Р Е
Ш Е Н
И E
№527 09.01.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №586
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал. 1 във вр. с
чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Х.П.Д. – И., подадена чрез пълномощника й адв. Я.Р. ***,
против Разрешение за строеж №56/16.10.2015 год., издадено от Главния архитект
на Община Павел баня, с което на основание чл.142, ал.2, т.6 от ЗУТ, е
разрешено на „М ди си”ЕООД – гр. Пловдив, да извърши строителство на обект:
„Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и
търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация” в УПИ І –
Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр.
Павел баня.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателката поддържа, че не са изпълнени нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът в разпоредбата
на чл.193, ал.1 от ЗУТ, тъй като водопровода минава през неин имот, но въпреки
това не е била уведомена нито за заявлението за издаване на разрешението за
строеж, нито за издаването на самото разрешение. По подадени от нейна страна
жалба с решение №25/23.02.2017 год., постановено по адм. дело №477/2015 год. по
описа на Административен съд Стара Загора е била отменена Заповед
№РД-19-80/13.10.2015 год. на Кмета на Община Павел баня, с която заповед е
учредено право на прокарване на „М Ди си“ЕООД гр. Пловдив за същия тласкателен
водопровод, а с решение №41/23.02.2017 год., постановено по адм. дело №450/2015
год. по описа на Административен съд Стара Загора е отменена Заповед
№РД-657/10.09.2015 год. на Кмета на Община Павел баня, в частта, в която е
определена в размер на 138.30 лв. цена на право на преминаване на тръбопровода
през имота, собственост на жалбоподателката. С тези съдебни решения е доказано,
че цялостната процедура по издаване на обжалваното разрешение за строеж е
опорочена и е направено искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата - Главния архитект на Община Павел баня, прави
възражение за недопустимост на жалбата, алтернативно оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че жалбоподателката е била
уведомена за издаденото разрешение с писмо №АГ-10-61#1/27.08.2018 год.,
получено от майката на Х.Д. – И. на 29.08.2018 год., поради което е от този
момент започва да тече срокът за обжалването на разрешението за строеж. Жалбата
е подадена едва през 2019 год. и като такава намира същата за просрочена. Ако
не се остави без разглеждане жалбата, моли съдът алтернативно да отхвърли
същата като неоснователна, по съображения, че обжалваният акт е постановен при
спазване на процесуалните правила и на формалните изисквания на закона и в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Заинтересованата страна – „М ДИ СИ” ЕООД - гр.
Пловдив, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
прави искане да бъде отхвърлена. Поддържа, че при постановяването на
обжалваната разрешение за строеж на „М ди си” ЕООД, не са допуснати нарушения
на процесуалния и на материалния закон.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Производството за издаване на разрешението за
строеж е образувано по подадено от „М
ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив Заявление вх. №30-1011-3 от 16.10.2015 год./лист 22
от делото/. Със заявлението е направено искане до Главния архитект на Община
Павел баня, в полза на дружеството да бъде издадено разрешение за строеж на
обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски
и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация” в ПИ
55021.501.551 по КККР на гр. Павел баня, УПИ І – Хотелски и търговски комплекс
с блок – СБР в кв.28а. Строежа е трета категория и сервитут от 1557.54 кв.м.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката в
настоящото съдебно производство - Х.Д. – И., е собственик на недвижим имот -
дворно място с площ от 506 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ – 1242, кв. 26 по ПУП на
гр. Павел баня, ПИ с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр.
Павел баня, одобрени със Заповед № РД-18-61/ 31.08.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Действително нотариалния акт не е приложен, но видно от
приложените заповеди на Кмета на Община Павел баня и съдебни решения, е
безспорно, че жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл.149,
ал.2, т.1 от ЗУТ. Касае се за нов строеж, който засяга имота на Д. – И. и
същата има правен интерес от направеното оспорване.
Не е спорно по делото, че в хода на
административното производство жалбоподателката не е била уведомена за подаденото
заявление за издаване на разрешение за строеж, въпреки, че е заинтересовано
лице по смисъла на закона. Не е спорно също така, че със заявление рег.№АГ-10-61/02.08.2018
год. Х.Д. – И. /лист 195 от делото/ е поискала информация относно наличието на
одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за определяне на
строителна линия и ниво и др. протоколи по време на строителството на обект „Помпена
станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс
– специализирана болница за рехабилитация” в УПИ І – Хотелски и търговски
комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня., ако има
издадено разрешение за строеж как е обявено и дали е приет обекта. С писмо
№АГ-10-61#1/27.08.2018 год. на Кмета на Община Павел баня, получено от
майката на Х.Д. – И. на 29.08.2018 год., жалбоподателката е била уведомена, че има
издадени одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж – обявено по
съответния законов ред, протокол за определяне на строителна линия и ниво,
както и че обект: Хотелски и търговски комплекс с блок специализирана болница
за рехабилитация заедно със захранващите външни ел. и ВиК връзки, както и
водопровода за минерална вода е приет с разрешение за ползване. Съдът намира,
че с така изпратеното писмо, не е налице надлежно връчване на оспореният в
настоящето съдебно производство индивидуален административен акт – разрешение
за строеж №56/16.10.2015 год. Съобщаването по чл.61 от АПК на издаден индивидуален административен
акт е процесуално действие на длъжностното лице от общинската администрация. В
конкретния случай, в писмото не е налице връчване, респективно съобщаване на
издаденото разрешение за строеж. Същото не е индивидуализирано по никакъв
начин, като не е посочено неговия номер, нито за кой строеж се отнася, а още
по-малко същото е приложено към отговора
на Кмета на Община Павел баня. Едва с писмо №АГ-10-61#4/02.08.2019 год. на Кмета
на Община Павел баня /лист 187, 208 от делото/ е изпратен екземпляр от разрешението
за строеж, което е получено лично от жалбоподателката на 07.08.2019 год. Срокът
за обжалването от страна на Х.Д. – И. започва да тече от 08.08.2019 год. и
изтича на 21.08.2019 год. Жалбата е депозирана в деловодството на Административен
съд Стара Загора на 20.08.2019 год., т.е. в предвиденият от закона 14 дневен
срок – чл.215, ал.4 от ЗУТ. Ето защо, жалбата подадена от лице имащо правен
интерес от обжалване, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият
закона срок, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разрешение за строеж №56/16.10.2015 год. е издадено
от материално и териториално компетентния административен орган - Главния
архитект на Община Павел баня, съобразно законово регламентираното му
правомощие по чл. 48, ал.2 от ЗУТ.
Оспореното разрешение за строеж обаче е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ,
правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. В ал.3 на
чл.193 от ЗУТ е регламентирано, че когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
Главния архитект на общината. Въз основа на тази нормативна регламентация може
да се направи извод, че законово установения принцип е, че правото на
прокарване /в съдържанието на което право се включва правото да се изгради и да
се придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата
инфраструктура в чуждия имот – чл.193, ал.2 от ЗУТ/, се учредява по съгласие
между собствениците на поземлените имоти (собственика на засегнатия имот и
собственика на имота, който се ползва от изграждане на отклонението),
обективирано в сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите.
Съответно упражняването на административното правомощие по чл.193, ал.3 от ЗУТ,
за учредяване със заповед на Кмета на общината на право на прокарване на
отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди
поземлени имоти, е изключение от посочения принцип и предвидената договорна
процедура по чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Доколкото учредяването на сервитутното
право върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, в
хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ – по административен ред и с акт на
административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е
допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно
уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените
материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва
упражняването на правомощието по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване по
административен ред и със заповед на Кмета на общината на право на прокарване
на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през
чужди имоти, а именно: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято
полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се
осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за прокарване на
отклонението да е явно икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването на
отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти,
да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради /чл.193, ал.3 и ал.5 от ЗУТ/.
Не е спорно по делото, че с влязло в сила решение №25/23.02.2017
год., постановено по адм. дело №477/2015 год. по описа на Административен съд
Стара Загора, е отменена Заповед №РД–19–80/13.10.2015 год., издадена от Кмета
на Община Павел баня, в частта й, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ е
учредено право на прокарване на „М ди си”ЕООД – гр. Пловдив за обект: „Помпена
станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски
комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и
търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел
баня”, в частта за учреденото право на прокарване през поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня. Не е
спорно също така, че с влязло в сила решение №41/23.02.2017 год., постановено
по адм. дело №450/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора е
обявено за нищожно Решение по протокол №01/14.09.2015 год. на Комисията по
чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №РД-657 от 10.09.2014 год. на Кмета на Община
Павел баня, в частта в която на основание
чл.210, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.193, ал.3 и чл.73, ал.2 от ЗУТ е определена
цена на право на прокарване на сервитут през ПИ с идентификатор №55021.501.551
на строеж „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към
хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І
– Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а,
гр. Павел баня. Липсата на законовите предпоставки за издаването на
разрешението за строеж, изразяващи се в надлежно учредено право на прокарване
на тръбопровода, респективно определяне на цената на това право, предполага
незаконосъобразност и на самото разрешение.
В случая в представената по делото административна
преписка във връзка с издаването на обжалваното разрешение заповед, липсват
каквито и да е било данни дори и като индиция, още по-малко доказателства, че след
подаването до Главния архитект на Община Павел баня на заявлението за издаване
на разрешението за строеж, е информирал заинтересованите страни, в това число и
жалбоподателката за подаденото заявление. По този начин е накърнено правото на
собственост на Х.Д. - И. и не е осигурено участието й в проведеното
административно производство, в което същата да защита накърнените си права и
законни интереси. Това представлява съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяната на оспореното разрешение за строеж. Ако
същото бе сторено, то тогава би било установено, че учреденото право на прокарване
е учредено без съгласието на жалбоподателката, респективно този недостатък да
бъде отстранен и едва след това да се издаде исканото разрешение за строеж.
Видно от представената преписка, липсват каквито и
да е било доказателства за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК на
жалбоподателката като заинтересовано лице по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК за
започването на производството и за осигуряване на възможност да участва в
същото. Неизпълнението на изискванията на чл.26, 34 и 36 от АПК са нарушения от
категорията на съществените, доколкото страната е била лишена от признатата и
гарантирана й от закона възможност да участва в тази фаза на процеса.
Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да
издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Липсват каквито и да е било установявания за съществуването на
материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на заповед
от Кмета на общината за учредяване право на прокарване в хипотезата на чл.193,
ал.3 от ЗУТ.
Съгласно чл.152, ал.1 от ЗУТ, разрешението за
строеж се издава за целия строеж, поради което и същото не може да бъде отменено
частично, само в частта, засягаща поземления имот собственост на
жалбоподателката. Ето защо следва да се постанови решение за цялостната отмяна
на разрешението за строеж.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното
Разрешение за строеж №56 от 16.10.2015 год. на Главния архитект на Община Павел
баня, като постановено в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Искането на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски /заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв.
и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв./, следва да бъде
уважено съобразно изхода на делото, като Община Павел баня бъде осъдена да
заплати на Х.Д. – И. сумата от 710.00 лв. – разноски по делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.П.Д. – И.,
със съдебен адрес *** Разрешение за строеж №56/16.10.2015 год., издадено от
Главния архитект на Община Павел баня, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Община Павел баня, представлявана от Кмета И.Е.Б. да заплати на Х.П.Д. –
И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 710.00 /седемстотин и
десет/ лв., представляваща направени от жалбоподателката разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: