИ, върху което е
построена и на офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север – офис №
6, от юг – двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно
с 1.727% ид.ч. от общите части на описаната сграда, втори офисен етаж и от
правото на строеж върху УПИ, в който е построена, като недопустим.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С., ЕГН **********, при условията на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД,
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Л.к.“ АД, ЕИК ********
да заплати в полза на „ЕСТ“ АД, ЕИК ********сумата от 22 296 лева
обезщетение за ползване в периода януари 2015 г. – юни 2015 г. на офис № 6 с
площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг – офис № 7, от изток –
двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с 3.728% ид.ч. от общите
части на сграда Бизнес Център „Евротур“ на ул. „**********, втори офисен етаж в
гр. София и от правото на строеж върху УПИ, върху което е построена и сумата от
10 326.78 лева обезщетение за ползване в периода януари 2015 г. – юни 2015
г. на офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север – офис № 6, от юг –
двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно с 1.727%
ид.ч. от общите части на описаната сграда, втори офисен етаж и от правото на
строеж върху УПИ, в който е построена.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК, В.С.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Л.к.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** 930 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: