№ 572
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142405 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
28.01.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42405/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Й. Г. ЛЮБ. срещу „ДЕ“ ООД, в която се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на Трудов договор
1
№ 1/01.03.2007 г. за длъжността „общ работник“. Поддържа, че трудовото правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст от 06.08.2021 г. Навежда доводи, че бил определено на
основание чл. 222, ал. 3 КТ да му се изплати сумата от 7368,00 лева, равняваща се на шест
брутни месечни заплати, поради придобит трудов стаж над 10 години при един и същи
работодател. Излага съображения, че от определеното обезщетение му била изплатена само
сумата от 2000,00 лева, като разликата от 5368,00 лева оставала дължима. Твърди, че също
така поради неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2020 г. се дължало
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата от 594,60 лева. Поддържа, че с оглед
неизплащането на дължимите суми ответника дължал и мораторна лихва, съответно в
размер на 520,44 лева върху главницата за сумата по чл. 222, ал. 3 КТ за периода 06.08.2020
г. до 20.07.2020 г. и сумата от 57,65 лева върху главницата за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 06.08.2020 г. до 20.07.2021 г. Иска ответника да бъде
осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Поддържа, че оспорва истинността на фишовете за работна заплата, тъй
като същите не съдържали подпис на работодателя, респ. на изрично упълномощен
представител. Навежда доводи за недоказаност на претенциите. Иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
искове с правно чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне правото на парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, следва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) трудовото
правоотношение да е прекратено, независимо от правното основание за прекратяване и 2)
работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
преди прекратяването на трудовото правоотношение съгласно КСО; 3) да е работил при
ответника повече от 10 години преди прекратяване на трудовото правоотношение и 4) в
случай че в КТД е уговорено по-високо обезщетение от уреденото в чл. 222, ал. 3 КТ,
ищецът следва да е синдикален член и/или да се е присъединил към този КТД.
Ищецът носи доказателствената тежест (т.е. процесуалното задължение) да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника, че е заплатил
обезщетението в пълен размер.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е имал право на платен годишен
2
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3. работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
Представен е Трудов договор от 01.03.2007 г., сключен между „ДЕ“ ООД от една
страна, в качеството на работодател и Йорданов Л. от друга страна, в качеството на
работник. По силата на договора работодателят е възложил, а работникът се е съгласил да
извършва следната трудова дейност на длъжност „общ работник“, като работодателят се е
задължил да му заплаща уговореното по трудовия договор възнаграждение.
Трудовият договор представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, същият
обвързва страните с оглед обективирани в договора волеизявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Приложена и неоспорена е Заповед № 908/06.08.2020 г., с която работодателят е
прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. В
заповедта работодателят изрично е отбелязал, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7368,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение освен диспозитивното изявление на работодателя за прекратява на
трудовото правоотношение се съдържа и такова, което касае дължимото от негово
обезщетение по чл. 222 КТ, поради което в тази част волеизявлението на работодателя има
характер на извънсъдебно признание на факти – че обезщетението се дължи. А
извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Изложените изводи на съда за наличието на извънсъдебно признание се подкрепят и
от представения по делото фиш за работна заплата за м.08.2020 г. Действително, същият е
надлежно оспорен и е неподписан документ, като принципно ищеца следва да установи
пълно и главно неговата автентичност. Въпреки това, съдът намира, че следва да го
кредитира, тъй като същият съвпада, като отразени обстоятелства с останалите събрани по
делото доказателства, вкл. с тези, за които няма съмнение, че като автентичност са издадени
от работодателя и в които е формирани обсъденото по-горе извънсъдебно признание на
факти.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че остатъчни
размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 5504,13 лева, като
вещото лице подробно е изяснило размера на трудовото възнаграждение въз основа на което
е формирана сумата по общо дължимото обезщетение. От установеното от вещото лице се
установява, че за периода 01.01.2020 г. до 06.08.2020 г. на ищеца се е полагал платен отпуска
от 12 работни дни, като е установено, че ищецът е ползвал 12 дни платен годишен отпуск за
3
периода 15.07.2020 г. до 30.07.2020 г. Посочено е, че съгласно счетоводни справки на
ответника използвания и изпатен годишен отпуск на ищеца е в размер на 12 дни. Експертът
е посочил, че дължимия размер на мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 20.07.2021
г. е в размер на 446,45 лева, изчислен върху главницата за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
В правилото на чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено, че При прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
В случая от събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед основният принцип
на българския граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът
следва да уважи претенцията в пълния заявен от ищеца размер за сумата от 5368,00 лева.
По делото не са сочени респ. не са събрани доказателства, че процесното вземане е
поасено чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, съдът намира, че претенията е частично
основателна. Вземането за главницата става изискуемо след прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната Заповед № 908/06.08.2020 г. – така напр. Определение № 39
от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2020 г., III г. о., ГК. Следователно, след като
изискуемостта настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение, то предвид липсата
на доказателства за плащане, съдът намира, че ответникът работодател изпаднал в забава,
поради което дължи мораторна лихва, като предвид заключението на кредитираната ССчЕ и
при приложение на правилото на чл. 162 ГПК, същата следва да бъде в размер на 446,46
лева, като за разликата до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед заключението на ССчЕ, съдът намира, че претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ е
неоснователна, тъй като ищеца е ползвал платен годишен отпуск, като експертът е
установил, че и такъв му е бил изплатен, поради което искът следва да бъде изцяло
отхвърлен.
4
С оглед на горното трябва да се изясни и принципното схващане на съда, че за да
възникне право на обезщетение, в хипотези, при които законът предвижда възможност за
изплащане на такова обезщетение при неупражняване на субективно право, правото следва
да е съществувало и да са били налице предпоставките за реалното му упражняване, но по
определени причини то не е било упражнено по предвидения в закона ред и законодателят
обвързва с тези причини като последица изплащането на обезщетение. Наличието на такава
предпоставка изрично е предвидено и в чл. 224, ал. 1 КТ – работникът или служителят има
право на обезщетение само за неизползуван платен годишен отпуск, т.е. на отпуск, на който
е имал право, но не е ползувал реално, т.е. преценката дали и в какъв размер на работника
или служителя се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се извърши и с оглед на
обстоятелството имал ли е същият право да ползува реално платен годишен отпуск и в какъв
размер. Правото на реално ползуване на платения годишен отпуск е обвързано от
изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово правоотношение, като
размерът на полагащия се за съответната година платен годишен отпуск се определя
пропорционално на реално отработеното през тази година време – така напр. Решение №
160 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5153/2008 г., I г. о., ГК.
След като неоснователен е иска по чл. 224, ал. 1 КТ, то такъв се явява и акцесорния
(обусловен) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва, поради което
претенцията следва да бъде отхвърлена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете следва да му се присъди на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 594,13 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и с оглед отхвърлната част от претенциите на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат разноски.
С оглед нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът намира, че са налице основанията, за да
ответника да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 546,76
лева, представляващи дължи разноски и държавни такси за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕ“ ООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.
................. да заплати на Й. Г. ЛЮБ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................., на
5
основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5368,00 лева, представляващи
дължимо обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът
или служителят е придобил, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, за придобит трудов стаж над десет години при работодателя,
ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
446,46 лева, представляващи мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за
периода от 06.08.2020 г. до 20.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за мораторна
лихва върху главницата по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата над 446,46 лева до пълния предявен
размер от 520,44 лева, както и иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
сумата от 594,20 лева, представляващи обезщетение за десет дни неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., както и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата
по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 57,65 лева за периода от 06.08.2020 г. до 20.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЕ“ ООД, ЕИК: ............ да заплати на Й.
Г. ЛЮБ., ЕГН: **********, сумата от 594,13 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДЕ“ ООД, ЕИК: ............ да заплати по
сметка на СОФИЙСИ РАЙОНЕН СЪД, сумата 546,76 лева, представляващи дължи
разноски и държавни такси за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6