О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч,…………...2019г.
Окръжен съд – Ловеч гражданска колегия в закрито заседание
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дойнова
ч.гр.д.№116 за 2019г. и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.344, ал.3 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба подадена от Г.П.Е., ЕГН ********** и С.В.Е., ЕГН **********, чрез адв.В.У. против
Определение №26 от 08.01.2019г. постановено по гр.д.№1568 по описа за 2018г. на Районен съд –
Ловеч, с което жалбоподателите са осъдени да заплащат на Марин П.Е., ЕГН **********
обезщетение за ползване на неговата 1/6 идеална част от недвижимия имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
в сграда - АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 43952.506.8291.3.17 /четиридесет и три
хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и шест точка осем хиляди
двеста деветдесет и едно точка три точка седемнадесет/ по кадастралната карта
на гр.Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град Ловеч, п.к. 5500, ул.”6-ти септември” №8,
вх.В, ет.6, ап.17, самостоятелния обект се намира в сграда № 3 /три/,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 43952.506.8291 /четиридесет и три
хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и шест точка осем хиляди
двеста деветдесет и едно/, предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, с площ: 56.08 /петдесет и шест цяло и
осем стотни/ кв.метра, заедно с прилежащото избено помещение 14 /четиринадесет/
и 0.98134 % ид. части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: № 43952.506.8291.3.16 и №
43952.506.8291.3.18, под обекта: № 43952.506.8291.3.14, над обекта: №
43952.506.8291.3.20, в размер на 22.00 лева на месец, считано от влизане в сила
на определението, до приключване на делбеното производство.
В частната жалба се твърди, че преценката която е извършил първоинстанционният
съд не е подкрепена с доказателства по делото. Моли да се назначи вещо лице,
което да определи дължимата сума съобразно дела на ищеца.
Препис от частната жалба е
изпратен на Марин П.Е., като в определения срок е постъпил отговор от
пълномощника на страната адв.Станислава Давидова,
която счита подадената жалба за неоснователна. Твърди, че ответниците са
отказали да внесат определения депозит за назначената съдебно-техническа
експертиза, която е следвала да даде заключение какъв е размера на дължимия
наем. Определения от съда наем в размер на 22.00 лева е изключително занижен от
съда, но той не го е оспорвал. Моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Окръжен
съд – Ловеч като взе предвид изложения в жалбата довод и данните по делото,
намира следното:
Частната
жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, против подлежащ
на обжалване акт, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Производството
по гр.д.№1568 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч е образувано по искова
молба на Марин П.Е.,
чрез адв.Станислава
Давидова против Г.П.Е. и С.В.Е., с искане да се допусне съдебна делба на
съсобствен имот - самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор
№43952.506.8291.3.17 с площ от 56.08 кв.метра. С исковата молба ищецът е
направил и искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК да му се присъди обезщетение
в размер на 30.00 лева месечно за ползването от ответниците на неговия дял от
съсобствения имот от влизане в сила на определението на съда до приключване на
делбеното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от
ответниците не е постъпил отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния им
представител ответниците не са оспорили претенцията за заплащане на месечно
обезщетение.
Съдът е назначил
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение какъв е размерът
на наема за процесния апартамент, като задължил
страните в едноседмичен срок да внесат депозит за изготвяне на експертизата в
размер съответен на квотите им или по 25.00 лева на дял. Страните не са внесли
определения депозит, поради което съдът повторно ги е задължил и предупредил,
че ако не изпълнят това указание в следващото съдебно заседание ще приключи
производството по делото – първа фаза на делбата. Страните не са внесли
депозит.
С Решение №551 от 31.12.2018г. по
гр.д.№1568/2018г. Районен съд – Ловеч съдът е допуснал делба на съсобствения
имот, като от делбената маса постановил образуване на шест равни дяла, които
разпределил: за Марин П.Е. – 1 дял; за Г.П.Е. – 1 дял и за С.В.Е. – 4 дяла.
Допълнително с Определение №26 от
08.01.2019г. постановено по гр.д.№1568 по описа за 2018г. Районен съд – Ловеч се е произнесъл по искането
на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като присъдил обезщетение в размер на 22.00
лева месечно.
При изложената фактическа обстановка
настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че съдът не е
събрал относими доказателства, въз основа на които да
определи размерът на дължимото обезщетение. Не само ищецът, но и
жалбоподателите са били задължени да внесат депозит за изготвяне на
съдебно-техническата експертиза, която да определи размерът на наемната цена на
процесния апартамент, но те не са сторили това. Въз основа на своето
неправомерно поведение те искат да черпят права в настоящето производство.
Освен това следва да бъде
посочено, че искането по чл.344, ал.2 от ГПК е искане за съдебна администрация.
Определението на съда има временен характер
– с него се уреждат отношенията между съсобствениците от момента на
постановяването му до влизане в сила на
решението за извършване на делбата. По тази причина постановения съдебен акт не
се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправния
спор между страните. Разпоредбата на чл.344, ал.2, изр.първо от ГПК урежда
възможността постановилия го съд сам да го измени. В случая в хода на
производството от страна на ответниците не е взето отношение по поисканата
привременна мярка. В частната жалба не са изложени основателни доводи за исканото
изменение, при което правилна се явява преценката на първоинстанционния
съд, още повече като се има предвид, че подобно искане може да се подаде по
всяко време, докато делбеното производство е висящо, без каквото и да било
ограничение, а за съда съществува задължение да го разгледа и да се произнесе
по него.
При изложените съображения
настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Определението по чл.344, ал.2 от ГПК постановено от районния съд подлежи на двуинстанционно обжалване, тъй като
не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №26 от
08.01.2019г. постановено по гр.д.№1568 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.