№ 179
гр. Шумен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500206 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №175 от 13.03.2023г. по гр.д.№9/2023г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил
предявения от “Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, кв. Индустриален, бул. „Мадара” № 1, представлявано от
управителя В.С.С. чрез пълномощника – адв. В. М. от ШАК срещу О. А. О., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Боян, обл. Шумен, ул. ”....” № 12 иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО че съществува вземане на “Мадара Агро” ЕООД от О. А. О. в размер на 2
130.00 лв. /две хиляди сто и тридесет лева/, представляващо парично обезщетение за
неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудов договор № 24/11.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.08.2022 г. до окончателното й плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 880/24.08.2022 г. по ч. гр. дело №
1858/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е обжалвано от ищеца “Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриален, бул. „Мадара” № 1,
представлявано от управителя В.С.С. чрез пълномощника – адв. В. М. от ШАК като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да уважи предявения иск .
Въззиваемият О. А. О. , действащ ,чрез пълномощника си адв.К. П. от ШАК оспорва
1
жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой,
служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва да се
разгледа постъпилата въззивна жалба по същество. Настоящият състав намира, че
обжалваното решение с което първостепенният съд се е произнесъл по установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ е
недопустимо, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Във въззивната жалба
жалбоподателят също оспорва дадената от ШРС правна квалификация на иска като
неправилна.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 11.03.2022 г. сключил с
ответника трудов договор, по силата на който ответникът бил назначен на длъжност
„бояджия промишлени изделия“. Излага, че на 01.06.2022 г. в деловодството на ищцовото
предприятие постъпила докладна записка от М.Г.А. - бригадир на О. О., касаеща неявяване
на работника на работното му място, считано от 25.05.2022 г., поради което впоследствие
било поискано писмено обяснение от работника за случая, изпратено чрез Български пощи
до постоянния адрес на лицето, но писмото било върнато до подателя като неполучено с
мотив, че: „адресатът се е преместил“. Сочи, че със Заповед № 38 от 09.06.2022 г.
ответникът О. О. бил освободен от работа чрез дисциплинарно уволнение въз основа на така
описаните обстоятелства и продължаващото неявяване за изпълнение на трудовите му
задължения. Излага, че съгласно чл. 8 от подписания трудов договор, срокът на
предизвестие бил три месеца, поради което ответникът на основание чл. 221, ал. 2 от КТ,
следвало да изплати на ищеца предвиденото по Кодекса на труда обезщетение за този срок
при прекратяване на трудово правоотношение. Ищцовото дружество твърди, че цитираната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена на 09.06.2022 г., като
основанието за издаването й била докладната записка, постъпила на 01.06.2022 г., поради
което и съгласно чл. 228 от КТ, брутното трудово възнаграждение на базата, на което
следвало да се изчисли дължимото обезщетение било дължимото за месец май, като сочи
размерът на дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ бил трикратно увеличеното
месечно възнаграждение, а именно – 2130.00 лв. Ищцовото дружество на основание чл. 410
от ГПК е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение, по повод на което било
образуваното ч. гр. дело № 1858/2022 г. по описа на ШРС и в полза на ищеца била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията
си по съдебен ред. Ищцовото дружество твърди, че обстоятелствата относно пребиваването
на ответника в затвора, му станало известно едва с представеното възражение, като дотогава
2
ответникът не бил счел за необходимо да уведоми работодателя си за причините, довели до
неявяването му на работното място. Излага също, че отправеното възражение за
незаконосъобразността на издадената заповед за изпълнение било напълно неоснователно,
защото цитираният чл. 330, ал. 1 от КТ визирал една възможност за работодателя, а според
непротиворечивата съдебната практика в тази насока нямало пречка работодателят да
наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ при спазване на правилата, уредени в раздел
III „Дисциплинарна отговорност“, от глава девета на КТ, както и че начинът на
освобождаване на работника от трудовите му задължения в случая не оказва влияние върху
задължението за обезщетение. Ищецът твърди ,че предявява положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като моли
съда да признае за установено, че ответникът О. А. О., с ЕГН ********** дължи на “Мадара
Агро” ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 2 130.00 лева, представляващи дължимото
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по ч. гр. дело № 1858/2022 г. по описа на PC -
Шумен и до окончателното й изплащане.
Във въззивната си жалба жалбоподателят е уточнил ,че основанието на предявеният
от него иск е чл.221 ал.2 от КТ –заплащане на обезщетение от ответника в полза на
работодателя ,поради дисциплинарното уволнение на ответника за срока на предизвестието.
В случая пред ШРС е била налице една неуточнена претенция ,която е следвало да
се уточни от ищеца ,поради разминаването на твърденията в обстоятелствената част на
исковата молба и заявеният петитум. Следвало е ШРС да констатира това разминаване и да
остави исковата молба на ищеца без движение за уточняване, какво точно е искането на
ищеца, тъй като същото не е било ясно. Това не е било направено ,като ищецът е уточнил с
въззивната си жалба ,искането си като е посочил ,че претендира заплащане на обезщетение
на основание чл.221 ал.2 от КТ от ответника , поради дисциплинарно му уволнение за
срока на предизвестието, а не иск по чл.220 ал.1 от КТ.
Предвид гореизложеното ШРС в нарушение на принципа на диспозитивното начало
се е произнесъл по предмет за който не е бил сезиран, поради това и решението му е
недопустимо , той като съдът е разгледал непредявен иск.
Видно от приложеното ч.гр.д.№1858/2022г. по описа на ШРС на основание
депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
издадена заповед №880/24.08.2022г. по силата на която е разпоредено длъжникът О. А. О.
да заплати на ищеца сумата от 2 130лв. обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ –неизработен срок
на предизвестие и направени разноски.
В случая липсва съвпадение между предмета на заявеното искане по депозираното
от ищеца заявление по чл.410 от ГПК с което е направено искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на основание чл.220 ал.1 от КТ-неизработено
предизвестие за прекратяване на трудов договор и именно и на това основание е издадена и
заповед №880/24.08.2022г. по силата на която е разпоредено длъжникът О. А. О. да заплати
на ищеца сумата от 2 130лв. обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ –неизработен срок на
3
предизвестие и предмета на предявения установителен иск, който е с правно основание
чл.221 ал.2 от КТ .
За допустимостта на иска по чл.422 ал.1 от ГПК следва да е налице пълно
съвпадение между предмета на заповедното производство и исковото такова .В случая както
се посочи по-горе липсва такова съвпадение, като претенцията по заповедното производство
е различна от тази ,която е предявена с установителния иска на ищеца по чл.422 ал.1 от
ГПК.
Предвид гореизложеното предявеният от ищеца установетелен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ е
недопустим и не следва да се разглежда.
Ето защо постановеното от ШРС решение следва да се обезсили като недопустимо и
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ да се остави без
разглеждане и исковата молба да се върне на ищеца.
Предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски ,като ответникът не
претендира такива по делото.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 от ГПК , вр. с чл.130 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №175 от 13.03.2023г. по гр.д.№9/2023г. по описа на ШРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриален, бул.
„Мадара” № 1, представлявано от управителя В.С.С. чрез пълномощника – адв. В. М. от
ШАК срещу О. А. О., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Боян, обл. Шумен, ул. ”....” №
12 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от
КТ за признаване за установено , че съществува вземане на “Мадара Агро” ЕООД от О. А.
О. в размер на 2 130.00 лв. /две хиляди сто и тридесет лева/, представляващо парично
обезщетение дължимо от ответника на ищеца ,поради дисциплинарното уволнение на
ответника О. А. О., извършено със заповед №12/9.06.2022г. на управителя на “Мадара Агро”
ЕООД- В.С.С. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.08.2022 г. до окончателното й плащане , като недопустим.
ВРЪЩА искова молба вх.№92/4.01.2023г. на ищеца “Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриален, бул.
„Мадара” № 1, представлявано от управителя В.С.С. чрез пълномощника – адв. В. М. от
ШАК и прекратява производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5