Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Чернева в.
гр. дело № 10764 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 77066 от 27.04.2020 г., постановено по гр.дело № 5493/2016 г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, са уважени обективно кумулативно
съединените искове, предявени от А.Г.М. срещу „Бг Г.К."ЕООД, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 254,39
лева/двеста петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ представляваща
неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 14.12.2012 г.
до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 01.02.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 684,09
лева, иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от
186,92 лева/ сто осемдесет и шест и деветдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 14.12.2012
г. до 30.09.2016 г, ведно със законната
лихва от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 313,01 лева, иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 105, 60 лева/ сто и пет и шестдесет лева/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен труд в дните на официални празници, ведно
със законната лихва от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 245,52 лева лева. Със същото
решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.262 КТ за сумата от 1595,75
лева/ хиляда петстотин деветдесет и пет и седемдесет и пет лева/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен труд в почивни дни. С
решението е осъден „Бг Г.К."ЕООД да заплати на А.Г.М. на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 750 лева/седемстотин и петдесет лева/.
С въззивна жалба
с вх. № 5063362 от 01.06.2020 г., подадена от „Бг Г.К." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: София, ул. „******, офис 309,
представлявано от управителя Б.Б.Г. чрез адв. С. Д. С. - САК, се оспорва
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от А.Г.М.
искове по чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 254,39 лева; по чл. 224, ал. 1 от КТ
за сумата от 186,92 лева; по чл. 264 от КТ за сумата от 105,60 лева, както и в
частта за разноските.
Според
жалбоподателя оспорваното решение, в обжалваната част, е неправилно, незаконоосъобразно
и противоречи на събраните по делото доказателства. Моли същото да бъде
отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост. Към жалбата не са представени
доказателства. Не са направени доказателствени искания. Не се претендират
разноски.
С въззивна жалба
с вх. № 5120691 от 28.08.2020 г., подадена от А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
1229, ж. к. „*****, се оспорва първоинстанционното решение в частта, скоято
първоинстанционният съд, кредитирайки т.нар. Втори вариант на Допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е отхвърлил предявените срещу
„Бг Г.К." ЕООД искове по чл. чл. 128, т. 2, по чл. 224, ал. 1 и по чл. 264
от КТ до пълните им предявени размери; както и в частта, с която предявеният
срещу „Бг Г.К." ЕООД иск с правно основание чл. 262 от КТ за сумата от
1595,75 лева е отхвърлен като недоказан по основание и размер.
Според
жалбоподателя първоинстанционният съд е взел неправилно решение, кредитирайки
втория вариант на ССчЕ, и не е коментирал другите професии, сходни с длъжността
„инструктор". Съдът не бил приложил правилно чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ,
тъй като не бил отчел трудовия стаж на жалбоподателя на същите, сходни или със
същия характер длъжности или професии при работодателя. Погрешно била цитирана
и разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, която не била приложима в случая.
Жалбоподателят прави оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел положения
от него извънреден труд, който бил доказан чрез представените в
първоинстанционното производство учебни картони. Иска се отмяна на оспорваното
решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове в цялост.
Претендират се разноски.
Преписи от
въззивните жалби са връчени на всяка страна. В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК
нито една от двете страни не се е възползвала от възможността да подаде
отговор.
При формиране на
изводите си, въззивният съд взе предвид следното:
С искова молба
от 01.02.2016 г. ищецът в първоинстанционното дело А.Г.М. е поискал от съда да
осъди ответника да му бъдат заплатени: 1) „обезщетение" за неизплатената
част от месечното трудово възнаграждение, която се отнася до начисляване на
0,6% за всяка отработена година - за трудов стаж и професионален опит; 2)
обезщетение за неизползван годишен отпуск; 3) обезщетение за неизплатен положен
извънреден труд и труд, положен по време на официални празници и 4)
„обезщетение" (лихва) за забава в плащанията. Въз основа на така формулираните искания, първоинстанционният съд,
изпълнявайки задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК правилно е
квалифицирал предявените искове, като такива по: 1) чл. 128, т. 2 от КТ вр. с
чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ); 2) чл. 224, ал. 1 от КТ; 3) чл. 262 от КТ вр. с чл. 150 от КТ относно извънредния
труд и чл. 264 от КТ относно трудовото възнаграждение по време на официални
празници.
Неоснователно е
твърдението на дружеството жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност
на решението в обжалваната част. Първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, мотивирал е подробно изводите си, преценил е
доказателствата, представени от ищеца (тъй като такива, представени от
ответника липсват) в тяхната цялост. Разноските са възложени на осъденото лице,
в полза на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид бланкетното изявление на дружеството жалбоподател относно
неправилността и незаконосъобразността на решението, въззивният съд дължи
служебна проверка относно валидността му, но по останалите въпроси е ограничен
до посоченото в жалбата.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя М., че разпоредбата на чл. 128 от КТ е
неприложима. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена в
трудовия договор (основен иск по чл. 128 от КТ). Това възнаграждение, по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, има задължителен и постоянен характер и следва
да бъде заплатено винаги, когато са налице законоустановените условия за
получаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 66, т. 7 от КТ определя това
възнаграждение като задължителен реквизит на трудовия договор. Същевременно
липсата на такава клауза не е основание за лишаване на служителя от това
допълнително възнаграждение, когато са налице основанията за изплащането му. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5
НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата,
длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на
браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
В конкретния случай, по делото няма данни да е налице колективен договор на
браншово равнище, не са представени и вътрешни правила за работна заплата на
ответника. В НСОРЗ няма легално определение за "същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност, професия". Настоящият състав приема, че
за да се счете, че дадена работа, длъжност или професия има сходен или еднакъв
характер с друга. с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер
на работата, съобразно приетите от работодателя условия. В случая по делото не
са представени доказателства /длъжностна характеристика или друг документ/, от
който да се установят конкретните трудови функции за длъжността "инструктор"
с оглед характера и естеството на възложената работа в длъжността, поради което
не може да бъде извършена преценка дали е налице сходна или със същия характер
работа, с тези, които е изпълнявал при ответното дружество. С оглед изложеното
и предвид неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че заеманите длъжности,
различни от ,,инструктор‘‘ от ищеца не са сходни със заеманата от него при
ответника длъжност. По тези съображения претенцията за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит за длъжностите „шофьор", „преподавател",
„механик" и „автомонтьор" ,както и правилно първоинстанционният съд е
кредитирал вариант втори на представеното експертно заключение, доколкото то
касае придобития трудов стаж и професионален опит само на длъжността
„инструктор" е неоснователна.
Цитираната
погрешно дата на постъпване на допълнителното заключение, не съставлява порок
на решението, още по-малко такъв, който да води до отмяната му, тъй като
впоследствие цитираните данни са съвсем точно взети от заключението. В случая е
била допусната техническа грешка и като такава, тя не може да повлияе върху
изводите на съда. Следователно първоинстанционното решение, в частите му
относно исковете по чл. 128, т. 2 от КТ; по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 264
от КТ, следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на
иска по чл. 262 от КТ, първоинстанционният съд е приел за доказано само полагането
на труд през официалните празници, но не и полагането на труд през почивните
дни, при положение, че за доказване на двете твърдения се използва едно и също
доказателствено средство - учебни картони.
За да се
произнесе по спорния предмет в рамките на основанията, въведени във въззивната
жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и
относим доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи,
след като обсъди въведените доводи и възражения на страните, тъй като неговата
правораздавателна дейност на съд по съществото на спора, не се изчерпва само с
контролно - отменителни правомощия. Съгласно императивното изискване на чл.
236, ал. 2 ГПК фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят
израз в мотивите към решението му, излагането на които е не само гаранция за
правилността на същото, но за реално осъщественото право на защита на страните
в процеса (така в ППВС № 1/53 г.; ППВС
№ 7/65 г.; ППВС № 1/85 г.; TP №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС; Решения №№ 432/26.10.2010 г. по гр. д.; № 826/2010 г.
на II г. о.; № 134 от 30.12.2013 г., по т. д. № 34/2013 г. на IIт. о., №212 от 01.02.2012 г„ по т. д. №
1106/2010 г. на II т. о.; № 37 от 29.03.2012 г., по гр. д. № 241/2011 г. на I
г. о. и № 202 от 21.12.2013 г. на ВКС, по т. д. № 866/2012 г. на I т. о.).
В този смисъл,
настоящият съдебен състав разгледа твърденията на страните и представените от
тях доказателства в производството пред районния съд и стигна до заключение, че
въззивната жалба, подадена от А.Г.М. срещу първоинстанционното решение, в
частта, с която искът му по чл. 262 от ГПК относно заплащането на извънреден
труд, положен в почивни дни е отхвърлен, е ОСНОВАТЕЛНА.
Изводите на
първоинстанционния съд се свеждат до това, че единственото доказателство по
делото за положен извънреден труд в почивни дни са учебните картони,
предоставени от ищеца. Но графикът, който е упоменат като Приложение № 1 към
Трудов договор № 49 от 13.12.2012 г., не е приложен по делото, въз основа на
което съдът е приел иска за недоказан.
Настоящият
съдебен състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, тъй като
ищецът е предоставил учебните картони, с които доказва твърденията си. Въз
основа на тях е изготвена и счетоводната експертиза, като в нея вещото лице
изрично посочва колко часове извънреден труд са положени от ищеца М.. Съдът
основава изводите си в тази насока на липсата на данни за това, че ищецът е бил
надлежно запознат с приложение № 1 към правилника за вътрешния ред.
Работодателят
ответник обаче не е въвел друго твърдение относно престирания по време на
официални празници и почивни дни труд от страна на ищеца. Подобни данни биха могли
да се съдържат в книгата за отчитане на извънредния труд по чл. 149 от КТ, но
такава не е представена, нито други документи, от които да е видно, че
изпълняваният от ищеца труд е в рамките на редовните договорки с работодателя.
Непредставянето
на тази книга или липсата й у работодателя не може да послужи за основание да
не се изплати възнаграждение по чл. 150 КТ, щом такъв труд е фактически
положен. Извънреден е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното работно време. От друга страна, при представянето на учебните
картони, може да се направи заключение, че работодателят е знаел, че ищецът е
работил в дни, които се отчитат като почивни и официални празници, а данни за
това да се е противопоставил на този начин на работа на ищеца, липсват. Нещо повече - вещото лице, в
заключението си от 10.04.2018 г., е написало, че същото се основава на
„приложените към делото документи" и, че е извършило „проверка при ответника
БГ „Г.К." (стр. 2).
Ето защо
неправилно съдът е отказал да прецени установеното от вещото лице и неоспорено
от страните, че за исковия период от време ищецът е отработил фактически 491
часа в почивни дни. Няма данни за компенсация с почивка. Следователно
първоинстанционното решение в тази му част следва да се отмени и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът по чл. 262 от КТ да бъде уважен за
установената от вещото лице сума (Вариант втори) от 736,50 лева, а за
останалата първоначално предявена част до 1595,75 лева -
отхвърлен.
Също така
действително, както е уточнено във въззивната жалба на въззивника М., по иска
по чл. 264 от КТ, съдът погрешно е присъдил 105,60 лева, вместо 135,30 лева.
Релевантна е втората сума, доколкото същата е коригирана въз основа на
шестчасовия работен ден на ищеца М. (задача
за корекция, възложена от съда в съдебно заседание на 19.04.2018 г.).
Допусната е
фактическа грешка, като същата следва да бъде отстранена в диспозитива на
настоящото решение, с оглед изпълнителната сила на въззивните решения.
По отношение на
разноските:
И двете страни
са ангажирали адвокатска помощ за въззивното производство, но не са нито
заявени, нито доказани извършени разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
което присъждане на такива не се дължи.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77066
от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 5493/2016 г. по описа на 75 състав,
II Гражданско отделение, Софийски районен съд, в частта, с която предявеният от
А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** 1229, ж. к. „*****, срещу „Бг Г.К."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: София, ул. „******, офис
309, представлявано от управителя Б.Б.Г., иск с правно основание чл. 262 от КТ
вр. с чл. 150 от КТ, е отхвърлен за сумата от 736,50 лева, както и в частта, с
която, въз основа на предявения от А.Г.М., иск с правно основание чл. 264 от КТ, за разликата над 105,60 лева до уважения размер от 135,30 лева(или за
сумата 29,70), и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Бг Г.К."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: София, ул. „******, офис
309, представлявано от управителя Б.Б.Г., да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** 1229, ж. к. „*****, сумата от 736,50 (седемстотин тридесет и шест
лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за положен извънреден
труд в почивни дни за периода от 14.12.2012 г. до 30.09.2013 г., на основание
чл. 262 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА „Бг Г.К."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: София, ул. „******, офис
309, представлявано от управителя Б.Б.Г., да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** 1229, ж. к. „*****, сумата от 29,70 (двадесет и девет и седемдесет)
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд в дните на
официални празници за периода от 14.12.2012 г. до 30.09.2013 г., на основание
чл. 264 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77066
от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 5493/2016 г. по описа на 75 състав,
II Гражданско отделение, Софийски районен съд, в останалите му обжалвани части.
Решението не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.