Р Е Ш Е Н И Е
№ 287/5.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева и с
участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 257 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба,
подадена от С.А.Б., ЕГН ********** чрез адв. Д.Д., съдебен адрес: *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик,
с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно
постановление по АНД № 1172/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно
със законната лихва от датата на получаване на
исковата молба от ответника до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 18-0340-000135/29.01.2018
г. на Началник РУ на МВР Септември е претърпял
имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи сторени разноски по АНД
№ 1172/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски
хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен
характер пред Районен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на получаване на исковата молба от ответника-26.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в
настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
не се явява. В
писмено становище процесуалният му представител поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и АНД № 1172/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представя списък на разноските и излага
доводи по същество.
Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът в писмен отговор признава иска.
Заявява, че след получаване на
исковата молба са заплатили претенцията в размер на 300 лв., както и лихвата от 1,50 лв., дължима от
датата на завеждане на исковата молба в деловодството на адм. съд Пазарджик
/21.02.2020 г./, до датата на заплащането й, прилага
вносна бележка в тази насока, като моли да не се присъждат разноски на ищеца,
тъй като признават иска и нямат вина за завеждането му. Иска се от съда да
прекрати делото.
Процесуалният представител на ответника -
Областна дирекция на МВР Пазарджик, юрк. П. в съдебно заседание заявява, че исковата молба е
допустима и основателна. Излага доводи, че след получаване на исковата молба са
заплатили претенцията на ищеца, моли съда да остави без разглеждане иска и да
приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище, че с оглед направеното плащане, делото следва да бъде
прекратено, като на ищеца следва да се присъдят разноски.
Административен съд Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца С.А.Б. е било издадено наказателно
постановление № 18-0340-000135/29.01.2018 г. на Началник РУ на МВР Септември. Ищецът е обжалвал в
срок пред съда НП, поради което било образувано АНД № 1172/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат Д.Д. и е заплатил сума от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита
и съдействие от 09.07.2019 г., приложен по АНД. По делото е проведено едно
открито съдебно заседание, в което адвокат Д. не е участвал. С Решение № 660 от 20.11.2019
г., влязло в законна сила на 10.12.2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения
иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в
исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства и направеното с отговора на исковата молба признание на иска се
доказа наличието на всички предвидени в
закона материалноправни предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление в размер на 300 лева за процесуално
представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това
не би представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с
което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В
съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за
реална възможност от увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в
действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Настоящият съдебен състав приема, че доколкото
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
извършването на плащането следва да се прецени като правопогасяващ относно
спорното правоотношение факт.
След като претендираното от ищеца обезщетение в
размер на 300 лева произтича от претърпени от него имуществени вреди, чиято
изискуемост настъпва от 10.12.2019 г. – момента на влизане в сила на съдебното
решение на районния съд за отмяна на НП като унищожаем акт (съгласно т.4 от ТР
№3/2004 г. на ОСГК на ВКС), то с привеждането на същата сума по сметка на ищеца
ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното притезание е
погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В този смисъл, неоснователно се явява
искането за прекратяване на съдебното производство, поради отпаднал правен
интерес. Правният интерес се преценя към момента на депозирането на исковата
молба, а настъпилото в хода на процеса плащане на ищцовата претенция следва да
се счита са правопогасяващ същата претенция факт, който следва да се прецени от
съда от гледна точка на нейната основателност, а не допустимост.
Следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за
законна лихва, предявен на основание чл.
86 от ЗЗД, която също се установи, че е заплатена в хода на процеса, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 21.02.2020 г. до датата на запащане
главницата- 09.03.2020 г. Следва само да се отбележи, че претенцията за лихва е
предявена, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника, но
тази дата е по- късна от датата на постъпването й в деловодствтото на съда,
поради което няма никакво съмнение, че плащането на лихва в размер на 1,50 лв.
е погасило изцяло акцесорното задължение на
ответника.
На практика единствения спорен между страните по
делото момент е въпросът относно това в чия тежест следва да са разноските,
направени в производството от страна на ищеца, и намира ли приложение в случая
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
В чл.78, ал.1 от ГПК е регламентирано, че
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца.
Тук следва да се посочи, че в практиката на
гражданските съдилища (например: Определение №674/23.11.2011 г. по ч.гр.
дело №597/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№688/02.10.2014 г. по ч.т. дело №2337/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. и Определение
№200/20.05.2016 г. по ч.гр. дело №1960/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о.) трайно
се приема, че извършеното плащане след получаване преписа от исковата
молба не освобождава ответника от задължението за разноски. Тази практика е
основана на Тълкувателно решение №119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.дело
№112/1956 г., в мотивите на което е възприето, че по общо правило разноските се
дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на
съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и
то почива на вината на противната страна, а също че „в духа на закона е да се
присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите когато искът е отхвърлен,
защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на
ищеца, например възстановил е нарушеното владение или е изпълнил задължението
си…“
В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако същата се приеме за относима към
исковите производства с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание §1
от ЗР на ЗОДОВ, според който за неуредените в този закон въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони, и предвид това, че в установения в АПК ред
на Глава единадесета „Производства за обезщетения“, към който препраща чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, няма регламентирани подобни правила.
В съдебната практика на ВАС по сходни случаи /например: Определение
№1390/01.02.2019 г. по адм.дело №14343/2018 г. на ВАС, III о.; Определение
№13611/14.10.2019 г. по адм.дело №11175/2019 г. на ВАС, III о.), се приема, че при отсъствието в ЗАНН /в приложимата редакция/ на норма относно
отговорността за разноските в производствата по обжалване на наказателни
постановления и доколкото с Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д.
№2/2016 г. на ОСС Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че разноските могат да
бъдат претендирани по исков ред (предвиден за обезщетяване на вреди, причинени
на граждани и организации от държавата), тъй като разноските могат да бъдат
определени и присъдени единствено след провеждането на исково съдебно
производство, то завеждането на такова дело е по причина отсъствието на
нормативна уредба и няма връзка с поведението на ответната страна.
Постановилите определенията състави приемат, че делото във всички случаи следва да бъде заведено, за да се постигне
възстановяване на направените в друго съдебно производство разноски, а
„справедливостта като едно от основните начала на правото не допуска ищецът да
бъде натоварен с разноски за провеждането на исковото производство, при
положение, че държавата не е създала процесуален ред за възстановяване на разноските,
направени в производствата по обжалване на издадените от държавни и общински
органи наказателни постановления, в рамките на тези производства“.
Настоящият съдебен
състав намира, че не може да се приеме от конкретиката на
настоящия казус, че с поведението си, ищецът не е дал повод за завеждането на
иска. Съгласно общия принцип на чл.84,
ал.3, изр.последно от ЗЗД – „При задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана“. В този смисъл е и тълкуването, направено
в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по т. гр.д. №3/2004 г., ОСГК
на ВКС – „При незаконосъобразни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове…“. Т.е издавайки
незаконосъобразното наказателно постановление, административният орган сам се
поставя в забава за задължението си за непозволено увреждане и без да е нужна
покана от претърпелия вредите. Липсва нормативно задължение за ищеца да
депозира извънпроцесуална покана до ответника за доброволно заплащане на
обезщетението. Напротив, ответникът е този, който е в забава и той трябва да положи усилия да се свърже с
ищеца и да заплати задължението си за непозволено увреждане. Действително,
след служебна справка в деловодната система на адм. съд Пазаджик, се установи,
че между страните са водени и дуги дела по ЗОДОВ /адм. д. 1320/2019 на АС
Пазаджик/, което означава, че ответникът е разполагал с достатъчно данни за
ищеца и при проявена активност е могъл да се свърже с него и да направи постъпки за заплащане на задължението
си по АНД 1172/2019 г. на РС Пазарджик. В случай, че заплащането на
задължението е станало до завеждането на исковата молба от ищщеца, безспорно ще
бъде приложима разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, но ако плащането е направено
в хода на процеса, очевидно е че ответникът го е сторил под угрозата да не бъде
осъден да заплати задължението си със съдебен акт. Принципът на справедливостта
изисква ищецът да не бъде натоварен с разноски за провеждането на исковото
производство, при положение, че държавата не е създала процесуален ред за възстановяване
на разноските, направени в производствата по обжалване на издадените от
държавни и общински органи наказателни постановления, в рамките на тези
производства.
По тези съображения, в
случая направените от ищеца разноски за настоящото производство следва на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да бъдат възложени на ответника.
Той ще следва да заплати сумата
от 310 /триста и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300
лева адвокатско възнаграждение, за които са представени и доказателства
– договор за правна защита и съдействие за сумата от 700 лв., от които 300 са
платени в брой. Договорът за правна защита и съдействие има
характера на разписка, в частта за
платената в брой сума от 300 лв. Няма
направено възражението от ответника в отговора на исковата молба, нито в хода
на процеса за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящето производство,
поради което съдът не следва да намалява същия.
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.А.Б., ЕГН ********** против Областна дирекция
на МВР Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 за
заплащане на сумата от 300/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
във връзка с отменено наказателно постановление № 18-0340-000135/29.01.2018 г. на Началник РУ на
МВР Септември по АНД №
1172/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, поради настъпило плащане в хода
на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск за заплащане на законната лихва
върху главницата в размер на 300 лв. от датата на получаване на исковата молба от ответника – 26.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, с
адрес гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, сторените по делото
разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/