№ 376
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230102352 по описа за 2021 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен (ДСП - Сливен) се излага,
че с решение на Окръжен съд - гр. Шумен от 1991-ва година АЙШ. Х. М., която сега е на 65
години, е поставена под пълно запрещение, а съгласно удостоверение № 16/24.02.2014 г.,
издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Сливен, за нейн
настойник е назначен ЗЛ. К. СТ. - директор на ДПЛУИ селище „Качулка“, с. Бяла, общ.
Сливен.
Твърди се, че тя е лице с вродено увреждане и определени 80% тнр, пожизнено, при
диагноза:Умерена умствена изостаналост. Твърди се от директора на Д СП още, че М. не
може да се грижи за себе си и да защитава интересите си; поради загуба на зрение и
глухонемота е напълно зависима от помощта на персонала на институцията. Ето защо и за да
бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи и контрол върху
поведението се извежда становище, че е необходимо жената да остане в специализирана
институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването й, а именно- Дом
за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
Излага се и аргумент, че М. трябва да продължи да ползва социалната услуга, тъй
като от дълги години е потребител и има изграден определен начин на живот и
взаимоотношения, а и защото липсва възможност за настаняване в семейна среда.
При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 във вр. с
чл. 97 и чл. 95 от Закона за социалните услуги, АЙШ. Х. М. да бъде настанена с решение на
съда, за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище
1
„Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен, където и в момента е настанена по административен ред,
със заповед № СУ/Д-СН/48-1 от 19.06.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Сливен.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на дирекция
„Социално подпомагане“ - Сливен поддържа това искане.
Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал. 2 от ЗСУ, на заседанието не присъства лицето,
което се иска да бъде настанено в дома, като отсъствието му се дължи на указание на съда
към директора на ДСП в тази връзка- защото е лишено от смисъл да се изследва волята на
лице, поставено под пълно запрещение, което пък означава, че то, по силата на закона, не
може да формира воля.
Настойникът на М. не присъства на заседанието, но се яви зам. настойника, като
изрази мнение, че е в интерес на жената да продължи да живее в дома.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение от 13.09.1991 г., постановено от Окръжен съд - Шумен по гр. дело
№ 424/1991 г., АЙШ. Х. М. е поставена под пълно запрещение. В този съдебен акт жената е
изписана с имената Калина Асенова Маринова, но съда приема, че тя и АЙШ. Х. М. са
имена на едно и също лице, защото единния граждански номер, изписан в диспозитива на
решението на съда от 1991г. след имената Калина Асенова Маринова съвпада с изписания
след имената АЙШ. Х. М. както в молбата на ДСП Сливен, така и във всички представени с
нея документи.
. От удостоверение № 16/24.02.2014 г., издадено от община Сливен се установява, че
за нейн настойник е назначен ЗЛ. К. СТ..
Служебно известно е на съда обстоятелството, че с влязло в сила решение на
Сливенски районен съд- № 709/19.06.2018 г. по гр. дело № 2331/2018 г., жената е била
настанена, за срок от три години, в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост
селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
Този факт се установява и от документа, наречен Доклад за оценка на резултатите от
индивидуалния план за подкрепа. Също, че Айше е с глухонемота, незряща; не е възможно
да се установи словесен контакт. Има необходимост от наблюдение и подкрепа за дейности,
а реинтеграция в семейна среда е невъзможна.
Видно от документа Предварителна оценка на потребностите от социални услуги М.
има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи, каквито не може да
й бъдат осигурени в семейна среда.
2
Писменото становище на настойника на М. е, че трябва да продължи да ползва
социалната услуга, в която от дълги години е потребител и има изграден определен начин на
живот и взаимоотношения. Липсва възможност за настаняване в семейна среда.
От казаното от зам. настойника в съдебно заседание съда приема, че никой от
роднините на жената не се интересува от нея; не проявява желание/готовност да се ангажира
с грижите за нея.
Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 31.05.2021 г. в
специализираните институции на територията на Сливенска област няма свободни места в
Защитено жилище за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Сливен, а в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“ - с. Бяла, има 17 свободни
места.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, съотв. отправеното с нея
искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги. Съдът я преценя
като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването
й: А.М. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата й е „Умерена
изостаналост“, а от мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание съда прави
извод, че Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ.
Сливен е единствената алтернатива за нея- защото никой роднина или близък не се
интересува от М.; не я посещава и дори не поддържа контакт с нея или пък със служители
на ДПЛУИ - селище „Качулка“. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ.
От друга страна, М. има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от
специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище
„Качулка“ има необходимите за това специалисти- социален работник, трудотерапевт, личен
асистент, медицинско лице.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл. 98
ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по
смисъла на чл.16 ал.2, т.3.
Впрочем, сходно е мнението на настойника /зам. настойника/ на М. - изразено както
в писмен вид, така и заявено в съдебно заседание.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на
пълнолетната, поставена под пълно запрещение, АЙШ. Х. М., с ЕГН: **********, социална
услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от
три години Я НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище
„Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4