РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500314 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. Х. И.
чрез пълномощника й адвокат И. В. против решение № 15 от 15.01.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 1195 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия,
пети състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата против М. С. М. с
искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършени актове на психическо и
емоционално насилие на 02.10.2022 г., на 04.10.2022 г. и на 16.10.2022 г.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен изводът на съда,
че не са доказани твърдените актове на домашно насилие, като се прави
анализ на събраните доказателства – запис на диск и свидетелските показания
на брата на ответника, както и, че изобщо съдът е игнорирал показанията на
двете свидетелки, водени от молителката, тоест едностранчиво обсъждане на
събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и издаване
на заповед за защита.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
1
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства,
включително свидетелските показания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че молителката и
ответникът са живели на семейни начала, като от връзката си имат родено
дете на 16.05.2022 г. – С.. На 02.10.2022 г. ответникът упражнил вербален
психологически тормоз върху молителката, като я обиждал и унижавал, че не
е постигнала нищо в живота, че я храни и издържа. На 04.10.2022 г. пред
джамията при уговорена среща с него, за да види детето, я заплашил, че ако
не излезела, когато той поиска, ще се жалва на институциите, че не му дава да
вижда детето и ще й го вземат и нещо не можела да направи, защото нямала
доходи и той знаел, че го търси само за пари. На 16.10.2022 г. в района на
детската площадка между църквата, читалището и заведението „частен клуб“
позволила на М. да види детето, но той отново започнал с психическия
тормоз спрямо нея – казал, че баща му иска да гледа детето и тя нищо не
можела да направи, защото имал право, а когато тя възразила, я заплашил с
думите „с вас оправия няма, с теб ще се разправям по друг начин“, като
жестовете, мимиките и тонът му искали да й покажат, че заплахата е реална.
Акцентира още, че това поведение на ответника не е изолирано на посочените
дати, а е постоянно. С оглед на изложените обстоятелствата сочи, че живее в
непрекъснато напрежение и иска постановяване на мерки за защита спрямо
ответника.
Ответникът М. С. М. оспорва изцяло молбата в писмен отговор, като
твърди, че не е извършил сочените от молителката действия и настоява за
отхвърляне на молбата за защита.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, доколкото няма такива,
събрани по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което
и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази му част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
2
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства по категоричен начин се установява, че между
страните е налице сериозен и дълбок конфликт, довел до раздялата им, като и
след нея отношенията им продължават да са враждебни и да липсва
разбирателство дори по отношение на роденото от връзката им непълнолетно
дете.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от
ЗЗДН. Тази декларация е доказателство с обвързваща съда стойност до
доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди
доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети
лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде
и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член
9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по
делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат
приоритетно доказателствено значение.
Показанията на водения от него свидетел Х. М., който твърди, че е
присъствал на срещата между страните на 04.10.2022 г. до джамията и не са
се карали или обиждали, а също така свидетелят явства, че брат му го
помолил да се скрие наблизо, откъдето той наблюдавал. Свидетелят М. е брат
на ответника, поради което е и лице с възможна заинтересованост или
предубеденост от изхода на делото. Разпоредбата на член 172 от ГПК
определя, че във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в
резултат на показанията му за негови роднини възникнала определена облага
или отговорност, поради което и съдът е длъжен да извърши преценка на
тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
3
изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са
повлияли на достоверността на показанията му.
Дори обаче въз основа на показанията на свидетеля М. да се приеме, че
ответникът не е осъществил психическо насилие над молителката на
посочената дата, то изложените от нея твърдения за осъществено спрямо нея
такова от страна на ответника на 02.10.2022 г. и на 16.10.2022 г. са останали
неопровергани. Свидетелката М. Д. разказва, че е била пряк очевидец на
срещата между страните на 16.10.2022 г., като подробно описва, че
ответникът говорел с молителката грубо и със заплашителен тон, карали се,
чула, че й казва, че ще се разправя с нея по друг начин, в резултат на което Х.
била притеснена и уплашена. Другата, водена от молителката свидетелка,
Д.П., без да може да посочи конкретни дати, споделя, че през месец октомври
2022 г. е била свидетел на свади между страните по телефона, като М. й
казвал, че ще й вземе детето, че няма пари да го гледа, крещял й, че
приятелката й се чувствала зле.
Поведението на М. М. спрямо Х. И. може да бъде квалифицирано като
акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе
установено, че е извършил целенасочени волеви актове, насочени към
психическата стабилност на молителката. В закона не е дадено определение
за това какво представлява психическо насилие, поради което преценката
дали е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат
предвид взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и
съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото
лице. Психическото насилие може да има различни проявни форми и да
варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване, контрол до заплахи,
включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия.
В случая от събраните по делото доказателства се стига до извод, че спрямо
молителката е упражнено психическо насилие, тъй като ответникът е
въздействал върху спокойствието и стабилността й, внушавайки й, че поради
липсата на парични средства не може да се справи с отглеждането на детето и
той ще й го вземе.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
4
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено психическо и
емоционално насилие върху молителката и крайният извод на въззивният съд
е, че следва да се вземe мярката по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН. Мярката
по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН е адекватна, а освен това същата е
безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява от обективна страна
престъпление по Наказателния кодекс.
На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да се наложи и глоба в размер от 300 лева.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78 от ГПК право на
разноски за производството пред двете инстанции има въззивницата, като
същата претендира съгласно представени списъци по член 80 от ГПК и
договори за правна защита и съдействие сторени по делото разноски в размер
на по 400 лева за една инстанция за адвокатски хонорар. Поради това
въззиваемият следва да бъде осъден да репарира разноски в размер на 800
лева на въззивницата.
Също така М. следва да заплати и дължимите държавни такси за
разглеждане на делото пред двете инстанции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 15.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 1195 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, пети състав, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА М. С. М. ЕГН ********** от г*** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Х. Х. И. ЕГН ********** от ***, на
основание по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5,
изречение последно от ЗЗДН.
5
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, глоба в
размер на 300 /триста/ лева, на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25
/двадесет и пет/ лева и по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 12,50
/дванадесет 0,50/ лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН ********** от *** да заплати на Х. Х. И. ЕГН
********** от *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
сторените от нея разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от
решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
РПУ по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6