Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „**** А.“ ООД – [населено място] с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Б. М., ****, представлявано от управителя Н. П., чрез адв. К. С. от АК – Перник, против Решение № 29/15.11.2023 г. по АНД № 119/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 665588-[рег. номер]/03.10.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – [населено място] като е намален общия размер на наложените с него имуществени санкции от 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му, тъй като се основава на неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се, че актосъставителят, а после и АНО са неправилно са приели, че касационният жалбоподател е извършил три нарушения, за които с наказателното постановления са му наложени три отделни наказания, въпреки че е извършена една покупка на няколко артикула. Счита, че проверката на стопанисвания от него обект е извършена тенденциозно, с единствено целян резултат да бъде образувано административнонаказателно производство. Оспорва се и авторството на деянието и се твърди, че продажбата е извършена от лице, което заема длъжността „работник в кухня“ и поради това няма право нито да извършва продажба на стоки, нито да приема плащания, а освен това не може да оперира с ФУ. Жалбоподателят се позовава и на практика на СЕС. Искането му към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да отмени издаденото срещу него наказателно постановление.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. К. С. от АК – Перник, който заявява, че поддържа жалбата и доводите в нея, изразява становище по същество и моли да му бъдат присъдени разноските по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – [населено място], се представлява от старши юрисконсулт П. П., който оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение, респ. за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Б. К., дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави в сила обжалваното съдебно решение.

А. съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

С Наказателно постановление /НП/ № 665588-[рег. номер]/03.10.2022 г., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – [населено място] е наложил три имуществени санкции, всяка в размер на по 600,00 лв. /шестстотин лева/, на „Деси и А.“ ООД – [населено място] за три нарушения по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд – Брезник е приел, че на 09.08.2022 г., в 14:13 ч., свидетелите Ц. М. Ц. и С. Е. Д. – старши инспектори по приходите в ЦУ на НАП, са направили проверка на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя: ханче, находящо се в [населено място], на главен път за [населено място], представляващ търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Първият от тях /Ц. Ц./ извършил три контролни покупки за непродължителен период от време - в 14:00 ч. закупил 2 бр. минерална вода от 1,5 л „Сердика“ и 1 бр. цигари „Ротманс“ 100 blue на обща стойност 8,80 лв., в 14:10 ч. закупил 1 бр. кафе на стойност 0,90 лв., а в 14:12 ч. - 1 бр. кафе също на стойност 0,90 лв. Плащанията били приети от Р. С. Ф., но не бил издаден касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан. След извършването на покупките свидетелите Ц. и Д. се представили на работещите в заведението и извадили контролната лента от монтираното в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство. За последното били представени паспорт, свидетелство за регистрация и договор за техническо обслужване. Въз основа на КЛЕН за дата 09.08.2022 г. установили, че получените от контролните покупки суми не са отразени на фискалното устройство чрез издаване на касови бонове. Направили и опис на наличните пари в касата. Проверили за инсталиран ПОС терминал, но констатирали, че такъв няма и плащанията се извършват само в брой. За периода от 14:00 до 14:13 ч. на 09.08.2022 г. в обекта не били издавани сторно и ръчно касови бележки. Бил изваден „Х“ отчет. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 528,16 лв., но сумата не съответствала на фактическата наличност в касата, която била отразена в опис и била в размер на 796,27 лв., т.е. имало разлика от 268,11 лв.

Констатациите на данъчните служители били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0126932/09.08.2022 г. Било отбелязано и това, че самата проверка е направена в присъствието на Р. С. Ф. – работник кухня. От последната са снети обяснения, в които тя посочила, че е „работник кухня“ и не е запозната с работата на касовия апарат.

Във връзка с отразените в ПИП данни, на 26.08.2022 г., със съставянето на АУАН № [рег. номер]/26.08.2022 г., било образувано административнонаказателно производство срещу „**** А.“ ООД – [населено място]. Било прието, че дружеството е извършило нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената му част фактическата обстановка е възприета така, както е описана в АУАН и е възприето, че с деянието си провереното търговско дружество е извършило нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС - „с деянието е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС“; „установеното нарушение се потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка доказателства…“. Същевременно жалбоподателят е наказан за три отделни нарушения, всяко от които изпълващо състав на административно нарушение по посочената разпоредба на чл.118, ал.1 от ЗДДС и за всяко от тях му е наложена имуществена санкция в размер на по 600,00 лв. /шестстотин лева/.

При горепосочените данни и след подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано законосъобразно, а при провеждането му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Счел е, че същият е извършил вменените му нарушения, оставил е без уважение възраженията му и е потвърдил наказателното постановление.

А. съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – [община].

В административнонаказателното производство, следва да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т.н. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че „**** А.“ ООД – [населено място] е извършило виновно описаните нарушения, за които правилно и в съответствие с предписанията на закона са му наложени три имуществени санкции в рамките на предвидения размер.

Настоящата инстанция намира не споделя тези изводи.

Действително и АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност. Постановени са в писмена форма и са надлежно връчени. Същите обаче не отговарят на изискванията за съдържание, предвидени в ЗАНН, свързани и гарантиращи правото на защита на лицето, срещу което се води производството.

В процесното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН – към съдържанието на АУАН, и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – към съдържанието на НП. И двата акта не отговарят на изискванията за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което описание следва да съдържа всички обективни признаци на посочената за нарушена правна норма. Прецизното формулиране на административнонаказателното обвинение е гаранция за реализиране правото на защита на лицето, срещу което производството се води, като предпоставя извършването на съдебната проверка за законосъобразност на проведеното производство – процесуална и материална.

В контекста на гореизложеното, от настоящата съдебна инстанция се споделя възражението на касатора, че и в двата акта са изложени обстоятелства, характеризиращи едно нарушение, а същевременно той е наказан за три. Въпреки че самият административнонаказващ орган е приел и вписал, че „с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС“ и навсякъде в обстоятелствената част се говори за едно нарушение, в диспозитива на процесното наказателно постановление е формулирана воля за наказване с три отделни наказания.

От Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1707-0126932/03.10.2022 г., се установява, че повод на процесната проверка, на касатора е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ на обект: ханче, находящо се в [населено място], главен път за [населено място]. Ето защо е основателно и възражението, че за едно и също нарушение са наложени две различни наказания в две отделни и самостоятелни производства, което предвид практиката на СЕС е недопустимо. В този смисъл е Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21. Съгласно същото „Член 273 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение“.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно. Като е стигнал до друг извод, Районен съд – Брезник е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение.

На основание чл.222, ал.1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

С оглед на така формирания извод, съдът намира за основателна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в размер на 3600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ и включват платени адвокатски възнаграждения, както следва: 1200 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. по АНД № 100/2022 г. по описа на Районен съд – [община]; 1200 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023 г. по КАНД № 82/2023 г. по описа на А. съд – Перник; 1200 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г. по КАНД № 167/2024 г. на А. съд – Перник.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 29/15.11.2023 г. по АНД № 119/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 665588-[рег. номер]/03.10.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – [населено място], с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „**** А.“ ООД – [населено място] с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Б. М., ***, представлявано от управителя Н. П., са наложени три имуществени санкции в размер на по 600,00 лв. /шестстотин лева/, за три нарушения по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – [населено място], бул. К. А. Д., № 52, Д. З. на „Д**** А.“ ООД – [населено място] с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Б. М., ***, представлявано от управителя Н. П., сумата от 3600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.