№ 654
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 94 от 16.03.2020 г., постановено по гр.д. № 305/2018 г. от
Окръжен съд Перник, ответникът – В.П.К., ЕГН **********, вписан като
едноличен търговец „БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на ищеца Т. С. Т., ЕГН **********:
- на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /развален
договор за изработка, сключен на 05.07.2013 г., сумата от 33 740.12 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 14.05.2018 г., като е отхвърлил главния иск за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 34 820.12 лева, както е
отхвърли и иска за присъждане на сумата от 7 022.47 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за периода от
21.05.2016 г. до 16.05.2018 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на
1
сумата от4 913 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Т. С.
Т.,ЕГН ********** да заплати на В.П.К., ЕГН **********, вписан като
едноличен търговец „БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски,в размер на сумата от 405.84 лева;
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника В.П.К., ЕГН **********, вписан като едноличен търговец
„БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК ********* с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е собственик на имотите, в
които е извършвал строително-монтажни работи и заключението на вещото
лице, извършило в техническите експертизи в първата инстанция се основава
само на твърденията на ищеца за неизпълнени СМР.
Моли въззивният съд да отмени решението в осъдителната част и
вместо това да отхвърли предявените искове до посочения размер.
Претендира присъждане на направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първата инстанция е подал отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната
жалба моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски във
въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по настоящия процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното:
Ищецът – Т. С. Т.,ЕГН ********** е предявил против В.П.К., ЕГН
**********, вписан като едноличен търговец „БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК
*********:
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за сумата 34 820.12 лева, ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 14.05.2018 г.;
- иск за присъждане на сумата от 7 022.47 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за
периода от 21.05.2016 г. до 16.05.2018 г.;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
сключил с ответника, в качеството му на едноличен търговец договор за
изработка - СМР на две сгради в село ***в имоти с пл. № 2121 и 2048, които
работи по вид, количество и стойност са описани в офертата, излъчена от
ответника.
Ищецът твърди още, че са уговорили сумата от 70 000 лева, на която
стойност да бъдат СМР без начислен ДДС, като периодично на ответника са
изплащани парични суми, които сумарно са в размер на сумата от 81 000
лева;
- развалил е договора за изработка на 21.05.2016 г., поради виновното
неизпълнение на ответника на всички СМР;
3
- разликата над стойността на извършените СМР до пълния размер на
получената сума възлиза на 34 820.12 лева, която сума формира цената на
първия иск за връщане на полученото на отпаднало основание;
- вторият иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД има за предмет присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
34 820.12 лева, за периода от 21.05.2016 г. до 16.05.2018 г.;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - В.П.К., ЕГН **********, вписан като едноличен търговец
„БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л.
53/, с който не е оспорил твърдението на ищеца за получена по договора сума
от 81 000 лева, но оспорил посочените от ищеца недовършени по вид и
количество СМР, както и тяхната стойност с доводи, че възложителят
многократно е променял вида на СМР и вида на материалите, необходими за
тези работи, които по стойност са надвишавали посочените в офертата.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по
делото на 05.07.2013 г. в гр. Перник са сключили договор за изработка, имащ
4
за предмет извършване на СМР на две сгради, находящи се в с. ***, улица „
11-та“, № 22/24, като подписите на страните са нотариално заверени на
24.11.2014 г. от нотариус, вписан под № 610 в регистъра на Нотариалната
камара, район на действие - Районен съд София / л. 40 от първоинст. п-во/.
Ответникът е излъчил оферта на СМР, приложена на л. 8, като с
подписа си в копието на приложения протокол /л. 43 - л. 44/ е удостоверил
периодичното получаване на парични суми, възлизащи сумарно на 81 000
лева.
В първата инстанция са извършени основна /л. 120 / и допълнителна /л.
170/ техническа експертиза, с които са установени количествата извършени и
съответно неизвършени СМР по офертата, която е неразделна част от
договора за изработка.
Договорът за изработка е развален с връчването на исковата молба на
ответника, по вина на последния, тъй ищецът не е представил друго писмено
изявление, връчено на ответника за разваляне на сключения договор.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът се концентрира до наличието на основание за
връщане на частта от предплатената от ищеца и получена от ответника
парична сума, надхвърляща стойността на изпълнените СМР след развалянето
на договора за изработка.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД .
5
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В разглеждания случай сме изправени пред третата хипотеза, при която
ищецът е провел пълно и главно доказване на:
- валидно възникнало каузално правоотношение – писмен договор за
изработка по излъчена от изпълнителя оферта за вид, количества и стойност
СМР;
- даването, т.е. на прехвърлянето от патримониума на ищеца в
патримониума на ответника на сума, в размер на 81 000 лв., като
възнаграждение за СМР;
- извършени по офертата СМР на стойност 44 521.06 лева и
допълнително възложени на стойност 1 080 лева;
- виновно неизпълнение на задълженията от ответника /изпълнител/ за
част от уговорените СМР, подробно описани в офертата, представляваща
неразделна част от договора и надлежно упражненото от възложителя
потестативно право за разваляне на договора за неизпълнените СМР с
връчването на исковата молба;
- уговорените и недовършени от ответника СМР са били възложени и
изпълнени впоследствие от друг изпълнител;
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, развалянето на
договора има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение, а процесният договор за изработка се характеризира
с продължително във времето изпълнение.
С оглед на така установените по делото обстоятелства, въззивният съд
намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, имащ за
предмет заплащане /връщане/ на разликата между предплатено
6
възнаграждение по договора за изработка и стойността на уговорените и
извършени СМР, за частично основателен – до размер на сумата от 33 740.12
лева.
Предявеният иск е основателен до посочения размер и подлежи на
отхвърляне до пълния предявен размер от 34 820.12 лева.
Ответникът дължи законната лихва върху тази сума, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда на 14.05.2018 г.
Доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното
решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила не се споделят от въззивния съд.
Доказателствата по делото обосновават извод за виновно частично
неизпълнение от страна на ответника на пълния обем /вид и количество/
СМР, които се е задължил да изпълни и изоставянето на обектите, в който е
следвало да извършат тези работи.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част.
Решението в останалата необжалваната част е влязло
По разноските:
Съобразно изхода на делото, ответникът следва да заплати поотделно на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на
сумата от 1 000 лева.
7
По тези съображения, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 16.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 305/2018 г. от Окръжен съд Перник в ЧАСТТА, в която ответникът –
В.П.К., ЕГН **********, вписан като едноличен търговец „БРАНИ 2001 – В.
П.“, ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца Т. С. Т., ЕГН **********:
- на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /развален
договор за изработка, сключен на 05.07.2013 г., сумата от 33 740.12 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 14.05.2018 г.;
- деловодни разноски, в размер на сумата от4 913 лева, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК;
Решението на първоинстанционния съд в останалата част не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответникът – В.П.К., ЕГН **********, вписан като
едноличен търговец „БРАНИ 2001 – В. П.“, ЕИК ********* да заплати на
ищеца Т. С. Т.,ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни
разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9