№ 99
гр. гр. Тутракан, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100424 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Енерго-
про продажби“ АД с ЕИК ********* срещу СТ. М. Н. с ЕГН **********.
Касае се за установителен иск по реда на чл. 422 ГПК след издадена Заповед
№ 320/28.05.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 686/2021 на Районен съд Силистра, по която в срок е постъпило
възражение от ответника, че не дължи сумата по заповедта.
Делото e изпратено на Тутраканския районен съд с Определение №
185/10.08.2021 по ч.гр.д.№ 272/2021 на Окръжен съд Силистра, което е
постановено в производство по чл. 23, ал. 3 ГПК.
Ищецът „Енерго-про продажби“ АД чрез процесуалния си представител
твърди, че вземането по заповедта съществува в негова полза и длъжникът
С.Н. не го е погасил. Става въпрос за общата сумата от 331,77 лева цена за
мрежови услуги по фактури, издадени в периода 28.08.2020-05.04.2021 и
мораторна лихва от 11,17 лева до 18.05.2021.
Ищецът настоява, че обектът на ответника, за който е предоставен
достъп до електропреносната мрежа, е със стопанско предназначение. Затова
С.Н. има качеството небитов клиент и като такъв дължи „цена за достъп за
небитови клиенти - 0,02053 лв/kW/ден“, съобразно предоставената му
мощност 62 kW, независимо дали е консумирана електроенергия.
Според ищцовото дружество подаденото искане № 5482835/21.08.2020
от ответника за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не
представлява желание за преустановяване на достъпа до електропреносната
1
мрежа, поради което не е било налице основание дружеството да спре
начисляването на цената за достъп до нея.
Моли съдът да установи съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът С.Н. оспорва вземането. Настоява, че е физическо лице,
битов абонат, и като такъв не дължи цена за достъп за небитови клиенти.
В условията на евентуалност навежда довод, че цената е изчислена
неправилно на база 62 kW мощност, при положение че договорът е за 50 kW.
Представя доказателства, че е платил частично една от фактурите, вземайки
предвид собствените си изчисления на база 50 kW мощност. Твърди, че
сложеният предпазител за по-голяма мощност от договорената е нелоялна
търговска практика.
За недължимост на претендираната сума ответникът навежда още много
доводи под формата на въпроси, единият от които е: как му се предоставя
достъп до мрежата, при положение че средството за търговско измерване е
демонтирано, и изтъква, че всички фактури касаят период след прекъсване на
захранването на обекта му, сторено на 24.08.2020.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Тутраканският районен съд, след преценка на исканията,
възраженията, събраните доказателства и закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 09.09.2016 между „Енерго-про мрежи“ АД с ЕИК ********* и
ответникa С.Н. е сключен Договор № 4260926 за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-про
мрежи“ АД. В неговия чл. 1 е индивидуализиран обектът, за който се отнася
договора, а именно: магазин на адрес гр. ****, предназначен за стопанска
дейност. Договорените технически параметри са: ниво на напрежение –
ниско; предоставена мощност – 50 kW.
От служебна справка в търговския регистър става ясно, че на 29.01.2018
„Енерго-про мрежи“ АД сменя фирмата си на „Електроразпределение север“
АД.
Процесуалната легитимация на ищеца „Енерго-про продажби“ АД с
ЕИК ********* се извежда от чл. 28, ал. 1 на Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г., последно изм. и доп.
ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без значение дали
крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща всички мрежови
услуги на крайния снабдител. Няма съмнение, че ищецът е краен снабдител, а
ответникът краен клиент.
Спорното обстоятелство дали ответникът като краен клиент е битов или
небитов, не следва да се преценява в светлината на Закона за защита на
2
потребителите, а според специалния Закон за енергетиката и неговите
дефиниции в допълнителните разпоредби към него – § 1, т. 2а и т. 33а, според
които битов клиент е онзи, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди, а „небитов клиент“ е този, който купува такава енергия за
небитови нужди. След като в договора с „Енерго-про мрежи“ АД е записано
изрично, че захраненият с ток обект е магазин, а предназначението му е за
стопанска дейност, това изключва квалифицирането на ответника Н. по този
договор като битов клиент. И макар никой да не спори, че същият е физическо
лице, той не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР към Закона за защита
на потребителите, както настоява, тъй като ел.енергията е предназначена за
извършване на търговска дейност. Няма значение дали Н. е възнамерявал
лично да извършва такава в магазина си, или по-скоро е мислил да го отдава
под наем на други лица, които да извършват търговска/стопанска дейност.
Неоснователен е доводът в отговора на исковата молба, че едва ли не,
ответникът няма нищо общо с това, че обектът „е посочен“ в договора като
магазин с предназначение за стопанска дейност. Факт е, че Н. е подписал
договора и не го отрича, а на съда е служебно известно, че той е адвокат.
Може да се предположи, че ответникът знае за значението на подписа като
волеизявление за съгласие с подписания текст и затова съдът не намира за
необходимо да му го разяснява допълнително.
Става ясно от Искане № 5482835/21.08.2020, че той е поискал да бъде
преустановено снабдяването на обекта му с ел.енергия (л. 19 от гр.д.1024/21
на СсРС), което се е случило на 24.08.2020, съгласно Констативен протокол
№ 5905579 (л. 25). В него е отразено „прекъсване по искане на клиента“.
Процесуалният представител на ищеца признава, и неговото признание е
отразено в доклада по делото, че прекъсването по искане на клиента
технически се осъществява от служители на електроразпределителното
дружество чрез изваждане на изходящия проводник от електромера, който
снабдява абоната с ел.енергия, или чрез прекъсване на проводника от
ел.стълб, или чрез изваждане на проводника от изходящия предпазител, което
е относим способ при токови трансформатори на небитови клиенти. Въпреки
указаната доказателствена тежест, ищецът не успя да докаже, че след тази
интервенция процесният обект е имал достъп до електропреносната мрежа.
Не са необходими специални знания из областта на науката, защото
съдът знае от задължителната общообразователна подготовка в часовете по
физика до осми клас, че описаните интервенции за прекъсване на
ел.захранването по същество водят до „отваряне“ на електрическата верига,
ток няма как да протече в процесния обект, съответно достъпът до мрежата
на „Електроразпределение север“ АД бива прекъснат. Впрочем,
електрическата верига се отваря всеки път, когато потребителят изключва
контактния ключ на електрическите консуматори или когато издърпва
щепсела от контакта. Тогава консумацията на ток също се преустановява, но
може да се възстанови по усмотрение на абоната във всеки един момент,
защото тези му действия са обичайно присъщи при нормалната експлоатация
3
на електроснабдения обект. В случая обаче става въпрос за прекъсване на
електрозахранването по начин, който изключва законовата възможност на
ответника единствено по свое усмотрение да го възстанови, без съдействието
на служители на „Електроразпределение север“ АД. Следователно,
изваждането на изходящия проводник от електромера, който снабдява
абоната с ел.енергия, или прекъсването на проводника от ел.стълб, или
изваждането на проводника от изходящия предпазител, са все способи, които
прекъсват достъпа на абоната до електропреносната мрежа.
В този смисъл е легалното тълкуване в § 1, т. 1 от ДР към Правилата за
условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи (обн., ДВ, бр. 98 от 12 Ноември 2013, изм.,
ДВ, бр. 100 от 15 Декември 2017) на понятията „Достъп“ или „Право на
достъп до мрежата“. Те са дефинирани като услуга, позволяваща на клиента
да използва преносната/разпределителната мрежа. Само че в изречение трето
се допълва, че достъпът гарантира на ползвателя получаването на
допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно
Закона за енергетиката. Под допълнителни или системни услуги следва да се
разбира самата електроенергия като поток от електрони, които се движат в
проводниците, свързващи мрежата на обекта с мрежата на оператора. Щом
тази свързаност е прекъсната по способите, описани от ищеца, съобразно
констативния протокол от 24.08.2020, значи липсва достъп до
допълнителните и системните услуги, предоставени от оператора.
Следователно липсва достъп до преносната мрежа.
Дори Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север“ АД,
на които се позовава ищецът, не му дават основание да начислява цена за
достъп до мрежата от 24.08.2020 насетне. В чл. 29 от ОУ е записано, че при
прекратяване на преноса на ел.енергия ползвателят трябва да осигури на
„Енергоразпределение север“ АД достъп и възможност да демонтира и изнесе
цялото свое имущество от имота на ползвателя. Демонтирането на
електромера се е случило чак на 17.06.2021, видно от КП 6902788 (л. 26), но
със или без него обектът на ответника отдавна не е имал достъп до
електропреносната мрежа. Оттук следва неоснователността на довода в
исковата молба, че като е подал искането за преустановяване на снабдяването
с ел.енергия на 21.08.2020, никъде Н. не заявил желание да бъде преустановен
достъпът му до мрежата. Според съда искането представлява точно такова
изявление, независимо от формулираните изразни средства в него, и очевидно
в чл. 29 от ОУ се възприема същото.
Единственият период, за който би могло да се претендира цена за
достъп до мрежата, е от 24.07.2020, което е началото на исковия период, до
23.08.2020, който е последният ден, преди да бъде прекъснато
електрозахранването на процесния обект. Този период е обхванат във фактура
№ **********/28.08.2020. Формалната логика навежда на извода, че в този
31-дневен период действа методологията за определяне на цената за достъп
4
на небитови клиенти на „Енергоразпределение север“ АД, приета с Решение
№ Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, при която базата за изчисление не е
консумираната енергия, а предоставената мощност (вж. стр. 75 от Решение №
Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c_29_20.pdf). Утвърдената от
КЕВР цена е 0,02053 лв/kW/ден. До този момент специално по отношение на
„Електроразпределение север“ АД енергийният регулатор не е определял
цени на база предоставената мощност, въпреки предвидената законова
възможност за това – което изрично е посочено в мотивите към самото
решение от 01.07.2020 и може да се установи при сравнение с предходното
Решение № Ц-19 от 01.07.2019 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf.
Основателно ответникът Н. поддържа, че по договор предоставената
мощност е 50 кВт. Неясно защо във фактурата с № **********/28.08.2020
ищцовото дружество не се е съобразило с договорената мощност, а е
начислило цената на база 62 кВт ел.мощност. Размерът на предпазителите
макар да има отношение към предоставената мощност, не може да се обвърже
пряко с механизма на начисленията, защото мерната единица за праг на
изключване на предпазителите е „ампер“ (А), а на мощността „киловат“ (кВт
или kW). Така че 3 х 63 А не бива да се бъркат 62 кВт.
Изчислението на съда за 31 дни по 50 кВт, по 0,02053 лв/кВт/ден, прави
31,82 лева, а с ДДС – 38,18 лева.
Ответникът представя неоспорен от ищеца документ за преводно
нареждане от 08.09.2020 за 39,42 лева, с основание „по фактура **********
от 28.08.2020“ (л. 26).
Независимо от това плащане, което изключва всякаква
основателност на исковата претенция, съдът счита, че и без него
резултатът щеше да е същият. Основание за това дава чл. 16, ал. 3 от ЗЗД,
който гласи, че при договори с продължително изпълнение изменяването или
заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен
договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и
̀̀
писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Би могло да се възрази, че
изменението на начина, по който се формира цената за достъп до
електропреносната мрежа, не е в резултат на промени в общите условия, а по
решение на държавен орган, въз основа на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за
енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр.25 от 24 Март 2017). Само че
внимателният прочит на подробната наредба и мотивите към решението на
КЕВР сочат на извода, че енергийният регулатор само утвърждава цените и
начинът на ценообразуването, предложени от енергийните дружества.
Конкретно по цената за достъп в Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР (на
л. 71 от него) се чете, че „Електроразпределение Север“ АД предлага
Комисията да утвърди цената за достъп за небитови клиенти на база
5
предоставената мощност, вместо на база потребените количества
електрическа енергия, както е към настоящия момент“, което предложение се
възприема от КЕВР и тя утвърждава този механизъм за ценообразуване и
конкретна цена. Разликата с общите условия, за които става дума в чл. 16, ал.
3 ЗЗД, е само в контролно-регулаторния механизъм по утвърждаването им.
Респективно такива изменения не бива да се отклоняват от общото изискване
за съобщаването им. Разбира се обществените отношения на енергийния
пазар са сложни. Би могло да се приеме, че промяна в цената нагоре или
надолу не следва нарочно да се съобщава на клиента. Последният така или
иначе ще разбере за промяната, когато получи следващата сметка за ток,…
ако има консумация. Обаче, не така стоят нещата с конкретната промяна,
обусловила исковата претенция. При нея се сменя начинът за начисляване на
един от компонентите на цената за електропотребление, а именно достъпът до
електропреносната мрежа. Много абонати назад във времето са сключили
договори за електрозахранване на своите обекти със стопанско
предназначение, но по някаква причина не потребяват ток – също като
ответника. При нулева консумация, по режима за ценообразуване на
„Енергоразпределение север“ АД преди 01.07.2020, цената за достъп до
мрежата винаги е била нула лева. Много от абонатите нямат пряко
наблюдение върху обекта си, защото са в чужбина или по други причини.
Месеци, дори години наред тези абонати не са намирали за необходимо да
заявят прекъсване на достъпа до мрежата, именно заради нулевите фактури,
които са получавали. Разликата с хипотезата при промяна в цената на
консумираната енергия е осезаема, защото промяната в начина на
начисляване на цената за достъп до мрежата води дотам, че дори при нулева
консумация, каквато клиентът знае, че има, изведнъж на него започва да му
се начисляват суми във фактурите за ток, за които има голяма вероятност да
не узнае, тъй като не експлоатира обекта си. Не са тайна за Тутраканския
районен съд многото дела, които се образуват пред него за неплатени сметки
за мрежови услуги срещу небитови клиенти, след Решение № Ц-29 от
01.07.2020 на КЕВР. Много често ответниците не подозират за тези сметки,
защото са в чужбина. Не че конкретният случай е такъв, но подходът трябва
да е еднакъв и той изисква да се обърне поглед към идеята, която стои зад чл.
16, ал. 3 ЗЗД. Тази норма се намира в общия облигационен закон и не само че
не противоречи на Закона за енергетиката, но дори се допълва с неговия чл.
24, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Разпоредбата гласи, че КЕВР, когато приема и контролира
спазването на правилата за снабдяване с електрическа енергия от крайните
снабдители (чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ) трябва да се ръководи от принципа, че
цените освен прозрачно и обективно определени, е необходимо да се
прилагат при условията на равнопоставеност. И ако принципът за
прозрачност и обективност при утвърждаването на цените не е накърнен, щом
решението за тях е взето в съответствие с Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия, същото не може да се каже
за принципа за равнопоставеност, който единствено може да бъде осигурен
6
чрез прилагане на чл. 16, ал. 3 ЗЗД.
По делото не са събрани доказателства, че ищцовото дружество е
уведомило ответника, че заради промяната в методиката за ценообразуване на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа, утвърдена с Решение
№ Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, на него тепърва ще му се начисляват суми,
дори при нулевата консумация на ток, която има от 24.08.2018 – в разрез със
съществувалата дотогава методика.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователен иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземането по Заповед № 320/28.05.2021 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 686/2021 на Районен съд Силистра,
против ответника СТ. М. Н., поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК *********
срещу СТ. М. Н. с ЕГН ********** за установяване съществуването на
вземането по Заповед № 320/28.05.2021 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 686/2021 на Районен съд Силистра,
поради това че вземането не е възникнало за сумите: 331,77 лева главница,
представляваща цената за предоставени мрежови услуги по фактури с дати на
издаване от 28.08.2020 до 05.04.2021, за обект на потребление гр. Силистра,
бул. „Македония“ № 148, абонатен № 11503207, клиентски № **********;
ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2021; както и 11,17 лева
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 18.05.2021.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7