Решение по дело №487/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. К., чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 130/29.03.2025 г., постановено по АНД № 15/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1228-004271/21.10.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с наложени на касатора: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Твърди се липса на мотиви в оспорения съдебен акт относно противоречиви свидетелски показания за момента на установяване на нарушенията и нарушено право на защита на жалбоподателя да се ползва от годни доказателствени средства с цел разкриване на обективната истина. Сочи се неизясненост на обстоятелствата, при които са установени нарушенията – използване на мобилно устройство и шофиране без обезопасителен колан, а именно разстоянието между автомобила, в който са се намирали актосъставителят и свидетелят по АУАН и този, управляван от санкционирания водач. Претендира се нелогичност в показанията на полицейските служители за воден от жалбоподателя разговор по телефона и премятане на предпазния колан. Предложено е тълкуване на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, според което използване на мобилно устройство се отъждествява с провеждане на разговор, а не само държане на телефона в ръка. Претендира се достоверност в показанията на свид. А. Г., пътник в автомобила на наказания водач, в подкрепа на която са и снимки от мобилен телефон, направени от свидетелката, които въззивният съд неправилно е отказал да приеме като доказателства по делото. Липсата на съхранени записи от камерите на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], както от бодикамерите на полицейските служители и от патрулния автомобил, според касатора следва да обусловят недоказаност на вменените му нарушения по чл.137а, ал.1 и чл.104а от ЗДвП, респ. следва да се отмени въззивното решение и вместо това да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация чрез пълномощника си в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита мотивите на въззивния съд за коректни и изчерпателни, съдържащи доводи за ценените с доверие и некредитирани свидетелски показания. Снимките от мобилния телефон на свид. Г. намира за ненадлежно събрано доказателствено средство. Моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение, като претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-1228-004271/21.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на АУАН серия АД бл. № 822477 /Акт № 24-4271/ от 01.08.2024 г., с което по т.1 на основание чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; а по т.2 от НП: на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 01.08.2024 г., около 19:20 ч., в [населено място], на [улица]срещу номер 57, в посока изток, Д. К. управлява лек автомобил Пежо, с рег. №[рег. номер], негова собственост, като по време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. По време на движение водачът използва мобилен телефон, без наличието на устройство „свободни ръце“. Приети са за извършени следните нарушения: 1.Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3, когато е в движение и не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и 2.На водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му – нарушение на чл.104а от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление Районен съд – Стара Загора е установил процесуална и материална законосъобразност на издадения санкционен акт. АУАН и НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, а от събраните доказателства са установени авторството, вината и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, за които са наложени предвидените в закона наказания. Обсъдени са данните от показанията на свидетелите, като съдът е изложил мотиви на кои от тях се доверява, кои намира за неубедителни и защо. Въпреки положените процесуални усилия в хода на съдебното следствие, не са установени налични видеозаписи от камерите в района на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], бодикамери или такива от патрулния автомобил, в който са били полицейските служители. При отсъствие на основания за изменение или отмяна на наказателното постановление, същото е потвърдено.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС от посочените категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушение на това задължение е предвидена санкцията по чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. Неизползването на обезопасителен колан от касатора по време на управление на собствения му автомобил на посочените в НП дата, място и час, обратно на твърдението в касационната жалба, е установено по несъмнен начин. Данните в свидетелските показания на контролните органи са еднозначни и тях не се откриват противоречия или неясноти. Свид.В. заявява, че водачът по време на управление на МПС в ръката си е държал телефон до ухото и е нямал колан, а свид. И. е видял използването на телефон по време на движение, а след спиране на автомобила - и непоставен предпазен колан от водача, поради премятането му от водача.

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Целта на закона е водачът да не борави с мобилен телефон чрез ръцете си, като е без значение е дали телефонът е използван за провеждане на разговор, който факт се отрича от касатора. Контролните органи са възприели еднозначно, че шофьорът по време на движение е държал телефон в ръката си до ухото. Тоест дори да е вярно твърдението на касатора, че не е разговарял по телефона, поддържано в хода на административно-наказателното производство, несъмнено е установено използване на телефона по време на управление на МПС на посочените дата, час и място, съгласно показанията на полицейските служители. На тези данни не противостоят показанията на свид. Г., пътник в автомобила на наказания водач, с оглед твърдението й, че по същото време е водила телефонен разговор, което пък обективно я е възпрепятствало да документира чрез снимков материал на телефона си дали водачът е бил с колан и дали е използвал с ръце мобилен телефон. Неоснователно е възражението за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение чрез неприемане като доказателства на снимките от телефона на свидетелката. Решаващият състав извършва самостоятелна преценка за допустимост и относимост на всяко доказателство, като в случая е видно, че снимките са от същата дата 01.08.2024 г., но с час 19:39 и 19:50 ч. – по-късен от часа на нарушенията, поради което не могат да отрекат главния факт, възприет от АНО – извършени от жалбоподателя нарушения на същата дата около 19:20 ч., установени от показанията на свидетелите В. и И.. Отсъстват обективни данни за предубеденост или заинтересованост на полицейските служители, а показанията им са депозирани под страх от наказателна отговорност. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд не са направени искания за събиране на доказателства относно разстоянието между двата автомобила при установяване на нарушенията, но и този факт е без значение, след като служителите на реда са възприели еднозначно и безпротиворечиво деянията, за които е ангажирана отговорността на виновния водач.

Обобщено, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения – положил е усилия за събиране на всички допустими и относими доказателствени източници, изложил е надлежни мотиви към съдебното решение в изискуемия от закона обем – възприети факти, анализ на доказателствата с доводи по противоречивите от тях, и правни изводи. Материалният закон е приложен правилно, като за установените деяния са наложени предвидените в абсолютен размер санкции по съответните административнонаказателни разпоредби. Решението следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОСТАВЯ В С. Решение № 130 от 29.03.2025 г., постановено по АНД № 15/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. К. К., [ЕГН], да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД № 487/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.