№ 670
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-009205 от
23.05.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. К. В., с ЕГН **********,
са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на В., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че фактическата
обстановка, приета от АНО, не отговаря на действителната такава. Сочи, че са
налице нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП.
Оспорва обстоятелството, че той лично е шофирал автомобила. Твърди се
неправилно приложение на нормите на материалното право и се иска
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а за него се
явява процесуален представител в лицето на адвокат Мария Д.. Тя пледира за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в
1
жалбата. Сочи, че нито един от свидетелите не бил видял жалбоподателя да
управлява колата, поради което отказът на лицето да даде проби бил
правомерен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.04.2022 г., около 19:00 ч., жалбоподателят Й. В. управлявал лек
автомобил „Фиат” с рег. № ****, движейки се в село Войнеговци, по ул.
„Стара планина“, с посока на движение от ул. „Слънчева“, към ул. „Роза“.
Движейки се по посочената улица, на около един километър след ул.
„Слънчева“, водачът се движил с несъобразена с релефа на местността
скорост, изпуснал поради тази причина управлението на посоченото МПС,
поради което самокатастрофирал в метален електрически стълб, намиращ се в
ляво от пътното платно. Малко след това на мястото на инцидента се озовал
свидетелят В., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф 4“и се
опитал да помогне с каквото може на самокатастрофиралия В..
Около 19:05 часа покрай вече катастрофиралия автомобил, минал
свидетелят АА., който забелязал, че на мястото на инцидента има две коли и
двама мъже, без да има други хора или автомобили около тях. Подминавайки
мястото на ПТП, същият решил, че следва да се обади на тел. 112 и да подаде
сигнал за случилото се, като извършил обаждането си в 19:06 ч, съгласно
заключението на техническата експертиза, в която изрично е отбелязано от
кой номер и кога е осъществено повикването, както и неговото буквално
словесно съдържание.
Няколко минути по-късно, покрай мястото преминал и свидетелят Г.
заедно с двете си деца, с които отивал на културно мероприятие.
Подминавайки мястото на инцидента и този свидетел решил да подаде сигнал
на телефон 112 за възникналото произшествие. Неговото обаждане е
регистрирано в 19:09 минути.
Около 19:30 часа жалбоподателят се обадил на свидетеля Д., който имал
автомобил за пътна помощ и го повикал на мястото на инцидента, за да
2
натоварят колата и да я продадат за скрап.
Д. пристигнал там около 20:00 часа, заедно с автомобила за пътна помощ,
като същият натоварил колата на пътната помощ и се канил да потегля,
когато на мястото пристигнал полицейски екип, който бил изпратен заради
подадения на тел. 112 сигнал. Този екип бил в състав полицейските
служители С. и Х. Пристигайки на мястото на инцидента, те заварили само
автомобила за пътна помощ, на платформата на който бил натоварен
автомобилът, собственост на жалбоподателя, а самият В. седял в кабината на
пътната помощ в дясната й страна. Той миришел силно на алкохол и бил във
видимо неадекватно състояние. Полицейските служители попитали кой е
управлявал автомобила, но нито един от двамата (В. и Д.) не заявил, че е
карал. Тогава Д. бил попитан откъде е взел колата, а той заявил, че я е купил
за скрап, но не заявил от кого. След това същият бил приканен да даде на
полицаите свидетелството за регистрация на колата и той им предал т.нар.
малък талон. След като полицаите поискали личната карта на В., установили,
че имената му съвпадат с тези на собственика на натоварения на платформата
автомобил „Фиат“. Тогава В. си признал пред полицейските служители, че
той е управлявал автомобила.
При положение, че настъпило ПТП, полицейските служители приканили
водача да бъде тестван за наличие на алкохол в издишания въздух, но В.
отказал да бъде тестван, както и да даде кръвна проба за изследване. Въпреки
всичко, на същия бил издаден талон за медицинско изследване, но той не се
явил да даде проба от кръв за изследване в посоченото медицинско заведение
и съответно определения в талона час за това.
Полицейските служители установили настъпилото ПТП, тъй като на
мястото имало следи, съставили скица на възникването му и протокол за
настъпилото произшествие.
На В. бил написан АУАН, с който му било вменено извършването на две
нарушения на ЗДвП – на чл. 20, ал. 2 и на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. АУАН
бил връчен на санкционирания субект веднага след съставянето му, а той го
подписал без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-009205 от
23.05.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. К. В., с ЕГН **********,
3
са наложени административни наказания, както следва:
3. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на В., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели С., П., В. Г. Й. АА., Д.В.
(частично) и на Е. Д., на базата на заключението на техническата експертиза и
въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Основният спорен момент по делото е дали жалбоподателят В. е лицето,
което е управлявало процесното МПС. Съдът намира, че отговорът на този
въпрос е положителен, поради следните съображения:
Най-напред, следва да се посочи, че лицето само си е признало пред
полицейските служители, изпратени на подадения сигнал, че той е
управлявал процесния автомобил, макар това да не е станало веднага след
пристигането на полицейските служители. Не следва да остава без внимание
и обстоятелството, че лицето само е попълнило декларация, в която е заявил,
че е управлявал автомобила, както и какви са причините за настъпилото ПТП.
Освен това, съдът намира, че съществено значение имат показанията на
свидетелите АА. и Г. които макар да не са преки свидетели на причиняването
на ПТП, то те са минали покрай инцидента почти веднага след като се е
случил. Следва да се посочи, че те са видели именно жалбоподателя с неговия
автомобил „Фиат“ и В. с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген
Голф 4“, а инцидентът е станал много малко преди това.
На следващо място, съдът е на мнение, че показанията на В.а не следва да
се даряват с доверие, защото противоречат на правилата на формалната
логика. Тя твърди, че е отишла с процесния автомобил до Войнеговци,
защото мъжът й бил употребил алкохол и не следвало да шофира. Обаче, ако
се приеме за истина твърдение, то по делото няма разумно обяснение по какъв
начин именно съпругът й В. се е появил на мястото на инцидента много малко
4
(пет минути) след 19:00 часа, при положение, че е следвало да бъде в дома им
в Световрачене.
По-насетне, нито един от преминаващите свидетели и полицаите не е
виждал на мястото свидетелката В.а, т.е. за съда няма доказателства, които са
годни за кредитиране, които да сочат, че тя изобщо е била там, а последният
извод сочи единствено на намерение за градене на защитна версия на съпруга
й. Ето защо, съдът намира, че нейните твърдения следва да се изключат от
доказателствената съвкупност, защото са неверни.
Именно поради горните изводи, съдът счита, че и показанията на
свидетеля В. също не следва да се дарят с доверие, тъй като същият гради
защитна версия на жалбоподателя, а изявленията му са опровергани от
доказателствата по делото.
Съдът намира, че следва да кредитира изготвеното заключение на
техническата експертиза, защото то отговаря на поставените му задачи пълно
и точно и е изготвено от компетентно вещо лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното им установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и
достатъчен начин за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви нарушения е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
5
Най-напред, съдът намира, че е доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Фиат“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното
решаване на делото.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
Съдът намира, че правилно АНО е преценил, че причина за настъпилото
ПТП е именно движение с несъобразена скорост с релефа на местността и
пътните условия, защото очевидно водачът не е могъл да упражни контрол
върху управляваното от него МПС, без да са налице други пречки от
обективен характер за това. Ето защо, съдът намира, че причиняването на
ПТП в случая се дължи на самокатастрофиране, причинено от движение с
несъобразена скорост.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която: „ Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление;“
Наложеното наказание за това нарушение е в строго фиксирания в закона
размер, поради което за съда не съществува възможност да го редуцира. Ето
защо, то е законосъобразно.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
6
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван
с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Следва да се
отбележи, че лицето не е дало и кръвна проба за изследване, макар да му е
връчен талон за това.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
7
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
наличие на алкохол в кръвта, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП,
съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко ги е
целял.
Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото
въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива не следва да й се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 22-4332-009205 от
23.05.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. К. В., с ЕГН **********,
са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на В., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8