Определение по дело №83/2021 на Окръжен съд - Шумен

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 260168                                                                        

                                              гр. Шумен, 18.03.2021 г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                               

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Крагьозян                                                                                        

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова                                                                                                                        

                                                                                                      2. мл.с. С. Стефанова

като разгледа докладваното от  съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 83 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

 

     

         Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. № 261963/05.02.2021г., депозирана от ЧСИ Р.Р.с рег. № *с район на действие ОС - Шумен срещу определение № 260300 от 26.01.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС - Шумен, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо искането на ЧСИ по реда на чл. 429, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. чл. 51, ал. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН за вписване на отказ от наследство на наследодателката А.А.А.от страна на наследниците С.А.А.с ЕГН **********, Б.С.А.с ЕГН ********** и А.С.А.с ЕГН **********.

         Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите разпоредби. Излага, че е отправил искане до съда за вписване на надлежно констатиран отказ от наследство, на основание специалната разпоредба на чл. 429, ал. 2 от ГПК, според която призоваването на наследника да заяви дали приема или се отказва от наследството се извършва от съдебния изпълнител. Запитването било отправено с три броя  уведомления - покани, които били надлежно връчени при условията на отказ, който, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК не засягал редовността на връчването. Изпълнявайки втората част от задълженията си, вменени му съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК е уведомил Районният съд за отказа на три лица да приемат наследството и е поискал на осн. чл. 51, ал. 3 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН отказите да бъдат вписани в особената книга на съда. За неправилно намира приетото от съда, че приемането или отказът от наследство могат да бъдат само изрични. При липса на отговор от призованите да наследяват в даденият им срок, чл. 51, ал. 2 от ЗН предвиждал, че те губят правото да наследяват и счита, че изгубването на правото да наследяват не е нищо друго освен мълчалив отказ от наследство и същият следва да бъде вписан. С оглед изложеното, моли съдът да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато в РС - Шумен, с указания за вписването на отказите от наследство или изгубването на правото да наследяват. 

          След като се запозна с жалбата и материалите по делото, съдът намира че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.                  

         Разгледана по същество, същата е основателна поради следното:

         Първоинстанционното ч.гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС – Шумен, е образувано въз основа на заявление на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.А.А.. С разпореждане от 01.06.2018г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 742/01.06.2018г., връчена лично на длъжника, който не е подал възражение. След изтичане на срока по чл.414 от ГПК, полза на кредитора „ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД е  издаден и изпълнителен лист № 1252/04.07.2018г., въз основа на който е образувано изп. дело № 2018*10411652 по описа на ЧСИ Р. Р.с рег. № *с район на действие ОС – Шумен. На 22.01.2021г. по гражданското дело е постъпило писмо от ЧСИ Р. Р., с искане за вписване на откази от наследство, ведно с постановление от 01.10.2020г., с което  констатира, на основание чл.51, ал.2, вр. чл.49, ал.2 от ЗН, че наследниците на длъжника по изпълнението А.А.А.– С.А.А., Б.С.А.и А.С.А.са отказали да приемат наследството на посочената наследодателка, спира, на основание чл.432, ал.1, т.3, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК изпълнението по изп.д. № 2018*10411652, указва на взискателя да посочи правоприемниците на длъжника и адресите им за призоваване и разпорежда, след влизане на постановлението в сила да се изпратят заверени копия от поканата за доброволно изпълнение и от постановлението до РС за изпълнение на процедурата по чл.51, ал.3, вр. чл.49 от ЗН.

         С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил искането без разглеждане, като процесуално недопустимо.

         Определението е неправилно, поради следното:

         Съгласно чл.429, ал.2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или, че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Разпоредбата предоставя правна възможност на съдебния изпълнител, когато провежда принудително изпълнение срещу наследници на длъжника по изпълнителния титул, да осъществи правомощията на съда по чл.51 от ЗН и определи срок на призованите към наследяване, в който заявят да дали приемат или се отказват от наследството на длъжника, както и да съобщи за изявленията им пред съответния районен съд, с цел вписване на приемане, отказ от наследството или на загубване правото на наследяване, в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗН, като всяка от посочените три алтернативи представлява самостоятелно основание за вписване и влече след себе си различни правни последици.

         В случая, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба за вписване откази от наследство на наследниците на А.А.А., каквото е било и действителното искане на ЧСИ, въпреки допуснатите в постановлението му неясноти и противоречия относно това дали е констатирал отказ от наследство или изгубване правото на наследяване. За да остави искането без разглеждане като недопустимо, съдът е посочил, че процедурата  по реда на чл. 429, ал. 2 от ГПК предоставяла освен съобщенията на ЧСИ и изричното изявление на наследниците. В случая, липсвали изрични изявления от наследниците на А.А.А.дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател. Изявлението на наследник дали приема или се отказва от наследство било  строго лично и то не можело да бъде заместено с предположението, че възможността за това е изгубена, поради което разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН била неприложима. За прилагане на последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН било  необходимо заинтересованото лице да бъде надлежно уведомено от районния съдия за образуване на производство, по искане на заинтересования, редовно уведомяване на лицето, което има право да наследява по разпореждане на съда, а не от ЧСИ, с ясно дадени указания и определен срок. В началната си част мотивите касаят обсъждане предпоставки за основателност на искането по същество, а именно налице ли е валидно изявление от страна на наследниците, респ. основание за прилагане правилото на чл.51, ал.2 от ЗН.  В изложението по-долу съдът е приел, че ЧСИ няма право да определя срок по чл.51 от ЗН в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗН и да констатира загубване правото на наследяване от наследниците на починалия длъжник, което обсъждане касае процесуални предпоставки за допустимост на молба по чл.49 от ЗЗД, но не по искането, с което е бил сезиран.

             Според настоящата инстанция, първоинстанционният съд неправилно е приел искането на ЧСИ за вписване откази от наследство за процесуално недопустимо, тъй като нормата на чл.429, ал.2 от ГПК изрично вменява в правомощие на съдебния изпълнител да предостави срок на наследниците на починалия длъжник да заявят дали приемат или се отказват от наследството и да поиска от съда вписване на изявленията им в книгата по чл.49 от ЗН, което и ЧСИ е сторил с депозираното уведомително писмо. Ето защо, съдът е бил длъжен да разгледа искането и се произнесе по основателността му по същество, преценявайки дали са налице всички елементи от фактическия състав на отказ от наследство за всеки от наследниците поотделно, а ако счете, че не са – да го остави без уважение. От друга страна, ако е намерил, че искането е нередовно, тъй като не е ясно дали се иска вписване на отказ или изгубване право на наследяване е следвало да остави молбата без движение и предостави срок на молителя да отстрани нередовността / чл.540, вр. чл.101, ал.1, вр. чл.7, ал.1 от ГПК /, след което, в зависимост от изявлението на лицето, да преценява нейната допустимост и неоснователност.  

         С оглед на изложеното, приема, че обжалваното определение е постановено при съществени процесуални нарушения и незаконосъбразно, поради което следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

         Водим от горното, съдът

       

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ  определение № 260300 от 26.01.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС – Шумен и

        ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.          

 

  

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                

                                                                                                   2.