Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11270 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 31800/04.05.2018г. по
гр.д.№ 59842 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 154-ти състав са отхвърлени като неоснователни
отрицателни установителни искове, предявени с искова молба вх. №
2019774/30.08.2017г. на Л.Т.З., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Д.Д.,*** срещу „Ч.Е.Б.”АД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център” за
признаване за установено, че Л.Т.З.,
ЕГН ********** не дължи на Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 407,03лв., начислена като
неустойка за забава за периода от 28.07.2015г. до 31.07.2017г. на плащане на
сумата от 1950,96лв. по фактура № **********/16.07.2015г. , като ищецът е
осъден на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на ответника съдебни разноски от 150лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5108243/26.06.2018г. от ищеца Л.Т.З., ЕГН **********
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е недопустимо,
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че липсата на правен интерес води до
недопустимост на исковете, а не до неоснователност на същите, поради което и
ако се приемат изводите на СРС за правилни, то производството е следвало да се
прекрати от СРС, а не да се постановява решение. По делото била установена
недължимост на сумата. Доказан бил е правният интерес от иска, защото на
31.07.2017г. ответникът бил издал фактура № **********/31.07.2017г., с която
сочел дължимост на същата. Това било направено много след влизане в сила на
съдебното решение, с което се установявала недължимост на главницата от
1950,96лв. Кредитното известие от 09.08.2017г. било издадено само за главницата
от 1950,96лв., но не и за начислената неустойка от 407,03лв. Издаването на фактурата
било достатъчно, за да приеме, че правен интерес от иска съществува.
Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете – Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението е валидно, допустимо и правилно. В случая имало
спор между страните за това дали спорят за дължимост на процесната сума и това
обосновавало допустимост на решението на СРС. Решението, с което се отричала
дължимостта на главницата било влязло в сила през юни 2017г. и с кредитно
известие от 09.08.2017г. задължението за същата била сторнирано и акцесорното
счетоводно начисление за забава. За процесната сума от 407,03лв. не били
издавани фактури и затова не били издавани кредитни известия. Фактура №
**********/31.07.2017г. била за сумата от 250,20лв. за консумирана
електроенергия, а не за неустойка за забава. В останалата си част тази фактура
била с информативен характер., а не
счетоводен документ за посочени суми. Не бил претендирал процесната сума,
същата не била посочена във фактурите, издавани след 31.07.2017г. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2019774/30.08.2017г. на Л.Т.З., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Д.Д.,*** срещу „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център” за признаване за установено,
че Л.Т.З., ЕГН ********** не дължи на Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 407,03лв., начислена като неустойка за забава за периода от
28.07.2015г. до 31.07.2017г. на плащане на сумата от 1950,96лв. по фактура №
**********/16.07.2015г. Навело е твърдения, че с влязло в сила на 27.06.2017г. съдебно
решение било установено, че не дължи главницата от 1950,96лв., поради което и
не дължи неустойка за забава на плащането й, но въпреки това ответникът бил
издал фактура № **********/31.07.2017г.,
в която се сочело това задължение. Претендирал е разноски.
Ответникът „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* е оспорил исковете. Навел е твърдения, че към
момента на подаване на исковата молба и след това не претендирал сумата от
407,03лв. като неустойка за забава на плащането на сумата от 1950,96лв. по
фактура № **********/16.07.2015г. Действително бил начислил неустойка за забава
на плащането на тази главница за периода след 28.07.2015г. съобразно Общите
условия по договора за доставка на електрическа енергия между страните, но след
влизане в сила на съдебното решение, отричащо дължимостта на главницата по
собствена инициатива сторнирал фактурата за тази главница на 09.08.2017г.,
както и акцесорното счетоводно начисляване на неустойката. За тази неустойка не
била издавана фактура. В последващи фактури от 31.08.2017г. и след това такава
неустойка не се сочела за дължима. Претендирало е разноски.
По делото е приета фактура № **********/16.07.2015г. издадена от
ответника на ищеца за сумата от 1950,96лв. като стойност на потребена
електрическа енергия по констативен протокол в къща на ул. *******, Волуяк, кл.
№ 310220076283.
По делото са приети неоспорени от
страните Решение № 3594/31.03.2016г. по дело № 67835/2015г. на СРС,
Решение от юни 2017г. по гр.д.№
7201/2016г. на СГС, с които е признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника плащане на сумата от
1950,96лв., начислена като стойност на потребена електрическа енергия по
констативен протокол в къща на ул. *******, Волуяк, кл.№ 310220076283, за която
е издадена фактура № **********/16.07.2015г., поради невъзникване на вземането.
По делото е приета неоспорена от
страните фактура № **********/31.07.2017г.,
издадена от ответника на ищеца за сумата от 250,20лв., като стойност на
потребена електрическа енергия в къща на ул. *******, Волуяк, кл.№
310220076283. Във фактурата е посочена и информация за просрочени задължения
към 31.07.2017г., част от които са неустойки за забава в размер на 407,03лв.
Приети са общи условия към
договор за продажба на електрическа енергия, който не се спори, че обвързва
страните за процесния период за къща на ул. *******, Волуяк, кл. №
310220076283, съгласно които за месечните задължения се издават фактури
ежемесечно при забава на плащането на стойността на потребена електрическа енергия се дължи
обезщетение за забава.
По делото е прието кредитно
известие № ********** 09.08.2017г. издадено от ответника на ищеца за сумата от
1950,96лв. за къща на ул. *******, Волуяк, кл.№ 310220076283, която сума била
по чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от
ПИКЕЕ.
Приети са фактури издавани на
31.08.2017г., 30.09.2017г., 31.10.2017г., 30.11.2017г., от ответника на ищеца
за къща на ул. *******, Волуяк, кл.№ 310220076283, в които не се сочи
задължение за неустойки за забава в размер на 407,03лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, като тя при установителен иск подлежи на нарочно
доказване от ищеца. Той следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото като недопустимо. Спорът за съществуването на
правен спор за вземането е въпрос на допустимост, а не на основателност на
исковете.
В конкретния случай съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за съществуване на правен
интерес от предявения иск. По делото не е установено да съществува на правен
спор между страните за дължимостта на сумата
от 407,03лв., начислена като обезщетение
за забава за периода от 28.07.2015г. до 31.07.2017г. на плащане на главница от 1950,96лв. , за която главница е
издадена фактура № **********/16.07.2015г. С отговора на исковата молба
ответникът е признал, че тази сума не му се дължи от ищеца, като е оспорил
твърденията на ищеца, че претендира плащането й. Тези изявления на ответника представляват
оспорване на допустимостта на иска поради липса на правен спор. При тази
позиция на ответника в тежест на ищеца е било да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на правен спор между страните за
дължимостта на сумата. Такива доказателства по делото не са ангажирани.
Действително, по делото не е спорно, че преди стабилизиране на съдебното
решение, с което се отрича дължимостта на главницата, ответникът в счетоводните
си записвания е начислявал неустойка за забава на плащането на тази главница и
че към 31.07.2017г. тя е била 407,03лв. Това е признато от ответника с отговора
на исковата молба, а и се установява от приетата по делото фактура от
31.07.2017г. Същевременно, по делото се установи, че на 09.08.2017г. фактурата за
главницата от 1950,96лв. е сторнирана от ответника и в издаваните след
09.08.2018г. фактури претенцията за неустойка от 407,03лв. не е посочена от
ответника. Това поведение на ответника съдът приема, че обосновава извод, че
той не е претендирал плащане на сумата от ищеца и правен интерес от иск не съществува. Вярно е, че кредитно
известие за сумата от 407,03лв. не е издавано от ответника, но такова не се е
следвало, защото фактура, с която тази сума е начислена не е установено да е
издавана. Посочването на тази сума във фактурата от 31.07.2017г. е в
частта „допълнителна информация”, поради
което и тази фактура не е първичен счетоводен документ за сумата от 407,03лв. Съдът
приема, че обстоятелството, че исковата молба е подадена на 30.08.2017г., а първата
по време фактура от приетите фактури по делото, която не сочи като допълнителна
информация задължение за неустойката от 407,03лв., е от 31.08.2017г., не обоснова извод, че към подаване на исковата
молба е съществувал правен интерес от иска. Фактурата е издадена на съответното
число от месеца, на което е установено по делото, че се издават фактурите от
ответника на ищеца. Всички приети по делото фактури са с дата на издаване
последно число от съответния месец. Фактурата от 31.08.2017г. е издадена в
месеца, в който е била сторнирана главницата от 1950,96лв., поради което и
съдът приема, че е била издадена своевременно. Този извод се подкрепя и от приетите
по делото решение на СРС по дело 67835/2015г. и
на СГС по дело 7201/2016г, с което се отрича дължимостта на главницата и
твърденията на ищеца по исковата молба, че тези решения са влезли в сила на
27.06.2017г. По делото не е установено кога това решение е съобщено на
ответника, поради което и съдът приема, че издаването на кредитното известие на
09.08.2017г. за главницата и заличаване на претенция за неустойка във фактурите
издадени през август 2017г. и след това е поведение на ответника, което не може
да обоснове извод, че към 30.08.2017г. и след това за ищеца е съществувал
правен интерес от предявяване на иска. При така възприето и като съобрази
обстоятелство, че освен фактурата от 31.07.2017г. по делото не са ангажирани
други доказателства, че ответникът е претендирал от ищеца плащане на процесната
сума, то съдът приема, че иск недопустим
поради липса на правен интерес.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на СРС следва да се обезсили и производството по иска
следва да се прекрати.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК отговорността за разноски по делото пред
СРС и СГС следва да се постави в тежест
на ищеца. При така възприето съдът приема, че на ответника следва да се
присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт от общо 200лв. за СРС и СГС,
определено по правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ
и Наредбата за заплащането й.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
31800/04.05.2018г. по гр.д.№ 59842 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 154-ти
състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
иск, предявен с искова молба вх. №
2019774/30.08.2017г. на Л.Т.З., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Д.Д.,*** срещу „Ч.Е.Б.”АД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център” за
признаване за установено на основание на чл. 124 от ГПК , че Л.Т.З., ЕГН ********** не дължи на Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 407,03лв., начислена като неустойка за забава за периода от
28.07.2015г. до 31.07.2017г. на плащане на главница от 1950,96лв., за която главница е
издадена фактура № **********/16.07.2015г.
ОСЪЖДА Л.Т.З., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Д.Д.,*** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес център” на основание
на чл.78, ал. 4 и ал.8 от ГПК сумата
от общо 200лв. (двеста лева), представляващи разноски в производството пред
СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.