№ 72
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Б. М. К. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. №
1961/2021 г., с което е уважен предявеният срещу него от М. ИД. АЛ. и ЕЛМ.
АХМ. АЛ. иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Счита съдебния акт за
неправилен и необоснован, като иска отмяната му и постановяване на друг, с
който искът се отхвърли, по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответниците по жалбата М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ. считат същата
за неоснователна и немотивирана, молят да бъде оставена без уважение и да
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ., като наследници на М. Н. Х., на когото с
1
Решение № 78/20.09.1993г. на ОбСЗ -Русе е възстановено правото на
собственост върху земеделска земя в землището на с.С. - нива от 24.506 дка в
местността „Б.“, представляваща имот с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, и нива от 6.957 дка
в местността „С.“, представляваща имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, са собственици на
по 1/18 ид. ч. от посочените поземлени имоти в землището на с. С..
С н. а. № 132, т. ІІ, рег. № 5143, нот. д. № 281/15.11.2019 г. на нотариус
№ 220 по регистъра на НК, с район на действие РРС, жалбоподателят М. К.
бил признат за собственик по наследство и по давностно владение на
процесните два имота.
Искът по чл.108 от ЗС гарантира съдебна защита на правото на
съсобственика / в обема на притежавания от него дял /, което включва и
трите правомощия – да владее собствената идеална част, да ползва съвместно
с другите съсобственици и се разпорежда с нея, макар и при известни
ограничения. В настоящия казус ищците търсят защита спрямо друг
съсобственик -сънаследник, който упражнява върху имота фактическа власт,
вкл. и върху техните ид.части, без да има основание за това, тъй като
последното е обусловено от обема на притежаваното от него право.
По делото К. не е ангажирал доказателства, че е осъществявал
фактическа власт по отношение на притежаваните от ищците ид.части от
процесните имоти,възстановени на общия им наследодател М. Н. Х., в
продължение на десет години - непрекъснато, явно и несмущавано, като ги
владеел със съзнанието, че са негови. Такава необезпокоявана фактическа
власт не може да се упражнява чрез други лица, за каквито сочи брат си Ш. Е.
и леля си ХА.ме А.. Неотносими, а и недоказани, са твърденията на К., че с
ищците, като наследници на М. Х., се споразумели те да обработват
фактически друг сънаследствен имот. Последното се опровергава и от
обстоятелството, че за стопанските години от 2017/2018 г. до 2020/2021 г.
М.А. отдавала за временно възмездно ползване собствената си земеделска
земя в размер на 4.500 дка, находяща се в местността „Б.“ на с. С. и
представляваща имот номер по предходен план 014002, а сега имот с
2
идентификатор ******** - процесен имот, за който е издаден констативният
нотариален акт.
Въззивната инстанция намира за доказано, че ищците са съсобственици
на процесните имоти, предмет на иска /в съответните посочени по-горе
идеални части/, и че процесните имоти се намирА. във владение/ държане на
ответника, което е без основание.
При така установените фактически обстоятелства предявеният срещу
жалбоподателя иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен, а решението на
районния съд, с което е уважен, и е отменен н.а. за собственост по наследство
и давностно владение, е правилно.
Следва да се отбележи, че едва с въззивната жалба за пръв път
жалбоподателят въвежда възражение за недопустимост на предявения иск по
чл. 108 от ЗС, поради това, че ищците владеели наследствения имот. Това
възражение, освен че е преклудирано, е в противоречие с останА.те твърдения
на жалбоподателя, че е упражнявал непрекъснато, явно и несмущавано
фактическа власт върху процесните земи повече от десет години, което го
легитимирало като техен собственик по давностно владение.
По тези съображения и изложените в мотивите на
първоинстанционното решение, към които Окръжният съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна. Решението на
районния съд е вА.дно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ответниците по жалбата не претендират разноски, затова такива не
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 947 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1961/2021 г. по описа на Русенски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4