№ 268
гр. гр.Велинград, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210101218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 55 ЗЗД.
Предявен е от „САР-груп“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сърница, обл. Пазарджик, ул. „Хан Аспарух“ №7,
представлявано от Р. С. К. - Управител, против ТП Държавно горско
стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210 и адрес на управление общ.
Велинград, местност „Селище“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3-
то от ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното да бъде осъдено да му
заплати сумата в размер на 7978,28 лв., представляваща внесена от ищцовото
дружество, гаранция за изпълнение на договор № Д-23-23 от 10.01.2022 г. за
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда- 02.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищцовото дружество излага, че е страна по сключен с
ответното дружество Договор № Д-23-23/10.01.2022 г. за покупко - продажба
на прогнозни количества дървесина. Сочи, че по силата на този договор
ответника /продавач/ се задължил да добие, маркира и извози до временен
склад дървесина с прогнозно количество 588 куб.м., съгласно чл. 9, ал. 3 от
договора в срок до 30.06.2022 г.. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал.1, т.5 от процесния договор дървесината следвало да бъде предоставена
рампирана на временния склад в обекта, но продавачът по договора осигурил
едва 153 куб, м. дървесина от уговорените в чл.9, ал.З от процесния договор
338 куб, м., което довело до изпадането му в забава. Сочи, че на 29.07.2022 г.,
сключили допълнително споразумение № 1, по силата на което ответното
дружество се задължило да осигури до края на месец септември 2022 г.,
оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 435
1
куб. м.. Твърди, че за месеците юли, август и септември 2022 г. от
предвидените по силата на сключено Допълнително споразумение №1 от
29.07.2022 г. 435 куб, м. дървесина, ответникът им осигурил едва 66 куб. м..
Сочи, че на 29.09.2022 г., сключили допълнително споразумение № 2, по
силата на което ответното дружество се задължило да осигури до края на 2022
г., оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 369
куб. м.. Излага, че на 30.12.22 г., сключили допълнително споразумение № 3,
по силата на което ответникът се задължил да осигури оставащото по
договора като неизпълнено количество дървесина в размер на 283 куб, м., от
които били осигурени идва 6 куб.м.. Сочи, че това довело до сключването на
допълнително споразумение № 4 от 28.03.2023 г., по силата на което
ответното дружество се задължило да осигури до края на месец юни 2023 г.,
оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 257
куб. м., а с подписването на допълнително споразумение № 5 от 04.07.2023 г.,
същото количество било прехвърлено в графика за третото тримесечие на
2023 г. и било уредено, че крайният срок за продажба и транспортиране на
дървесината от Обект №2221 е 31.07.23 г.. Твърди, че на 27.07.23 г. получили
от ТП „ДГС- Селище“ писмо Изх. №23-605, с което били уведомени, че на
склад в Обект №2221 има налична дървесина, която следва да транспортират.
Излага, че договорно урегулираният с чл. 16, т.2 срок, в който имат право да
създадат нужната организация, за да се явят за приемане на дървесината е 5
работни дни, но по силата на Допълнително споразумение №23-551 от
04.07.23 г. след 31.07.2023 г. продавачът няма право да им продава
дървесината, а те на свой ред нямат право да транспортират същата. Твърди
се, че с разпоредбата на чл. 16, т.4 от договора е указано, че транспортирането
може да се извършва в срок от 10 дни от заплащане на дървесината, който в
случая изтича на 03.08.23 г. или срокът, гарантиран им по смисъла на
договорната клауза (Чл.16, т.4) за транспортиране на дървесината е 13.08.23 г.,
но на практика такава възможност за тях не съществува с оглед на факта, че с
Допълнително споразумение №23-551 от 04.07.2023 г. е изрично уговорено
между страните, че след 31.07.2023 г. купувачът няма право да заплаща и
транспортира дървесината. Твърди, че по този начин ответникът по иска е
злоупотребил с правата си по договора, уведомявайки ги едва на 27.07.23 г. за
налична на склад дървесина, отнемайки им гарантираните с чл.16 от
процесния договор възможности да приемат дървесината в срок 5 работни дни
и да я транспортират в срок от още 10 дни от приемането и заплащането на
същата. Сочи, че с Уведомително писмо №23-632 от 09.08.23 г. ответното
дружество ги е уведомило за прекратяване на договора и задържане на
внесената от тях гаранция за изпълнение, т.к. не са се явили за приемане на
дървесината в уговорения с чл. 16 от процесния договор срок от 5 работни
дни. Твърди, че в случая, ответникът е следвало да ги уведоми за налична на
склад дървесина, съобразявайки се с гарантираното им с чл. 16 от процесния
договор право да организират приемането и заплащането на дървесината в
срок от 5 работни дни от получаване на уведомление и да транспортират
същата в срок от 10 дни от заплащането й и константната съдебна практика е
безпротиворечива в изводите си, че действията и на продавача следва да бъдат
съобразени с тези срокове, т.е. да се постъпи по начин, по който да не се
препятства правото на купувача да се възползва от сроковете по чл. 16 от
процесния договор. Сочи, че след получаването на писмото от 27.07.23 г. от
2
ответника, с което ги уведомява, че следва да се явят за приемане на добита и
извозена на временен склад дървесина са пратили свой представител в лицето
на Р. К., който извършил проверка на терен, и установил, че в действителност
на временен склад има извозени и добити не повече от 100 куб, м. дървесина.
Излага, че на 01.08.2023 г., Р. К., направил втори огред на склада в обект №
2221 и установил, че количеството е същото, след което се свързал и с
отговорното лице от страна на ответника на терен и го попитал какво е
количеството, което би следвало да приемат, в отговор на което му било
казано, че количеството е 84 куб.м., а не 257 куб.м., колкото било
задължението на продавача с оглед последното подписано допълнително
споразумение. Сочи, че изпратили на ТП „ДГС-Селище“ заявление по силата,
на което прекратили действието на процесния договор, позовавайки се на
разпоредбите на чл.23, ал.2, т.2 от договора, поради неизпълнението от страна
на ответника, изразяващо се в това, че съгласно сключеното към договора
допълнително споразумение от 04.07.23 г. продавачът (ТП „ДГС-Селище“) е
бил длъжен да осигури на купувача добити, рампирани и сортиментирани на
временен склад 257.00 пл. куб, метра дървесина, което така и не било
изпълнено в уговорения срок, като посочили, че желаят гаранцията им за
изпълнение да бъде възстановена. Твърдят, че в отговор от страна на
ответното дружество получили становище Изх. № 23-628 от 07.08.2023 г., с
което заявяват, че не признава стореното от тях прекратяване и настоява да се
явят за приемане на добитото и извозено на временен склад количество
дървесина. Излага, че в тази връзка последвало изпращането на ново писмо от
тяхна страна с излагането на контрааргументи на посочените от страна на
ответника твърдения, а в отговор на последното било изпратено от страна ТП
,,ДГС-Селище“ писмо изх. №23-632 от 09.08.23 г., с което ответникът заявил,
че прекратява договора по тяхна вина и задържа в тази връзка внесената от тях
гаранция за изпълнение в размер на 7 978.28 (седем хиляди деветстотин седем
и осем лева и 28 ст.) лева.. Счита, че към 02.08.2023 г., когато са изпратили на
ответника писмото изх. №23-978 от 02.08.23 г. за прекратяване на процесния
договор, са имали това право в качеството им на изправна страна по договора
и съгласно чл.23, ал.2. т.2 от процесния договор, по силата на който купувачът
има право да прекрати едностранно договора, поради неизпълнение на
задължението от страна на продавача да осигури количествата дървесина по
договор. Твърди, че няма интерес от късното изпълнение на договора, тъй
като изпълнението на заявката в друго време, освен в установеното не би
породило същия резултат за тях. Излага, че липсват доказателства, ТП „ДГС-
Селище“ да е изправна страна по договора, което от своя страна е
задължително обстоятелство, даващо правото му да прекрати същия, поради
което с настоящата искова молба уведомяват ответника, че не признават
стореното от него прекратяване на договора, като вместо това прекратяват
Договор №Д-23-23 от 10.01.2022 г. поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника и проявената от същия недобросъвестност,
предприети действия в противовес на добрите търговски практики и
нравствени норми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че с писмо с
Изх.№23-605/27.07.2023г. е уведомил Купувача да предприеме необходимите
3
действия съгласно своите задължения по договора, като изпрати свой
представител да приеме наличната дървесина на склад, да я заплатите и в 10
/десет/ дневен срок да организира транспортирането й, но Купувача не е
изпълнил посочените действия и не е осъществил своята насрещна престация
по договора, което довело до изпращане на второ писмо от страна на ТП ДГС
“Селище” на 07.08.2023г. с Изх.№23-628, с което пак ги кани да изпълнят
своите задължения по договора. Твърди, че в това писмо изрично е посочено,
че Договор № Д-23-23/10.01.2022 г. за обект 2221. сключен между ТП ДГС
„Селите“, като продавач и ищцовото дружество – купувач, се смята за
действителен и всички протичащи от него правни последици продължават да
са в сила, като в случай, че не изпълни и другите си задължения по него,
договорът ще бъде прекратен едностранно от страна на ТП ДГС „Селище“ и
гаранцията им за изпълнение - задържана в тяхна полза. Излага, че се е
позовал на чл.23, ал.1, т.З от Договор №Д-23-23 и едностранно е прекратил
същият, поради наличие и на трите предпоставки посочени в разпоредбата.
Сочи, че според чл.25, ал.1 от Договор №Д-23-23 - „Продавачът може да
задържи гаранцията за изпълнение на договора при неизпълнение на което и
да е от задълженията по настоящия договор от страна на Купувача“, а
съгласно чл.16, т.1 и следващите от договора - „Купувача е длъжен да
извършва плащания по договорените размери и начини в настоящия договор,
осигури в срок до 5 работни дни от получаване на известие (уведомление)
свой представител за приемане на трайните горски пътища и наличната
дървесина на временен склад с приемо- предавателен протокол, заплати
изцяло всички добити договорени асортименти и количества дървесина от
обекта, приети с протокол и налични на временен склад, организира
транспортирането на заплатената дървесина в 10-дневен срок, считан от
датата на подписване на приемо-предавателен протокол“, но „Сар груп“ ООД
не е изпълнил своите задължения по договор въпреки че му е изпратено писмо
и е уведомен за срока, в който трябва да изпълни своите задължения. Твърди,
че няма правно основание да върне гаранцията за изпълнение на „Сар груп“
ООД, тъй като има налични количества дървесина на временен склад - 84
куб.м., за което е надлежно уведомен от тяхна страна. Сочи, че Купувача е
имал правната възможност да заплати наличната дървесина на склад и в
рамките на изтичане срока на договора - 31.08.2023г., посочен в последното
допълнително Споразумение №23- 551/04.07.2023г., чл.1, да заяви писмено
или да се свърже с техни служители да се осъществи транспортирането, но и
това не се е случило. Излага, че фирма „Сар груп“ ООД на 31.12.2021г.
сключва с ТП ДГС “Селище” Договор №24 с предмет: възлагане на сеч и
извоз до временен склад и рампиране на маркираната дървесина в обект
№2221, отдели/подотдели 193 „а“ и 193 „д“ за количеството от 588 /петстотин
осемдесет и осем/ пл.куб.м., тоест ищецът от една страна е Изпълнител по
Договор №24/31.12.2021г., а от друга е Купувач по Договор №Д-23-
23/10.01.2022г. за един и същ обект - №2221. Твърди, че вината за
невъзможността да бъдат осигурени количествата дървесина по график, е
изцяло на ищеца в качеството му на Изпълнител по Договор №24 за
извършване на дърводобивна дейност, поради неизпълнение на неговите
задължения по договора за възлагане и ощетяване на ТП ДГС “Селище”, както
в материалноправен, така и в облигационен аспект. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
4
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищцовото дружество следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване плащане на процесните
суми, респективно получаването им от ответното дружество, а в тежест на
последното,е да докаже че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
Между страните е отделено за безспорно, а и от приетите като писмени
доказателства по делото документи се установява, че са страни по Договор №
Д-23-23/10.01.2022 г. за покупко - продажба на прогнозни количества
дървесина и към него са сключени следните допълнителни споразумения с
остатъчни количества дървесина, както следва: Споразумение №1/29.07.2022г.
за количеството - 435 куб.м.; Споразумение №2/29.09.2022г. за количеството -
369 куб.м; Споразумение №3/30.12.2022г. за количеството - 283 куб.м;
Споразумение №23-293/28.03.2023г. за количеството - 257 куб.м;
Споразумение №23-551/04.07.2023г. за количеството - 257 куб.м..
Разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД постановява, че който е
получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Ищецът твърди,
че процесният договор е развален с писмено изявление от негова страна, тъй
като бил поставен в невъзможност да добие процесната договорена
дървесина. По делото ответникът е противопоставил възражение за
неизпълнение на насрещната престации по договора от страна на ищеца, което
е довело до изпращане на уведомление, с което ищецът е поканен повторно да
изпълни задължението си, като е посочено, че в случай, че не изпълни,
договорът ще бъде прекратен едностранно от страна на ТП ДГС „Селище“ и
гаранцията за изпълнение – задържана. Въпросът, на който следва да отговори
съдът, в настоящата хипотеза е дали е отпаднало основанието за заплащането
на процесната сума от страна на ищцовото дружество на ответника и налице
ли са доказателства по делото установяващи това отпадане.
От представените по делото писмени доказателства се установи
наличието на облигационна връзка между страните по делото, като същото не
е спорно между страните, която се твърди да е била основание за плащането
на претендираната от ищеца сума. По делото обаче не бяха ангажирани
доказателства в насока, че сумата, която се претендира в действителност е
получена от ответника. От друга страна не бяха ангажирани никакви
доказателства от страна на ищцовото дружество, от които да бъде доказано
пълно и главно развалянето на процесния договор, а именно чрез отправяне
писмено изявление за прекратяването му до насрещната страна с
предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задълженията й по него, след
който договорът ще се счита развален, което да е получено от ответника, по
5
аргумент от разпоредбата на чл. 87 ЗЗД. В този смисъл не може да се приеме,
че е отпаднало основанието за заплащането на процесната сума.
На следващо място от събраните по делото писмени доказателства не се
установява и насрещното възражение на ответника, а именно, че договорът
между страните е прекратен с уведомление изх. № 23-632/09.08.2023 г.,
изпратено от ответника до ищцовото дружество, тъй като изобщо не се
доказва по делото същото да е получено от ищеца.
Отделно от изложеното съдът счита, че в конкретната хипотеза, при
която се поддържа от ищцовото дружество, че ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави уговореното между страните количество
дървесина, съобразно спецификациите по договора води до извод на липса на
договорна връзка между страните по делото, тъй като договорът за продажба е
реален. В този смисъл основанието за връщане на претендираната от ищеца
сума в случай, че бе доказано по делото би била разпоредбата на чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД – за връщане на исковата сума, като получена без основание.
Такъв иск обаче по делото не е предявен и такива твърдения не са въведени от
ищеца, а още по- малко са събрани доказателства в тази насока, поради което
съдът не може да се произнесе по непредявен иск, доколкото е обвързан от
диспозитивното начало в гражданския процес.
В настоящия случай съдът не може да приложи и разпоредбата на чл.
23.2 от договора, тъй като от страна на ищцовото дружество не бяха
ангажирани доказателства, от които да се установи пълно и главно
неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне договорените
помежду им количества дървесина, съгласно уговорения график. Съдът счита,
че не е налице и хипотезата на чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, съгласно която
гаранцията за изпълнението на договора се връща, съответно се освобождава
след освидетелстване на всички сечища в обекта и заплащане на дължимите
суми по договора, доколкото по делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока, ако се приеме, че договорът е прекратен с
изтичане на уговорения срок.
Предвид гореизложеното съдът намира искът за неоснователен и като
такъв счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 в тежест на
ищцовото дружество следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско
възнаграждение или сума в размер на 300 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „САР-Груп“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сърница, обл. Пазарджик, ул. „Хан
Аспарух“ №7, представлявано от Р. С. К. - Управител, против ТП Държавно
горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210, с адрес на управление
общ. Велинград, местност „Селище“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 3-то от ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното да бъде
6
осъдено да му заплати сумата в размер на 7978,28 лв., представляваща внесена
от ищцовото дружество, гаранция за изпълнение на договор № Д-23-23 от
10.01.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 02.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „САР-груп“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сърница, обл. Пазарджик,
ул. „Хан Аспарух“ №7, представлявано от Р. С. К. – Управител ДА ЗАПЛАТИ
НА ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210, с адрес
на управление общ. Велинград, местност „Селище“, сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7