Определение по дело №44/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 94
Дата: 14 февруари 2017 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20173000500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №94

гр. Варна,14.02.2017г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 44/17г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от всяка от главните страни в първоинстанционното производство срещу решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, както следва:

1.      Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при ОП-Шумен против решението в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца Р.П.Х. *** 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3665 лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл.282, ал. 3 вр. чл.282, ал. 2 и ал.1 от НК и чл.311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., както и сумата от 514,15 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции. С въззивната жалба се обжалва и решението в частта му, с която е отменено определение № 286/13.07.16г. по гр.д. № 268/16г., в частта му с която ОД на МВР-Шумен е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника и искането на последния в тази насока е оставено без уважение. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в посочените му части и е отправено искане за отмяната му, вкл. и в частта, имаща характера на определение за отмяна на конституирането и отказа да бъде конституирана като трето лице-помагач ОД на МВР-Шумен. Няма отправени доказателствени искания до въззивната инстанция.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна.

2.      Въззивна жалба от Р.П. Х. чрез адв. Г. П. *** срещу решението в частта му, с която са били отхвърлени исковете на ищеца за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди /за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв./ и за имуществени вреди /за разликата над присъдения размер от 3 665 лв. до предявения размер от общо 18 179 лв./. В тази връзка във въззивната жалба липсва посочване на обжалваемите части, но обема на обжалване от ищеца следва да се изведе от петитума на самата жалба – претендира се предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Счита се, че решението на ШОС, в частта, с която е била отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 3 000 лв. като обезщетение на имуществените вреди на ищеца, съизмерими с направени от същия разноски за транспорта му за явяване по делата, е постановено при допуснати нарушения, тъй като не е била приложена нормата на чл. 162 от ГПК при доказаност на иска по основание, но не и по размер. Освен това се поддържа, че при липсата на оспорване от насрещната страна на достоверноста на датата на частен документ, представляващ договора за правна помощ и защита по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС, съдът е приел недостоверност на неговата дата и не е уважил претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платеното от ищеца по този договор адвокатско възнаграждение. Във връзка с последното е отправено искане да се допусне да бъде представено като веществено доказателство – адвокатски кочан с договора за правна помощ, от който може да се удостовери датата на непризнатия от съда договор за правна помощ по посоченото дело.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратаурата на РБ, представлявана от прокурор при ОП-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна. Претендира се доказателственото искане да не бъде уважавано, тъй като е налице забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК.

            За да се произнесе по допустимостта на въззивното производство, съдът съобрази следните обстоятелства:

            Както се посочи и по-горе, във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ е инкорпорирана и частна жалба срещу решението на ШОС, имаща характера на определение, с което е отменено определение № 286/13.07.16г. по гр.д. № 268/16г., в частта му с която ОД на МВР-Шумен е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника и искането на последния в тази насока е оставено без уважение. При това положение тази частна жалба следва да се отдели от настоящото производство и ведно със служебно изготвена преписка да се докладва на заместник-председателя на ГО за образуване и разпределение на въззивно частно гражданско дело.

            Наред с горното настоящият състав на съда констатира, че са налице нередовности на исковата молба, което обуславя необходимостта от оставяне без движение на въззивното и на исковото производство с оглед отстраняването на нередовностите. Последните се изразяват в това, че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по присъда № 5 по НОХД № 130/15г. ищецът е бил осъден да заплати разноски по делото в размер на 1749лв. за досъдебното производство и 930 лв. по сметка на съдебната власт. Няма твърдение в исковата молба дали тези суми са били заплатени. В първото по делото с.з. на 27.09.16г. ищецът е заявил, че е заплатил сумата от 930лв., но не е заплатил сумата от 1 749 лв. Позоваването на факти, за които се твърди, че не са се осъществили, като основание на предявената претенция, лишават ищеца от правен интерес по тази претенция. При това положение на същия следва да се даде възможност още веднъж да заяви дали е заплатил сумата от 1749лв. като разноски за досъдебното производство, за която е бил осъден по присъда № 5 по НОХД № 130/15г. Ако твърди, че е заплатил тази сума, на ищеца следва да се укаже, че носи доказателствената тежест за установяване на този факт, и за което не е представил доказателства.

            Освен това, ищецът не е конкретизирал твърдението си, обосноваващо претенцията му за присъждане на сумата от 3 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че същата е за транспортни разходи до гр. Шумен и до гр. Варна и още много парични средства, за които за съжаление не разполага с писмени доказателства. На ищеца следва да се даде възможност да уточни дали тази сума е направена само за транспортни разходи или и за други, да посочи техния вид, време на извършване и отделните им стойности; да посочи и с какъв транспорт са осъществени пътуванията, кога и колко на брой са били същите и по какви маршрути /тъй като в първото по делото с.з адв. П. е заявил, че сумата включва и разходите за посещения при неговия адвокат/. Тези обстоятелства са необходими не само за уточняване на самия иск, но и при евентуално установяване на фактите, представляващи неговото основание – за определяне размера на претенцията, вкл. и по реда на чл. 162 от ГПК.

            Тъй като с въззивната жалба не е представен нито оригинал, нито заверено от страната или неговия представител копие на документа, който се иска да бъде приет като доказателство по делото - адвокатски кочан с договора за правна помощ по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС, то на въззивника следва да се даде възможност да представи оригинала или заверено копие от посочения документ /с препис за насрещната страна/, за да може съдът да се произнесе по направеното доказателствено искане.

            Настоящият съд констатира и че ШОС не е приобщил с нарочен съдебен акт материалите по наказателните дела като доказателство по гражданското дело, което следва да стане след отстраняване нередовностите на исковата молба и насрочване на делото в с.з. пред въззивната инстанция.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТДЕЛЯ от настоящото производство, подадената от Прокуратурата на РБ чрез прокурор при ОП-Шумен, частна жалба, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 6161/21.12.16г. по описа на ШОС, срещу решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен в частта му, с която е отменено определение № 286/13.07.16г. по гр.д. № 268/16г., в частта му с която ОД на МВР-Шумен е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника и искането на последния в тази насока е оставено без уважение.

Да се изготви служебно преписка, съдържаща копие от въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, от първоинстанционното решение и другите относими към частната жалба материали, която да се докладва на зам-председателя на съда за образуване и разпределение в отделно в.ч.гр.д.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. № 44/17г. на ВАпС и на исковото производство, КАТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника /ищеца/ Р.П.Х. /да се уведоми чрез адв. Г. П./ в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение, с препис за насрещната страна, да уточни:

-          дали е заплатил сумата от 1749лв. като разноски за досъдебното производство, за която е бил осъден с присъда № 5 по НОХД № 130/15г. Ако твърди, че е заплатил тази сума, съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на този факт, за което не е представил писмени доказателства;

-          да уточни дали сумата от 3 000 лв. е направена само за транспортни разходи или в същата се включват и други разходи - да посочи техния вид, време на извършването и отделните стойности. Да уточни и с какъв транспорт /превозните средства и ако е автомобил – марка на автомобила и вида на горивото/ са осъществени пътуванията, кога и колко на брой са били същите и по какви маршрути.

            Указва на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на тези факти.

При неизпълнение в срок, съдът ще прекрати исковото производство по тези претенции, поради неизправяне нередовностите на исковата молба, а първоинстанционното решение в тези му части ще бъде обезсилено.

         ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Р.П.Х. /да се уведоми чрез адв. Г. П./ в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение да представи оригинала или заверено копие от адвокатски кочан с договора за правна помощ по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС /с препис за насрещната страна/, за да може съдът да се произнесе по направеното доказателствено искане.

            При неизпълнение в срок, съдът ще се произнесе по доказателственото искане при настоящите обстоятелства

Определението в никоя от частите му не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: