РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Враца 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 09.05.2019г.,
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело
№ 147 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.77 ал.3 от Закона за водите.
Образувано е по жалба на „М.Д.“
ЕООД ***, предявена чрез процесуалния представител адв.В.Ч., против РЕШЕНИЕ
№ПО-01-4/11.01.2019г. на Директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ гр.Благоевград, с което на
основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за
водите /ЗВ/ е изменено служебно Разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект №41140212/09.02.2015г., изменено с Решение №ПО-01-72/07.04.2015г.,
като в него е създаден Раздел „Задължения за извършване на мониторинг на
биологичен елемент за качество –риби“, с подробно описание на задълженията,
мястото на извършване на мониторинга и честотата, в която следва да се извършва.
Жалбодателят е оспорил законосъобразността
на решението, като в жалбата изтъква съображения, че не става ясно кое от
условията на чл.73 от ЗВ е налице, за да
се налага служебно изменение на разрешителното,
а също така посочената в
Приложение 7.2г мярка, отнасяща се до
жалбодателя, е следвало да бъде приложена
до 2018г.,т.е същата е с изтекъл срок. Иска се решението да бъде отменено поради противоречие с
материалния закон, съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на
закона. Претендират се и деловодните разноски.Идентични съображения са излагат
и в представеното от процесуалния представител на жалбодателя адв.Вл.Ч.
становище.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и прави
искане за отхвърлянето й. Поддържа
твърдения, че мярката е
предвидена в Програмата за мерки на ПУРБ /2016-2021г./ на ЗБР Приложение 7.2г,
което е и основанието за въвеждането й в издаденото на жалбодателя
Разрешително. Освен това счита, че не е
изтекъл срока за изпълнение на тази
мярка, тъй като той започва да тече от въвеждането й, а тя
следва да се прилага през целия период на действие на ПУРБ 2016-2021г.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на
оспорения административен акт съобразно задължението по чл.168 ал.1 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От справката в Търговския
регистър е видно, че жалбодателят е търговско
дружество с фирма „М.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***. Същият е
получил Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№41140212/09.02.2015г., с начален и краен срок на действие 09.02.2015г. –
13.05.2020г., с подробно описание на мястото на водовземането, параметрите на
същото и другите съпътстващи задължения. Като неразделна част от същото е
издадено и Приложение, в което са описани условията на водовземането и
условията за контрол. Разрешителното е преиздадено с Решение
ПО-01-35/09.02.2015г. с параметрите на прекратено Разрешително за водовземане
№41140007/03.02.2010г. По заявление на жалбодателя с Решение
№ПО-01-72/07.04.2015г. е изменен разделът на разрешителното относно седалището
и адресът на управление на дружеството, като е записан адрес: гр.Мездра ул.“Ал.Стамболийски“26.
С Решение №1108/29.12.2016г. на Министерски съвет /публ. на интернет страницата
на ответника/ е приет План за управление на речните басейни /ПУРБ/ в
Западнобеломорски район за басейново управление за периода 2016-2021г. и
национална програма за изпълнението му. В раздел седми на този план е
направен кратък преглед на програма от мерки за
постигане на целите за опазване на околната среда, като в т.526 от приложение
7г е предвидено по отношение на жалбодателя
с посочване на неговото разрешително задължение за осигуряване на непрекъснатостта на водните течения и
движението на рибите с въвеждане на условие в разрешителните за водовземане
и/или ползване на ВТ на задължителен
мониторинг от титуляра на разрешителните, за оценка осигуряването на
непрекъснатост на реката и общо хидроморфологично въздействие. Срокът на изпълнение на въвеждането на тази мярка е 2017-2018г. В изпълнение на така предвиденото ответникът
е извършил служебно изменение на
издаденото на жалбодателя разрешително за водовземане и е въвел нов раздел, в
който го задължава да извършва мониторинг на биологичен елемент за качество
– риби, с подробно обяснение за периода и начина на осъществяването му.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, против
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Решението е връчено на 16.01.2019г.,видно от копието на
известието за доставяне, а жалбата против него е предявена на 28.01.2019г. по
пощата, т.е. в законоустановения преклузивен срок. Така изложеното прави
жалбата процесуално допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно задълженията си по
чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши
проверка на заповедта на всички
основания по чл.146 от АПК, както относно нейната законосъобразност,
така и относно нейната валидност. Оспорената заповед притежава белезите на индивидуален административен акт съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК,
който е издаден от оторизиран за това
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, съобразно
разпоредбата на чл.76 ал.1 вр.чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ. Издадена е и в предписаната
от закона писмена форма, съдържа и мотиви, което дава основание да се приеме, че същата не е нищожна.
Обжалваният административен акт
е материалнозаконосъобразен. Независимо, че в мотивите на решението не е
посочена конкретната хипотеза на чл.73 от ЗВ, в която са изброени
предпоставките за служебно изменение на разрешителното за водовземане, от
описателната част може да се направи извода, че се касае до чл.73 ал.1 т.1 от
ЗВ. ПУРБ за периода 2016-2021г. е
задължителен за изпълнение, поради което
правилно административният орган е въвел
допълнителното задължение за мониторинг. Спазена е процедурата по
издаване на Решението за служебно изменение на разрешителното, визирана в чл.75
ал.2 от ЗВ, тъй като проектът за ПУРБ е
публикуван на интернет страницата на ответника заедно с придружаващите го
документи и информация за общественото му обсъждане. Съдът намира възражението,
че е изтекъл периодът, в който следва жалбодателят да изпълнява допълнително
вмененото му задължение в разрешителното, за несъстоятелно. Посоченият в приложение 7г период 2017-2018г. се отнася
до задължението на административния орган да въведе предвидената в ПУРБ
мярка, а не се отнася до периода, в който задълженото лице ще я осъществява.
С допуснатото изменение в разрешителното
се постига и целта на закона,изискващ непрекъснато подобряване на екологичното
състояние на речните басейни.
По така изложените съображения
съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „М.Д.“
ЕООД *** против РЕШЕНИЕ за служебно
изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№41140212/09.02.2015г., изм.с Решение №ПО-01-72/07.04.2015г., издадени от
Директора на БД“Западнобеломорски район“, № ПО-01-4/11.01.2019г. на ДИРЕКТОРА
на БД“Западнобеломорски район“ гр.Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: