Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
26.02.2018 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично
заседание на първи февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА Н.
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2311 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е
по жалба на Т.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
Д.Д. от АК-Благоевград против отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация, постановен с писмо с изх. № К-1092-13/15.06.2017
г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********,
адрес: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Заимов“ № 3.
В жалбата се
заявява, че отказът е постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Излагат се съображения, че едноличен собственик на ответното дружество е Държавата,
поради което същото представлява публичноправна
организация и задължено лице по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/. Жалбоподателят посочва, че поисканата от него
информация касае договори, които са сключени от ответното дружество при пряко
договаряне, съгласно чл.20, ал.4 от ЗОП. Същия обосновава интереса си за
получаване на тази информация, тъй като има подозрение, че се „раздробява“
предмета на обществените поръчки, сключват се неизгодни договори, с които се
облагодетелстват трети лица и е налице злоупотреба с държавни средства. Твърди
се също, че в сайта на Агенцията за обществените поръчки /АОП/ не са
публикувани текстовете на исканите договори и за направените плащания по тях,
поради което не е налице соченото основание за отказа. Поисканата информация не
може да бъде извлечена и от годишните финансови отчети на дружеството. Счита,
че в мотивите към отказа не са посочени фактически основания за постановяването
му, поради което същият е немотивиран. Жалбоподателят моли отказът да бъде
отменен и съдът да върне преписката на ответника със задължителни указания.
Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, а в полза на
адвоката му - разноски в размер на 500 лева, представляващи минимално
адвокатско възнаграждение за водене на административното дело, съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и
прилага. Прилага копие на документи, сред които Договор за безплатна правна
помощ и Списък с разноски.
С
определение № 2117 от 28.09.2017 г., съдът е оставил жалбата без разглеждане,
като просрочена и е прекратил производството по делото.
С
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13367 от 06.11.2017 год., ВАС е ОТМЕНИЛ определението на съда
/Определение № 2117 от 28.09.2017 г.,
постановено по адм. дело № 2311/2017 г. по описа на
Административен съд – Бургас/ и е ВЪРНАЛ делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. В съдебния акт,
изрично е указано, че: „След получаване на делото, съдът следва да уточни
предмета на жалбата, както и кой е надлежният ответник - в жалбата е посочено,
че се оспорва решение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.
Бургас, а е цитиран номер на писмо с издател административен орган -
изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас,
съответно следва да се уточни и процесуалното представителство.“
С
разпореждане № 8306 от 20.11.2017 г. на настоящият съдебен състав (л.84), в
изпълнение на Определение № 13367 от 06.11.2017 г. постановено по административно
дело № 12344/2017 г. по описа на Върховният административен съд /ВАС/, са
дадени указания на жалбоподателя да уточни предмета на жалбата, както и да
посочи кой е надлежният ответник.
С молба с
вх. № 13629 от 18.12.2017 г., в изпълнение на посоченото разпореждане, жалбоподателят
уточнява, че се обжалва индивидуален административен акт, обективиран
в писмо с изх. № К-1092-13/ 15.06.2017г., издадено от Изпълнителния Директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: ********* и именно същият, като
издател на акта следва да бъде конституиран като ответник. На следващо място се
посочва, че ако съдът не приеме тези доводи, като ответник следва да бъде конституирано
дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев. Позовава се също и на чл.154,
ал.1 от АПК, като според жалбоподателя съдът следва да конституира служебно
надлежния ответник. С молбата, заявява още, че ответникът е прекратил
административното производство на основание чл.27, ал.2, т.5 от АПК, поради
което постановеният от него отказ следва да бъде разгледан по реда на чл.197 и
сл. от АПК. На 19.12.2017 г. жалбоподателката е
подала нова молба с вх.№ 13689 от 19.12.2017 г., в която излага подробни доводи
за това, че дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4 б. „б“ от
ЗДОИ и съответно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, както и подробни
аргументи защо не са налице основания за отказ от предоставяне на поисканата със
заявление с вх. № К-1092-7 от
13.06.2017 г. информация.
Моли за присъждане на всички направени по делото разноски – сумата от 500 лева
за водене на административното дело и 500 лева за обжалване на делото пред ВАС.
Представя Списък с разноски, но не и документи за платени суми и извършени
разходи, различни от заплатената държавна такса.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не
се представлява. Преди съдебното заседание е изпратил молба, в която е посочил,
че поради служебен ангажимент няма да
може да се яви в днешното съдебно заседание и е помолил да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие. Представил е копие на документи, както и
актуализиран списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът -
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********,
редовно уведомен,
се представлява от адв.
Йорданка П.. Същата оспорва жалбата и представя писмени бележки.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд, осемнадесети състав, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. №
К-1092-7 от 13.06.2017 г. (л.23), адресирано до изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, жалбоподателят Т.Д. е поискала да
получи следните документи, съдържащи обществена информация: 1. Незаверени
преписи от всички договори, които са сключени от дружеството и попадат в
обхвата на чл. 20, ал.4 от ЗОП; 2. Незаверени
преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в
предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал.5 от ЗОП (независимо дали
договорите са в писмена форма или са неформални); 3. Счетоводна справка, от
която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе
договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой
договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
В срока за произнасяне
по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, без да поиска уточняване на заявлението за достъп по
чл.29 от ЗДОИ или удължаване на срока по чл.30 и чл.31 от ЗДОИ, с писмо с изх.
№ К-1092-13/15.06.2017г. подписано от изпълнителния директор на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, на заявителката е отговорено, че
данните за осъществяваната от дружеството счетоводна дейност е възможно да бъде
установена от публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети.
Всяка друга информация в тази връзка съставлява търговска тайна, достъп до
която имат само и единствено компетентните държавни органи. Д. е уведомена също, че данни за сключените
договори и проведени процедури по ЗОП могат да се установят от информационната
система на Агенцията за обществените поръчки и искане за предоставяне на всяка
друга информация за сключени договори има за предмет нерегламентиран достъп до
защитени по закон данни. Направен е извод и за липса на правен интерес за
предоставяне на данни за експлоатационната дейност на дружеството, поради което
се приема, че са налице предпоставките направеното искане да бъде оставено без
разглеждане. В писмото не е указано пред
кой орган и в какъв срок същото може да бъде обжалвано.
Процесното писмо с изх. № К-1092-13/15.06.2017
г. е връчено на Д. на 19.06.2017 г., видно от представеното по преписката известие
за доставка (л.25). Жалбата срещу отказа е била подадена чрез пощенски оператор
на 10.08.2017г., според разписката за изпращане (л.15), като същата е постъпила
пред Административен съд-Бургас на 17.08.2017г. чрез „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД. По настоящото дело, дружеството с административната преписка
е представило 24 бр. заявления за достът до обществена информация, които имат идентично
или сходно съдържание (л.52-75). Според съдържанието им същите са подадени от
няколко лица, включително и настоящия жалбоподател и пълномощника му, като във
всички е посочен един и същ адрес за кореспонденция, а именно: гр. София, ул.
„Войводина могила“ № 42.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 140, ал. 1
от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не
е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба /какъвто е настоящият случай/,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Предвид
това и съобразно Определение № 13367 от 06.11.2017 г. постановено по адм. дело № 12344/2017 г. по описа на ВАС, жалбата сезираща
настоящият съдебен състав е подадена в двумесечния срок.
Съгласно чл.3, ал.1 от
ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални
звена и органите на местното самоуправление в Република България, като според ал.2,
т.1, законът се прилага и за достъп до
обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни
субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните
организации. Според §1, т.4 от ДР на ЗДОИ, „публичноправна
организация“ е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия:
а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се
финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия управителен или
контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП и в)
обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл.5, ал.2, т.1-14
от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е
начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
Съобразно обстоятелствата
вписани в Търговския регистър (справка
извършена на 24.03.2017 год. – л. 7 и на 03.01.2018
година – л. 124), едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД е Държавата. Ето защо, следва да се приеме, че дружеството е публичноправна организация, по смисъла на §1, т.4, б. „в“
от ДР на ЗДОИ, като юридическо лице, което е обект на управленски контрол и на
което доминиращо влияние върху дейността му оказва собственикът на капитала –
Република България и лицето, което представлява дружеството, е задължен субект
по смисъла на ЗДОИ. С оглед изложеното, изпълнителният директор на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД /като представляващ
дружеството/, се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно
нормата чл.3, ал.2, във връзка с §1, т.4, б. „в“ от ДР на ЗДОИ.
В случая е налице и
активна легитимация за жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право
на всеки гражданин на Република България да получи достъп до обществена
информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят
да си състави мнение относно дейността на задължения субект.
От това следва, че
жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът следва
да отбележи, че оспореният в настоящото производство акт има характера на отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, който съгласно чл.40, ал. 2 от ЗДОИ подлежи на обжалване
пред административния съд по реда на АПК. Предвид това, в случая е неприложим посочения
от жалбоподателя специален ред за съдебно разглеждане при обжалване на изрични
откази по чл. 197 и сл. от АПК, съобразно съдържанието на отказа, а именно: обсъждане
на невъзможността за предоставяне на исканата информация, както и поради
изричното предвиждане от законодателя в чл.40, ал. 2 от ЗДОИ, че както
решенията за предоставяне на достъп до обществена информация, така и отказите
за това, подлежат на обжалване по един и същи начин - общият ред по АПК.
По същество на спора,
следва да се установи дали исканата информация представлява обществена
информация по смисъла на ЗДОИ, както и налице ли са основания за отказ от
предоставянето й на заявителя.
Ответникът по жалбата
навежда доводи, че поисканата от него информация не представлява обществена
информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен да
я предостави. Това възражение е неоснователно, тъй като информацията, касаеща дейността на задължен субект по ЗДОИ, какъвто е процесния, несъмнено е обществена такава.
Законът за достъп до
обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал.1 от ЗДОИ
законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
достъпът до която законът регламентира, според която „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“.
Точно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение да бъде
предоставяна от правните субекти по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно
задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена
информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ,
която установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по
чл.3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до обществена информация
и за отказа за предоставянето й.
С оглед посочената
легалната законова дефиниция, исканата от жалбоподателя информация относно
сключените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД договори по ЗОП е във връзка с
обществена дейност на дружеството. Още нещо, исканата информация се определя и
като служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. Достъпът до тази
информация е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл.13, ал.2
от ЗДОИ, като същата в настоящата хипотеза не попада в обхвата на посоченото
ограничение,
поради което
постановения отказ е незаконосъобразен.
На следващо място,
съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не
може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като
задължение на органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна
информация е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая
не е сторено. При това произнасяне следва да се има предвид, че съгласно § 6 от
ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен
интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл.3. Такъв интерес по отношение на исканата информация се
предполага до доказване на противното, съгласно нормата на §1, т.5, б.“г“ от ДР
на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт,
лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни
или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или
обществени интереси, права или законни интереси на други лица. След като в
случая е налице оборима презумпция за наличието на
надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация, в тежест на
задължения субект е да докаже, че такъв не е налице. Ето защо, липсата на
мотиви в обжалвания отказ, че не е налице надделяващ обществен интерес, също
води до неговата незаконосъобразност.
Действително Закона за
достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква
информация от държавните органи, тъй като в неговия чл. 4, ал. 1 се определя,
че този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален
ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В
настоящият случай, съдебният състав намира противно на становището на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, че има друг ред за предоставяне на исканата
от жалбоподателя информация, уреден в Закона за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ/. Съдът счита за неправилно и становището на ответника, че по реда на
ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и
само достъп до документи. По аргумент на §1, т.1 от ДР на ЗДОИ, документите са
материален носител на информация, като същата може да се претендира като
описание на сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне
на документ (удостоверителен или диспозитивен),
материализиращ съответните данни. Когато молителят посочи вида на исканата
информация чрез нейното описание, като такава в дадения й от законодателя
смисъл, тогава възниква задължение за предоставянето й, ако е налична. Исканата
информация няма абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл.20, ал. 4 от ЗОП, счетоводните документи
по чл.20, ал.5 от ЗОП и справка за платените суми по тях с информация на кой
доставчик каква сума е платена и кога. Обстоятелството, че съответните
контролни органи от АДФИ и НАП могат да извършват тяхната проверка не
освобождава ответника от задължението му да предостави достъп до обществената
информация на правоимащия субект.
Следва да се отбележи,
че дори търсените договори и исканите счетоводни документи да подлежаха на
публикуване в сайта на Агенцията за обществени поръчки, респ. в Търговския
регистър, това не освобождава ответника от задължението да предостави
информацията, която е налице у него. Само когато той не разполага с исканата
информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от
получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за
това заявителя. В този смисъл е чл.32, ал.1, изр. 1 от ЗДОИ. Същата разпоредба
е неприложима в случай, че органът разполага с информацията. След като
разполага с нея, той е длъжен да предостави достъп, освен ако са налице
основания за мотивиран отказ. Фактът, че информацията може да бъде предоставена
от друг орган, не е такова основание. В случая не се установи да е налице
задължение за публикуване на тези договори, тъй като според ал.5 на чл.20 от
ЗОП за случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само
с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен
договор. От това следва, че не съществува задължение да се публикуват в сайта
на Агенцията за обществени поръчки. Не се публикуват и първичните счетоводни
документи в Търговския регистър.
Заявление по реда на
ЗДОИ винаги подлежи на разглеждане, включително и в случаите когато се прецени,
че приложение намира чл.31, ал. 4 от ЗДОИ. Съгласно действащата към момента на
постановяване на атакувания отказ и към настоящия момент редакция, разпоредбата
не дава оперативна самостоятелност на органа дали да предостави информация при
липса на съгласие от трето лице, както беше при предходни редакции на нормата.
Когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо
неговото съгласие за предоставянето й, се иска съгласието на това лице. При неполучаването
му в срока по чл.31, ал.1 или при изричен отказ да се даде съгласие,
съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От
законовите разпоредби е явно, че във всички случаи, когато се засягат интереси
на трето лице, заявлението се разглежда, иска се съгласие на третото лице по
отношение на информацията, отнасяща се до него и се предоставя информация - в
пълен обем при съгласие, както и когато третото лице е задължен субект и
отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла ЗДОИ, както
и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В този смисъл
са чл.31, ал.4 и 5 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ не дава право
компетентният орган да не разглежда заявлението въобще, както е процедирано в настоящия случая.
Неоснователно е възражението на
ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща
информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка по между си
и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и
получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Ако ответникът беше
действал в съответствие с изискванията на ЗДОИ, до воденето на настоящото дело,
както и до други такива не би се стигнало. Съдът счита, че няма забрана за
подаване на едно и също заявление за достъп до обществена информация от
различни лица. Твърдението в този смисъл на пълномощника на ответното
дружество, не е основание за постановяване на отказ за предоставяне на
информация.
По тези съображения
оспореното решение следва да се отмени като издадено при съществено нарушение
на административно-производствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК, вр. чл. 38 от ЗДОИ. На основание чл. 173, ал.2 от АПК
преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на Т.Н.Д.,
при съобразяване с указанията на съда. При новото произнасяне органът следва да
изложи мотиви по отношение характера на исканата информация, да направи
преценка коя част от нея засяга трети лица в съответствие с §1, т. 2 от ДР на
ЗДОИ. Следва да направи преценка налице ли е хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗДОИ,
като в този случай се съобрази § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, защото с простото
позоваване на търговската тайна без преценка дали е налице надделяващ обществен
интерес, не са изпълнени горепосочените изисквания на закона.
На основание чл. 174 от АПК органът следва да бъде задължен със срок, в който да постанови новото си
решение. Този срок трябва да бъде 30-дневен от датата на влизане в сила на
съдебното решение, което съответства на предполагаемия голям обем на
информацията, която трябва да се представи.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя Д.
следва да се присъдят сторените от нея разноски в производството, за които са
налице доказателства, че са направени, а именно: заплатената държавна такса в
размер на 10 лева /л. 14/.
Воден от горното и на
основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективиран в писмо с изх. №
К-1092-13/15.06.2017 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул.
„Ген.Владимир Заимов“ № 3, постановено по заявление вх. № К-1092-7 от 13.06.2017
г., подадено от Т.Н.Д. с ЕГН
**********, с адрес: ***.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* за произнасяне по заявлението с вх. № К-1092-7 от 13.06.2017 г.,
подадено от Т.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.Владимир Заимов“ № 3 да
заплати на Т.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: