№ 3801
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110165139 по описа за 2023 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Д. срещу Д. К.
К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., В. В. В., Г. Л. Р., И. П. П..
С разпореждане №162956/29.12.2023г. е оставено без движение
производството по исковата молба и са дадени указания на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е указал и
процесуалните последици при неизпълнение на указанията в този срок. С
оглед дадените му указания ищецът е подал молба с вх. №7955/10.01.2024г., с
която по същество не отстранява констатираните от съда нередовности, а
преповтаря доводите от исковата молба.
Съдът намира, че искът е процесуално недопустим поради липсата на
правен интерес от завеждането му. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се
преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Правният
интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между ищеца и
ответника. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа
на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма
правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
1
произнася по основателността на претенцията (ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС). Ищецът, въпреки изрично дадените указания да посочи правен
интерес, не е обосновал такъв. Ищецът иска да бъде признато за установено,
че по отношение на него е възникнало и съществувало правно отношение на
управител на етажната собственост на адрес гр. София, .. въз основа на
решение на Общото събрание на ЕС, а за Д. К. К. е съществувало правно
отношение на касиер на същата етажна собственост. В исковата молба се
сочи, че решението на ОС на ЕС, с което е бил избран за управител, не е било
оспорено по надлежния ред и е влязло в сила, като същевременно не сочи
конкретни действия на когото и да е от ответниците, с които е оспорвано това
му качество и по какъв начин е била засегната правната му сфера от тях, нито
става ясно какъв е правния му интерес от установяване на качеството
„касиер“ на Д. К.. Редът за оспорване и изпълнение на решения на ОС на ЕС е
по реда на ЗУЕС и посочените в него срокове.
Поради изложеното и при съобразяване на задължителното тълкуване
на закона, дадено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, настоящото производство се явява
процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено в цялост.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 341473/28.11.2023г. по описа на СРС,
подадена от Д. С. Д. срещу Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., В. В. В., Г. Л.
Р., И. П. П., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №65139/23г. на СРС,
169 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2