№ 12447
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110151193 по описа за 2023 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Т. М. Т. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, чрез адвокат С. Г., със съдебен
адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 7А, ет. 1, ап. 1, иск с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 291,32 лв. (хиляда двеста деветдесет и един
лева и 32 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г. в размер на 190,16
лв. (сто и деветдесет лева и 16 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение
в размер на 20,35 лв. (двадесет лева и 35 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
05.06.2023 г. в размер на 4,30 лв. (четири лева и 30 стотинки).
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, Ж.К. .,
бл.27А, вх. А, ап.16, аб.№. за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката и че между него и ищеца има
облигационно правоотношение. Оспорва, че е бил собственик или ползвател на процесния
топлоснабдяем имот през процесния период – за част от него или за целия имот. Твърди, че е
1
живял в ж.к. . преди 40 години, но в друг апартамент, а не в сочения от ищеца. Твърди, че
живее от 40 години в кв. „Света Троица“. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца от една страна и между него и третото лице-помагач,
от друга. Счита, че изготвените и прилагани от ищцовото дружество общи условия са
недействителни, като излага подробни доводи в тази насока, позовавайки се на Европейска
директива № 32 от 2006 г. Счита, че са нищожни клаузите на чл. 33, ал. 1 ал. 2 от
приложимите през процесния период Общи условия, поради това, че се явяват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че не е получавал
съобщения или фактури за дължими суми, поради което не е изпаднал в забава и искът за
лихви е неоснователен. Оспорва редовността на счетоводството, водено от ищцовото
дружество, както и твърдението, че ответникът е ползвал предоставена от ищеца топлинна
енергия. Твърди, че не пребивава на адреса и не е титуляр на партидата. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски
Третото лице-помагач (ТЛП) „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не оспорва предявените искове.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 14.06.2023 г. срещу ответника и
Теодоси Т. Радоев за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 33070/2023 г. на СРС, 120
състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като длъжникът Т. Т. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в
законовия срок, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да
установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство. Длъжникът Радоев от своя страна е погасил своето задължение
по заповедта, за което има подадена изрична молба от заявителя с вх. № 32525/01.02.2024 г.
по заповедното производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх.А, ап.16, е бил предоставен
като обезщетение срещу отчужден имот със Заповед № 1-0-08-1678 от 19.06.1979 г. на
Председателя на ИК на СОНС, на Митко Т. Търлишки. Последният е починал на 04.10.1994
г. и е наследодател на ответника, съгласно Удостоверение за наследници от 15.07.2019 г.,
като ответникът притежава ½ идеална част от наследствения имот.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ
Елвеко“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
2
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като през периода 01.05.2021-30.04.2022 г. не е бил осигурен достъп до него за отчет
на уредите, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ. По време на отчетите са попълнени
документи за главен отчет, подписани от потребител, с изключение за месец май 2021 г.
Отчетът е отразен коректно в изравнителната сметка. В процесното жилище не е имало
монтирани топлоразпределители. За потреблението на топлинна енергия чрез щранг-лира в
банята се начислява служебен разход по НТ. В имота се ползва топла вода, като разходът се
изчислява на един брой потребители при норма 140 литра за едно денонощие, съгласно чл.
69, ал. 2 от НТ. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление е 1536.49 лв., в това число и сума, отделена от сградната
инсталация в размер на 370.39 лв., а за подгряване на топла вода – 1061.42 лв., или общата
сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 2597.91 лв. за процесния имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца била погасена сума от 1311.67 лв. главница и лихва в размер на
194.48 лв., а непогасена оставала главница и лихва в същите размери. Непогасената
главница за периода възлиза на 1291.31 лв. за топлинна енергия, главница за такса дялово
разпределение – 20.35 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 194.48 лв. върху
двете главници.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите
Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти,
поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия,
отдавана от щранг-лирата в банята на жилището му, както и тази, отдадена от сградната
инсталация. Няма ангажирани доказателства относно това, че ответникът е загубил
качеството си на собственик по отношение на процесния имот.
Ответникът е възразил срещу вземането за лихви, поради това, че не е изпаднал в
забава, тъй като не е получавал фактури за претенциите. Ответникът не е оспорил
начислените му суми при извършване на годишните отчети от третото лице-помагач. Ето
защо, съдът счита, че са доказани претендираните от ищцовото дружество главници за
топлинна енергия в размерите, установени от двете експертизи, изслушани и приети по
делото като неоспорени, а именно – за доставена топлинна енергия в размер на 1291.31 лв.
3
за топлинна енергия, главница за такса дялово разпределение – 20.35 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 55.12 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство за съответния длъжник, ответник по делото, а в исковото – 30.12 лв. за
държавна такса, 500 лв. за депозити за вещи лица, 15 лв. за съдебни удостоверения и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 700.24 лв., като от тази сума му се
следва съразмерно на уважената част от иска срещу ответника сума в размер на 609.82 лв. за
двете производства. Ответникът е ангажирал доказателства за извършени разноски за
адвокатски хонорар в размер на 600 лв., като му се следва сумата от 77.48 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. двете производства – заповедното и и исковото, поради
което такива не му се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Т. М.
Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16, чрез адвокат С. Г., със
съдебен адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 7А, ет. 1, ап. 1, че ответникът Т. М. Т. с ЕГН:
********** дължи на “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 291,32 лв. (хиляда двеста деветдесет и един
лева и тридесет и две стотинки), ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането и за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
20,35 лв. (двадесет лева и тридесет и пет стотинки), ведно със законна лихва за периода от
14.06.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за мораторна лихва върху
главницата за доставената топлинна енергия в имота за периода от 15.09.2021 г. до
05.06.2023 г. в размер на 190,16 лв. (сто и деветдесет лева и шестнадесет стотинки) и иска за
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
4
16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 4,30 лв. (четири лева и тридесет стотинки), като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А,
ап.16, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 700.24 лв. (седемстотин лева и двадесет
и четири стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, Ж.К. ., бл.27А, вх. А, ап.16 сумата от 77.48 лв. (седемдесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки) за разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5