Р Е Ш Е Н И Е
04.03.2014г., Димитровград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград, на четвърти февруари две
хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1584 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- установителен за собственост върху недвижими имот и по чл.537 ал.2 от ГПК- за частична отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имот.
Ищецът Д.И.Ф. твърди, че е била съпруга на И.Д. П., починал на 07.09.2012г. Същият притежавал недвижим имот- апартамент с идентификатор 21052.1015.308.2.7, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., находящ се в Димитровград, бул.”ХХХ” ……, с площ от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13 и с 4,58% ид.ч. от ОЧС и отстъпено право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 21052.1015.308.2.8, под обекта- 21052.1015.308.2.1, над обекта -21052.1015.308.2.13. Въпросният недвижим имот съпругът на ищцата придобил въз основа на дарение от неговите родители Д.И.П. и Г.Г.П., съгласно Нотариален акт за дарение на недвижими имот №166, том 15, дело №4279/1997г. С този нотариален акт двамата дарители си запазили правото на ползване върху имота до края на живота си, поради което и били негови ползватели. След смъртта на съпруга на ищцата, горепосочения апартамент бил наследен от нея и двете му дъщери от предходен брак при квоти от по 1/3 ид.ч. за всяка. Ползвателите на имота продължили да живеят в него. В законоустановения срок, ищцата декларирала пред Община Димитровград изменението в собствеността на наследствения имот, като в имотната партида били записани неговите нови собственици- тя и двете дъщери на починалия й съпруг. Ищцата твърди, че след смъртта на съпруга си искала да прекрати съсобствеността върху апартамента, но другите двама съсобственици й заявили ,че не желаят тя да придобива каквото и да е от наследството оставено от баща им. През есента на 2013г., тя научила, че Д.И.П. и Г.Г.П.- ответници по настоящото дело, са се снабдили с документ за собственост на имота, а именно Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност акт №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В., който имот придобили в резултат на давностно владение в продължение на повече от 10 години в режим на СИО. Ищцата оспорва твърденията на двамата ответници, че са владели непрекъснато и необезпокоявано процесния имот с намерение да станат негови собственици, повече от 10 години. Поради това оспорва и горепосочения нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност, както и направените в него констатации. Наличието на конкуриращи се основания за правото на собственост върху недвижимия имот провокирал у ищцата правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Иска съдът да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор 21052.1015.308.2.7, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., находящ се в Димитровград, бул.”ХХХ” 26-В-3, с площ от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13 и с 4,58% ид.ч. от ОЧС и отстъпено право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 21052.1015.308.2.8, под обекта- 21052.1015.308.2.1, над обекта -21052.1015.308.2.13. На следващо място, иска съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност акт №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В., досежно 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В писмен отговор на исковата молба ответниците по делото Д.И.П. и Г.Г.П. поддържат, че предявените искове са недопустими. В обстоятелствената част на иска по чл.124 ал.1 от ГПК липсвало искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че имота е останал в наследство от И.Д., т.е. липсвало искане за установяване на действителното фактическо положение. В случай ,че съдът приемел, че процесния апартамент е останал в наследство от починалия И.Д. и ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. като негова наследница, то по делото като ответници следвало да се конституират и децата на наследодателя, които също са негови наследници. На последно място считат ,че изложените в исковата молба обстоятелства във връзка със снабдяване на ответниците с нотариален акт за собственост на процесния апартамент ,са неверни. Ответниците никога не били прекъсвали владението върху имота и то със съзнанието на собственици, а не на ползватели. За тях извършеното през 1997г. дарение на сина им било фиктивно. Декларирането на имота от ищцата като наследница на покойния си съпруг не променяло субективното отношение на ответниците към имота. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №166, том ХV, дело 4279/97г. на нотариус Р.С., ответниците Д.И.П. и Г.Г.П. са дарили на своя син И.Д. П. своя недвижими имот: апартамент №3, находящ се на втори етаж, вход „А”, изложение юг-изток, в жилищна сграда блок №26, построен върху държавно място в Димитровград, ул.”…..”, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, с обща квадратура от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13, както и 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при условие: запазване правото на ползване върху имота за дарителите до края на живота им.
От представеното от страна на ищцата Удостоверение за наследници изх.№2002/18.10.2013г., издадено от Община Димитровград, се установява, че И.Д. П. е починал на 07.09.2012г., съгласно Акт за смърт №360/07.09.2012г., съставен в Димитровград, като е оставил следните наследници по закон: съпруга- ищцата Д.И.Ф. и двете си дъщери Д.И. Ж. и И.И. Д..
С Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672 от 2013г. на нотариус Р.В.с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, по отношение на двамата ответници по делото било признато правото на собственост по давностно владение на повече от 10 години, в режим на СИО, върху следния недвижими имот: самостоятелен обект в сграда- апартамент с кадастрален идентификатор 21052.1015.308.2.7, с площ 90 кв.м. по кадастралната карта на Димитровград, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес Димитровград, бул.”………….” 26-В-3, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.308, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот 21052.1015.308.2.8; под обекта- имот 21052.1015.308.2.1; над обекта- 21052.1015.308.2.13, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня, ведно с избено помещение №13 и с 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Видно от приетите като доказателства по делото Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015. 308.2.7, издадена на 02.10.2012г. от СГКК-Хасково и Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 18.10.2013г. от Д”ФСД”, отдел „Приходи” при Община Димитровград, собственици на процесния имот са наследници на И.Д. П.- И. И. д., Д.И.Ф. и д. И. Ж., като носители на други вещни права върху имота- право на ползване имат двамата ответници.
От представеното Съобщение от Община Димитровград, изпратено до ищцата по делото, е видно ,че за 2013г. същата има задължения за плащане на данък върху процесния недвижими имот и такса за битови отпадъци в размер общо на 58,94 лева, като същите са били платени от нея с Приходна квитанция №433311/17.04.2013г.
Видно от Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р.България по чл.26 от ЗМДТ, на 06.03.1998г. И.Д. П. е декларирал, че е собственик на процесния недвижим имот, като правото на ползване на същия е предоставено на двама ползватели- ответниците по делото.
На 04.08.2008г. И.Д. П. ***44, с която е поискал да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на неговия апартамент, находящ се в Димитровград, ул.”ХХХ” 26-В-3. В тази връзка на П. е било издадено Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот изх.№2644/04.082008г., в което се посочвало ,че собственик на същия е молителя.
Видно от приетите като доказателство по делото 2бр.Декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, съответно на д. И. Ж. от 03.10.2013г. и на И. И. д. от 30.10.2012г., двете дъщери на починалия на 07.09.2012г. И.Д. П., са декларирали, че заедно с ищцата Д.И.Ф. са станали съсобственици по наследство на процесния апартамент, като ползватели на същия са двамата ответници.
За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на страните съдът допусна и разпита по трима посочени от тях свидетели- А.Л.С., Ж.Г.В. и Д.Ж.Д, посочени от ищцата, и В.М.К., М.М.К. и П.Д.С., посочени от ответниците.
В своите показания свид.А.С. твърди ,че се запознала със съпруга на ищцата през 2008г., когато той се върнал от Испания. Пред нея той споделил, че имал два апартамента, но в единия живеели родителите му, които щели да са там до смъртта си, а в другия живеела дъщеря му от неговия първи брак, поради което той и втората му съпруга нямало къде да живеят освен на квартира. На свидетеля разказал още ,че апартамента, в който живеели родителите му бил голям и му бил дарен от тях, като те си запазили правото да го ползват. Отново през 2008г. разказал на С, че докато бил в Испания пращал пари на родителите си, за да купят бойлер и направят ремонт на банята в апартамента, но когато се завърнал в България установил, че нищо не е купено и ремонтирано. Малко преди да почине И П., свидетелката видяла един ден, че при него, в квартирата ,в която живеели с ищцата идват двете му дъщери и възрастен мъж. Когато по-късно разговаряла с ищцата за това, последната й споделила ,че дъщерите и бащата на съпруга й са идвали при него ,за да искат той да им прехвърли обратно апартамента. И П. обаче отказал да подпише за обратното прехвърляне на жилището на родителите му. От ищцата, свидетелката знаела ,че тя е била притискана от родителите на починалия й съпруг да им прехвърли своята 1/3 ид.ч. от наследеното жилище.
Според показанията на втория посочен от ищцата свидетел –Ж.В., двете се познавали от 2007г., когато заедно станали общински съветници. Със съпруга й И П. се запознала през 2008г., когато той се завърнал от Испания. Пред свидетелката последния споделял, че има два апартамента, но се налагало да живее на квартира. Твърдял ,че единия апартамент му е прехвърлен като дарение от неговите родители,но с право на ползване от тяхна страна. Там не било удобно да живеят с ищцата, тъй като родителите му не я одобрявали. Твърдял още ,че докато бил в Испания им пращал пари за ремонти почти всеки месец, но нищо не било направено. Същият винаги се чувствал като собственик на процесния апартамент и говорел пред свидетелката ,че ако им е писано, някой ден с ищцата ще отидат да живеят там. Свид.В също потвърждава за проведения разговор между бащата и двете дъщери на съпруга й с него, непосредствено преди да почине, при който те са го убеждавали да върне собствеността на жилището на своите родители, но той категорично отказал да стори това. Според свидетелката, след смъртта на И П., ищцата споделила с нея, че родителите му са идвали с искане тя да се откаже от собствеността на процесния апартамент.
В своите показания третия свидетел на ищцата- Д.Д., поддържа ,че я познавал от много години и дори й бил кръстник. Познавал съпруга й И П. от 2008г., когато се върнал от Испания, както и неговия баща Д.П., във връзка с работата си в Община Димитровград. От разговори с И П. той знаел, че притежава две жилища, като едното му било дарено от неговите родители и се намирало на бул.”ХХХ”. На въпроса на Д защо с ищцата не живеят там, П. отговорил, че там живеели родителите му. Въпреки това, според свидетеля, той полагал грижи за този апартамент, като искал да прави ремонти в него и за целта се снабдявал с разрешителни от Общината. В последствие се отказал да прави такива и не събрал целия набор от необходими документи. Пред Д споделял, че докато бил в Испания пращал пари на родителите си ,за да плащат данъци, разходи и ремонти. През м.юли 2012г. И П. разговарял с Д и споделил, че ако умре се притеснява съпругата му да не бъде лишена от неговите близки от жилището. След смъртта на съпруга на ищцата, свидетеля знаел, че неговите родители й оказвали натиск да се откаже от наследената част от имота.
Според показанията на свид.В.К., тя познавала И П. от началото на 90-те години, тъй като били съседи. Срещнала го след като се бил завърнал от Испания и се бил оженил за ищцата. Тогава й казал ,че живее на квартира, тъй като единия апартамент оставил на бившата си съпруга , а другия бил на майка му и баща му. Според свидетелката през 1997г. И П. й споделил ,че е помолил родителите си да му прехвърлят техния апартамент. Твърди ,че в жилището не били извършвани ремонти, като И П. заявявал, че няма да прави такива, тъй като то е на майка му и баща му. Свидетелката знаела ,че ответниците са направили дарение на процесния апартамент с учредено право на ползването на имота, докато са живи. Знаела още ,че след смъртта на И П., станало разваляне на дарението и връщането на старата собственост на бабата и дядото.
В своите показания втория свидетел, посочен от ответниците –М.К., твърди ,че познава ответниците по делото от 14 години, от както нейния син и дъщерята на И П. били заедно. Ходила често и в процесния апартамент. Пред нея ответникът Д.П. споделил, че е дарил апартемента си на своя син И, „но само на хартия”, защото след време щяло да има повишаване на оценки и такси. Пред нея И п. също заявявал, че жилището е на родителите му. Ремонти в него никой не бил правил, но за тези извършвани на общите части от блока плащал ответника Д.П.. Според свидетелката през 2008г. И п. поискал да ипотекира апартамента, но ответника Д.П. му заявил ,че неговия апартамент няма право да залага. За този разговор знаела от ответника.
От показанията на третия свидетел, воден от страна на ответниците- П.С., се установява ,че тя живее в съседния апартамент на процесния. Познава ответниците от 1979г., като твърди ,че те винаги са живеели в това жилище. Знаела ,че апартамента е техен, а за дарението научила през 2000 година. Тогава ответника Д.п. споделил с нейния свекър ,че е дарил жилището на единственото си дете И П.. Според свид.С, същата счита за собственици на партамента единствено двамата ответници, тъй като те живеели в него. Всички ремонти на общите части на блока били плащани от тях. Извършеното дарение било фиктивна сделка, като жилището оставало собственост на ответниците.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че процесния имот е бил дарен от двамата ответници на техния син И.Д.
П. с Нотариален акт за дарение на недвижими имот №166, том ХV, дело №4279/97г.
на нотариус Р.С. при РС-Димитровград, при условия дарителите да запазят правото
на ползване върху имота до края на живота си. Не се спори и относно това, че
ищцата е съпруга на И.Д. П. и след смъртта му на 07.09.2012г., е станала негов
законен наследник заедно с двете му дъщери от предходен брак, като съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗН тя наследява от оставеното в наследство от него
имущество част равна на частта на всяко дете- или по 1/3 ид.ч. за всеки един от
тримата наследници. На последно място, няма спор и относно обстоятелството ,че
на 17.10.2013г. двамата ответници с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на
нотариус Р.В., са били признати за собственици по давностно владение на повече
от 10 години, в режим на СИО, на процесния апартамент.
Спорно по делото е
налице ли са предпоставките за придобИе на въпросния недвижим имот от двамата ответници
чрез давностно владение за повече от 10 години и ако не- явява ли се ищцата
собственик на 1/3 ид.ч. от апартамента.
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижими имот №166,
том ХV, дело №4279/97г. на нотариус Р.С., двамата ответници са прехвърлили
правото си на собственост върху процесния апартамент, дарявайки го на своя син И.Д.
П. и запазвайки си правото на ползване на същия до края на живота си. С този
акт те са престанали да бъдат собственици на жилището си, като от 19.12.1997г.
са единствено негови ползватели. Правото на ползване върху вече чуждия имот, се
изразява във възможността двамата ответници да използват същия съгласно
неговото предназначение, а именно да живеят в него до края на живота си. Те
обаче, считано от датата на която е извършено дарението, вече не са собственици
на апартамента, а държат същия със съзнанието, че той е собственост на техния
син. Валидността на така извършеното от Д. и Г. П дарение не се оспорва от тях
в настоящото производство, като те не твърдят недействителност на извършената
сделка. По делото няма спор, че ответниците са живели и продължават да живеят в
апартамента през периода от 19.12.1997г. до настоящия момент. Това обаче, двамата
правят въз основа на предоставеното им с нотариалния акт за дарение право на
ползване. Действително дареният техен син не е упражнявал фактическа власт
върху жилището, но това е било в следствие на обстоятелството ,че двамата
дарители и негови родители са запазили правото да го ползват и живеят в него до
смъртта си. Въпреки това, от събраните по делото гласни доказателства-
показанията на разпитаните по делото свидетели С, В и Д безспорно се установи,
че след като е придобил собствеността на недвижимия имот, И.Д. непрекъснато, до
смъртта си през 2012г., е демонстрирал собственическите си права над него. В
присъствието на ищцата и свидетелите, същия многократно е заявявал, че
процесния апартамент е негова собственост, но не живее там със съпругата си,
тъй като родителите му са запазили правото си на ползване и продължават да
живеят в жилището, а от друга страна- не одобрявали факта, че той се е оженил
повторно, поради което и той не се установил да живее с ищцата при тях. Въпреки,
че не живеел в жилището, И.Д. се грижел за поддръжката му, като в показанията
си и тримата свидетели изнасят твърдения ,че в лични разговори с тях твърдял,
че е пращал пари на родителите си, докато е работел в Испания, за да извършват
те ремонти, както и че въпреки това такива не били правени. В показанията си
свид.Д посочва също така, че през 2008г. Добрев имал намерение да прави ремонт
в апартамента си, за което му било необходимо удостоверение за данъчна оценка.
В подкрепа на това твърдение са и приетите писмени доказателства- Молба до
Община Димитровград за издаване на удостоверение за данъчна оценка от
04.08.2008г. и Удостоверение за данъчна оценка от 04.08.2008г., в които изрично
се посочва ,че И.Д. е единствен собственик на процесния апартамент. Не на
последно място следва да се има предвид ,че той се е считал за собственик на
въпросния недвижим имот и с оглед депозираната от него Данъчна декларация за
притежавани недвижими имоти на територията на Р.България по чл.26 от ЗМДТ, с
която на 06.03.1998г. декларирал, че е собственик на процесния апартамент, като
посочил, че е учредил вещно право на ползване в полза на двамата ответници.
От своя страна
разпитаните по делото трима свидетели К, К и С, посочени от ответниците, единствено
твърдят ,че считат за собственици на процесния имот двамата ответници, тъй като
те винаги били живели в него. Не отричат, че им е известно за направеното през
1997г. дарение на апартамента в полза на И.Д., както и че ответниците са
запазили правото си на ползване върху него до края на живота си, но поддържат,
че сделката била „фиктивна” и „само на хартия”. В показанията си обаче, тези
свидетели не посочват никакви конкретни действия, извършени от страна на
ответниците спрямо техния син, с които те да му демонстрират, че не само
ползват жилището, съобразно предоставеното им от него право на ползване, а
упражняват и фактическа власт върху него, държейки същото като свое. От
показанията на тримата свидетели се установи, че Добрев е посещавал свободно
жилището, в което са живеели неговите родители, а отношенията му с тях са били
много д. и никой никога не е оспорвал правото му на собственост върху
апартамента. Действително тези свидетели твърдят, че ответниците са плащали
консумативите за жилището-данъци, ток и вода, както и извършваните в блока
ремонти, но това тяхно задължение произтича от разпоредбата на чл.57 от ЗС,
съгласно която ползвателя е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването,
включително данъците и другите такси и да поддържа вещта в състоянието, в което
я е приел.
На следващо място
съдът, счита ,че намерение за своене на апартамента ответниците не са имали нито
преди, нито след смъртта на сина си, което се установява от показанията на
първите трима свидетели, които изнасят данни за проведена между тях и сина им
среща, при която те са се опитвали да го убедят да им прехвърли обратно
собствеността на имота, очевидно съзнавайки ,че той не е техен, а на сина им.
Видно също от показанията на тези свидетели е, че непосредствено след смъртта
на И.Д., ответниците и неговите две дъщери от предходен брак са посетили
ищцата, като са се опитвали да я накарат доброволно да се откаже от полагащия й
се дял от наследството на покойния й съпруг. Отказът й да стори това, е
мотивирал ответниците да се снабдят с нотариален акт за собственост на имота,
позовавайки се на изтекла придобивна давност повече от 10 години. Въпреки това
и към настоящия момент те не са декларирали имота като свой, като видно от
приетите по делото данъчна декларация, удостоверение за данъчна оценка и схема
самостоятелен обект в сграда, негови собственици са ищцата и двете дъщери на И.Д.
от негов предишен брак, като двамата ответници отново са записани в качеството
им на ползватели на апартамента.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижими имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на повече от 10 години. От своя страна владението е упражняване на фактическа
власт върху вещта, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
От събраните по делото доказателства съдът, счита за безспорно
установено, че ответниците не са владели непрекъснато процесния имот в
продължение на повече от 10 години, доколкото през периода от м.декември 1997г.
до м.септември 2012г. същия е бил собственост на техния син, а те са имали
единствено право на ползване върху жилището. През този период двамата по
никакъв начин не са демонстрирали пред собственика И.Д., че оспорват правото му
на собственост и не ползват апартамента само въз основа учреденото им от него
право на ползване, а и упражняват фактическа власт, държейки го лично като
свой. Подобни намерения те не са демонстрирали и по отношение на наследниците
на сина си, в т.ч. и ищцата, след неговата смърт през м.септември 2012г.,
доколкото имота е бил деклариран на името на тримата наследници и дори след
съставянето на Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по
давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В., ответниците
не са го декларирали като своя собственост.
Предвид изложеното
съдът счита ,че доколкото ищцата е законен наследник на починалия си съпруг И.Д.
П., тя наследява 1/3 ид.ч. от неговото имущество. Няма спор, че в това
имущество е включен и процесния недвижим имот, поради което ищцата придобива по
наследство собствеността на 1/3 ид.ч. от него. С оглед на това, предявения от
нея иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване по отношение на
двамата ответници на нейното право на собственост в размер на 1/3 ид.ч. върху
процесното жилище, следва да се уважи, като основателен и доказан.
По отношение на направеното от ищцата искане за отмяна на Нотариален
акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367,
нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на
Р.България, с район на действие РС- Димитровград, до размера на 1/3 ид.ч. от
него, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, съдът счита същото за основателно.
Видно от приетия като доказателства по делото Нотариален акт за собственост на недвижими
имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на
нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, с район на
действие РС- Димитровград, двамата ответници са били признати за собственици на
целия процесен недвижим имот. В настоящото производство безспорно се установи,
че ищцата е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от този имот. С оглед на това
ответниците не са имали основание да се снабдят с въпросния нотариален акт, в
който се посочва ,че те са собственици по давностно владение на целия
апартамент. Останалите двама наследници на починалия син на ответниците не са
предявили искови претенции по отношение на припадащите им се по наследство идеални
части от жилището, поради което и на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариалния
акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367,
нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на
Р.България, с район на действие РС- Димитровград, следва да бъде отменен единствено до размера
на 1/3 ид.ч. от процесния недвижими имот, която е собственост на ищцата.
С оглед уважаване на
предявения иск, ответниците следва да заплатят на ищцата напарвените по делото
разноски- 337,80 лева внесена ДТ, 1000 лева адвокатско възнаграждение, 34,63
лева- платена държавна такса за вписване на исковата молба и 10 лева държавна
такса за 2бр.съдебни удостоверения.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.П., с ЕГН **********,*** 26-В-3, и по отношение на Г.Г.П., с ЕГН **********,***26-В-3, че Д.И.Ф., с ЕГН **********,*** 21А, е собственик на 1/3 ид.части от самостоятелен обект в сграда- апартамент с кадастрален идентификатор 21052.1015.308.2.7, с площ 90 кв.м. по кадастралната карта на Димитровград, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес Димитровград, бул.”ХХХ” 26-В-3, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.308, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот 21052.1015.308.2.8; под обекта- имот 21052.1015.308.2.1; над обекта- 21052.1015.308.2.13, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня, ведно с избено помещение №13 и с 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, с район на действие РС- Димитровград, с който Д.И.П., с ЕГН **********,*** 26-В-3, и Г.Г.П., с ЕГН **********,***26-В-3, са призната за собственици по давностно владение за повече от 10 години на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда- апартамент с кадастрален идентификатор 21052.1015.308.2.7, с площ 90 кв.м. по кадастралната карта на Димитровград, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес Димитровград, бул.”ХХХ” 26-В-3, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.308, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот 21052.1015.308.2.8; под обекта- имот 21052.1015.308.2.1; над обекта- 21052.1015.308.2.13, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня, ведно с избено помещение №13 и с 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, до размера на 1/3 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Д.И.П., с ЕГН **********,*** 26-В-3, и Г.Г.П., с ЕГН **********,***26-В-3, да заплатят на Д.И.Ф., с ЕГН **********,*** 21А, сумата от 1382,43 лева /хиляда триста осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: