Р Е Ш Е Н И
Е №261288
гр. Пловдив, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1128 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
В
исковата молба се твърди, че на ****г. ищецът пострадал от побой, нанесен му от
ответника, като му била счупена челюстта. Ответникът бил осъден с влезли в сила
присъда и решение на Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив по НОХД № ***/***г.,
ВНОХД № ***/***г. и н.д. № ****/****г. на ВКС. Изложени са обстоятелства, че на
***г. страните по делото посетили дискотека „***“ в гр.****, ж.к. „****“, като
малко преди 3 часа ищецът излязъл извън дискотеката, след известно време покрай
него минал ответникът, помежду им били разменени реплики и словесният им конфликт
прераснал във физически, при който ищецът неколкократно избутал с ръка
ответникът. Около тях се били събрали и други хора, които се опитвали да ги
раздалечат. При поредното приближаване към ищеца, ответникът му нанесъл три
последователни удара с юмрук, които попаднали в областта на лявата му челюст.
По време на ударите ищецът държал ответника за дрехите с ръце. При поредно
замахване към ищеца, ответникът не го уцелил, но ищецът политнал назад и
повлякъл със себе си и ответника. Ищецът паднал по гръб, а ответникът се озовал
по очи върху него. Последвало кратко сборичкване, като около тях се събрали
хора, вкл. и лицето Д. Ц., както и приближили охранителите на заведението. Ц.
отправил към двамата удар с десния си крак, след което ответникът бил вдигнат
от охранителите, а ищецът след това. Тогава А. К. приближил към ищеца и видял,
че има подутина в лявата част на челюстта, след което ищецът се върнал в
заведението. Около 8 минути по – късно ищецът отново излязъл пред заведението и
седнал на намиращата се отпред пейка. Наблизо стоял и ответникът Б.. Последният
отново направил опит да приближи ищеца, като в крайна сметка успял да удари
ищеца с дясната ръка, във вид на шамар, който попаднал в лявото му ухо. В този
момент ищецът изпитал силна болка. Същата вечер ищецът посетил медицинско
заведение, където било установено счупване на челюстта и постъпил за лечение в
УМБАЛ „****“***. В резултат на побоя, нанесен от ответника, ищецът получил
множество наранявания – контузии основно по главата, с кръвонасядания и
охлузвания. Оттокът имал размер на балон. След няколко дни ищецът бил изписан
от болница, имал поставена шина, двете му челюсти били закопчани една за друга
неподвижно. Първото нещо, което стресирало ищеца неимоверно било, че не може да
се храни нормално. Пиел хапчета със затруднения. Върнал се на работа със
закопчаните уста. На работа носил пълна чанта с купи с пасирана храна и сламки,
което продължило около месец. След този труден период се върнал в болницата за
сваляне на шините, като след като вече можел да отваря нормално устата си
констатирал, че всички зъби били заели собствена позиция. Изглеждало ужасно,
когато се усмихнел. Зъбите продължили да се наместват още около месец и
половина. Оказало се също, че ищецът получил изменение на носната преграда,
което затруднявало дишането му. Поради изложеното прави искане за постановяване
на решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 22 000
лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – ****г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от И.А.Б., със становище за допустимост на иска. Искът
се оспорва изцяло, вкл. и като завишен по размер. Направено е възражение за
съпричиняване вредоносния резултат, тъй като ищецът започнал словесния двубой и
с агресивните реакции се стигнало до сблъсък между страните по делото. Сочи се,
че ищецът е проявил неадекватна реакция към собственото си състояние, тъй като
вместо да потърси лекарска помощ, решил да продължи да се забавлява. След
връщането си в дискотеката ищецът бил в добро състояние, продължил да пие, не
демонстрирал да изпитва силни болки, както твърди. Не била представена
медицинска документация относно това кога ищецът бил прегледан за първи път,
кога бил приет за лечение, нямало изнесени обстоятелства относно периода на
възстановяването му.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
доказателствени материали се изяснява, че с влязла в законна сила на **** г. присъда,
постановена по ВНОХД № ***/*** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, потвърдена с
Решение № ***/**** г. по к.н.д. № ***/*** г. по описа на ВКС, 2 НО, е отменена
постановената от Районен съд Пловдив присъда № ***/*** г. по НОХД № ***/****
г., като вместо това ответникът е признат за виновен в това, че на *** г. в гр.
*** е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се пълно затворено
счупване ъгъла на долна челюст в ляво, затрудняващо дъвченето и говореното –
престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК.
По делото са разпитани двама свидетели –
З. Н. Б. и Г.К..
Свидетелката Б., *** на ищеца, си
спомня, че нейният *** е пострадал в деня на неговия абитуриентски бал – **
срещу **** г. Същата на сутринта разбрала, че нейният *** е бил ударен, поради
което е потърсил медицинска помощ и е настанен в УМБАЛ „****“ ***. Било
уточнено, че има голям оток на едната страна. В същия ден свидетелката не
посетила болничното заведение, а при нейния *** отишъл неговия ***. Когато
ищецът бил изписан от болницата, той се прибрал със закопчана челюст с ластици
и шини. Същият се намирал в посоченото състояние един месец. През това време
ищецът следвало да се храни със сламка, поради което неговата храна била
приготвяна в течно състояние. Същият можел да говори, но със затруднение, като
свидетелката усещала, че нейният *** изпитва болки. Междувременно ищецът
започнал да ходи на работа, като си носел храна от вкъщи, която била в течно
състояние. Свидетелката имала силни притеснения за телосложението на нейния ***,
именно поради начина му на хранене, но с много усилия същият не отслабнал
прекалено много, а единствено около 10 килограма. Ищецът се възстановил добре,
но се наложило да приема антибиотик. Доколкото се касаело за хапче, наложило се
същото да бъде стривано, за да може да бъде поето от ищеца. Свидетелката си
спомня, че **** й споделил, че след нанесения удар не почувствал болка,
обуславяща нужда от медицинска помощ, а такава се наложило след известно време
поради оток.
Свидетелят Г.К. си спомня, че е
присъствал на инцидент, състоял се на *** срещу *** пред дискотека „****“ в гр.
****. По средата на вечерта, свидетелят излязъл извън дискотеката и видял на
една пейка ответника, заедно с техни приятели. Свидетелят отишъл при тях, като
те му обяснили за спречкване между ищеца и ответника. Малко след това, до
свидетелят дошъл и ищецът, който започнал да размахва ръце към ответника.
Свидетелят възприел, че видимо ищецът няма травматични увреждания. Ответникът
се афектирал от поведението на ищеца, изправил се и се опитал да удари
последния – един път с крак и един път с юмрук, но не го уцелил. На място
пристигнала охраната на заведението, която разтървала двамата. Ищецът влязъл
отново в заведението. След около час, час и малко, свидетелят К. възприел, че
ищецът все още е в дискотеката и бил във видимо добро настроение.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са преки, непосредствени и
съответстват на доказателствената съвкупност. Действително, свидетелката Б. се
явява *** на ищеца, поради което нейните показания следва да бъдат преценяни на
основание чл. 172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора. Въпреки изложеното, съдът дава вяра на показанията на свидетелката Б.,
доколкото същите съответстват на останалите, приети по делото доказателства, в
частност и влязлата в сила присъда досежно причиненото травматично увреждане на
нейния ****.
По делото е приобщено и досъдебно
производство № ***/*** г. на ** РПУ при ОДМВР ****. Настоящият съдебен състав
намира, че в същото не се съдържат доказателства, относими за настоящото
производство. Така, показанията на всички разпитани по досъдебното производство
свидетели не могат да бъдат ползвани от настоящия съдебен състав, доколкото се
касае за гласни доказателства в писмен вид, приобщаването на които е недопустимо.
Досежно изготвените СТЕ и СМЕ по досъдебното производство, същите не следва да
бъдат ползвани при постановяване на съдебното решение, доколкото не са
изготвени по настоящото дело. По отношение на постановлението на наблюдаващия
прокурор при Районна прокуратура ***** за спиране на производството, следва да
се посочи, че макар и да е съставено от длъжностно лице, обективираните в него
фактически и правни изводи, не обвързват съда, независимо, че се намират в
официален документ, доколкото същият се явява диспозитивен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като за да бъде основателна ищцовата претенция, то следва при условията на
кумулативност, да намерят своето проявление следните материалноправни
предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили
вреди и пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.
Както вече бе посочено от фактическа
страна, във връзка с процесното деяние е образувано досъдебно производство, а
впоследствие и съдебно такова. Последното е приключило с постановяване на влязла
в законна сила на **** г. присъда по ВНОХД № ***/*** г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, потвърдена с Решение № ***/*** г. по к.н.д. № ***/**** г. по описа на
ВКС, 2 НО, с която е отменена постановената от Районен съд Пловдив присъда № ***/***
г. по НОХД № ***/*** г., като вместо това ответникът е признат за виновен в
това, че на **** г. в гр. **** е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се пълно затворено счупване ъгъла на долна челюст в ляво,
затрудняващо дъвченето и говореното – престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК.
В настоящото производство, се
претендират претърпени неимуществени вреди именно от горепосоченото престъпно
деяние. Предвид това и на основание чл. 300 ГПК, влязлата в законна сила
присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното, съдът приема, че ответникът
е реализирал от обективна и субективна страна деяние- средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, което същевременно е противоправно и
виновно.
Предвид това, то спорът се концентрира
върху размера и обхвата на вредите, и причинно – следствената им връзка с
деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от
ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен,
обективен мащаб. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното
обезщетение са обстоятелствата, че деянието е извършено умишлено и публично –
по време на абитуриентските балове пред нощно заведение във **** по големина
град в *****; че с него е причинена средна телесна повреда по смисъла на наказателния
кодекс; наличие на болничен престой; значителният интензитет на търпените болки
и срокът за отшумяването им, който е един месец; продължителните неудобства,
причинени от нарушаване на храненето и значителното отслабване на ищеца; че
същият е следвало да се посещава работното си място с шини и ластици.
Изпитаните от ищеца негативни емоции са довели до драстични промени в неговия
личен живот.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от ищцата
неимуществени вреди ( стрес и притеснение), възлиза на сума в размер от
12 000 лв. За разликата от 12 000 лв. до пълния претендиран от ищцата
размер от 22 000 лв., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно
възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение
делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е
по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при
условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за
така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на
тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
С отговора ответникът е въвел в процеса
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът ангажира доказателства за
наличие на доказателства чрез разпита на свидетеля К.. Същият обаче не
пресъздаде факти и обстоятелства по време на спречкването между ищеца и
ответника, при което е нанесена средна телесна повреда на ищеца, а последваща
ситуация между двамата, при която ответникът отново е направил опит да удари
ищеца. Изложеното от свидетеля, което бе възприето като достоверно от съдебния
състав, не обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, пореди
което настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за
неоснователно, респ. определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
Върху сумата от 12 000лева, на
основание чл. 84, ал.3 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от дата *** г., до окончателното й изплащане на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват разноски, съразмерно на уважената
част от иска. По делото са представени доказателства за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар в размер от 1200 лева. Съразмерно на уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 654,55
лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК правно на
разноски има и ответникът съразмерно на отхвърлената част от иска. Такива се
дължат за процесуално представителство от един адвокат и за заплатен депозит в
размер на 20 лева за свидетел. Доколкото са ангажирани доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и
съдейства на различни адвокати, съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение за процесуално представителство на адв. Д., участвал в откритите
съдебни заседания по делото. Съобразно представения договор за правна защита и
съдействие, от ответника на същия е заплатено възнаграждение в размер на 400
лева. От изложеното следва, че в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 190,91 лева, представляващи разноски в настоящото
производство съразмерно на отхвърлената част от иска.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса, в размер от 480 лева съобразно
уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 45 ЗЗД сума
в размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление – средна телесна повреда,
изразяваща се в пълно затворено счупване ъгъла на долна челюст в ляло,
осъществено от ответника спрямо ищеца на **** г., за което е налице постановена
Присъда № ***/**** г. по ВНОХД № ***/**** г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
влязла в законна сила на **** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от **** г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 12 000 лева до пълния претендиран размер от 22 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.Б., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Б., ЕГН: **********,
сума в размер на 654,55 лева /шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Н.С.Б., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Б., ЕГН: **********,
сумата в размер на 190,91 лева /сто и деветдесет лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.А.Б., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Пловдив сума в размер от 480 лева /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН