Номер 222708.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503250 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение от 04.08.2020г., постановено по в.гр.д.№12593/2019г., СГС е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СРС.
Срещу определението е постъпила жалба от ищеца „Итал-Текс“ЕООД, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Спорът между страните не е трудов, а
облигационен, поради което родовата подсъдност на делото следва да се определи съобразно
цената на иска.По делото се установява по безспорен начин, че съществуващото между
„Итал-Текс“ЕООД и ответницата Ю. К. трудово правоотношение е било прекратено със
Заповед от 18.07.2018г., а спогодбата е сключена на 19.10.2018г.Последната съставлява
двустранен договор, поради което подсъдността следва да се определи по реда на чл.104, т.4
от ГПК.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постанови
връщането на делото на СГС за продължаване на следващите се процесуалния действия.
Ответницата е изразила становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по искова молба на „Итал-Текс“ЕООД
срещу Ю. К. за заплащане/връщане/ на сумата от 90 941.06лв., която е била получена от
ответницата въз основа на сключена на 19.10.2018г. спогодба.Наведени са фактически
твърдения, че между страните са били сключени два трудови договори : от 01.10.2011г., по
силата на който Ю.К. е била назначена на длъжността „управител на магазин“, който
1
договор е бил прекратен на 18.07.2018г. ; от 16.07.2018г., по силата на който Ю.К. е била
назначена на длъжността „регионален мениджър“, който договор е бил прекратен на
18.10.2018г.На 19.10.2018г. страните са сключили договор за спогодба, в който са уредили
всички отношения помежду си, които са възникнали от двата трудови договора.Ответницата
се е задължила да не предприема никакви действия по оспорване по съдебен ред на
сключеното споразумение, като при неизпълнение е следвало да върне всички суми, които е
получила от своя работодател/в случая същите възлизат на 90 941.06лв./.В случая
ответницата е предприела действия по предявяване на иск пред съда в гр.Римини, Италия,
който е с предмет установяване симулативността на възникналите между нея и ищеца
трудови правоотношения.Налице е неизпълнение на спогодбата, което дава правото на
работодателя да претендира връщане на платените на служителя суми.
От изложеното по-горе се установява, че между страните са били сключени два
трудови договора, които са били прекратени едностранно от работодателя.След
прекратяване на трудовия договор от 16.07.2018г. е сключена спогодба, в която е постигнато
съгласие за уреждане на всички отношения, които са възникнали от тези правоотношения,
като същевременно служителят е декларирал отказа си от правото да атакува
прекратяването по съдебен ред.
Сключеното споразумение между страните по делото няма самостоятелен характер,
тъй като има за цел да уреди по доброволен ред всички отношения между тях, които са
възникнали във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на служителя.В тежест
на последния не възниква ново задължение/за обезщетение или неустойка/ при
неизпълнение на поетото задължение да не оспорва по съдебен ред действителността на
възникналото с дружеството трудово правоотношение, а да върне получените въз основа на
споразумението суми, тъй като е отпаднало основанието за това.Тъй като става въпрос за
неизпълнение на съществено задължение на една от страните, то това действие може да
доведе до разваляне на сключената между страните спогодба, което по общо правило има
ретроактивно действие, а не такова занапред/без значение за настоящото производство е за
начина, по който настъпва развалянето на договора – чрез едностранно изявление или
автоматично, с факта на неизпълнение на задължението на служителя/.
Ищецът претендира връщане на сумата, която е платил на насрещната страна поради
отпадане на основанието за нейното получаване.Същата съставлява дължими
възнаграждения, обезщетения и други плащания, които се дължат от работодателя по
прекратените трудови договори с ответницата. Спорът между работодател и служител във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение е трудов по смисъла на чл.357, ал.1 от
КТ и следва да се разгледа от съответния районен съд независимо от цената на иска.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.08.2020г., постановено по в.гр.д.№12593/2019г.
на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3