ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№958
гр. Хасково, 13.12.2022г.
Административен съд - Хасково, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Костова и.
адм. д. № 655 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба от П.Т.З. *** против Община
Симеоновград. Ищецът сочи, че на 21.02.2022г. подал Заявление с вх.№С-1512 до
кмета на община Симеоновград, във връзка с която последният да му укаже колко
лева били представителните разноски, сторени от кмета за 2021г. След това
получил Решение №106/22.03.2022г., с което му било определено да заплати
разноски от 1.59 лева. След заплащане търсената информация му била
предоставена. Срещу решението, в частта за заплащане на разноски, подал жалба,
като след образуване на съдебното производство разходите били отменени с
окончателно Решение от 01.07.2020г. на АдмС – Хасково по адм. д.№293/2022г.
Твърди, че е налице причинена имуществена вреда от Решение №106/22.03.2022г. на
кмета на община Симеоновград, в частта му за разноските, която вреда
представлявала пряка и непосредствена последица от отменения акт. Поради това
Общината му дължала обезвреда от 1.59 лева, които заплатил с Разписка
№0200015262374529/23.03.2022г. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди Община Симеоновград да му заплати 1.59 лева – имуществена вреда, както и
разноски по настоящото дело.
Община
Симеоновград, в представен чрез процесуален представител писмен отговор, счита
исковата претенция за изцяло неоснователна, недоказана и недопустима поради
злоупотреба с право от страна на ищеца по смисъла на чл.3 от ГПК, като в тази
връзка в отговора се излагат подробни съображения. Претендират се разноски по
представен договор за правна защита и съдействие в размер на триста лева.
С определение № 602/04.08.2022г., постановено по
настоящото дело, съдът е върнал исковата молба на П.Т.З.,*** и прекратил
производството по делото. Така постановеното определение е обжалвано от ищеца З.
с частна жалба пред Върховен административен съд, където е образувано адм. дело
№ 8627/2022г., по което с определение №9109/18.10.2022г., състав на Трето
отделение на ВАС е отменил определение № 602/04.08.2022г., постановено по
исково адм. дело № 655/2022г. по описа на Административен съд Хасково и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване
на дадените указания по прилагането на закона. В определението ВАС посочва, че
при „новото разглеждане на
делото съдът следва да изиска от ищеца да обоснове правния си интерес, да
уточни защо сумата от 1, 59 лв., която е определена от него за цена на иска
следва да се приеме и да представлява за същия имуществена вреда. Това се
налага поради необичайния характер на така посочената цена на иска. Доколкото
настоящото производство е обезщетително, исковата молба не съдържа ясно и точно
обосноваване на правния интерес от водене на делото, не съдържа изложение по
въпроса защо сумата от 1, 59 лв., платена от ищеца за предоставяне на достъп до
поискана от него обществена информация относно разходите за представителните
разноски направени от кмета на община Симеоновград за 2021 г., следва да се
разглежда като имуществена вреда за него. За необходимостта от обосноваване на
правния интерес сочи и обстоятелството, че пред първата съдебна инстанция
ищецът е ангажирал адвокатска защита, а договорената и заплатена сума за
процесуално представителство е 400 лв., а за касационното инстанция
договореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лв. С оглед
на горните две обстоятелства е необходимо също така ищецът да обоснове дали с
провежданото от него исково производство не преследва друга цел, различна от
тази, която законодателят е вложил в смисъла и разума на законовата норма на
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и чл. 7 от Конституцията на Република България.“
В изпълнение на дадените указания с определение № 9109/18.10.2022г.,
постановено по адм. дело №8627/2022г. по описа на ВАС, настоящият състав на
съда с разпореждане от 02.11.2022г. е дал възможност на ищеца в 7- дневен срок
да конкретизира исковата си молба, като дословно в разпореждането са пренесени
дадените от касационната инстанция указания.
С пояснение вх. № 7449/04.11.2022г. ищецът П.З. чрез
пълномощника си адв. Б. сочи, че опровергава вменяваната му злоупотреба с
право. Счита, че исковата молба е в съответствие с чл.56 от Конституцията на
Р.България и ЗОДОВ. Сочи, че през 2020г. е завел няколко подобни иска, но не е
получил упреци, че е злоупотребил с право, въпреки, че исковете били в
идентични размери.
Тук следва да бъде отбелязано, че по искови молби от П.З.
по абсолютно идентични случаи в Административен съд Хасково са образувани още
две административни дела, а именно исково адм. дело №654/2022г. и исково адм.
дело № 656/2022г. по описа на съда. Определенията на съдията-докладчик по тези
две дела са от дата 26.08.2022г., т.е. след
постановяване от настоящия състав на съда на определение от 04.08.2022т. Дори
от невнимателния прочит на същите е видно, че изцяло без никаква разлика, както
във фактическата обстановка, така също и в праните изводи, в определенията се
преповтарят дословно правните изводи на съда изложени в постановеното по
настоящото дело определение № 602/04.08.2022г. Разликата обаче се състои в
това, че след подадени от ищеца частни жалби пред Върховен административен съд,
два състава на Пето отделение с определение № 10173/10.11.2022г., постановено
по адм. дело № 9459/2022г. и определение № 10332/15.11.2022г., постановено по
адм. дело № 9462/2022г. по описа на ВАС са оставели в сила определение №
660/26.08.2022г., постановено по исково адм. дело № 654/2022г. на ХАС и
определение № 661/26.08.2022г., постановено по исково адм. дело № 656/2022г. на
ХАС.
В двете
постановени от Пето отделение на Върховен административен съд определения
изцяло са споделени изводите на съда за недопустимост на исковите претенции на З.,
с прано основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. И в двете определения са изложени
следните правни изводи „ За
да е допустимо съдебното производство по чл. 203 и сл. от АПК абсолютна
процесуална предпоставка е да е налице влязло в сила съдебно решение, с което
съдът да е отменил оспорен административен акт. В случая административният акт
в т. 5 е отменен поради неприлагане на действаща подзаконова нормативна уредба
относно размера на разходите по ЗДОИ, като с връщане на преписката на органа по
достъп до обществена информация, административното производство в съответната
част е възстановило висящността си до ново произнасяне. Правото на достъп до
обществена информация е реализирано и жалбоподателят е получил исканата
информация, но за услугата се заплащат разходи. В мотивите на решение № 460/
1.07.2022 г. по адм.д.№ 296/ 2022 г. по описа на АС-Хасково е посочено, че
разходите се определят, съгласно Наредба №Н-1/7.03.2022 г. и са в размер,
различен от заплатения. Липсват данни за начина, по който е приключило
административното производство и дали кметът на общината се е произнесъл, какви
разходи е определил за административното производство. За да е допустим искът
по чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ трябва да е налице влязло в сила в сила съдебно
решение, с което съдът да е признал, че с отменения индивидуален
административен акт са засегнати или застрашени субективни права, свободи и
законни интереси по смисъла на чл. 15 от АПК / виж решение № 7465/ 19.06.2008
г. по адм.д.№ 10209/ 2007 г. по описа на ВАС, трето отд./. В случая не е оспорен
пред съд отказ за достъп до обществена информация, защото такава е предоставена
и поради това няма отменен със съдебно решение изричен или мълчалив отказ.
Наличието на висящо административно производство, след отменително решение на
съда, по спора за размера на дължимите разходи означава, че не е налице
абсолютна процесуална предпоставка по чл. 203, ал.1 от АПК за отменен
административен акт, за да е допустим иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Освен това
правилно съдът се позовава на чл. 4б от ЗДТ, който предвижда, че недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, в която процедура
може да се търси съответната защита пред съд, но тя изключва, съгласно чл. 8 от ЗОДОВ, редът по чл. 203 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.“
С оглед изложеното до тук настоящия състав на съда е в
невъзможност да се съобрази с дадените му указания с определение
№9109/18.10.2022г., постановено по адм. дело № 8627/2022г. от състав на Трето
отделение на ВАС, а именно да продължи съдопроизводствените действия, като при
разглеждане на иска по същество да
прецени обстоятелството дали е завършена процедурата по законосъобразното
определяне на дължимата такса за предоставяне на обществена информация, като
има предвид, че административното производство по съответния въпрос приключва
едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен
акт и този акт влезе в сила, а конкретният случай не е такъв. Това следва от
обстоятелството, че с така оформилата се противоречива практика по абсолютно идентични
казуси за самия ищец ще настъпи пълна неяснота какъв е процесуалния ред, по
който следва да възстанови настъпилите за нето вреди в размер на 1.59 лева.
При това положение настоящия състав на съда намира, че следва
отново да преповтори изложеното в постановеното по настоящото дело определение
№ 602/04.08.2022г.
С точка 5 от
Решение № 106/22.03.2022г. кметът на община Симеоновград определил разходите по
предоставяне на достъп до поискана от П.Т.З. със Заявление рег. индек С-1512#1/22.03/2022г.
обществена информация, а именно 1.59 лева - платими по банкова сметка ***щината.
Видно от
Разписка №0200015262374529/23.03.2022г., на 23.03.2022г. във връзка с Решение №
106/22.03.2022г., в ползва на община Симеоновград, от П.Т. З. е била преведена
сума в размер на 1.59 лева.
По жалба на П.Т.
З. против Решение № 106/22.03.2022г. на кмета на Община Симеоновград, в частта
му по т.5, в Административен съд – Хасково е било образувано адм. д. №293 по
описа на съда за 2022г. По това дело е постановено окончателно съдебно Решение
№459/01.07.2022г., с което обжалваната част на решението на кмета на община
Симеоновград е отменено, и преписката е върната на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението.
Видно от
представеното към пояснение от ищеца З. описание на операциите по банковата му
сметка в банка ЦКБ АД – клон Хасково на 20.07.2022г. сумата в размер на 1.59
лева изцяло му е възстановена от Община Симеоновград.
С оглед посочените факти, съдът намира
исковата претенция за недопустима, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Разпоредбата
на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ предвижда, че когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Според § 1 от ЗОДОВ,
за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони.
В чл.55 от
Закона за задълженията и договорите е регламентирано, че който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне. Текстът на чл.4б от Закона за държавните такси гласи: „Недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.“.
В случая не
е спорно, че заплатената от ищеца в полза на община Симеоновград такса е била
недължимо платена в този размер. От последно цитирания законов текст обаче
следва извода, че З. е следвало да отправи искане за връщане на сумата от 1.59
лева. Доказателства за това по делото не са налице, нито се претендира такива
да съществуват. Няма и данни в тази насока. Безспорно с платената такса
имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на
заплатената такса, е връщането ѝ от получилия я без основание. Редът за
това е чрез поискването ѝ обратно, по аргумент от чл.55 от Закона за
задълженията и договорите, както и по аналогията с чл.4б от Закона за
държавните такси. При липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да
е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на
имуществена вреда в този размер и на това фактическо основание, е недопустим. В
този смисъл Решение №6879/08.07.2022г., по адм. дело №1443/2022г. на ВАС –
Трето отделение, Решение №5000/26.05.2022г., по адм. дело №12006/2021г на ВАС –
Трето отделение.
Наред с
горното, следва да се има предвид, че казусът е специфичен. Това е така, защото
не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да се установява, че
нанесената вреда на П.З. не е възстановена и няма да бъде възстановена, въпреки
съдебния акт. В тази връзка, следва да се отбележи, че с Решение №459/01.07.2022г.
по адм. д. №293/2022г. на АдмС - Хасково е постановено връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. От същите е
видно, че съгласно действащата към момента на издаването на акта Наредба №Н-1
от 07.03.2022г. ответникът е следвало да определи разходите по силата на § 1,
т.1 и т.3, а именно – за вид носител хартия А4 и разход за тонер за едностранно
отпечатване на лист хартия А4, съответно – 0,01 лева и 0,02 лева или общо 0,03
лева. Ето защо не може да се приеме, че към момента на подаване на исковата
молба, както и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е
окончателно решен въпросът за размера на недължимо платената сума. В този
смисъл, евентуално осъдително решение в полза на П.З. би довело де
неоснователното му обогатяване, което е недопустим правен резултат в
производството по ЗОДОВ, а и по принцип в правния мир.
По тези
съображения исковата молба следва да бъде върната на ищеца П.Т.З., а
производството по делото да се прекрати.
Претенцията на ответника по иска за
присъждане на разноски също е неоснователна, защото съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, която разпоредба е специална, ищецът дължи разноски само
ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или искът бъде оттеглен изцяло,
или при отказ изцяло от иска. Както приема трайната съдебна практика, с тази
разпоредба е предвидено специално ограничение относно начина на разпределяне на
разноски, направени в производства по ЗОДОВ, разпоредбата е специална и
изключва прилагането на общите правила по АПК и ГПК по отношение на
разпределянето на отговорността за разноски. Хипотезите, при които ищецът дължи
разноски се свеждат до изрично посочените в чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, сред които не е случаят, когато съдът връща исковата молба. Задължението за
разноски във всеки конкретен случай следва да се основава на изрична разпоредба
на закона. В казуса по делото не е налице непълнота на ЗОДОВ и основание за
прилагане по аналогия разпоредби на други закони по въпроса за възлагане на
разноски на ищеца в хипотезата на връщане на
исковата молба, предвид спецификата на производствата за обезщетение
срещу държавата, които не следва да водят до ограничаване на правото на достъп
до съд, в това число чрез възлагане на разноски. В този контекст е и приетото
от Съда по правата на човека - Решение от 12 юли 2007 г. по жалба № 68490/01.
При този изход на делото не се дължат и
направените до този момент от ищеца разноски пред двете съдебни инстанции.
По
изложените съображения и на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата
молба на П.Т.З. ***, с която е предявен иск против Община Симеоновград, за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.59 лева, представляваща
заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от Решение №
106/22.03.2022г. на кмета на община Симеоновград, отменено като
незаконосъобразно с Решение №459/01.07.2022г. по адм. д. №293/2022г. на
Административен съд – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА
производството по исково адм. дело №655/2022г. по описа на Административен съд
– Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: