Решение по дело №4975/2014 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1967
Дата: 10 декември 2015 г. (в сила от 27 октомври 2017 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20142120104975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1967                                       10.12.2015 година                               град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                  ІІІ-ти граждански състав

На десети ноември                                                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря К.К.      

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело 4975 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба на В.К.С. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Ж.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.Ж.А. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.Т. с ЕГН **********,***, А.Т.А. с ЕГН **********,*** и С.А.В. с ЕГН **********, адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Р., уточнена и допълнена с допълнителни молби, против В.И.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, К.И.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.Д.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Г.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***,  Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, П.Г. Танев с ЕГН **********, адрес: ***, И.Я.П. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.М.И. с ЕГН **********, адрес: ***, П.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.И.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и Р.И.Г. с ЕГН **********, адрес: ***,  с която се претендира осъждането им за възстановяване на владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-02-1502/05.11.2009 г. на началника на СГКК – Бургас, адрес: гр. Бургас, местност Х., площ: 9001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване /НТП/: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение; съседи: **, номер по предходен план 000136, поради нарушаването му от страна на ответниците, както и да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията, с които го нарушават. Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че от 15.09.2000 г. владеят процесния имот, като владението им било отнето на 25.06.2014 г., когато назначената от страна на ищците охрана на имота ги уведомила, че вътре има багер, който е разрушил оградата и част от дигата. В последствие от разговорите с ответниците, разбрали, че това е сторено от страна на синовете на ответника П.Г.Т., които им заявили, че заедно с другите ответници са собственици на имота и са въведи в него от съда, както и че са действали от името на всички ответници. В последствие ответниците изравнили имота и го заградили с телена ограда.

          Правното основание на иска е чл. 75 от Закона за собствеността /ЗС/.

          В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.И.Г., К.И.Р., Н.Д.О., Г.Г.О., Д.Г.О., Д.Х.С., К.Г.Т., П.Г. Танев, И.Я.П., К.Д.П., Н.М.И.П.А.М., М.Н.К., Ж.Д.П., действащи чрез пълномощника си адвокат Д., с който на първо място се сочи, за нередовности на исковата молба, които не се споделят от съда, тъй като е предявен иск за връщане на владението върху поземлен имот с идентификатор 07079.2.2164, видно от молбите – уточнение на исковата молба, както и съдът изрично е отбелязал в разпореждането си за отговор от 02.12.2014 г., при все че първоначално сочените имоти не са въведени в кадастъра т.е. не съществуват като такива. По същество се оспорва, че до 25.06.2014 г. ищците са владели имота, тъй като освен водените между страните дела, които били прекратени към настоящия момент, ответниците през 2009 г. след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Бургас възложили трасирането на имота, предприели действия по санирането и почистването му през 2011 г., а през 2012 г. и действия по изготвяне на ПУП, което същност означава, че те са упражнявали фактическата власт върху него.

          Оспорват се и приложените към исковата молба доказателства, легитимиращи ищците като собственици на имота.

          Също търсят присъждане на направените по делото разноски.

          По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.

И.Т.. Същият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище

по иска.

          Ответницата Р.И.Г. депозира в срок писмен отговор чрез назначения й особен представител адвокат С., с който се сочи за неоснователността на претенцията, тъй като липсвали доказателства за това, ищците да са установявали твърдяното от тях фактическо владение върху имота и да са упражнявали такова до датата на твърдяното нарушение, което също било недоказано.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 75 от ЗС предвижда, че владението върху недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът може да се предяви в шестмесечен срок.

С оглед правното естество на иска – иск за нарушено владение, е в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване фактът на осъществявано от тях владение върху процесния имот, продължило непрекъснато повече от 6 месеца от датата на нарушението назад, както и нарушаването му – т.е. отнемането на фактическата им власт от страна на ответниците.

При предявеното на владелчески иск не следва да се изследва собствеността върху имота и при наличието на спор между страните в тази насока, следва да се отбележи, че същият не може да бъде разрешен в хода на настоящото дело. Затова наведените от страните доводи и доказателства в тази насока няма да бъдат обсъждани в настоящото производство.

За доказване на твърденията си относно осъществяваното владение върху имота ищците са довели свидетеля Т.П – собственик на имот, близък до процесния. Същият заявява, че знае имота от миналото – още от 80-те години, когато в неговия имот отглеждал корнишони. Бил известен като „язовира”, защото от там се разпределяла водата по предназначение до съседните имоти. В момента вече имотът не бил водоем, а равна, изравнена площ, насипана с пръст. В момента в имота не се отглеждало нищо. Бил ограден с бодлива тел, като свидетелят така го знае и не го е виждал разграден. Един ден, дошли собствениците – Д., С., А и други, като свидетелят не помнел имената на всички и разбрали, че оградата е разрушена, тъй като са влизали техните опоненти – събратя по съдба. Тогава разбрал, че те спорят за имота. Това се случило преди може би година, година и половина-две, като свидетелят не помни точно кога. Той не бил възприел лично това кой точно е бутнал оградата на имота им. Видял С., когато поставял табела с надпис: „Имотът е частна собственост, влизането е забранено”. Споделили му, че имат нерешен въпрос във връзка с имота. След като те оградили мястото, след известен период от време видял Кольо, който бил един от опонентите; видял машини, булдозери и един голям кран – изкоренявали саморасли сливи. Може би това било преди една година. Булдозерът съборил дигата, изкоренили дърветата. В момента имотът бил хубаво направен, с една черна пръст и отпадъчни строителни материали, които били използвани, за да се изравни мястото. Все още продължавало оформянето на имота като нива, като тези дейности варирали от една година.

Като свидетел е разпитан и Д. Л., воден от ответниците – също собственик на съседен имот, граничещ с процесния. Същият заявява, че знае, че имотът е на Н. и на М., тъй като когато бил въвеждан във владение на собствения си имот през 2003/2004 година, събирал подписи от всички комшии и това били те. След това през 2008/2009 година започнал да строи автосервиз, пак събирал подписи и пак те му се подписали. В имота имало треволяци, къпинак, но не е бил засаждан. Виждал е в имота Н. и Д. – те идвали, чистели. Това било преди три-четири години, като миналата година в началото на лятото тотално изчистили целия имот. Н. и Д. били в имота заедно с багер, който чистел треволяка. Те изравнили терена и го засипали с пръст. Имотът бил с форма на квадрат, като свидетелят никога не е виждал пазач в него, нито други хора вътре в него.

При така събраните доказателства съдът намира, че ищците не проведоха пълно и главно доказване на твърдяното от тях и релевантно за спора непрекъснато владение на имота, продължило повече от шест месеца преди датата на нарушението – т.е в периода от 25.12.2013 г. до 25.06.2014 г. Напротив от събраните по делото гласни доказателства се установява, че част от ищците и част от ответниците са влизали в имота в този период, като действията им могат да бъдат определени, като осъществяване на фактическа власт върху него, държейки го като свой. Не се и доказаха твърденията за наличие на охрана на имота, която да е уведомила ищците за навлизането на чужди лица – ответниците, което евентуално да обоснове извода, че в релевантния шестмесечен период само те са владели имота. Подобно обстоятелство не се установи от показанията на свидетеля П., а свидетелят Л. бе категоричен, че в имота не е имало никога охрана.  

С горните мотиви съдът намира, че предявения владелчески иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъдят ищците да заплатят на ответниците, без Н.И.Т. и Р.И.Г., сумата от по 1 200 лв. Съответно неоснователна е претенцията на ищците за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

  Отхвърля иска на В.К.С. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Ж.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.Ж.А. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.Т. с ЕГН **********,***, А.Т.А. с ЕГН **********,*** и С.А.В. с ЕГН **********, адрес: ***, против В.И.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, К.И.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.Д.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Г.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***,  Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, П.Г. Танев с ЕГН **********, адрес: ***, И.Я.П. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.М.И. с ЕГН **********, адрес: ***, П.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.И.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и Р.И.Г. с ЕГН **********, адрес: *** за осъждането им да възстановяват владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-02-1502/05.11.2009 г. на началника на СГКК – Бургас, адрес: гр. Бургас, местност Х., площ: 9001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване /НТП/: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение; съседи: * номер по предходен план 000136, поради нарушаването му от тяхна страна, както и за осъждането им да преустановят действията си, с които го нарушават.

          Осъжда В.К.С. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Ж.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.Ж.А. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.Т. с ЕГН **********,***, А.Т.А. с ЕГН **********,*** и С.А.В. с ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на всяко едно от лицата  В.И.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, К.И.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.Д.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Г.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Г.О. с ЕГН **********, адрес: ***,  Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, П.Г. Танев с ЕГН **********, адрес: ***, И.Я.П. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Н.М.И. с ЕГН **********, адрес: ***, П.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

С. Добрева