Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С Решение №7/02.02.2024 г. по АНД №69/2023г. Районен съд Трявна е потвърдил Наказателно постановление №21-0360-000082/17.08.2021 г. на Началник РУ на МВР гр. Трявна, с което на К. Р. К., [ЕГН] са наложени наказания, както следва:

Глоба в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП;

Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от едни месец за нарушения по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП;

Глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП

Глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП

Отнети са и 24 контролни точни на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР от 17.12.2012 г.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от К. Р. К., чрез адвокат М. В. от АК гр. Русе. В жалбата се излага, че така постановеното Решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и в противоречие с установената фактическа обстановка. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Решението на РС Трявна следвало да бъде отменено като бъде отменено и самото наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява като се представлява от адвокат М. В..

Ответникът по делото не изпраща представител.

Представителя на ОП Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора нарушенията са осъществени от обективна и субективна страна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи, намира касационната жалба за частично основателна.

К. Р. К., от гр. Трявна, [ЕГН] е санкциониран затова че на 18.07.2021 г., около 07,10 часа в гр. Трявна, на кръстовището на [улица]и [улица], като водач на МПС – „Опел Зафира“ с рег.№[рег. номер], извършил следните нарушения на ЗДвП:

Не контролирал МПС, което управлява, с което създал непосредствена опасност за движението – нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДВП;

Не спрял и не установил последиците от ПТП – нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП

Отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

Отказал да му бъде извършена проверка в тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

За да потвърди обжалваното пред него НП Районен съд Трявна е приел за доказано, че жалбоподателят е извършил вменените нарушение, като са налице обективните и субективни елементи от състава на всяко едно от тях.

Съдът намира следното:

Относно нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДП.

Настоящият състав не споделя изводите, направени в решението на РС Трявна. По делото липсват категорични доказателства, които да обосноват извода за виновното противоправно поведение на санкционираното лице. Според АНО, К. не е контролирал ППС, което управлява, с което е създал непосредствена опасност за движението. Този извод не е базиран на конкретни доказателства. Актосъставителят, а след това и АНО са възприели еднозначно тезата на другия участник във възникналото ПТП, без да обосноват и докажат тази теза с надлежни доказателства. В проведения разпит пред РС Трявна свидетелят В. Т. И., водач на лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], дори не е дал подробни обяснения относно механизма на възникналото ПТП. Същият казва „при“ разминаването ми при мой ляв завой, а на жалбоподателя десен се получи стълкновение на автомобилите“. Единствено и само на тези твърдения се основа крайният извод за осъществено от К. нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДДП. Липсват свидетели на произшествието, липсват и други оперативно-технически мероприятия, които могат да подкрепят или оспорят тези твърдения. Полицейските служители, които са били изпратени на място не са направили лични констатации, не са възприели обстоятелства, които да потвърдят изложената фактическа обстановка. Възприети са изцяло твърденията на другия участник в произшествието, без тези твърдения да бъдат подкрепени с други доказателства. Касаторът К. не е отправял изрични възражения по повод на механизма на възникване на ПТП. Това, обаче не освобождава АНО от задълженията му да обследва всички факти и обстоятелства, имащи отношение към нарушението. В конкретния случай съдът счита, че същото не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което административнонаказателната отговорност на касатора не следва да бъде ангажирана.

Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП

По делото е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място е възникнало съприкосновение между лек автомобил „Опел Зафира“ с регистрационен номер [рег. номер], управляван от В. Т. И. и лек автомобил „Опел Зафира“ с регистрационен номер [рег. номер], управляван от К. Р. К.. Реализирано е ПТП с материални щети по двата автомобила. Като участник в транспортното произшествие К. не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от него, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение по 123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Същото е установено по несъмнен начин като се потвърждава от свидетелските показания на В. Т. И., И. С. С. и Е. Б. Т.. Последните двама свидетели са служители на РУ Трявна, които са посетили мястото на произшествието и са установили, че вторият участник го е напуснал. Въз основа на тези показания съдът намира нарушението за доказано като в тази част се солидаризира със становището, изразено в решението на РС Трявна. В тази част издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Налице са, както обективните, така и субективните признаци от състава на нарушението. Словесното описание е пълно, ясно и разбираемо. Същото съответства на посочената правна квалификация, както и на приложимата санкционна норма. Правилно е определен размерът на наложеното наказание „глоба“, както и на наказанието „лишаване от правоуправление“ за срок от един месец.

Съдът не възприе тезата, че К. не е усетил съприкосновението между двата автомобила, което води до липса на субективния елемент от състава на нарушението. Материалните щети, установени и от свидетеля В. И., и от полицейските служители сочат, че това съприкосновение не е до такава степен незначително, че да не бъде усетено от водача. Констатирани са щети и по автомобила на К., което изключва възможността у последния да липсва съзнание за настъпилото произшествие. Тезата е несъстоятелна и не беше кредитирана от съда.

Относно нарушенията по чл.174 ал.3 от ЗДВП

Съгласно нормата на чл.5 ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата, на всички участници в движението по пътищата е забранено да управляват пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество. Когато водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му на същия, по силата на чл.174 ал.3 ЗДВП, се налагат предвидените там административни наказания.

В настоящия казус, предвид установената фактическа обстановка, не се установява касаторът да е управлявал лек автомобил, при което управление да е бил спрян за проверка и да му е предложено изпробването с техническо средство за установяване на употребата на алкохол/наркотични вещества.

Съществения въпрос по отношение на тези две нарушения действително се свежда до това, дали към момента на отказа да бъде тестван за употреба на алкохол, респ. наркотични вещества К. е имал качеството „водач на МПС“, както изискват посочените като нарушени правни норми.

Легалната дефиниция на понятието “водач” е дадено в § 6 т.25 от ДР на ЗДВП. Според нея такова е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители не са установили К. лично да е управлявал МПС, при което да са извършили действия по установяване на употребата на алкохол. Поведението на който и да е било водач на МПС би било правнозначимо с оглед нормата на чл.179 ал.3 ЗДП само и единствено ако при управление на МПС му бъде предложена горната проба и респ. откаже такава да му бъде извършена. В настоящият случай съдът счита, че към момента, в който на К. е разпоредено да бъде тестван с техническо средство, той не е имал качеството „водач на МПС“. Независимо, че е установено предхождащо управление на МПС, при положение, че няма качеството „водач“, К. няма и задълженията, произтичащи от него. Всеки един конкретен случай изисква собствен анализ дали лицето има или няма качеството водач на МПС. В настоящия такъв безспорно от значение е изминалият дълъг период от време между преустановяване на управлението и поканата за изпробване с техническо средство.

Може да се обобщи, че към момента на отказа касаторът не е имал качеството „водач на МПС“, което прави нарушението несъставомерно. К. не е бил длъжен да се подлага на проверка с техническото средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта му, нито пък да даде кръв за анализ на съдържанието на наркотични вещества, при което административнонаказателната му отговорност по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата е незаконосъобразно ангажирана.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че са основателни аргументите на касатора, изложени чрез процесуалния му представител, относно твърдението, че наказателното постановление /в тази му част/ страда от пороци, неотстраними в съдебната фаза на производството. От възприетата фактическа обстановка беше установено, че К. е бил намерен в дома на майка си, откъдето е бил отведен в РУ Трявна. Там именно му е разпоредено извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол/наркотични вещества. По този начин се констатира несъответствие в часа и мястото на извършване на тези нарушения, посочени в наказателното постановление и тези, установените по делото.

Може да се заключи, че извършеният от Районен съд Габрово анализ на събрания доказателствен материал и приложимите материално правни разпоредби не се споделят изцяло от настоящия състав. Като е потвърдил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление, Районен съд Трявна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран в частта относно нарушенията по чл.20 ал.1, чл.174 ал.3 пр.1 и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП.

При този изход на делото и съобразно направеното искане от адвокат В. – процесуален представител на К. Р. К., на последния следва да бъдат присъдени разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 1275,00 лева, съобразно уважената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №7/02.02.2024 г. по АНД №69/2023г. Районен съд Трявна, в частта, в която Наказателно постановление №21-0360-000082/17.08.2021 г. на Началник РУ на МВР гр. Трявна е потвърдено относно наложените наказания „глоба“, както следва: в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП; в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0360-000082/17.08.2021 г. на Началник РУ на МВР гр. Трявна в частта, в която на К. Р. К. са наложени следните наказания:

Глоба в размер на 20,00 лева за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДВП, на основание чл.185 от ЗДВП

Глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП

Глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП

Отнети са и 24 контролни точни на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР от 17.12.2012 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/02.02.2024 г. по АНД №69/2023г. Районен съд Трявна в останалата му част.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово да заплати на К. Р. К., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на сумата 1275,00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.