№ 913
гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Е.ия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Е.ия Енчева Гражданско дело №
20225530101516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си
молба, че ответникът има открита партида с № *********. С ползването на съответните
услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни
отношения, по силата на които ЕООД „ВиК“ се задължавал да доставя питейна вода и да
отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За
това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Твърдят, че АЛЕКСАЦДЪР Р. Ш. имал неизплатени в срок задължения към
дружеството, което представлявали в размер на 610,21 лв., произтичащи от предоставени
ВиК услуги за периода 15.04.2020 г. до 02.12.2021 г., за които били издадени 13 броя
фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 71,97 лв. за период от 28.05.2020 г.
до 01.02.2022 г.
Сочат, че за този период било извършвано отчитане и начисляване па потребените
количества вода в имота на потребителя, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св.Патриарх
Евтимий“ № 155, вх. О, ет. 5, ап. 24.
Заявяват, че отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през
1
текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се издавала до края на месеца, в
който било станало отчитането. Срокът за заплащане па дължимата сума по издадените
платежни документи бил 30 дни от датата па издаване на всеки един от тях /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги па потребителите - чл.
33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция па ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр.
е чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 13 бр.
фактури, сумите, по които не били заплатени.
Сочат, че срещу А. Р. Ш. от ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара
Загора е подадено заявление по реда па чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за
изпълнение па парично задължение №267/10.02.2022г. по ч.гр.д. №20225530100549/2022г.,
по описа на Районен съд Стара Загора, в която на длъжника било
разпоредено да заплати па ЕООД „Водоснабдяване и канализация“ гр. Стара Загора,
както следва: 610,21 лева за главница; 71,97 лева - лихва върху тази сума за периода от
28.05.2020 г. до 01.02.2022 г. законната лихва от 09.02.2022 г. до окончателното заплащане
на сумата 25 лева за заплатената държавна такса.
Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед било постъпило в срок
възражение от длъжника, в което твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, Районен съд - Стара Загора е дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, указания за предяви иск относно съществуване на
вземането й.
Молят съда да признае за установено по отношение па ответника А. Р. Ш., ЕГН
**********, гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 155, вх. 0, ет. 5, ап. 24 да
заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
представлявано от управителя инж. Румен ТЕ. Райков сумата от 610,21 лв., произтичащи от
предоставени ВиК услуги за периода 15.04.2020 г. до 02.12.2021 г., за които са издадени 13
броя фактури, ведно със законната лихва от датата па подаване на заявлението 09.02.2022 г.
до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 71,97
лв. за период от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен
лихвен лист - извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
направените по ч.гр.д. 20225530100549/2022г. по описа па Районен съд - Стара Загора,
разноски в размер на 25 лева за заплатената държавна такса.
Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка:
банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД - Стара Загора,
IBAN BG 45 СЕСВ 9790 1037 2874 00.
2
Претендират за разноските по делото.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор ответника А. Р. Ш., в който
счита, че така предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради което оспорва
същия както по основание, така и по размер.
Счита, че не дължи заплащането на претендираните суми по цитираните в исковата
молба фактури, тъй като същият не бил изразходвал посочените в тях количества вода.
Счита, че фактурите за периода 28.05.2020 г. - 02.12.2021 г. включително (11 бр.) били
издадени без основание, без да е извършвано регулярно отчитане на водомерите му, без да
били съставяни от страна на ищеца и без да били подписвани от негова страна изискуемите
ежемесечни карнети. Заявява, че сумите по последните 2 бр. фактури приложени към
исковата молба (**********/15.11.2021 г. и **********/10.12.2021 г.) не оспорва. Сочат, че
историята в отношенията между страните имала своята дългогодишна история. Ответникът
твърди, че през 2017-2018 г. бил сменен инкасаторът, който отговарял за района. След
смяната, по неясни за него причини показанията на водомерите му били погрешно
пренесени в новия тефтер, поради което документално се появило превишение на реално
потребените от него количества вода. Ш. не ползвал интензивно апартамента си и до
смяната на инкасатора заплащал вода от около 8-10 лв. месечно и не бил съгласен с горното
превишение. Започнал да звъни на телефоните на ищеца, обяснявайки възникналия проблем.
Обяснено му било, че ще бъде извършено ново отчитане и ако действително има
превишение, нямало да заплаща вода за няколко месеца докато се достигнали надплатените
количества. Въпреки обещанията за ново отчитане, такова не било осъществено. Поради
пандемията от Ковид 19 инкасаторите преустановили посещенията по домовете и
продължили да издават фактури по исторически данни, без да извършват реално отчитане.
Недоволен Ш. многократно звънял на телефоните на ищеца, изпращал снимки на
водомерите си, диктувал показанията на инкасатора и инспекторите, но след като се
установило несъответствието между показанията на водомерите и вписаните данни във
фактурите никой не пожелал да предприеме коригиращи действия.
Сочи, че жалбите и телефонните разговори на Ш. със служители на ищеца дали
резултат близо година след възникването на проблема и след 15.03.2021 г. било прекратено
издаването на фактури по исторически данни без реален отчет. След многократни
настоявания, едва на 01.10.2021 г. бил посетен от нарочна комисия, която с 2 бр. протоколи
демонтирала старите му водомери и монтирала нови с радио отчитане. В протоколите били
вписани реалните показания на водомерите, като на този в бокса те били 121 куб.м. (при
посочени 229 куб.м. в първата неплатена фактура от 28.05.2020г.), а в банята - 462 куб.м.
(при посочени 593 куб.м. в първата неплатена фактура от 28.05.2020 г.). Комисията
констатирала, че действително било налице значително превишение във фактурираните
количества и устно уверила Ш., че протоколите ще бъдат изпратени в счетоводството за
анулиране на фактурите до датата на смяната - 01.10.2021 г. След поставянето на новите
водомери с радио отчитане фактурирането било възстановено (от 15.11.2021 г.) и сметките
за вода отново се върнали на нормалните нива от около 7-8 лева месечно, което било видно
3
от последните 2 бр. фактури приложени по делото, които не се оспорвали.
Няколко месеца след посещението на инспекторите, Ш. извършил справка в интернет
по електронната си партида и установил, че фактурите за периода 28.05.2020 г. - 15.03.2021
г. действително били свалени и вече не фигурирали като дължими и решил, че проблемите
му с ВиК Ст. Загора били окончателно решени.
Въпреки всички описани действия, въпреки уверенията на инспекторите за анулиране
на погрешно издадените фактури и въпреки свалянето на фактурите от електронната
партида в интернет, в края на месец февруари 2022 г. Ш. получил заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, когато за пръв разбрал за претенциите на ищеца. Многократно искал копия от
фактурите, по които се претендирало плащане, но му било отказано. По тази причина
ответникът възразил, тъй като не бил ползвал количествата вода, за които се претендирало
плащане.
Доколкото съгласно правната теория и съдебна практика плащане се дължало не
когато една фактура била издадена, а само когато реално били извършени услугите
обективирани в нея, така предявения иск се явявал неоснователен и недоказан. Оспорва
всички фактури за периода 28.05.2020 г. - 15.03.2021 г. включително (11бр.), като счита, че
същите били издадени без наличието на фактическите и правни предпоставки за това, без
реално да е потребил количествата вода, за които се претендирало плащане. За останалите 2
бр. фактури от 15.11.2021 г. и 10.12.2021 г. искът не се оспорвал.
Моли съда да отхвърли така предявения иск в оспорената му част, като неоснователен
и недоказан.
Претендира за разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за
установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 549/2022г., по описа на Районен
съд Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№267/10.02.2022г. за сумата 610,21 лева за главница; 71,97 лева - лихва върху тази сума за
периода от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г. законната лихва от 09.02.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането, както и сумата 25 лева за заплатената държавна такса. Срещу
издадената заповед в срок е подадено възражение от длъжника, в което твърди, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което в законоустановения срок
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично обявени
в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу Общите
4
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с Решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл.
8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това обстоятелство те го обвързват
и без приемането им, и представляват сключеният между него и ищеца договор за
предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги,
според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно
чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в
30-дневен срок от фактурирането им.
По делото са представени писмени доказателства - справка за неплатени задължения
за абонат 166262 за периода 01.01.1990г. до 05.01.2022г. и лихва до дата 01.02.2022г., от
която е видно, че задължението е в размер на 610,21лв., както и 71,97лв. лихва или общо
задължение 682,18лв., както и 11 бр. фактури за доставени ВиК услуги за периода 28.05.2020
г. - 15.03.2021 г. включително и 2 бр. фактури от 15.11.2021 г. и от 10.12.2021 г.
Видно от представеното по делото досие на абонат №166262 и протоколи №3115/21
г. и №3116/21г., при демонтаж на двата процесни водомера и подмяната им с нови, били
отчетени по-различни стойности от служебно начислените.
От приложените 4бр. протоколи по реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ с дати 23.07.2020г.,
19.11.2020г., 13.01.2021г. и 12.03.2021г. е видно, че длъжностното лице при спазване на
нормативните изисквания в присъствието на един свидетел и подписани от него, е
констатирало, че не му е осигурен достъп до имота за отчитане на показанията на водомера.
От назначената по делото комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза,
се установява, че за отчетен период от 15.04.2020 г. до 02.12.2021 г./вкл./, „В и К” ЕООД -
гр. Стара Загора издал 13 бр. фактури на А. Р. Ш., които били осчетоводени в счетоводните
регистри на „ВиК” ЕООД - гр. Стара Загора в месеца, за които били издадени и били на
обща стойност 610.21 лв. По процесните фактури нямало извършени плащания. За периода
от 15.04.2020 г. до 12.03.2021 г./вкл./ т.е. до 11-та фактура, начислените количества вода
били на база отчет от инкасатор. Отчетите били извършвани визуално, като данните били
завеждани в електронен карнет, посредством таблет и интернет връзка. Подпис от
потребител не бил полаган на основание чл.23, ал.4 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители. На 01.10.2021 г. били монтирани 2 бр. водомери с радио
отчитане. За периода от 01.10.2021 г. до 02.12.2021 г. т.е. по 12-та и 13-та ф-ра,
потребената вода била начислена съобразно подадени данни от радио модул на водомери с
дистанционно отчитане в адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св. П. Евтимий" № 155, ет. 5, ап. 24.
Размерът на начислените мораторни лихви по издадени и неплатени процесни
фактури били правилно изчислени от „ВиК” ЕООД- гр.Стара Загора. Общият размер на
задължението на ответника към „ВиК”, гр. Стара Загора, включващо сбора на главница и
дължимата лихва за забава за гореописаните процесни фактури било 682.18 лв.
5
Вещото лице сочи също, че от нормативна гледна точка процесните водомери не
представлявали годни средства за измерване на вода. Не бил упражняван реален отчет на
процесните водомери в законно установените срокове. В резултат имало разминаване в
показанията на отчетените показания във ВиК дружеството спрямо реалните показания на
процесните водомери. Ако се приемело, че двата процесии водомера технически отчитали
точно в рамките на допустимата грешка, то според двата съставени протокола
№3115/01.10.2021г. и №3116/01.10.2021г., издадени от „ВиК“ ЕООД, Стара Загора, според
електронното досие на абонат №166262 и според процесните фактури, имало допълнително
начислени неизразходвани количества вода в размер на 406 куб. м. на стойност 809,93лв.
В съдебно заседание вещото лице Д. прави допълнение, че през пет години тези
водомери е следвало да се подменят или проверяват. Нямало такива данни, нямало
регистрирани протоколи за водомера, както при ищеца, така и при ответника, за годността и
точното изчисление на метрологичните характеристики на двата водомера.
Съдът възприема заключението на комплексната съдебно-техническа и икономическа
експертиза, като изготвено добросъвестно, в срок и отговарящо на поставените въпроси.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на Радко Ш., баща на ответника, се установява, че той и неговата
съпруга закупили апартамента, в който живял ответникът за периода от 2020г. до края на
2021г. Заявява, че преди 2020г. свидетелят заплащал сметките за вода и електричество, но
пристигнали големи сметки за вода – по 50 лв. за процесния апартамент и тъй като
ответникът живеел сам, а сметките им се сторили много високи, престанали да плащат.
Ответникът казал на родителите си, че щял да подаде жалба, но тогава настъпила
пандемията. Свидетелят съобщава, че ответникът живеел постоянно в жилището.
Разпитана е и свидетелката Иванка Павлова, служител на длъжност инкасатор във
„ВиК“ от м. септември 2017г. Заявява, че отговаряла за 132-ри район, бул. „Патриарх
Евтимий“ от № 93 до № 186, цялата улица. Ходила в този район, познавала визуално хората,
които живеели на бул. „Патриарх Евтимий“ № 155. Сочи, че визуално била срещала
ответника на входа. В апартамента, в който живеел А. била ходила много пъти, но не
влизала нито веднъж, тъй като не й бил осигуряван достъп. Като започвало отчитането на
този район, този блок, винаги слагали съобщения, с дата и час кога ще бъдат там. Звъняли на
вратата, никой не й отварял. Молила го да й съдейства, да му провери водомерите, но
ответникът й казвал: „Изчакайте, не мога сега“. Викала колежки от други райони, за да
съставят протокол, че наистина нямала достъп, защото този човек не можела визуално да го
отчете.
Споделя, че от 2017 г., не била влизала в апартамента. Той имал два водомера.
Заявява, че извършвала начисляването по предходни месеци, стараела се да не го оставя без
потребление, да има някакъв служебен отчет, по предходни отчети, като консумация за
потребление. Предходни отчети - каквото бил плащал преди това. Отговаряла за адресите,
докато ги заредят с радио модули, от 2017 г. до 2019 г. Свидетелката заявява, че била ходила
6
всеки месец, оставяла съобщение, оставяла си визитната картичка, дори била оставяла сайта
на ВиК за самоотчет.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните
правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По-конкретно по предявения иск, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Следва да се отбележи, че ответникът заявява, че не оспорва твърдението за
неплащане на последните две фактури: от 15.11.2021 г. и 10.12.2021 г., като по делото не се
установи да е извършил плащания по тях. За пълнота, това обстоятелство се подкрепя и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и която съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвена, в съответствие с останалите
доказателства по делото. Поради това и искът в тази част е основателен и не следва да бъде
обсъждан по същество.
Спорно по делото е дали действително има надчислени куб. м. и съответно суми,
над реално потребените от ответника количества.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения, че
липсва на основание за начисляване на посочените във фактурите количества, поради липса
на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи В и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от КЕВР, които се
публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно известно на съда, че ищцовото
дружество е В и К оператор за територията на област Стара Загора, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от КЕВР общи условия, които са в сила за
всички потребители от областта, като действащите за процесния период общи условия са
публикувани на електронната страница на ищцовото дружество.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството "потребител на ВиК услуги" по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „ВиК“ ЕООД – Стара Загора.
7
В настоящия случай от показанията на Радко Ш., баща на ответника се установи, че
ответникът е живял на обекта на потребление считано от 2020г. до края на 2021г. С оглед на
така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по
предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на
жилище. Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е длъжен да заплаща
потребеното от него количество ВиК услуги.
По делото се установи, че в имота са налице монтирани 2бр. водомери за отчитане на
консумираните количества вода и че същите са извън метрологична годност. Установи се
също от приложените 13 бр. фактури и 4 бр. констативни протоколи, че предвид липсата на
осигурен от страна на ответника достъп до него в периода на претенцията, количествата на
потребена вода са отчитани служебно ежемесечно в съответствие с чл. 49 ОУ и чл. 37, ал. 1
от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от Общите условия и чл. 11, ал. 4 и 5 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ на основание чл. 135, т.
15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ всеки потребител е длъжен да постави индивидуален водомер. Това
означава, че задължението за закупуване, монтаж, проверка на метрологичната годност,
поддържане и ремонт на индивидуалните водомери е на потребителите. Съгласно чл. 32, ал.
10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира
само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи
водомери. За разлика от тях индивидуалните водомери са собственост на потребителите,
които носят отговорност за тяхната изправност. В случай на неизправност на водомера, за
потребителя възниква задължение да отстрани повредата или да монтира нов изправен
водомер, да уведоми оператора и да осигури достъп до новия водомер за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. По делото не са ангажирани
доказателства за изпълнение от страна на ответника на посочените задължения, а напротив –
представени бяха доказателства – 48 бр. протоколи, удостоверяващи подмяна с
новомонтирани водомери на процесния адрес. Сред всички протоколи се установи, че
липсва такъв именно за процесния недвижим имот. Липсата на изправен индивидуален
водомер не освобождава потребителя от заплащане на потребените ВиК услуги, тъй като
монтирането му е изцяло негов ангажимент и не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Поради липса на изправен водомер в обекта на потребление, за
ответника в качеството му на потребител е възникнало задължението да заплаща стойността
на потребената вода, изчислени съобразно предвидените в ОУ компенсаторни механизми.
В случая, освен липсата на изправен водомер бе установена и липса на осигурен
достъп до водомера, поради което точното количество доставена вода не е можело да
бъде определено по никакъв начин. По този начин в полза на дружеството - ищец се
поражда правото да приложи методиката, предвидена в одобрените Общи условия.
8
Поради липсата на осигурен достъп и липсата на изправен водомер, потребените
ВиК услуги са отчитани чрез посочените компенсаторни механизми, при които показанията
на средството за измерване не са от значение за определяне на тяхното количество.
В случая следва да се има предвид също, че служебно начислената консумация не е
санкция за потребителя, а се явява форма на компенсация за водоснабдителното
предприятие за неотчетеното количество услуги. Приемане на обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на услугата.
Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е
негово задължение, предвидено в чл. 5, т. 1, б. „а“ от Общите условия. Целта на
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми.
На основание чл. 24, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия при невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с
В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-
дълъг от 1 г. от последното отчитане.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35 от Наредба №
4/14.09.2004 г. В ал. 2, т. 2 е предвидено, че за потребителите, чиито индивидуални водомери
не са отчетени в срока по т. 1 или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни,
равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета, а т. 3 посочва, че
разликата между данните, отчетени по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на отчетените по
индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни по т. 2.
На доказване подлежат предпоставките за служебно начисляване на количества
изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. В
случая обстоятелствата относно неосигурения достъп до обекта на потребление за редовен
отчет съдът приема за установени от съвкупната преценка на събраните доказателства, в
това число и от съставените констативни протоколи, при спазване на изискванията на чл. 24,
ал. 4 от ОУ и съответно на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Същевременно не се
установява изпълнение на вмененото задължение на потребителя по чл. 35, ал. 4 от
Наредбата, в срок не по - дълъг от една година от последния редовен отчет да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането. Потребителят не е
потърсил служители на оператора за извършване на редовен отчет. Няма и данни за
инициирана процедура по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за оспорване на служебно
начислените количества изразходвана вода.
За процесния период в обекта е имало консумация на вода, поради което е
начислявано служебно количество вода. Ответникът не е оспорил представените КП за
отказан достъп. На основание разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ОУ на ВиК и чл. 43
9
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът е бил длъжен да осигури достъп или, ако е в
невъзможност за отчет поради негово отсъствие, да уточни удобно време с представител на
оператора за извършване на отчитането на основание чл. 35, ал. 4 от цитираната наредба.
Въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, ответникът е
бездействал системно, поради което правилно разходът на вода е начислен при спазване на
методиката по чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 49 от ОУ на ВиК. Вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че за начисляване на водните
количества за битови нужди ответникът не е извършил плащания, като общият размер на
задължението на ответника при ищцовото дружество е в размер на 682,18лв., включващо
сбора на главница и дължима лихва за забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница е
основателен в заявения размер. Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно
признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.02.2022 г., до окончателното й изплащане.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "ВиК" ЕООД –
Стара Загора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените
фактури за периода от 15.04.2020г. до 02.12.2021г., считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото
лице, обезщетението за забава за периода 15.04.2020г. – 01.02.2022г. възлиза на 71.97 лв.
Претенцията следва да бъде уважена в предявения размер.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните
от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива,
обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски,
реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по настоящото и по заповедното производство в размер на 410 лв., от които 385 лв.
направени разноски по настоящото производство и 25 лв. по заповедното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. Ш. , ЕГН **********, гр.
10
Стара Загора, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 155, вх. 0, ст. 5, ап. 24, че дължи да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо Ботев” № 62, сумата от 610,21
/шестстотин и десет лева и двадесет и една стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК
услуги за периода 15.04.2020г. до 02.12.2021г., за които са издадени 13 броя фактури, ведно
със законната лихва от датата па подаване на заявлението 09.02.2022г. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 71,97 /седемдесет и
един лева и деветдесет и седем стотинки/ за период от 28.05.2020г. до 01.02.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
549/2022 год. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА А. Р. Ш. , ЕГН **********, гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх Евтимий“
№ 155, вх. 0, ст. 5, ап. 24, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул.
"Христо Ботев” № 62, сумата от 385 лв. - разноски по настоящото дело и сумата от 25 лева -
разноски по ч.гр.д. № 549/2022 год. по описа на PC - Стара Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова
сметка на ищеца с IBAN BG 45 СЕСВ 9790 1037 2874 00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11